Решение по дело №745/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 438
Дата: 30 март 2023 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20217050700745
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ .................../…………………….. ,гр. Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, седемнадесети състав, в открито съдебно заседание на дванадесети април 2022 година, в състав:

 

Председател: Мария Иванова-Даскалова

 

 

Секретар: Оля Йорданов

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-Даскалова административно дело №745 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на Г.М.С. *** срещу Заповед №1438/26.03.2021г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с която е прекратено служебното й правоотношение считано от 29.03.2021г. поради съкращаване на длъжността - на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл е наредено да й се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие за срок от 1 месец на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на една основна заплата.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна и издадена при грубо нарушение на процесуалните правила и правомощията, вменени в компетентност на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/. С. била възстановена и допусната до работа със Заповед №1432 от 23.03.2021г. в изпълнение на Решение №3094/09.03.2021г. на ВАС за отмяна на предходната заповед за прекратяване на правоотношението й и три дни по-късно й била връчена обжалваната заповед за прекратяване на правоотношението й от 29.03.2021г. Твърди се поредно неспазване на действащата към 26.03.2021г. Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд “Земеделие“, утвърдена на 24.04.2020г. от ответника, в която в Глава 3, Раздел 1 Прекратяване на служебно правоотношение със служители в ДФЗ в т.XV предвиждала прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване да се извършва въз основа на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено адресирана до изпълнителния директор, в която да се съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение със служителя и датата, от която това да стане, като при прекратяване с предизвестие от органа по назначаването се изисквало датата да бъде съобразена със срока на предизвестието, а в противен случай - да се посочи в докладната, че срокът за предизвестие няма да бъде спазен. Тази докладна се изисквало да се внесе за одобрение от изпълнителния директор и след одобрението й да се предаде на Дирекция “Човешки ресурси“ за изготвяне на проект на заповед  най-късно в деня преди датата на прекратяване или връчването на предизвестието. В жалбата се изтъква, че това съставлявали правила за подбор (избор, селекция) на служители, чиито правоотношения да бъдат прекратени при съкращаване на щата, която преценка следвало в случая да бъде извършена чрез докладна записка от Директора на ОД на ДФЗ-Варна до Изпълнителния директор на ДФЗ, и то при наличие на утвърдено щатно разписание при спазена законова процедура за това, с което е намален състава за съответния отдел/дирекция към ОД на ДФЗ- Варна. Твърди се неспазване на тази процедура от ответника при издаване на заповедта, което съставлявало нарушение на принципа за последователност и предвидимост, който изисквал административните органи да спазват вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му.Тези публично оповестени правила се явявали част от нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на директора на ОД на ДФЗ-Варна и водели до извод за повторно проявена от ответника трайна злоупотреба със служебно положение и грубо погазване на всички правила и нормативи, етика, обоснованост, предвидимост и коректност при упражняване на правомощията му. В случая било налице „фиктивно“ изпълнение на съдебното решение на ВАС с повторното издаване на незаконосъобразна Заповед №1438/26.03.2021г. с която прекратява служебното правоотношение на жалбоподателката, която повече от 14 години изпълнявала компетентно и квалифицирано служебните си задължения и то месеци преди да придобие правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и на обезщетение в размер на 6 брутни заплати за дългогодишния й стаж в службата. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата. Моли Заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. Акцентира на доказаното по делото обстоятелство, че за период само от един ден съставът на Разплащателна агенция към ОД на ДФЗ -Варна е бил намален от 11 на 10 души. Счита мотивите в докладната записка на директора на ОД – Варна за необходимостта от съкращаването на Г.С. за оборени в частта за оптимизиране на работния процес в Регионална разплащателна агенция – Варна с факта, че реално работата се изпълнявала от същата численост, която е била след освобождаването на С.. Счита за доказано, че въпреки, че Д. Х. е бил назначен на друга длъжност, реално е изпълнявал системата от функции и задължения присъщи на длъжността „старши инспектор“ в РРА, тъй като достъпите, които са му били предоставени са в отдел „Оторизация на плащанията“, а длъжностната му характеристика категорично не допускала такъв достъп и изпълнение на функции в този обем, които са присъщи само на служителите от РРА. Невярно било изложеното в мотивите в докладната записка, че на база извършена оценка за период от година и половина преди съкращаването на Г.С. тя притежавала най-ниската такава и затова била определена за съкращаване. Съгласно изискванията оценка на държавните служители за период от 6 месеца не се поставя, а междинната среща, касаеща последните 6 месеца на работа, които Г.С. имала в периода от януари до юни 2020г. нямала никакви забележки, препоръки и от прекия ѝ ръководител не било констатирано неспазване на трудови задължения или отказ да бъдат изпълнявани определени функции. Поради това представителят на жалбоподателката счита за неистински твърденията в докладната, въз основа на които е предприето издаването на заповедта за съкращаване на С.. Счита, че по делото не са ангажирани доказателства за намаляване на обема на работата в РРА и за необходимост от съкращаване на щата. За да се предприеме съкращаване трябвало системата от функции и задължения на служителя да не бъде изпълнявана от друго лице, т.е. или да бъде намален броя хора, които изпълняват тази функция, ако има идентични длъжности или тези функции да не се изпълняват от никого. На практика в случая нямало същинско съкращение по смисъла на чл.106 от ЗДСл. Движението на щатни бройки от една областна дирекция в друга представлявало прехвърляне на бройки и не съставлявало съкращение на съответните щатни длъжностни. Счита, че не са спазени основните принципи на АПК административния орган да изпълнява  функциите си по разумен, предвидлив и добросъвестен начин с оглед неистинските твърдения в докладната записка от А. И. и последващата заповед за уволнението на С. на основание чл.106 от ЗДСл., с което се заобикаляли законовите изисквания. Моли представените  извлечения–приложения към заповедите за изменение на щатни разписания, които не са утвърдени от ИД на ДФЗ, а са заверени от длъжностно лице, което отговаря за „Човешки ресурси“ да не бъдат кредитирани. Всички тези приложения към заповедите не били съставени в изискуемата форма и за тях не можело да се направи извода, че именно тези приложения са утвърдени.  Не била спазена формата за издаване на индивидуални административни актове за изменение на щатното разписание в частта на приложенията към тях, тъй като същите не са утвърдени, поради което следвало да се кредитират единствено двата броя щатни разписания, които са утвърдени от 30.04.2020г. и от м.07.2021г. Претендира отмяна на обжалваната заповед и присъждане на направените разноски посочени в списъка.

