Р Е Ш
Е Н И Е № 1227
гр.Пловдив, 30. 10.
2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно отделение – V с., в публичното заседание на шестнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател
: Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Зорница
Тухчиева
Секретар Петя Цонкова
като разгледа Докладваното от съдия Радостина Стефанова
гр.д. № 1034/2019г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. във вр. с чл.422 във вр. с чл.410 от ГПК.
Образувано е по подадени въззивна
жалба и частна жалба от „Слайд Транс“ ЕООД с ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр. П.,
ул. ****, и с управител А.И.И..
Съответно въззивната жалба е против Решение №
289/22.01.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 7982/2018г., в частта, с което е признато за установено в отношенията с „Ай Ти Ди Системс“
ООД с ЕИК - *********, съществуването на парично вземане в размер на сумата от 13 069 лв. - главница, с вкл. ДДС,
представляваща сбор от неплатени суми по фактури с № **********/28.11.2014г. в размер на сумата 4
800 лв. с ДДС; № **********/30.01.2015г. за сумата от 2 983,20
лв. с ДДС; № **********/26.05.2013г. за сумата от 104,38 лв. с ДДС; №
**********/29.03.2013г. за сумата от 118,80 лв. с ДДС; № 03000000171/21.03.2016
г. за сумата
от 2 820 лв. с ДДС и фактура № **********/29.10.2015 г. за сумата от 2 242,80
лв. с ДДС, както и сумата от 3 554,47 лв.,
представляваща сбор от мораторни лихви, както следва: 910,77 лева по фактура № **********/28.11.2014г. за периода
30.01.2015г. до 02.03.2018г.; 31,86 лева по фактура № №**********/30.01.2015г. за периода
26.04.2013г. до 02.03.2018г.; 36,27 лева по фактура № №**********/26.05.2013г.; 558,85 лв. по фактура
№ №03000000171/21.03.2016г. за периода 21.03.016г.-02.03.2018г. и 534,98 лв. по фактура
№**********/29.10.2015 г. за периода 29.10.2015г. - 02.03.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението -
14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр.
дело № 4255 по описа за 2018г. на ПРС, ІІ бр.с.; както и е осъдено дружеството
да заплати на „Ай Ти Ди Системс“ ООД с ЕИК
********* разноски по заповедното производство в размер на сумата 336,10 лева
държавна такса и адв. възнаграждение от 1 200 лв., както и разноски по исковото
производство в размер на общо 2 320 лв. за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и за вещо лице.
Моли да бъде отменено в обжалваната част и вместо това да се постанови друго,
с което да бъдат отхвърлени изцяло всички заведени искови претенции. Претендира да бъдат
присъдени и направените разноски в двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна „Ай Ти Ди Системс“ ООД с ЕИК – *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, бул.“Стефан Стамболов“ № 87, представлявано
от Т. Й. П., чрез адв. Е. И.депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна
изцяло.
Съответно частната
жалба е против Определение № 2181/25.02.2019г., с което е оставена без уважение молбата на „Слайд
Транс“ ЕООД за изменение на решението в частта му за намаление на присъдените в
полза на ищцовото дружество „Ай Ти Ди
Системс“ ООД разноски за адвокатското възнаграждение от 1 800 лв. на 922,07 лв.
Ответникът
по тази частна жалба „Ай Ти Ди
Системс“ ООД не депозира писмен отговор.
Пловдивският
окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на
жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните,
прие за установено следното:
I.По въззивната жалба.
Пред РС- Пловдив от „Ай Ти Ди Системс“ ООД
против „Слайд Транс“ ЕООД е заведена искова молба по чл.422 от ГПК, с която посочва, че между двете дружества са налице неформални отношения
по повод възлагане и извършване на услуги, изработка на детайли, ремонт на
детайли, монтаж, демонтаж и заваръчни дейности. За предоставените услуги ищецът
бил издал 6 бр. фактури, а именно № **********/28.11.2014 г.; №
**********/30.01.2015 г.; № **********/26.05.2013 г.; № **********/29.03.2013
г.; №03000000171/21.03.2016 г. и фактура № **********/29.10.2015 г. за общата
сума от 13 068,18 лв., която сума е дължима и неплатена. Претендира се заедно с мораторна лихва за
забава, с оглед настъпила забава от страна на ответника. По реда на
чл. 410 от ГПК била издадена Заповед № 2893/26.03.2018г. по ч. гр. д . №
4255/2018 г. по описа на ПдРС, ІІ бр. с. срещу която било издадено възражение в срок. Претендира
горните суми, ведно с разноските по делото.
Към
исковата молба прилага описаните 6 бр. фактури.
