Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр.Нови пазар, 16.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Нови пазар, в публичното си заседание на тринадесети май две хиляди и деветнадесета година, в следният състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : БОЙКА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 413 по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
Предявена е искова
молба, съдържаща иск по чл. 439, ал.1 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК –
отрицателен установителен иск, за установяване спрямо ответника че ищецът не
дължи по изп.дело № 118/2019 г. на ЧСИ *, с рег.№ * и РД - ОС Ш. за сумата от
1055 лв. поради погасяването на вземането на ответника по давност.
Ищецът сочи, че с изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 790/2012 г. на РС Ш. е осъден да заплати на ответника сумата 1055лв., за направени по делото разноски.
Образувано било изпълнително дело № 118/2019 г. на ЧСИ *, с рег.№ * и РД - ОС Ш..
Ищецът сочи, че на 05.03.2019 г. е получил покана за доброволно изпълнение по изп.дело.
Ищецът сочи, че за вземането, за което е образувано изпълнителното дело е изтекла предвидената 5 годишна давност, която започва да тече от ВЗС на решението, по което е осъден.
Ищецът прави възражение за изтекла погасителна давност и недължимост на предявеното по изпълнителното дело вземане.
Предвид на горното ищецът моли съда да постанови решение, с което да се признае спрямо ответника, че не дължи сумата от 1055,00лв., представляваща разноски по гр.д. № 790/2012 г. на РС Ш., по което е издаден изпълнителен лист и е образувано изп.дело № 118/2019 г. на ЧСИ *, с рег.№ * и РД - ОС Ш., като погасени по давност. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото.
От името на ответника е постъпил по пощата писмен отговор в законоустановения месечен срок, но неподписан от ответника. С него се прави признание на иска и ответникът заявява, че не желае да бъде осъждан да заплаща разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и приложимия закон, и съгл.чл.237 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предвид процесуалното поведение на страните,
признаването на иска от ответника, и направеното от ищеца искане за
постановяване на решение при признание на иска, и на основание
чл. 237 от ГПК, съдът прие за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи
сумите по изпълнителен лист по изп.д. № ***рли ЧСИ *, рег. № *, РД – ШОС, поради
погасяването на вземането по издадения изпълнителен лист, издаден на 18.12.2012
г. по гр.д. № 790/2012 г. на РС Ш., по давност.
Решението на съда се основава на признанието на
иска от ответника, тъй като доказателствата по делото установяват твърденията в
исковата молба относно основанието за образуваното изп.д.
№ *** ЧСИ *, рег. № *, РД – ШОС, а именно издадения изпълнителен лист, издаден
на 18.12.2012 г. по гр.д. № 790/2012 г. на РС Ш., вземането по което е погасено
по давност.
Признатото от ответника претендирано от ищеца право, не противоречи на закона и добрите нрави, и е право, с което ответникът може да се разпорежда, което обуславя правомощие на съда да постанови решение при признание на иска.
Въз основа на
горното, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради
което и на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова
решение, с което предявения иск да се уважи изцяло, като се признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, за
която е издаден изпълнителния лист и е образувано изп.д. № ***рли ЧСИ *, рег. №
*, РД – ШОС,.
Относно разноските по делото, съгл. чл. 81 от ГПК.
Ищецът претендира направените по делото разноски, които са в размер на ДТ от 50лв. и адвокатски хонорар от 700лв.или общо 750лв.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно ал. 2 ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Съдът намира, че не е налице посочената в ал. 2
хипотеза, доколкото, ответникът с поведението си
е дал повод за завеждане на делото. Това е станало след като той е насочил
изпълнението за събиране на дължимото по гр.д. № 790/2012 г. на РС Ш., за което
своевременно му е бил издаден изпълнителен лист на 18.12.2012 г. за разноски, и
е предприел действията по принудителното събиране на сумата след като вземането
е било вече погасено по давност с изтичането на 5 годишната давност по чл. 117,
ал.2 и чл. 111 от ЗЗД, с което като е станал причина за завеждане на делото.
По тези
съображения, съдът намира, че ответникът дължи направените от ищеца разноски.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.439 от ГПК вр.чл.124 от ГПК в отношенията между страните Н.К.А. с ЕГН ********** *** и Б.Б.А. с ЕГН ********** ***, че Н.К.А. с ЕГН ********** ***, не дължи на Б.Б.А. с ЕГН ********** ***, по изпълнително дело № *** ЧСИ *, рег. № *, РД – Ш, сумата от 1055,00лв.(хиляда петдесет и пет лева), представляващи разноски, присъдени с решение № 1002/9.11.2012 г. по гр.д. № 790/2012 г. на РС Ш., съгласно изпълнителен лист от 18.12.2012 г. по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Б.Б.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.К.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 750лв /седемстотин и петдесет лева /, направени деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Ш.ски окръжен съд.
Районен съдия : .........................................
Галина Николова