 Ответникът - Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" чрез упълномощения юрисконсулт оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. В случая било налице намаляване, редуциране на щата на длъжността, поради което се касаело за хипотеза на съкращение по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. Преценката кой точно държавен служител да бъде освободен не подлежала на съдебен контрол, тъй като липсвало нормативно вменено на органа задължение за подбор. Акцентира на приетата по делото докладна записка изх. № 05-2-030/93 от 25.03.2021г. от Директора на ОД на ДФЗ–Варна съгласно утвърдената от ИД на ДФ процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите. Целесъобразността на вътрешно-организационното управление не било елемент на съдебна проверка и не подлежало нито на косвен, нито на самостоятелен съдебен контрол. Поради това кой служител, заемащ подлежаща на съкращаване длъжност да бъде освободен от органа по назначаване не било въпрос на добросъвестно упражняване на правомощия по управление на структурата, а въпрос на преценка по целесъобразност, с оглед ефикасността на функциониране на администрацията. Счита за доказано, че е налице намаляване на щата на длъжността, което се явява съкращаване по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. В случай на уважаване на жалбата, ако е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, прави възражение за прекомерност.

След преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, като взе предвид приложимите правни разпоредби, Съдът достигна до следните фактически установявания и изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в срок и от лице, което оспорената заповед засяга неблагоприятно, което поражда за него правен интерес да сезира съда с искане за проверката й за законосъобразност.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съдът приема от фактическа страна следното:

Жалбоподателката е заемала длъжността "старши експерт" в отдел "Регионална разплащателна агенция" в областна дирекция на ДФ“Земеделие“- гр.Варна.

Със Заповед №1591/30.06.2020г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - гр.София,  /ИД на ДФЗ/ на основание чл. 106, ал.1, т.2 и чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратил считано от 01.07.2020г., служебното правоотношение с Г.С., на длъжност "старши експерт" с втори младши ранг в отдел "Регионална разплащателна агенция" /РРА/, в ОД-Варна поради съкращаване на длъжността.

Тази заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение №3094/09.03.2021г. по адм. дело №715/2021г. по описа на Върховния административен съд.

В изпълнение на съдебното решение и по повод подадено от Г. С. заявление за възстановяване на работа вх.№02-030-6500/1912 от 18.03.2021г., ИД на ДФЗ издал Заповед №1432 от 23.03.2021г. /л.15 от делото/, с която възстановил и допуснал до работа Г.М.С. на длъжност „старши експерт“ в отдел "РРА" в ОД-Варна на ДФЗ с ранг ІІ младши, която заемала преди издаването на отменената заповед от 2020г., считано от 24.03.2021г.  Заповедта е връчена на С. срещу подпис на 24.03.2021г.

С докладна записка рег. № 05-2-30/93/ от 25.03.2021г. директорът на ОД-Варна на ДФЗ предложил на изпълнителния директор да бъде прекратено служебното правоотношение в ОД-Варна на Г.С. от дата 29.03.2021г. с оглед адекватното разпределение на задачите и заетостта, както и оптимизиране на работния процес на служителите заемащи длъжността „старши експерт“ в отдел „РРА“ в ОД-Варна. В докладната записка е предложено срокът на предизвестието да не бъде спазен. Мотивите за това предложение са:

