№ 214
гр. Разград , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и четвърти
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. БОРИСОВ Административно
наказателно дело № 20213330200310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „ Буилдер ” ЕООД – С., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. С., обл. Разград, ул. „ ****, представлявано от Управител И. Х. И. ЕГН******,
против наказателно постановление № 17-000690/21.08.2020г. на Директор на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414,
ал.1 от КТ на жалбоподателя, в качеството му на работодател е наложена имуществена
санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на чл.1, ал.2 вр. чл. 62, ал.1 от КТ, в която
счита същото за неправилно и незаконосъобразно, по същество отрича да е извършено
административно нарушение.
Въззиваемата страна – Дирекция “ИТ” гр.Разград, счита жалбата за неоснователна, а
наказателното постановление за законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното: За периода от 24.06.20г. до 24.07.20г. ,
свидетелите М. М. и А. М. - гл. инспектори в ДИТ – Разград, извършили проверка по
документи предоставени от жалбоподателя в седалището на дирекцията. Проверката била
концентрирана върху документи съставени при – други довършителни и строителни
дейности на жилищна сграда в с. Островче. М хода на проверката, контролните органи
установили, че за периода от 14.04.20г. до 24.04.20г., лицето З. М. Х. ЕГН *** е престирал
работната си сила в полза на „ Буилдер „ ЕООД, без възникналите по повод това отношения,
да са уредени като трудови. Това инспекторите установили на база декларираните на
08.07.20г. от Управителя на дружеството И. И., обстоятелства, че З. Х. е нает на работа от
1
жалбоподателя на 14.04.20г. и от посочената дата осъществява трудова дейност – извършва
строителни и монтажни работи в обект изпълняван от „ Буилдер „ ЕООД по договореност
между дружеството и трето частно лице/възложител, като ежедневно монтира гипсокартон
по стени и тавани в обект – жилищна сграда, находяща се в с. Островче, ул. „ *****, под
контрола на дружеството, срещу договорено трудово възнаграждение. Представени са от
дружеството разчетно - платежна ведомост за м. Април, от която се установява, че на З. Х. е
изплатено възнаграждение в размер на 543,90лв., както и склучен на 14.04.20г. със същото
лице Договор за изработка – монтаж на гипсокартон по стени и тавани и монтаж на дървена
ламперия със срок до 24.04.2020г.
За констатираното нарушение в присъствие на от управителя на дружеството, на
жалбоподателя бил съставен АУАН № 17-000690/24.07.2020г., в който нарушението било
описано по посочения начин, квалифицирано като такова по чл. 1, ал.2 вр. чл. 62, ал.1 от КТ
и връчено срещу подпис, като представляващия дружеството не вписал възражения.
На 21.08.2020г. било издадено и процесното НП, в което нарушението е описано по
идентичен с АУАН начин, също квалифицирано като такова по чл.1, ал.2 вр. чл. 62, ал.1 от
КТ, адм. наказващият орган на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ,
наложил адм. наказание „ имуществена санкция ” в размер на 1500,00лв. НП редовно
връчено на представляващия дружеството на 12.11.2020г., жалбата срещу него постъпила
при административнонаказващия орган на 19.11.2020г.
Актосъставителят - св. М. М. и св. А. М. и Ст. С., разпитани в с.з., по същество
потвърждават изложеното в АУАН.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи:
Като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо право на жалба, срещу акт
подлежащ на съсдебен контрол, жалбата е допустима, по същество неоснователна.
От събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства безспорно
установяват, че работникът З. М. Х. ЕГН *** е осъществявал трудова дейност в полза на
работодателя, за времето от 14.04 до 24.04.2020г., ежедневно е монтирал гипсокартон по
стени и тавани и дървена ламперия в обект – жилищна сграда, находяща се в с. Островче,
ул. „ *****, под контрола на дружеството, срещу договорено трудово възнаграждение. Това
правоотношение с „ Буилдер ”ЕООД е следвало да бъде оформено като трудово, чрез
сключен между страните писмен трудов договор. Наличие на трудово правоотношение е
налице, когато има постоянно престиране на работна сила, за което е уговорено
периодичното заплащане на съответно възнаграждение, а не еднократно заплащане при
свършване на работата. Аргумент за това, съдът съзира и в приобщените по делото писмени
доказателства, представени от процесуалния представител на жалбоподателя – Декларация
от Управител, Договор за изработка от 14.04.2020г., Ведомост за граждански договори за
2
изплатени суми по ЗДДФЛ, на името на З. Хюсеин, които сами по себе си говорят, че
последният действително е престирал работна сила в полза на жалбоподателя и не се касае
до предоставяне на услуга по смисъла на гр. договор. Ирелевентно в случая е от кога
датира началото на трудовото правоотношение, доколкото в обжалваното НП се сочи
конкретна дата на извършване на адм. нарушение.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства се установява, че още към началото
на започването на работата е било уговорено извършване на определена трудова функция,
която създава трудово правоотношение, тъй като не се касае само до извършване на работа,
при която се постига определен резултат с еднократно платено възнаграждение. За
извършването й е била създадена предварително организация на труда от страна на
работодателя, същата не е със самостоятелен характер, а част от продължителен процес,
работникът не е действал самостоятелно, а под ръководството и контрола на управителя.
Представеният граждански договор противоречи на фактите, установени при извършената
проверка. Установено е от събраните по делото доказателства, че са налице признаците на
трудово правоотношение, тъй като е налице полагане на труд, създадена организация,
контрол от страна на работодателя при полагането на труда, които работникът следва да
изпълнява. Налице е многократно и повтарящо се изпълнение на трудовата операция,
периодичност на заплащането.Касае се до налагане на имуществена санкция на юридическо
лице, съгласно чл. 83 от ЗАНН. Отговорността на юридическите лица по ЗАНН е
своеобразна обективна отговорност. При тази отговорност не може да се обсъжда въпросът
за субективна страна на административното нарушение като психическо състояние на дееца,
изразяващо определено негово субективно отношение към общественоопасния характер и
общественоопасните последици на деянието, тъй като никое юридическо лице не може да
прояви психическо състояние, защото това е присъщо само за физическите лица.
Правилно адм. наказващият орган е наложил санкция по чл.414, ал.1 от КТ, същата е
определена към миминалния размер и съответства на тежестта на нарушението.
От процесуална гледна точка: Наказателното постановление, както и Актът за установяване
на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените
за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите се за тяхната валидност,
форма и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е
надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се
кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови
разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се
ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя. Въз основа на това,
съдът намира, че с процесното НП ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна
са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които
определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на
нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на
3
чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.
Съдът намира възраженвията на процесуалния представител на жалбоподателя за
неоснователни.
От изложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно
и законосъобразно.
Воден от изложеното, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 17-000690/21.08.2020г. на Директор на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Разград, с което на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от КТ на „
Буилдер ” ЕООД – С., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. С., обл.
Разград, ул. „ ****, представлявано от Управител И. Х. И. ЕГН******, в качеството му на
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500,00 лв., за нарушение на
чл.1, ал.2 вр. чл. 62, ал.1 от КТ, като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Разград в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4