Ответникът
„Слайд Транс“ ЕООД депозира Писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с което оспорва между страните липсва възникнало договорно
правоотношение, свързано с извършване на услуги, изработка на детайли, ремонт
на детайли, монтаж, демонтаж и заваръчни дейности. Оспорват се представените от ищеца фактури като се твърди, че
положените в тях подписи не са на лице, което представлява ответното дружество. Изтъкнато е, че
ищецът не е извършвал услуги по извършване на услуги, изработка на детайли, ремонт на
детайли, монтаж, демонтаж и заваръчни дейности. Оспорена е и представителната
власт на лицето, договаряло с ищцовото дружество. Направено е възражение за изтекла тригодишна
давност на мораторната лихва за периода от 14.03.2013 г. до
14.03.2015 година, на осн. чл.116 б.“в“ от ЗЗД.
По искане
на ответника е допуснат до разпит един свидетел. В с.з. на 23.11.2018г. е
разпитан св.Б. Й., счетоводил на двете фирми в периода 2013г. -2016г. Уточнил
е, че управителите на двете дружества в този период живеели съвместно. Дал е показания, че не е
имало договорни отношения и не са
издавани фактури по повод изпълнението на такива отношения, а по-скоро е имало
извършване на услуги от ответника към ищцовото дружество.
По искане на двете страни е допусната и ССЕ. От заключението на в.л. Д. С. се е констатирало, че в счетоводствата на дружествата се съхраняват само Дневниците
за продажби и Справки –декларации. Вещото лице е посочило, че по данни на
счетоводителя на ищцовото и ответниковото дружество, който е едно и също лице,
е настъпил срив в софтуера на компютрите, поради което събитие няма информация
за годините през които са извършвани съответните счетоводни записвания по
фактурите. Според вещото лице процесните фактури са били включени в Дневниците
за покупки на ответника и ищеца и са били осчетоводени в двете счетоводства.
Плащания по тези фактури по банков път не били открити; при проследяване на
разплащателните сметки не са установени суми по процесните фактури.
По делото е била приложена
прокурорска преписка с № 338900-6973/2018г., в която се съдържат обяснения от
управителя на ответното дружество пред органите на полицията, в която той е
засвидетелствал това, че между дружествата са съществували договорни
правоотношения по повод на които са били издадени процесните фактури, но и че
те са били платени в брой от него на ръка на управителката на ищцовото
дружество, понеже сметките на нейното дружество били запорирани, а освен това
тогава двамата управители имали връзка.
С обжалваното решение са уважени изцяло исковите претенции.
С
въззивната жалба на „Слайд Транс“ ЕООД се възразява срещу
направените правни изводи с атакуваното решение и затова счита същото за неправилно.
Въззиваемата страна „Ай Ти Ди Системс“ ООД депозира писмен отговор, че жалбата е
неоснователна. Поддържа доводите от първата инстанция.
ПдОС – V гр.с.,
въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата.
Първото основно възражение на
жалбоподателя се отнася до това, че от предмета на дейност на фирма „Ай Ти Ди
Системс“ ЕООД е видно, че същата извършва всякакъв вид търговска дейност. От
описаните във фактурите извършени услуги не ставало ясно в какво са се изразили
същите. Посочени били само абстрактни услуги и не става ясно в какво се
състоят, а и не е било доказано да са били реално осъществени. Издаване на
фактура с цена и разписка не е достатъчно доказателство. На следващо място се
възразява, че в издадените фактури липсват някои реквизити. Поддържа, че
дружеството – жалбоподател не е получавало никакви услуги. Позовава се на
разпита на свидетеля.
Настоящият съдебен състав намира,
че всички горни възражения следва да се оставят без уважение. Видно е от
приетото и неоспорено заключение на ССЕ с в.л.Д. С., че фактурите, предмет на
делото са включени в Дневника покупки на „Слайд транс“ ЕООД и е ползван данъчен
кредит по тях. При положение, че е от получателя е ползвано правото за
приспадане на сумите, съставляващи данъчен кредит, се налагат изводите, че описаните
доставки по тях са приети от данъчна администрация за реално извършени, както и
че издадените 6 бр. фактури са редовно оформени и съдържат основните необходими
реквизити, както и че са надлежно осчетоводени. Експертът констатира, че при
проследяване на движението по извлеченията от разплащателните сметки,
предоставени от „Ай Ти Ди Системс“ ЕООД не се е установило да са постъпили суми
по фактурите. Задължението за главница възлиза в общ размер на 13 069,18
лв., а изчисленото обезщетение за забава за период 3 години от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК е в общ размер на 3 554,47 лв.