След анализ на обема на извършваната в отдела работа и преките наблюдения както на началник отдел „РРА“q така и от директора на областната дирекция - Варна, при служителите назначени на длъжност „старши експерт“ се наблюдавало, че за изпълнението на работата в периода от 2020г. до момента на докладната /25.03.2021г./ оценката на останалите, освен на предложената служителка била за точно и своевременно изпълнение на поставените задачи в съответствие с изискванията за длъжността. Нямало служители, на които да са налагани дисциплинарни наказания в посочения период. Задачите били изпълнявани от по-малък брой служители до възстановяване на Г. С. и същите били достатъчни. За база била взета комплексната оценка за последно извършваната работа от С., а тя имала най-ниска оценка спрямо тези на останалите служители на длъжността „старши експерт“ при периодичното оценяване. При последното пряко наблюдение на работата й, тя отказвала да изпълнява част от поставените й задачи. Нивото и качеството на останалите служители на длъжност „старши експерт“ в отдел „РРА“ от 2020г. до настоящия момент било – качествено изпълнение на работата в срок, което се установявало с всекидневни наблюдения върху непосредственото изпълнение на техните задължения. Поради непрекъснатия работен процес на останалите служители на тази длъжност и качественото изпълнение на извършваната от тях работа, обема на работа на отдела и при равни други условия, директорът на ОД-Варна на ДФЗ считал, че следва да бъде съкратена именно Г. С..

С преписката административният орган представя копие на утвърдената на 24.04.2020г. от ИД на ДФЗ Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ“Земеделие“ /л.64-74 от делото/.

С преписката са представени в табличен вид оценките на служителите на ОРРА при ОД-Варна за периодите м.януари-м..март 2020г. /л.78 от делото/ и м.април-м.юни 2020г. /л.79 от делото/, поставени от началника на отдел „РРА“ в ОД-Варна. От тях се установява, че за периода м.януари-м.март 2020г. Г.С. единствена има поставена оценка „4“ с мотиви: „Отказва да изпълнява част от поставените задачи.“. Отбелязано е, че е определена със заповед да отговаря за архивирането на заявленията по различните схеми и мерки. Всички останали старши експерти в отдел „РРА“ имат оценка „3“: „Точно и своевременно изпълнява поставените задачи в съответствие на изискванията по длъжностна характеристика“. Всички главни експерти в същия отдел имат оценка „3“: „Проверяват работата на ст. експерти в отдела. Точно и съвестно изпълняват поставените задачи и резултатите отговарят на определените цели, като са спазени всички срокове.“.

За периода м.април-м.юни 2020г. началникът на отдел „РРА“ в ОД-Варна  поставил единствено на Г.С. оценка „4“ с мотиви: „Отказва да изпълнява част от поставените задачи.“. Отбелязано е, че е определена със заповед да отговаря за архивирането на заявленията по различните схеми и мерки. Всички останали старши и главни експерти в отдел „РРА“ имат оценка „3“: „Точно и своевременно изпълнява поставените задачи в съответствие на изискванията по длъжностна характеристика“, а трима гл. експерти имат оценка „2“: „Проверяват работата на ст. експерти в отдела. Точно и съвестно изпълняват поставените задачи и резултатите надхвърлят определените цели, като са спазени всички срокове.“.

От ответника са представени и по делото са приети формуляри за оценките на изпълнението на длъжността от Г. С. /л.131-150 от делото/от които се установява следното:

-за периода 01.07.2012г.-31.12.2012г. оценката й е „изпълнението напълно отговаря на изискванията“;

-за периода 01.01.2013г.-31.12.2013г. оценката й е „изпълнението надвишава изискванията“;

-за периода 02.01.2014г.-31.12.2014г. оценката й е „изпълнението надвишава изискванията“;

-за периода 05.01.2015г.-31.12.2015г. оценката й е „изпълнението надвишава изискванията“;

-за периода 01.01.2016г.-31.12.2016г. оценката й е „изпълнението надвишава изискванията“;

-за периода 01.01.2017г.-31.12.2017г. оценката й е „изпълнението надвишава изискванията“;

-за периода 02.01.2018г.-31.12.2018г. оценката й е „изпълнението надвишава изискванията“;

-за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г. оценката поставена от оценяващия я ръководител /началника на отдел „РРА“/ е „изпълнението надвишава изискванията“, но контролиращия ръководител /директора на ОД-Варна/ отразил, че служителят е изпълнил всичко от индивидуалния си план на нивото на изискванията и променил оценката на : „изпълнението напълно отговаря на изискванията“;

-за периода 01.01.2020г.-31.12.2020г. в оценяващия формуляр няма поставена оценка за изпълнение на длъжността, тъй като Г. С. е съкратена със Заповед №1591/30.06.2020г. на ИД на ДФЗ, която е отменена. Във формуляра обаче е посочено, че на датата 29.06.2020г. е проведена междинна среща на оценяващия ръководител и оценявания служител С.. И двамата са положили подписите си за провеждането на тази среща, като в графата озаглавена: „Коментар на оценяващия ръководител и/или оценявания/ ако има такъв“ няма отразяване да е имало какъвто и да било коментар на началника на отдела, не се установяват данни за оценката, посочена в табличен вид за Г. С., че е „4“, в които таблици е направена оценка на всички служителите на ОРРА при ОД-Варна за периодите м.януари-м..март 2020г. и м.април-м.юни 2020г.

         С оглед изложеното неясно как без да бъде отбелязана каквато и да било забележка или коментар за работата на Г. С. във формуляра за оценка на изпълнението на длъжността й за 2020г. вкл. при междинната среща на 29.06.2020г. от началника на отдела М. М., в изготвените от него две таблици с оценките на служителите за първото и за второто тримесечие на 2020г. е отразено, че на жалбоподателката е поставена оценка „4“ с мотива, че отказва да изпълнява част от поставените задачи. Липсва докладна или какъвто и да било документ за отказ на Г. С. да изпълнява задачи и данни за естеството на тези задачи.

Тези две таблици с оценки на работата на служителите в отдел „РРА“ за първото шестмесечие на 2020г. са изготвени от началника на отдела и одобрени от директора на ОД-Варна явно за нуждите на издаването на отменената Заповед №1581/30.06.2020г. за съкращаване на Г. С..

По делото няма данни да са извършвани нови оценки и да има докладни от началника на отдел „РРА“ в ОД-Варна за работата на Г. С. през трите работни дни от 24.03.2021г. до 26.03.2021г. вкл., когато е издадена на обжалваната в настоящото производство заповед за съкращаването на Г. С. без предизвестие считано от 29.03.2021г. Поради това при изготвяне на докладната записка с предложението за съкращаване на щата директорът на ОД-Варна отново е използвал данните в двете таблици с оценки на работата на служителите в отдел „РРА“ за първото шестмесечие на 2020г., които са изготвени от началника на отдела и в които без да има поставена такава оценка във формуляра за оценка на С. и без в него да има забележка и коментар да е отказвала изпълнение на задачи и информация за естеството на задачите, това е отразено и е послужило за мотивиране на предложението за съкращаване на щата й. 

Като доказателства по делото са приети двете щатни разписания – утвърденото на 18.03.2021г. и действащото от тази дата и към 23.03.2021г. когато Г. С. е възстановена на длъжността и утвърденото на 26.03.2021г., което е действащо от 29.03.2021г. от когато е била съкратена.

Увеличението на щата в отдел „РРА“ при ОД-Варна с 1 щатна бройка за длъжността „ст. експерт“ със Заповед №03-РД/947 от 18.03.2021г. от ИД на ДФЗ е извършено въз основа на докладна записка от зам.-изпълнителния директор на ДФЗ /л.217/. В докладната записка е предложено 1 щатна бройка за „ст. експерт“ в отдел „РРА“ при ОД -Пловдив да бъде прехвърлена в ОД-Варна в отдел „РРА“ с оглед функционалните задължения и максималното натоварване на работния ден, както и поради необходимостта от обезпечаване на работата и за по-добра функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности. Посочено е, че при реализиране на предложената промяна в дирекцията се има предвид спазването на основния принцип при изготвяне на дл. разпределение – да бъдат определени такива длъжности, които да гарантират реализирането на приоритетните цели на съответните звена, чрез което ефективно и професионално да се подпомага ИД при осъществяване на правомощията му.

Прави впечатление, че само 8 дни след така извършената промяна на 18.03.2021г. в щатното разписание на отдел „РРА“ в ОД-Варна на 25.03.2021г. директорът на Областна дирекция-Варна изпратил докладна записка до ИД на ДФЗ с предложение да се прекрати без предизвестие служебното правоотношение на Г. С. и съкрати длъжността „ст. експерт“ в отдел „РРА“, която тя заема в ОД-Варна с оглед адекватното разпределение на задачите и заетостта, оптимизиране на работния процес и др. мотиви, цитирани подробно по-горе.

На следващият ден - 26.03.2021г. зам.-изпълнителния директор на ДФЗ /л.228/ изготвил до ИД на ДФЗ докладна с предложение за по-добра функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности в администрацията на ДФЗ една щатна бройка за длъжност „ст. експерт“ в отдел „РРА“ в ОД-Варна да бъде прехвърлена в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ в ОД-Плевен и трансформирана в длъжност „гл. юрисконсулт“.

Въз основа на докладните на 26.03.2021г. изпълнителния директор на ДФ"Земеделие" издал обжалваната Заповед №1438/26.03.2021г., с която прекратил служебното правоотношение на Г.С. считано от 29.03.2021г. поради съкращаване на длъжността - на основание чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл и наредил да й се изплати обезщетение за неспазен срок на предизвестие за срок от 1 месец на основание чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на една основна заплата. Тази заповед е връчена на С. на 26.03.2021г. и оспорена от нея в срок с жалбата, по повод на която е образувано настоящото дело. Освен това ИД на ДФЗ издал заповед №03-РД/1030/26.03.2021г. с която наредил да се измени утвърденото длъжностно разписание на ДФЗ като в ОД-Варна и ОД-Плевен се направят измененията съгласно приложението, неразделна част от заповедта, считано от 29.003.2021г. и да се направят съответните отразявания в поименното разписание на ДФЗ. На Приложение №1 към Заповед №03-РД/1030/26.03.2021г. е видно, че общия щат на Отдел „РРА“ в гр.Варна става 16 броя персонал, от които 1 началник на отдела, 5 главни експерта и 10 старши експерта, а в ОД-Плевен отдел „ПСМП“ общия щат става 17 броя персонал, от които 2 щата са за главни юрисконсулти /л.226 от делото/.

По делото е прието и заключение по съдебно-икономическа експертиза, което не е оспорено от страните и се цени от съда като обективно, добросъвестно и компетентно дадено. От заключението на вещото лице и от представените щатни разписания се установява, че:

-съгласно щатното разписание утвърдено със Заповед № 03-РД/920 от 17.03.2021г. на ИД на ДФЗ в сила от 17.03.2021г. /въз основа на докладна записка е вх.№03-0416/1319/09.03.2021г. от Зам. изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”/ числеността на персонала по отдели в ОД-Варна е както следва:   

Структурно звено

Численост на персонала/брой/

Директор

1

Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане”

17

Отдел „Регионална разплащателна агенция - РА”

16

Отдел „Регионален технически инспекторат”

26

 

-съгласно щатно разписание утвърдено със Заповед №03-РД/947 от 18.03.2021г. на ИД на ДФЗ, в сила от 18.03.2021г. /въз основа на докладна записка с вх.№ 03-0416/1540/18.03.2021г. от Зам. изпълнителния директор на ДФ”Земеделие”/, действащо към 24.03.2021г. когато С. е възстановена на работа и към 26.03.2021г.- когато е издадена обжалваната заповед, числеността на персонала по отдели в ОД-Варна е както следва:     

Структурно звено

Численост на персонала/брой/

Директор

1

Отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане”

17

Отдел „Регионална разплащателна агенция - РА”

17

Отдел „Регионален технически инспекторат”

26

Вещото лице установява, че в поименното щатно разписание действащо към 26.03.2021г., което е утвърдено със Заповед №03-РД/947 от 18.03.2021г., в сила от 18.03.2021г. предвидената бройка за отдел „Регионална разплащателна агенция” към ОД - Варна по служебно правоотношение за длъжност „старши експерт” е 11 /единадесет/ служители. Съгласно поименното разписание числеността на заетите е 10 /десет/ служители.

По щатното (длъжностно и поименно) разписание, действащо към възстановяване на С. *** на ДФЗ не били заети всички позиции, като свободните позиции били : 1 позиция за длъжност „главен юрисконсулт” в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане” и 1 позиция за длъжност „старши експерт” в отдел „Регионална разплащателна агенция - РА”. Именно на този свободен щат за длъжност „ст. експерт в РРА“ в ОД-Варна на 24.03.2021г. била назначена  жалбоподателката Г.М.С.. В резултат на това към 26.03.2021г. съществувала само една свободна позиция за длъжност „главен юрисконсулт” в отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане”.

Вещото лице установява, че след 01.07.2021г. до момента на извършената от него проверка на място в отдел „Регионална разплащателна агенция” на длъжност „старши експерт” в ОДЗ-Варна е преназначена една служителка от ОД“Земеделие“-Велико Търново със Заповед за преназначаване по ЗДСл с дата на преназначаването 01.07.2021г.

Въз основа на представените от ответника писмени доказателства вещото лице установява, че през периода от 30.06.2020г. до 26.03.2021г. поименното разписание на ОД-Варна на ДФ ”Земеделие” е изменяно въз основа на шест заповеди на ИД на ДФЗ, всяка от които е основана на докладна записка, както следва:

Заповед № 03-РД/ 899 от 01.04.2020г. считано от 01.04.2020г.

Заповед № 03-РД/ 1736 от 30.06.2020г. считано от 01.07.2020г.

Заповед № 03-РД/ 383 от 04.02.2021г. считано от 05.02.2021г.

Заповед № 03-РД/ 920 от 17.03.2021г. считано от 17.03.2021г.

Заповед № 03-РД/ 947 от 18.03.2021г. считано от 18.03.2021г.

Заповед № 03-РД/ 1030 от 26.03.2021г. считано от 29.03.2021г.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед №03-РД/1937 от 30.06.2021г. на ИД на ДФЗ /л.365 и следв. от делото/ е утвърдено ново длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ в Областните дирекции във В. Търново, Варна и Ямбол, считано от 01.07.2021г., като в отдел „Регионална разплащателна агенция” към Областна дирекция - Варна за длъжност „старши експерт” числения състав от 10 броя служители стават 11 броя служители във връзка с прехвърляне на конкретен ст. експерт заедно със щатната бройка, която заема от отдел „РРА“ на ОД- В. Търново в отдел „РРА“ на ОД-Варна. В резултат на това в щатната численост на персонала в отдел „РРА-РА“ в ОД-Варна от 16 броя става общо 17 броя: началник отдел – 1бр., гл. експерт -5бр. и ст. експерт - 11броя считано от 01.07.2021г.

Видно от одобреното със Заповед №03-РД/2389/27.07.2021г. от ИД на ДФЗ длъжностно разписание /л.366 и следв. от делото/, щатната численост на персонала „РРА-РА“ в ОД-Варна вече е общо 18 броя: началник отдел – 1бр., гл. експерт -6бр. и ст. експерт - 11броя считано от 27.07.2021г.

Налага се извода, че след съкращаване на щата в отдел „РРА“ в ОД-Варна през м. март 2021г. с 1бр. щат за ст. експерт, на който е била възстановена Г. С. и намаляването на броя служителите на 15 общо старши и главни експерти, след няколко месеца през м.юли 2021г. щата в отдела се е увеличил с 2 щатни бройки и е станал общо 17 броя за старши и главни експерти, като е увеличен с 1бр. щата за ст. експерти и с 1бр. щата за гл. експерти. Факт е това увеличение на щата на отдел „РРА“ в ОД-Варна независимо от това дали е в резултат на преназначаване на служител от друга областна дирекция, на откриване на нова щатна бройка или др. Това опровергава становището в докладната записка на директора на ОД-Варна, че работата в този отдел не налагала броя на ст. експерти да е 15 и оптимизирането й да налага да бъде съкратен щата заеман от жалбоподателката. Увеличението на щата на отдела с 2 бройки четири месеца след съкращаването на щата заеман от Г. С. кореспондира с твърдението в жалбата, че съкращението е „формално“, тъй като обема от работата не е намалял, а целта на съкращението е било да бъде отново прекратено служебното правоотношение на Г. С..

Във връзка с твърденията в жалбата, развити в съдебното заседание, че работата в отдел „РРА“ в ОД-Варна не е намаляла и не е имало предпоставки за съкращаване на щата на старши инспекторите в този отдел, каквато е била Г.С., от процесуалният й представител в съдебното заседание на 14.09.2021г. се конкретизира, че фактически на служители в други отдели е възлагано да изпълняват функциите свързани с оторизирането на плащанията на ст. експерт в отдел „РРА“, какъвто бил случая с командирования от ОД-Разград служител Д. Р. Х., който е бил преназначен в ОД-Варна в отдел „Регионален технически инспекторат“. Този служител Х. се водел по щатно разписание в отдел „РТИ“ в ОД-Варна, а са му били разпределяни за работа от началника на отдел „РРА“ договори за безвъзмездна помощ на бенефициентите по националната програма за пчеларство и е имал предоставен достъп до Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ в частта касаеща оторизирането на плащанията, до която имат достъп експертите от отдел „РРА“ /л.269-285 от делото/.

Във връзка с тези твърдения от приета по делото Заповед №55/18.02.2021г. на ИД на ДФЗ се установява, че с нея на основание чл.82, ал.1 от ЗДСл и лична молба от 13.01.2021г. Д. Р. Х. е преназначен от длъжност ст. експерт с ранг ІІ младши от отдел „РРА“ в ОД -Разград на длъжността ст. експерт с ранг ІІ младши в отдел „РТИ“ в ОД-Варна считано от 01.03.2021г. за неопределено време.

По делото е приета и приложена заповед №845/09.09.2021г. за командироването на Д. Р. Х. за един ден в региона на гр.Варна за посещение на място по 6.1 преди плащане, в което командировъчно е отразено, че е „ст. експерт в ОРРА-Варна“, т.е. че е в отдел „РРА“ в ОД-Варна. Видно от приетата по делото дл. характеристика на длъжността „ст. експерт в отдел „РРА“ /л.49 от делото/ сред преките задължения на служителя на тази длъжност са: приемане, регистриране и проверки на заявките за плащане, вкл. заявките по Националната програма по пчеларство, изплаща цялата документация по всяка заявка в ЦУ на дирекция „Оторизация на плащанията по ПМРСР“, подписва предложения за оторизация /отказ на заявки за плащане по мерките, извършва проверки след плащане, както и по жалби, извършва посещения на място и т.н.

От приетата по делото дл. характеристика на длъжността „ст. експерт в отдел РТИ“ /л.287 от делото/ сред преките задължения на служителя на тази длъжност  са: попълване на административните данни в контролния лист, уведомява кандидата за проверката на място в съответствие със специфичните изисквания по различните схеми, извършва проверките на място по съответните схеми, съгласно Правилника за дейността на дирекция „Технически инспекторат“ в съответствие с инструкциите и планира работата си по изготвения график, изготвя контролен лист за проверката на място и го предава на гл. експерт, въвежда резултатите от проверката на място в Информационната система, придружава нови служители при проверка на място, докладва на гл. експерт за свършената работа и т.н.

Т.е. сред основните задължения на „ст. експерт в отдел „РРА“ са посещенията на място, за разлика от което „ст. експерт в отдел „РТИ“ е пряко задължен да извършва проверки на място, а в случая процесното командировъчно на Д. Р. е за извършване на посещение, което е сред задълженията на „ст. експерт в отдел РРА“, а не на проверка, което е задължение на „ст. експерт в отдел РТИ“. Това кореспондира с твърденията на представителя на жалбоподателя, че Д. Р. макар да е бил ст. експерт в „РТИ“, фактически е извършвал работа на ст. експерт в „РРА“. 

По делото е представена Заповед №03-РД/2001/06.07.2021г. на ИД на ДФЗ в Приложение №1 към която под №58 фигурира Д. Р. Х. като един от 12-те служител от отдел „РРА“ в ОД-Варна, на които както и на останалите служители от този отдел и от отдел „ПСМП“ се възлага извършване на контрол на проведени процедури за избор на проекти предложения от МИГ по подмярка 19.2 и оценка на проектни предложениа, извършване на окончателна проверка за допустимост и съответствие на предложените за финансиране проекти предложения и т.н. /л.170-173 от делото/.

От докладните записки от 10.12.2020г., от 16.02.2021г. и от 22.04.2021г. на директора на ДДПМРСР до ИД на ДФЗ и приложенията към всяка от тях се установява, че Д. Р. Х. фигурира сред експертите, на които на случаен избор са разпределени проектни предложения по подмярка 19.2 на мярка 19 „Водено от общностите местно развитие“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г. /л.177-183 от делото/.  

От представените по делото писмени доказателства се установява, че със Заповед №03-РД/1937 от 30.06.2021г. е утвърдено ново длъжностно разписание на администрацията на ДФЗ в Областните дирекции във В. Търново, Варна и Ямбол, считано от 01.07.2021г., като в отдел „Регионална разплащателна агенция” към Областна дирекция - Варна за длъжност „старши експерт” числения състав от 10 броя служители стават 11 броя служители във връзка с прехвърляне на конкретен ст. експерт от отдел „РРА“ на ОД- Търново заедно със щатната бройка в отдел „РРА“ на ОД-Варна.

От правна страна съдът приема следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, съгласно чл.108 от ЗДСл във връзка с чл.42, ал.5 от Закона за администрацията, в качеството му на орган по назначаването на държавните служители.

Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт. Същият е в писмена форма и съдържа минимално предвиденото в чл.108, ал.1 от ЗДСл. съдържание. Доказателствата, приложени в административната преписка, мотивират акта в достатъчна степен.

При постановяване на заповедта не е допуснато твърдяното в жалбата съществено нарушение на административно производствените правила изразяващо се в неизготвяне на докладна записка от директора на ОД-Варна с предложение и мотиви за съкращаване на 1 щатна бройка на ст. експерт в отдел „РРА“ в ОД-Варна и за прекратяване на служебното правоотношение на Г. С., заемаща тази длъжност. Поради това за разлика от предходното производство за прекратяване на служебното правоотношение на Г. С., в процесното е спазено това процедурно изискване и не е допуснато отново съществено нарушение на правилата, тъй като директора на ОД-Варна е изготвил докладна записка с предложение за съкращението до ИД на ДФЗ.  

Неоснователно е оспорването на автентичността на Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1736 от 30.06.2020г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/383 от 04.02.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/920 от 17.03.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/947 от 18.03.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1030 от 26.03.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1058 от 30.03.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1099 от 02.04.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1163 от 12.04.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1937 от 30.06.2021г., Приложение №1 към Заповед № 03-РД/1978 от 02.07.2021г. Всяко от тези приложения е обозначено към коя заповед на ИД на ДФ“Земеделие“ е неразделна част. Идентични на представените приложения със заповедите от вещото лице са представените и приети по делото в заверените за вярност с оригинала копия заповеди с приложенията към всяка от тях от Гл. секретар на ДФ“Земеделие“ с писмо изх.№01-030-1100/29#8 от 18.02.2022г. /л.324-378 от делото/, ведно със съответните докладни записки, молби и др. документи обосновали утвърдените от ИД на ДФЗ промени в утвърденото длъжностно разписание. Със заповедите ИД на ДФЗ е наредил всяко от съответните изменения в утвърденото от него длъжностно разписание на ДФ“Земеделие“ на съответните дирекции, които са конкретизирани и е посочена датата, считано от която е в сила изменението в приложението, което е неразделна част от заповедта. Всички изброени заповеди са подписани от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, поради което настоящият състав приема приложенията №1 към всяка от заповедите за утвърдени от изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“. В случая е налице повече от изискуемото в образеца, тъй като ИД на ДФ“Земеделие“ не се е задоволил само да постави върху приложенията отбелязване „утвърждавам“ с подпис и печат, а е издал изрична писмена заповед, в която е обективирано изявлението му за утвърждаване на изменението в длъжностното разписание за съответните областни дирекции, отразено таблично на съответното приложение.

Основателни и доказани обаче са оплакванията развити в хода по същество от представителя на жалбоподателката, че възстановяването на работа на Г. С. е „фиктивно“. Тя е възстановена на работа считано от 24.03.2021г. и в рамките на изминал само 1 работен ден до 25.03.2023г. директорът на ОД -Варна вече изготвил и извел докладната записка до ИД на ДФЗ с предложението за прекратяване на служебното правоотношение на С.. За този 1 ден работа на С. не е имало възможност да се възложи и тя да извърши такъв обем от работа, който да позволи да бъде оценено изпълнението й. На практика С. е била лишена от възможност да работи, тъй като още на следващият ден след възстановяването й на длъжността на 24.03.2021г. ръководителят й – Директора на ОД-Варна е извършил преценка и предложи в докладна записка на ИД на ДФЗ тя да бъде съкратена. Този „подбор“ в докладната записка е направен въз основа на оценяване, направено в табличен вид през първото шестмесечие на 2020г. за нуждите на издадената през 2020г. предходна заповед за прекратяване на правоотношението на С., която е отменена от съда. За това оценяване обаче както бе посочено няма данни във формуляра за оценяване изпълнението на длъжността за 2020г. на С.. С оглед на това последната й оценка отразена в съответния формуляр е за 2019г. - „изпълнението надвишава изискванията“ поставена от прекия ръководител, която е променена от контролиращия ръководител -директора на ОД-Варна на „изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Поради съкращаването й със Заповедта от 30.06.2020г. С. обективно е била в невъзможност да работи до края на 2020г. и в началото на 2021г. до възстановяването й на работа на 24.03.2021г.Поради това тя безсъмнено не е била поставена при същите условия с останалите ст. експерти в отдел „РРА“ в ОД-Варна, а директорът на ОД-Варна е посочил в докладната записка, че при служителите назначени на длъжност „старши експерт“ се наблюдавало, че за изпълнението на работата в периода от 2020г. до момента на докладната /т.е. до 25.03.2021г./ оценката на останалите, освен на предложената служителка била за точно и своевременно изпълнение на поставените задачи в съответствие с изискванията за длъжността. Това сочи на продължително във времето от началото на 2020г. в негативен план тенденциозно отношение на директора на ОД-Варна към жалбоподателката. Основателни и доказани са твърденията на представителя на С., че същата е дългогодишен служител на ОД – Варна, който съвестно и старателно е изпълнявал служебните си задължения, видно от поставените в продължение на години наред от 2013г. до 2018г. високи оценки във формулярите за изпълнение на длъжността, а именно „изпълнението надвишава изискванията“.

Тези обстоятелства взети в съвкупност с факта на предприето само след няколко месеца - през м. юли 2021г. увеличение на щата на отдел „РРА“ в ОД-Варна с 2 бройки – за един гл. експерт и за един старши експерт изцяло опровергават верността на доводите в докладната записка на директора на ОД-Варна, че съкращаване на щата в този отдел е необходимо с оглед „адекватното разпределение на задачите и заетостта, както и оптимизиране на работния процес на служителите заемащи длъжността „старши експерт“ в отдел „РРА“ в ОД-Варна“, че задачите били изпълнявани от по-малък брой служители до възстановяване на Г. С. и същите били „достатъчни с оглед обема на извършваната в отдела работа“. С оглед данните за възлаганите задачи свързани с достъп до данните за оторизациите на проекти на бенефициентите и на служители в отдел „РТА“ през юни и юли 2021г., какъвто е Д. Р. и увеличаване на щата с 2 щатни бройки за експерти през юли 2021г. на отдел „РРА“ в ОД-Варна, явно предложението в докладната записка на директора на ОД-Варна за съкращване на щата на ст. експерт в Отдел „РРА“ на Г. С., направено един ден след възстановяването й на тази длъжност не е основано на обективна преценка на обема на работата в този отдел и на ясна и точна представа за необходимия брой експерти – главни и старши за ефективното и адекватно разпределение на задачите и на обема на извършваната работа. 

Поради това основателно и доказано е оплакването в жалбата, че Заповедта е издадена при съществено нарушение на правилата поради фиктивното възстановяване на Г. С. на длъжността и в противоречие с материалния закон. Разпоредбата на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл., послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, регламентира прекратяване на служебното правоотношение със служителя при съкращаване на длъжността. Легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" е дадено в разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно тази дефиниция "Длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на ЗМВР, на Закона за въоръжените сили на РБ, ЗИНЗС или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика".

За да се приеме, че е изпълнено предвиденото в закона основание, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако е запазена, то е намален броят на служителите, които изпълняват тази длъжност. Във всяка от двете хипотези е налице реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл.106, ал.1, т.2 от ЗДСл. В случая длъжността старши експерт в отдел "РРА" е запазена като нормативна позиция, но е намален броят на служителите, които да я изпълняват. Това намаление обаче както бе посочено е фиктивно, тъй като е предложение за него е направено дни след като със заповед на ИД на ДФЗ считано от 18.03.2021г. щата на отдела е бил увеличен с една щатна бройка за длъжността „ст. експерт“ именно с подобряване на организацията и ефективността на работата и предвид факта, че само 3 месеца след уволнението на жалбоподателката заради съкращаване на щатната й бройка в същия отдел щата за експерти е бил увеличен с 2 броя.

С оглед изложеното се налага извода, че не е била налице обективна необходимост от съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, още повече, че на същата са й оставали да отработи още само няколко месеца, до момента, когато придобива право на пенсия заради прослужено време и възраст. 

Заповедта е издадена и в противоречие с целта на закона. Налице е формално съкращаване на жалбоподателката, което е превратно упражняване на власт с цел да се заобиколи закона.

По тези съображения и на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК жалбата е основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена.

При този изход на спора своевременно направеното искане за присъждане на разноски от представителя на жалбоподателката следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК Държавен фонд "Земеделие" -София следва да бъде осъден да заплати на Г.М.С. сумата поискана в списъка на разноските в общ размер на 893лв., от които 273лв. са заплатени за депозит за вещо лице и 620лв. – за адвокатско възнаграждение, доказано с представения договор за правна защита и съдействие.

Водим от това и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Заповед №1438/26.03.2021г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-София.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие"-София да заплати на Г.М.С. *** с ЕГН ********** сумата от 893лв. (осемстотин деветдесет и три лева),  представляваща заплатени 273лв. за депозит за вещо лице и 620лв. – за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването му по реда на глава ХІІ от АПК.

 

 

СЪДИЯ :