№ 539
гр. П., 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20215220103063 по описа за 2021 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз
Ал. Дондуков” № 68, чрез юрисконсулт Р. К. К. електронен адрес:
**************@********.*** телефон за връзка: 02/935-08-55, против Й. К. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „З. на ч.“ № 14, ет.2, ап.3, Ч. И. Г., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., ж.к. „С. г.“, бл.59, вх.В, ет.2,ап.213 и Е.И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г.
Б.“ № 27, вх. Д, ет.4, ап.68, като моли съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че всеки един от тях дължи на ищеца сумата в
размер на по 92,523 лева или общо 277,57 лева, която сума представлявала паричният
еквивалент на причинената вреда, заедно със законната лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се разноски. Посочил е банкова сметка, по която ответниците могат да
изпълнят задължението си - IBAN: BG79 UNCR ******, BIC: UNCRBGSF в „УниКредит
Булбанк” АД
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2021 г. ищецът депозирал заявление по
чл.410 ГПК срещу трима длъжници - наследници на И. Л. Г., ЕГН **********, а именно
срещи Й. К. Г. - съпруга, Ч. И. Г. - син и Е. И. М. - дъщеря, въз основа на което било
образувано частно гражданско дело № 20215220101801/2021 г. по описа за 2021 год. на
Районен съд П., III състав, ГО и била издадена Заповед за изпълнение. На 13.08.2021 г. и на
16.08.2021 г. получил разпореждане с указания за предявяване на установителен иск поради
подадени възражения от тримата длъжници. Поради гореизложеното и в срок депозирал
настоящия установителен иск.
1
Твърди, че на 14.07.2016 г. в 12:50 ч., по време на движение в град П. на ул. „З. на
ч.“, пред № 5, в качеството си на водач на МПС „Фолксваген Пасат" с peг. № ****, И. Л. Г. -
наследодател на ответниците, виновно причинил ПТП, при което е нанесъл материални
щети по паркиран автомобил, а именно МПС „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, собственост
на „Тойота Тексим“ ЕООД. Сочи, че обстоятелствата по настъпване на ПТП били
обективирани в Протокол за ПТП № 1608646/18.07.2016 г. съставен от служител на сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР П., съгласно който водачът И. Л. Г. внезапно изгубил
контрол над направляваното МПС „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, отклонил се в ляво от
пътя и блъснал последователно паркираните там МПС ( 2 бр.), след което напуснал мястото
на инцидента. Съгласно отбелязването в графа „Застраховка „ГО“ в“, за МПС с peг. № ****,
такава не била налична, за което на водача бил съставен и акт за установяване на
административно нарушение с бланков № 344817. След извършена проверка в
Информационния регистър на „Гаранционен фонд“ се установило, че действително към
датата и часа на ПТП, виновният водач не е притежавал задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил. Посочва, че зоните на
уврежданията по паркираното МПС „Тойота Хайлукс“ per. № *****, са описани от
служителите на МВР - пътна полиция, като попадат в дясна част на автомобила - задна дясна
вежда, задна дясна врата, предна дясна вежда, десен праг и др. Твърди, че въз основа на
валидно сключен договор по комбинирана полица по застраховка в т.ч. „КАСКО“ на МПС с
№ BG/15/115002523751, със срок на действие 10.10.2015 г. - 09.10.2016 г., между
собственика на автомобила и „ЗАД ВИКТОРИЯ“, чийто универсален правоприемник е
„Дженерали Застраховане“ АД, при застрахователното дружество била образувана
ликвидационна преписка по щета №*********. Сочи, че при детайлен оглед на
уврежданията от експертите в дружеството се установили следните вреди, попадащи в
обхвата на описаните по горе зони, както следва: вежда на заден десен калник; вежда на
преден десен калник горна; вежда на преден десен калник предна и праг десен;
Твърди, че за поправката на вредите по паркираното МПС „Тойота“ „Дженерали
Застраховане“ АД изплатило на сервиза извършил ремонтно-възстановителните работи -
„АВТОДАН“ ЕООД, сумата от 262,57 лева по фактура № **********/24.03.2017 г..
Плащането било извършено на 03.04.2017 г. чрез банков превод, преводно нареждане №
963B1O017093PY98. За ликвидиране на преписката са начислени обичайни разноски в
размер на 15,00 лева.
В проведеното последно съдебно заседание ишцовата страна не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозирано е становище, с което поддържа исковата молба и
моли съда да уважи иска. Излагат доводи по съществото на спора.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.М. депозира отговор чрез адвокат Т.Н. от
САК.
Оспорва изцяло така предявения иск като недопустим, неоснователен и погасен по
давност. Сочи, че не дължи посочената в исковата молба сума и няма качеството наследник
на И. Л. Г., с ЕГН **********, тъй като е налице е отказ от наследство, извършен по реда на
2
чл.52, вр. чл.49, ал.1 Закон за наследството, във връзка с който отказ било образувано гр. д.
№ 2473/2021 г. по описа на PC - П.. Сочи, че удостоверението за отказ от наследство е
надлежно приложено по ч.гр.д. № 1801/2021 г. и ч.гр.д. № 1972/2021 г. със заявител ищеца
по настоящото дело. Въз основа на гореизложеното моли съда да остави предявения срещу
Е. И. М. иск без разглеждане като недопустим и да прекрати делото по отношение на нея. В
случай, че приеме, че искът подлежи на разглеждане - да отхвърли същия като
неоснователен. Сочи съдебни решение в горния смисъл.
В проведеното съдебно заседание се явява адвокат Н., която моли съда да отхвърли
исковата претенция. Депозира писмена защита в срок.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Й.Г. депозира отговор на исковата молба.
Счита искът за неоснователен, като моли съда да го отхвърли с решение по същество,
тъй като твърди, че се е отказала от наследството на починалия й съпруг И. Л. Г. и към
датата на завеждане на делото няма наследствено правоотношение с наследодателя й,
починал на 28.01.2017 г.. Възразява срещу исковите претенции, като представя по делото
удостоверение с изх. № 5457 от 16.07.2021 г., издадено по ч.гр. дело № 2470/21 г. на PC – П.
и твърди, че е постановено Решение № 621 от 16.07.2021 г., по силата на което направеният
от нея отказ е вписан в особената книга за откази от наследства при Районен съд - П. под №
120/2021 г.. Претендира разноски.
В хода по същество не се явява и не изпраща процесуален представител.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ч.Г. депозира отговор чрез адвокат А.Ч. от АК
П., назначен в качеството му на особен представител.
Счита, че макар и допустим, предявеният иск е неоснователен. Сочи, че след
запознаване с материалите по делото и установен контакт с Й.Г. — майка на ответника Ч.Г.,
която му предоставила преписи от Удостоверение с изх. № 5459 от 16.07.2021 г.. издадено
по ч.гр.дело № 2471 /21 г. на PC - П., по което е постановено Решение № 623 от 16.07.2021
г., по силата на което Ч.Г. е направил отказ от наследство на починалия му баща И. Л. Г., и
който отказ е вписан в особената книга за откази от наследства при Районен съд - П. под №
121/2021 г.. Моли съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.
В проведеното съдебно заседание, процесуалният представител на ответника моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявената искова претенция в цялост. В
подкрепа на изложеното депозира писмени зашита.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните по делото доказателства – Протокол за ПТП № 1608646 от 18.07.2016 г.
изготвен от служител на ОД на МВР гр. П., Сектор „Пътна полиция“ се установява, че на
14.07.2016 г. в 12:50 ч., по време на движение в гр. П. на ул. „З. на ч.“, пред № 5, в
качеството си на водач на МПС „Фолксваген Пасат" с peг. № **** И. Л. Г. - наследодател на
ответниците, виновно причинил ПТП, при което е нанесъл материални щети по паркиран
3
автомобил, а именно МПС „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, собственост на „Тойота
Тексим“ ЕООД. От приложеното по делото заверено копие на НП № 16-1006-
001712/28.07.2016 г. и АУАН с бл. № 344817/18.07.2016 г, се установява, че към момента на
ПТП лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** е нямал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ . Последното се установява и от приложена по делото справка за
проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Не е спорно между страните, че на 09.10.2015 г. ЗАД „Виктория“, чийто универсален
правоприемник е „Дженерали Застраховане“ АД е сключил договор за застраховка „Каско на
МПС“ марка и модел „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, със срок на действие 10.10.2015 г. -
09.10.2016 г.. Последното се потвърждава от представената комбинирана полица за
автомобилни застраховки.
От събраните по делото писмени доказателства – искане за оценка на вреди от
20.07.2016 г., опис-заключение на вреди на МПС по застраховка „Каско“ 1511002523751,
калкулация – ремонт № ********* от 28.07.2016 г., възлагателно писмо до „Автодан“
ЕООД, гр. Ш., ул. „И. В.“ № 61, приемо-предавателен протокол за предаване на МПС на
сервиз за извършен ремонт от 10.03.2017 г., приемо-предавателен протокол за предаване на
МПС след извършен ремонт от 23.03.2017 г. се установява, че при ищецът е била образувана
ликвидационна преписка по щета №*********, касаеща причинени вреди по лек автомобил
марка и модел „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, като размерът за тяхното отремонтиране е
262,57 лева.
От преводно нареждане № 963В1O017093PY98/03.04.2017 г. на „Уникредит
Булбанка“ АД се установява, че ищцовото дружество е превело по сметка на „Автодан“
ЕООД сумата в размер на 262,57 лева, като основание е посочено, „Щ. *********/16 Каско
МПС/.
По делото са приложени документи удостоверяващи собствеността на процесното
МПС и неговата техническа изправност.
По делото е приложена регресна покана адресирана до ЗК „Олимпик“ АД за
изплащане на обезщетение, на основание чл.411 КЗ в размер на 262,57 лева. Във връзка с
поканата е изпратено писмо от ЗК „Олимпик“ АД до ищеца, в което е посочено, че към
момента на ПТП-то 14.07.2016 г. в 12:50 часа лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
**** е нямал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Олимпик“ АД, клон
България.
От ответниците са представени три броя удостоверения за направени откази от
наследството оставено им от наследодателя И. Л. Г.. От тях се установява, че отказът на
ответника Й.Г. е вписан под № 120/2021 г., отказът на Е.М. е вписан под № 122/2021 г. и
отказът на Ч.Г. е вписан под № 121/2021 г. в книгата за отказ от наследство на РС П..
Във връзка с направеното възражение от ищеца, че ответниците са приели
наследството оставено им от наследодателя И. Л. Г. с конклудентни действия преди да
направят своите отказа, са ангажирани следните доказателства:
4
Писмо от общ. П. с вх. № 5175/10.03.2022 г., писмо от ОД на МВР-гр. П., сектор
„Пътна полиция“, ведно с 4 бр. справки, писмо от ТП на НОИ с вх. № 5624/16.03.2022 г.,
писмо от „Български пощи“, ведно с приложения към него, писмо от БНБ с вх. №
5621/16.03.2022 г., писмо от ОББ с вх. № 8464/21.04.2022 г., с която предоставят
информация относно банкова сметка с №BG53UBBS80021012575320 на лицето И. Л. Г. за
посочения в съдебното удостоверение период, ведно с 3 бр. справки, писмо от „Банка ДСК“
АД, ведно с извлечениеинформация, ведно с досие касаеща сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****, от които се
установява какво имущество притежават страните по делото и техният наследодател, както
и какви средства е притежавал наследодателят на ответниците, респективно кои ги е
получавал. Установява се и, че за горепосоченото МПС е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ от момента последващ процесното ПТП, до настоящия момент.
От договор за покупко-продажба на МПС от 25.11.2016 г. се установява, че преди
смъртта си наследодателят на ответниците И. Л. и ответника Й. Г., са прехвърлили
собствеността върху лек автомобил марка и модел „ВАЗ 2107“ с рег. № ***** и лек
автомобил марка и модел „Фолксваген Пасат“ с рег. № **** на ответника Ч.Г..
От разпита на свидетеля С. И. се установява, че познава страните по делото, тъй като
са съседи в гр. П.. Споделя, че през 2007 г. наследодателят на ответниците му е подарил
ремарке за лек автомобил, със съгласието на ответницата Й.Г.. Изяснява, че към момента на
разпита, никой не е предявявал претенции към него. Съдът кредитира показанията на
свидетеля като логични и подкрепящи се от събраните по делото доказателства.
От показанията на свидетеля П. К. М. се установява, че е бил собственик на лек
автомобил марка и модел „Тойота Хайлукс“, т.е. процесното. За настъпилото ПТП изяснява,
че по автомобила имало лека драскотина, която с паста за боя се оправила и не се наложило
да ходи на сервиз. Споделя, че не е използвал услугите на сервиз на „Тойота“ или услугите
на сервиз „Автодан“ ЕООД. Отрича да е пускал сигнал до застрахователя във връзка с
застраховка „Каксо“. В последващия момент заявява, че не си спомня.
От прието заключение по назначената и допусната съдебно-автотехнчиеска
експертиза се установява механизма на процесното ПТП - на 14.07.2016 г. в светлата част
на денонощието, около 12:50 часа, автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *****
управляван от И. Л. Г., движейки се в гр. П. по ул. „З. на ч.“ в посока от юг на север, в
източната лента, губи управление над автомобила, навлиза частично в западната лента на
ул. „З. на ч.“ и последвал страничен удар между него и два паркирали автомобила. Единият
от паркиралите автомобили бил „Тойота Хайлукс“ с рег. № *****. В следствие от удара
били нанесени материални щети от дясната страна по автомобил „Тойота Хайлукс“. Щетите
били в причинно-следствена връзка с ПТП-то. Тяхната стойност възлиза в размер на 262,57
лева и 15 лева ликвидационни разноски.
В проведеното съдебно заседание поддържа заключението си и допълва същото,
От заключението на допуснатата и приета съдебно-икономическа експертиза се
5
установява се, че „Автодан" ЕООД гр. Ш. е издал на „Дженерали Застраховане" АД фактура
№ 10108/24.03.2017 г. на стойност 262.57 лева с ДДС. На 03.04.2017 г. „Дженерали
застраховане" АД превел с платежно нареждане на „Автодан" ЕООД сумата по банкова
сметка на сервиза BG10PRCB92301008272922 в „Про Кредит Банк“. Вещото лице посочва,
че управителката на „Автодан" ЕООД, г-жа Д. П. му представила разпечатка за наредения
банков превод, с посочено основанието за превода е „щета *********/16 КАСКО МПС
РА1717АТ „Тойота HILUX".
Съдът възприема изцяло направените от вещите лица доказателствени (фактически)
изводи, тъй като експертизите са изготвени компетентно и добросъвестно, като в. л. са
изследвали пълно и задълбочено представените по делото доказателства и са отговорили
изцяло на поставените задачи, предмет на допуснатите експертизи.
Не е спорно, че ищцовото дружество е подало Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответниците, в качеството им на длъжници, въз основа
на което е образувано ч.гр.д. № 1801/2021 г. по описа на РС П.. Същото е било уважено и
съдът е издал Заповед № 1272/02.12021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК, с която е разпоредил ответниците-длъжници да заплатят на ищеца-заявител и кредитор
следните суми: главница в размер на 277,57 лева, или всеки от ответниците по 92,523 лева,
ведно със законната лихва от 31.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както
и разноски по делото.
Издадената заповед по чл.410 ГПК е връчена на ответниците, които са депозирали
възражения по чл.414 ГПК, в който възразяват, че дължат сумите. Поради което в указания
от съда едномесечен срок, са предявени настоящите положителни установителни искове.
При така установените правнозначими факти, чрез събраните в настоящата съдебна
инстанция доказателствени средства, съдът по правилата на чл.235, ал.2 ГПК приема
следното от правна страна:
Районен съд П. е сезиран с установителни искове по чл.422, във връзка с чл.415 ГПК.
Предявените искове са допустими, тъй като е налице правен интерес от воденето на
настоящото производство, като интересът от предявяването им произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената заповед и спазване
на срока по чл.415, ал.1 ГПК за предявяване на установителен иск за съществуване на
вземането. Предмет на исковете предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК е установяване на
съществуване на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане предполага
установяване дължимостта на сумите по същата на посоченото основание.
Предвид горното съдът приема, че предявените искове са процесуално допустими и
подлежат на разглеждане. По съществото им, съдът счита следното:
Съгласно нормата на чл.45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму. Елементите на фактическия състав на чл.45 ЗЗД са следните: вреда,
противоправно човешко поведение, причинна връзка между вредата и противоправното
поведение и вина, която се презюмира оборимо. Имайки предвид установеното от
6
фактическа страна, съдът стига до извода, че наследодателят на ответниците, чрез
осъществено от него противоправно действие, е нанесъл вреди на собственика на лек
автомобил марка и модел „Тойота Хайлукс“ с рег.№ *****, равняващи се на 262,57 лева. В
случая съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, вината на изпълнителя се предполага до
доказване на противното, т.е. действа оборима презумпция за вина.
Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1 КЗ, с плащането на застрахователно
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне.
В разглеждания казус безспорно се установи валидно сключен застрахователен
договор, настъпването на застрахователното събитие, покрит риск от застраховката,
настъпили вреди и изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото лице.
Установи се и размерът на настъпилите вреди, както и размерът на изплатеното от
застрахователя обезщетение. Установи се и деликтната отговорност на наследодателя на
ответниците за настъпване на вредите. Основният спор между страните в случая е носят ли
отговорност ответниците за задълженията на своя наследодател. Няма спор, че ответниците
по смисъла на закона са наследници на починалия Иван Г. т.е. по силата на закона са
призовани към наследяване. Съгласно разпоредбата на чл.60, ал.1 от ЗН, наследниците,
които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено,
съобразно дяловете, които получават. Според правната доктрина приемането на
наследството е едностранен акт, с който наследникът, по несъмнен начин, изразява волята
си да го придобие, като приемането може да стане по два начина- изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено заявление до районния съдия по
местооткриване на наследството, като то се вписва в особена за това книга, а мълчаливо
приемане има, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат
намерението му да приеме наследството и които той не би имал право да извърши, освен в
качеството си наследник /чл.49, ал.2 от ЗН/. В случая няма данни за изрично приемане на
наследството от ответниците, оставено след смъртта на техния баща и съпруг. На следващо
място, от ангажираните по делото доказателства не може да се направи извод за приемане на
наследството чрез конклудентни действия, т.е. мълчаливо. Напротив, събраните по делото
доказателства сочат, че ответниците са извършили изричен отказ от това наследство, който
отказ е надлежно вписан в особената за това книга на компетентния районен съд.
Недоказани останаха твърденията на ищцовото дружество, че преди вписването на отказите,
ответниците, чрез конклудентни действия, мълчаливо са изразили воля за приемане на
наследството, т.е. че така извършените откази са недействителни. Установи се, че МПС-та
собственост на наследодателя са продадени от последния преди неговата смърт.
Нерегистрирането на новия собственик в информационната база на МВР не води до извода,
че представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 25.11.2016 г. с
нотариална заверка на подписите не е породил вещнопрехвърлителния си ефект. Това
бездействие може да доведе само до ангажиране на неговата административнонаказателната
7
отговорност. Останаха недоказани и твърденията на ищеца, касаещи ремарке за лек
автомобил с рег. № РА 3698 ЕЕ, че знанието и съгласието на наследниците третото лице да
потребява вещта, било отново акт на разпореждане с нея, доколкото същата предоставена
именно от тях и с тяхното знание, за потребление от трето лице. Ищецът не ангажира
никакви доказателства за да докаже твърдението си. Напротив, дори от събраните
доказателства по делото – разпита на свидетеля С. И. се установи, че въпросното ремарке му
е било „подарено“ от наследодателя им през 2007 г., т.е. не е налице разпореждане
направено от неговите наследници, а е налице разпореждане от самия наследодател. Дори да
се приеме, че не е спазена формата, с която е следвало да се прехвърли собствеността на
ремаркето, което е регистрирано, то отново ищецът не доказа, че именно след смъртта на
наследодателя Иван Г., неговите наследници са използвали въпросното ремарке,
респективно са се разпоредили с него след смъртта на И. Л..
С оглед на гореизложеното съдът стига до извода, че ответниците, тъй като не са
приели наследството, оставено след смъртта на деликтвента, не носят отговорност за
неговите задължения. Ето защо заключава, че така предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника Й.Г. следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски, в това число и сторените в заповедното производство в
общ размер на 600 лева, от който 300 лева в исковото производство и 300 лева в
заповедното производство. В този смисъл съдът не споделя възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият се явява в
минимално предвидения размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника Е.М. следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски в размер на 300 лева в исковото производство. На
ответницата се дължат и разноски в заповедното производство, но такива не са сторени.. В
този смисъл съдът не споделя възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като същият се явява в минимално предвидения размер по
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника Ч.Г. следва да бъдат присъдени
извършените по делото разноски в заповедното производство в размер на 300 лева. Разноски
се дължат и в исковото производство но такива не са направени от него. В този смисъл
съдът не споделя възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, тъй като същият се явява в минимално предвидения размер по Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
8
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Княз Ал. Дондуков” № 68, чрез юрисконсулт
Р. К. К. електронен адрес: **************@********.*** телефон за връзка: 02/935-08-55,
против Й. К. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З. на ч.“ № 14, ет.2, ап.3, Ч. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. г.“, бл.59, вх.В, ет.2,ап.213 и Е.И. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 27, вх. Д, ет.4, ап.68, искове за приемане на установено по
отношение на ответниците, че всеки един от тях дължи на ищеца сумата в размер на по
92,523 лева или общо 277,57 лева, която сума представлявала паричният еквивалент на
причинената вреда, заедно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1801/2021 г. по описа на РС П.
като неоснователен.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Й. К.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „З. на ч.“ № 14, ет.2, ап.3, на основание чл.78, ал.3
ГПК сумата в размер на 600 лева сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Е.И.
М., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Г. Б.“ № 27, вх. Д, ет.4, ап.68, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата в размер на 300 лева сторени разноски в производството.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ч. И.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С. г.“, бл.59, вх.В, ет.2,ап.213, на основание чл.78,
ал.3 ГПК сумата в размер на 300 лева сторени разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9