Обжалваното решение е
законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
Въззивната инстанция уважава направеното възражение за
прекомерност на осн. чл.78 ал.5 от ГПК и намалява размера на адвокатското
възнаграждение от претендираните 1 500лв. на 1 400,85 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК. Ето
защо, съобразно правния резултат „Слайд Транс“ ЕООД ще бъде осъдено да
заплати на „Ай Ти Ди Системс“ ООД сумата 1
400, 85лв. Разноските по заповедното производство за адвокатско възнаграждение
не са били атакувани от „Слайд
Транс“ ЕООД и затова се запазва техния размер
от 1 200 лв. в полза на „Ай Ти Ди
Системс“ ООД.
II. По частната жалба.
„Слайд Транс“ ЕООД възразява, че неправилно Районният съд не е намалил
адвокатското възнаграждение на осн.чл.78 ал.5 от ГПК, аргументирайки, че и
двете страни били проявили процесуална активност в хода на производството по
делото и са заявили доказателствени искания.
Въззивната инстанция намира, че възражението е основателно, тъй като делото
не се отличава с повишена фактическа или правна сложност, а и процесуалните
действия се свеждат главно само до заявени въпроси за експертиза и разпит на
един свидетел. Ето защо, атакуваното определение ще бъде отменено и вместо това
ще се постанови друго, с което ще се измени решението на осн. чл.248 от ГПК в
частта за разноските като адвокатското възнаграждение следва да се намали от
1 800 лв. на 1 400,85 лв. на осн. чл.78 ал.5 от ГПК.
По мотивите, Пловдивският окръжен
съд – V възз. гр.с.
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 289/22.01.2019г. на ПдРС – I гр.с. по гр.д.№ 7982/2018г. в частта, с която е признато за
установено в отношенията с „Ай Ти Ди Системс“ ООД с ЕИК - *********, съществуването
на парично вземане в размер на сумата от общ сбор 13 069 лв. - главница, с вкл. ДДС,
представляваща сбор от неплатени суми по фактури с № **********/28.11.2014г. в размер на сумата 4
800 лв. с ДДС; № **********/30.01.2015г. за сумата от 2 983,20
лв. с ДДС; № **********/26.05.2013г. за сумата от 104,38 лв. с ДДС; № **********/29.03.2013г. за сумата от 118,80 лв.
с ДДС; № 03000000171/21.03.2016 г. за сумата от 2 820 лв. с ДДС и фактура №
**********/29.10.2015 г. за сумата от 2 242,80 лв. с ДДС, както и сумата от 3 554,47 лв., представляваща сбор от мораторни лихви, както следва: 910,77 лева
по фактура №
**********/28.11.2014г. за периода 30.01.2015г. до 02.03.2018г.; 31,86 лева по фактура № №**********/30.01.2015г. за периода
26.04.2013г. до 02.03.2018г.; 36,27 лева по фактура № №**********/26.05.2013г.; 558,85 лв. по фактура
№ №03000000171/21.03.2016г. за периода 21.03.016г.-02.03.2018г. и 534,98 лв. по
фактура №**********/29.10.2015 г. за периода 29.10.2015г. - 02.03.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата
на подаване на заявлението - 14.03.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по член 410 ГПК по ч. гр. дело № 4255 по описа за 2018г. на ПРС, ІІ
бр.с.; както и е осъдено дружеството да заплати на
„Ай Ти Ди Системс“ ООД с ЕИК ********* разноски по заповедното производство в
размер на сумата 336,10 лева
държавна такса и адв. възнаграждение от 1
200 лв., както и разноски по исковото производство в размер на 336,10 лв. за държавна такса и сумата 150
лв. за депозит за експертиза.
Осъжда „Слайд Транс“ ЕООД с ЕИК - *********, със седалище и адрес на управление- гр.
Пловдив, ул. Богомил № 123, ет. 1, ап. 1, и с управител А.И.И., да заплати на „Ай Ти Ди Системс“ ООД сумата 1 400,85 лв. за направени разноски по възз.гр.д.№ 1034/2019г. по описа на ПдОС – V гр.с.
Отменя Определение №
2181/25.02.2019г., с което е оставена
без уважение молбата на „Слайд Транс“ ЕООД за изменение на
решението в частта му за намаление на присъдените в полза на ищцовото дружество
„Ай Ти Ди Системс“ ООД разноски за
адвокатското възнаграждение от
1 800 лв. на 922,07 лв.
Като вместо това постановява -
Изменя на осн. чл.248 от ГПК Решение №
289/22.01.2019г. по гр.д.№ 7982/2018г.
на ПдРС – I гр.с. в
частта, с която „Слайд Транс“ ЕООД, с ЕИК - *********, е осъдено да заплати на „Ай Ти Ди
Системс“ ООД, ЕИК – *********, по сумата
от 1 800 лв. за разноски за адвокатското възнаграждение, като НАМАЛЯВА този размер от 1 800 лв.
на 1 400,85
лв.
В необжалваната част решението е влязло в
сила.
Решението е окончателно.
Председател :
Членове
: