Решение по дело №742/2024 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 776
Дата: 27 септември 2024 г.
Съдия: Нина Методиева Коритарова
Дело: 20241720100742
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 776
гр. Перник, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20241720100742 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД от
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8 чрез адв. К. К. от САК срещу Ч. Ф. Д.,
ЕГН:********** от гр. София, ул. „******* № ***, ет.*, ап.* и В. Ч. Д., ЕГН:********** от
гр. София, ж.к. „******* ******* № **, ет.*, ап.** за обявяване на относително
недействителна по отношение на ищеца възмездна сделка за покупко-продажба на
недвижим имот сключена между двамата ответници обективирана в нотариален акт №***,
том втори, рег. № ****, дело № *** от 29.12.2022 г. по силата на която ответникът Ч. Ф. Д. е
продал на ответника и негов син В. Ч. Д. собственият си недвижим имот-поземлен имот с
пл. №***, парцел 11, площ от 738 кв.м. в с. *******, обл.******, ул. "*******" №*, имотна
партида № *****.
Ищецът твърди, че бил сключен Договор за издаване и използване на международна
кредитна карта MasterCard/VlSA с кредитен лимит сключен на 14.01.2008 г. между
„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК 8314471500313, в качеството на
кредитодател от една страна и Ч. Ф. Д., ЕГН **********, в качеството му на
кредитополучател от друга страна. С оглед неизпълнение на задължението на
кредитополучателя по Договор за издаване и използване на международна кредитна карта
MastcrCard/VISA „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД била подала Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ТПК за осъждане на Ч. Ф. Д.. На 05.11.2010
г. по гр.д.№ 50281 от 2010 г. по описа на Софийски районен съд била издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които длъжникът Ч. Ф. Д. бил осъден
да заплати на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД следните суми: 5 000 лв. -
главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от 18.10.2010 г. до
окончателното и изплащане, сумата 731.18 лв. - лихви за периода 31.08.2009 г. до 17.10.2010
г. и сумата 366.56 лв. - разноски по делото.
На 27.12.2010 г. „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД. въз основа на издадения
изпълнителен лист, била подала молба с вх.№ 0518 до ЧСИ Б.Б., е рег.№ 856 на КЧСИ. за
1
образуване на изпълнително дело срещу длъжника Ч. Ф. Д.. Въз основа на молбата било
образувано изпълнително дело № 350/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б..
По силата на Договор за цесия от 28.12.2011 г. „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД била прехвърлила възмездно на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК
*********, своето вземане към Ч. Ф. Д. произтичащо от Договор за издаване и използване
на международна кредитна карта MasterCard/VISA. Вземането било прехвърлено с
привилегиите, наличните обезпечения и другите му принадлежности, включително, ведно с
лихвите и разноските по съдебни и изпълнителни производства, натрупани в резултат на
неизпълнение на договорните задължения.
В изпълнение на законовите си задължения съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД била изпратила до задълженото лице уведомление за
извършеното прехвърляне на посочения от него адрес за кореспонденция.
След нарочно подадена молба с вх.№ 31989 от 28.09.2012 г. от новия кредитор „ФИНАНС
ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД съответният бил конституиран като кредитор по изп. дело №
350/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б..
С молба с вх.№ 37640 от 10.07.2013 г. било поискано от ЧСИ Б.Б. с цел продължаване на
изпълнителните действия по изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ С.Б., с рег.№
*** на КЧСИ. Изпълнителното дело било образувано под № 1149/2013 г. по описа на ЧСИ
С.Б..
С молба изпратена от кредитора на 07.04.2022 г. по изп. дело № 1149/2013 г. по описа на
ЧСИ С.Б. било поискано с цел продължаване на изпълнителните действия по
изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ П.М., с рсг.№ *** на КЧСИ.
Изпълнителното дело било образувано под № 89/2022 г. по описа на ЧСИ П.М..
На 17.12.2022 г. лицето Х.З.Ш.-К. била починала. Съответната била майка на ответника Ч.
Ф. Д.. На нейно име в Агенция по вписванията - имотен регистър бил вписан Констативен
нотариален акт по обстоятелствена проверка с № от вх.рег. 4329, с дв.вх.рег.№ ***, том №
14, акт №122 от 30.09.2022 г., с който акт била придобила на основание давностно владение
следния недвижим имот: Поземлен имот, пл.№ ***, парцел 11, площ по док. 738 кв.м., обл.
Перник, общ. Перник, с. *******,ул."*******" №*, имотна партида ******.
На 29.12.2022 г. Ч. Ф. Д. с договор за покупко - продажба прехвърлил на сина си В. Ч. Д.
придобития по наследство от майка си Х.З.Ш.-К. недвижим имот, а именно: Поземлен имот,
пл.№ ***, парцел 11. площ по док. 738 кв.м., обл. Перник, общ. Перник, с.
*******,ул.******* № *, имотна партида *****. Договорът за покупко - продажба бил
вписан в Агенцията по вписванията - Имотен регистър по партида на Ч. Ф. Д. и В. Ч. Д. с №
от вх.рег. 6109, с № от дв.вх.рег. 5984, акт № 131, том 20 от 29.12.2022 г.
По изпълнителното дело образувано въз основа на горепосочения изпълнителен лист срещу
длъжника Ч. Ф. Д. били налагани многобройни запори върху притежаваните от него
движими вещи и вземания, както и била наложена възбрана от „ФИНАНС ИНФО
АСИСТЛНС“ ЕООД върху имоти собственост на съответния, но това не било довело до
резултат. Нещо повече, длъжникът не си бил получавал книжата на обявените от него адреси
и по никакъв начин не бил откриван. По отношение на възбранените недвижими имоти по
изп. дело № 1 149/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б. била насрочена дата за опис. С оглед
обстоятелството, че длъжникът не можел да бъде открит съдебният изпълнител с
постановление бил назначил особен представител на длъжника. На 05.11.2014 г. бил
извършен опис па възбранените в полза на кредитора недвижими имоти, след което били
продадени на публична продан, за което свидетелствала и приложената справка ИКАР на
името на лицето.
Към датата на подаване на настоящата искова молба задължението на Ч. Ф. Д. към
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД било в общ размер на 14 261.90лв., от които 5 000
2
лв. - главница. 7 653.41 лв. - лихви и 1 608.49 лв. - разноски.
Твърди, че ответниците били недобросъвестни по отношение на „ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС“ ЕООД. Длъжникът Ч. Ф. Д. се бил разпоредил с горепосочения недвижим
имот в полза на сина си В. Ч. Д. с намерение да увреди кредитор, като затруднява или се
опитва да направи невъзможно удовлетворяването му.
Искът по чл. 135 от ЗЗД било потестативно право на кредитора да обяви за относително
недействителни по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които
длъжникът го уврежда. Фактическият състав на разпоредбата предвиждал: 1/ ищецът да е
кредитора на длъжника; 2/ длъжникът да е извършил конкретна сделка или действие, което
уврежда кредитора; 3/ да е налице знание на длъжника за увреждането на кредитора; 4/ да е
налице знание на третото лице, с което длъжникът е договарял, за увреждането на
кредитора, когато действието е възмездно. С постановено от ВКС по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 122 от 21.07.2016 г. по т.д.№ 3484/2014 г., 2 - ро търг. отделение било прието, че
основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на
елементите на фактическия състав, предвидени в разпоредбата на чл. 135 от ЗЗД.
В настоящия случай в качеството им на ищец се били легитимирали като кредитор на
първия ответник Ч. Ф. Д. за вземания, за чието събиране било образувано изпълнително
дело № 89/2022 г. по описа на ЧСИ П.М. и понастоящем било висящо. В трайната практика
на ВКС се приемало, че правото на кредитора да иска обявяването за недействителни
спрямо него увреждащите го актове на длъжника било предпоставено от наличието на
действително вземане, което можело дори и да не е изискуемо или ликвидно - Решение №
100 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 3071/2015 г. на ВКС, 3 - то гр.отделение. Длъжникът следвало
да е извършил сделка, която уврежда кредитора, а именно горепосочения договор за покупко
- продажба на недвижим имот, с който собствеността била прехвърлена на трето лице
(втория ответник). Съгласно трайно установената практика на ВКС, увреждането на
кредитора било налице винаги, когато длъжника се лишавал от свое имущество, намалявал
същото или по какъвто и да е начин затруднявал удовлетворяването на кредитора, като всяко
отчуждаване на имуществото на длъжника намалявало възможностите за удовлетворяване
на кредитора - Решение № 122 от 13.09.2016 г. по гр.д.№ 5533/2015 г. на ВКС; Решение от
25.06.2015 г. по гр.д.№ 5981/2014 г. па ВКС; Решение № 407 от 29.12.2014 г. по гр.д.№
2301/2014 г. на ВКС и т.н. Длъжникът много добре бил знаел и бил напълно наясно, че
извършените от него действия увреждат кредитора. Към датата на сключване на процесния
нотариален акт първият ответник бил знаел за съществуването на своите задължения към
кредитора и техния размер, тъй като в хода на изпълнителното производство многократно
бил получавал лично или чрез процесуалния си представител книжа по изпълнителното
дело, включително бил и наясно с наложените възбрани и успешно проведените публични
продали по изпълнителното дело. Видно от договора за покупко - продажба първият
ответник почти моментално след смъртта на майка си се бил разпоредил с наследството си в
полза на сина си. Това поведение било породено от страха, че кредиторите му ще насочат
изпълнение към новопридобитото имущество и с това си поведение съзнателно и
целенасочено се бил лишил от свое секвестируемо имущество, с което бил намалил
възможността за удовлетворяване на кредитора. Практиката на ВКС приемала, че
длъжникът знаел за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда
правата на кредитора - Решение № 100 от 14.06.2016 г. по гр.д.№ 3071/2015 г. на ВКС. По
отношение на третото лице (втория ответник), с което длъжникът се бил договарял, в
настоящия случай не било необходимо да е налице знание за увреждането на кредитора, тъй
като бил син на първия ответник. Съгласно оборимата презумпция на разпоредбата на чл.
135. ал. 2 от ЗЗД наличието на знанието у трето лице за увреждането на кредитора се
предполагало до доказване на противното ако трето лице било съпруг, низходящ, възходящ,
брат или сестра на длъжника.
3
От всичко изложената фактическа обстановка счита, че извършеното разпоредително
действие увреждало интересите на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, тъй като
осуетявало възможността на кредитора да събере вземането си чрез осребряване на това
имущество. Ответникът Ч. Ф. Д. намалил имущественото си състояние абсолютно
съзнателно и е цел да препятства възможността за удовлетворение на кредиторите си.
Поради това за „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД възниквало субективно право да
предяви настоящия иск на правно основание чл. 135. ал. 1 от ЗЗД за обявяване на
недействителност на сключения на 29.12.2022 г. договор за покупко - продажба собствен
недвижим имот.
Предвид гореизложеното „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД било кредитор на Ч. Ф. Д.
с вземане, чието възникване предхождало сделката от 29.12.2022 г. /покупко - продажба/.
Такова увреждащо действие следвало да бъде отменено при условията на чл. 135, ал. 1 от
ЗЗД и за него важала презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като прехвърлянето от Ч. Ф.
Д. с договор за покупко - продажба било извършено на низходящ, а именно на сина му В. Ч.
Д.. В тези случай законът предполагал знание за увреждане. Длъжникът се бил разпоредил с
недвижим имот в полза на сина си с намерението да увреди кредитора, като направи
невъзможно удовлетворяването на вземането на ищеца „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“
ЕООД.
Моли съдът да постанови решение, с което на основание чл. 135. ал. 1 вр. чл. 135, ал. 2 от
ЗЗД да обяви за недействително по отношение на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД
прехвърлителното действие обективирано в Нотариален акт № ***, том 11, рег.№ ****, дело
*** от 29.12.2022 г. по силата на който Ч. Ф. Д. бил продал на сина си В. Ч. Д. собствения си
недвижим имот, а именно: Поземлен имот, пл.№ ***, парцел 11, площ от 738 кв.м., обл.
Перник, общ. Перник, с. *******,ул.******* № *, имотна партида *****. Претендира
направените по делото разноски.
Първият ответник Ч. Ф. Д. в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с която оспорва предявения иск като неоснователен. Вземането,
произтичащо от договор за издаване и използване на международна кредитна карта
MasterCard/VlSA с кредитен лимит, сключен на 14.01.2008 г. между „Централна
Кооперативна банка“ АД и Ч. Ф. Д., което било прехвърлено на "ФИНАНС ИНФО
АСИСТАНС" ЕООД, било погасено по давност.
Поради горното, възразява, че ответникът Ч. Ф. Д. дължи сумата от 14 261, 90 лв., от които
5 000 лв. - главница, 7 656, 41 лв. - лихви и 1 608, 49 лв. - разноски, тъй като вземането, за
което се твърдяло, че било в такъв размер към подаване на исковата молба, било погасено по
давност в хода на образуваните изпълнителни производства въз основа на издадена Заповед
за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 05.11.2010 г. по ч.гр.д. №50281/2010 г. по
описа на Софийски районен съд.
Твърди, че частният съдебен изпълнител не бил предприемал, а взсикателят не бил поискал
валидни изпълнителни действия по време на определени периоди в изпълнителния процес, в
резултат от което и вземанията на взискателя били погасени по давност.
Според практиката на ВКС, чрез иска по чл.135 ЗЗД се гарантирало и той обслужвал
успешното събиране на вземането по принудителен ред чрез насочване изпълнението и
върху имота, с който длъжникът се бил разпоредил във вреда на кредитора, и следователно
за кредитора и ищеца по чл.135 ЗЗД трябвало да съществува възможност за образуване и
осъществяване на производство за принудително изпълнение. Ако вземането било погасено
по давност, производството за принудително изпълнение би следвало да се прекрати. С
погасеното по давност вземане можело да се извърши прихващане, или то да се изпълни
доброволно от длъжника, но не можело да бъде предмет на принудително събиране /В този
смисъл са например Решение № 844 от 05.11.2009 г. по гр. д. № 3702/2008 г. на Върховен
касационен съд, Определение № 342 от 18.06.2015 г. по ч. т. д. № 549 / 2015 г. на Върховен
4
касационен съд, 1-во тър. Отделение, Определение № 813 от 10.07.2009 г. по гр. д. №
872/2009 г. на Върховен касационен съд и др./.
Оттук следвало, че предявеният иск по чл. 135 ЗЗД бил неоснователен, тъй като вземането,
което се твърдяло в исковата молба, и за което се искало прогласяване на относителна
недействителност на процесната покупко - продажба, било погасено по давност, а искът бил
неоснователен в неговата цялост и следвало да бъде отхвърлен. В този смисъл следвало да
се установи по делото, че не съществуват правоотношенията, които легитимират ищеца като
кредитор, тъй като страната, която била предявила иска по чл.135 ЗЗД, установявала
качеството си на кредитор като материална предпоставка въз основа на твърдените факти,
без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.
Претендира минимално адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона
за адвокатурата за оказана правна защита и съдействие в исковото производство, подробно
описана в приложения договор за правна защита и съдействие, с включено ДДС, за което ще
представи допълнително договор за правна защита и съдействие.
Моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен, поради погасяването на
твърдяното вземане по давност. Претендира сторените по делото разноски и представя
списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Вторият ответник не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, изтекъл
на 15.04.2024 г.
С оглед характера на предявения иск съдът с определението си по чл. 140 ГПК от 28.06.2024
г. е указал на ищеца, че следва да докаже, следните обстоятелства- качеството си кредитор
на длъжника, като придобил по силата на договор за цесия вземанията на кредитора на
длъжника, действия, с които длъжникът е увредил кредитора, знание за увреждане от страна
на длъжника, както и че лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането.
Следва да докаже и обстоятелството, че двамата ответници са роднини по права линия, а
именно баща и син. Със същото определение съдът е указал на ответниците, че следва да
оборят презумпцията по чл. 135, ал. 2 ЗЗД, като установят обстоятелства, обуславящи
извода, че третото лице не е знаело, че със сключване на сделката ще увреди кредитора.
Следва да докажат възражението си за погасяване по давност на вземанията на кредитора
срещу длъжника по процесния договор за издаване и използване на международна кредитна
карта.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано се представлява от
процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт М., която поддържа исковата
молба и моли съдът да уважи предявените искове, като представя списък с разноски по чл.
80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на насрещната страна, адвокат А. Д..
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани не се явяват и не се представляват. На
29.08.2024 г. и на 24.09.2024 г. процесуалния представител на ответника Ч. Д., адв. А. Д. е
депозирал становище, в което излага съображения относно неоснователността на
предявения иск и представя списък с разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите и съображенията на страните и след преценка на
събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Искът черпи правно основание от разпоредбата на чл.135 от ЗЗД.
Същият представлява предoставено от закона потестативно право в полза на кредитора да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда.
Основателността на конститутивния отменителен иск е в зависимост от наличието на
елементите на фактическия състав, предвидени в чл.135 от ЗЗД : ищецът да е кредитор на
длъжника; длъжникът да е извършил конкретно действие, с което уврежда кредитора поради
5
намаляване имуществото на длъжника, съотв. се затруднява удовлетворяването на
кредитора; знание на длъжника за увреждането; знание у третото лице, с което длъжника
договаря при възмездно действие. По арг. от чл.135, ал.2 от ЗЗД знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на
длъжника.
На първо място кредиторът следва да разполага с действително вземане срещу длъжника,
което не е удовлетворено и е възможно още да не е изискуемо. Вземането може да е
възникнало преди извършване на увреждащото действие и този случай правото на
кредитора се упражнява по чл.135, ал.1 от ЗЗД, какъвто е и настоящия случай, а когато е
възникнало след увреждащото действие, правото на кредитора се упражнява по чл.135, ал.3
от ЗЗД. Възникването на правото по чл.135 от ЗЗД се предпоставя от наличието на
действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност. С оглед въведените
фактически твърдения вземането на кредитора е възникнало преди извършването на
действието, чието обявяване за недействително се иска.
Страните не спорят и от представените по делото доказателства се установява, че е сключен
Договор за издаване и използване на международна кредитна карта MasterCard/VlSA с
кредитен лимит сключен на 14.01.2008 г. между „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД, ЕИК 8314471500313, в качеството на кредитодател от една страна и Ч. Ф. Д., ЕГН
**********, в качеството му на кредитополучател от друга страна. С оглед неизпълнение на
задължението на кредитополучателя по Договор за издаване и използване на международна
кредитна карта MastcrCard/VISA „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК за осъждане на Ч. Ф. Д..
На 05.11.2010 г. по гр.д.№ 50281 от 2010 г. по описа на Софийски районен съд е издадена
Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист, с които длъжникът Ч. Ф. Д. е
осъден да заплати на „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД следните суми: 5 000
лв. -главница, ведно със законните лихви върху главницата считано от 18.10.2010 г. до
окончателното и изплащане, сумата 731.18 лв. - лихви за периода 31.08.2009 г. до 17.10.2010
г. и сумата 366.56 лв. - разноски по делото. На 27.12.2010 г. „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД въз основа на издадения изпълнителен лист е подала молба
с вх.№ 0518 до ЧСИ Б.Б., е рег.№ 856 на КЧСИ за образуване на изпълнително дело срещу
длъжника Ч. Ф. Д.. Въз основа на молбата било образувано изпълнително дело № 350/2010 г.
по описа на ЧСИ Б.Б.. Няма данни и не се твърди от страните длъжникът Ч. Ф. Д. да е подал
възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок в рамките на заповедното
производство.
По силата на Договор за цесия от 28.12.2011 г. „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“
АД е прехвърлила възмездно на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********,
своето вземане към Ч. Ф. Д. произтичащо от Договор за издаване и използване на
международна кредитна карта MasterCard/VISA. Вземането било прехвърлено с
привилегиите, наличните обезпечения и другите му принадлежности, включително, ведно с
лихвите и разноските по съдебни и изпълнителни производства, натрупани в резултат на
неизпълнение на договорните задължения. В изпълнение на законовите си задължения
съгласно чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД била изпратила
до задълженото лице уведомление за извършеното прехвърляне на посочения от него адрес
за кореспонденция.
Страните не спорят, че ищцовото дружество има качеството на кредитор, доколкото
процесното вземането към ответника Ч. Д. е прехвърлено по реда на чл.99 от ЗЗД в негова
полза по силата на Договор за цесия от 28.12.2011 г. с цедент „ЦЕНТРАЛНА
КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД.
С молба с вх.№ 37640 от 10.07.2013 г. е поискано от ЧСИ Б.Б. с цел продължаване на
изпълнителните действия по изпълнителното дело да бъде изпратено на ЧСИ С.Б., с рег.№
6
*** на КЧСИ. Изпълнителното дело е образувано под № 1149/2013 г. по описа на ЧСИ С.Б..
С молба изпратена от кредитора на 07.04.2022 г. по изп. дело № 1149/2013 г. по описа на
ЧСИ С.Б. е поискано с цел продължаване на изпълнителните действия по изпълнителното
дело да бъде изпратено на ЧСИ П.М., с рсг.№ *** на КЧСИ. Изпълнителното дело било
образувано под № 89/2022 г. по описа на ЧСИ П.М..
На 17.12.2022 г. лицето Х.З.Ш.-К. е починала. Същата е майка на ответника Ч. Ф. Д.. На
нейно име в Агенция по вписванията - имотен регистър е вписан Констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка с № от вх.рег. 4329, с дв.вх.рег.№ ***, том № 14, акт №122
от 30.09.2022 г., с който акт била придобила на основание давностно владение следния
недвижим имот: Поземлен имот, пл.№ ***, парцел 11, площ по док. 738 кв.м., обл. Перник,
общ. Перник, с. *******,ул."*******" №*, имотна партида ******.
На 29.12.2022 г. Ч. Ф. Д. с договор за покупко - продажба прехвърлил на сина си В. Ч. Д.
придобития по наследство от майка си Х.З.Ш.-К. недвижим имот, а именно: Поземлен имот,
пл.№ ***, парцел 11. площ по док. 738 кв.м., обл. Перник, общ. Перник, с.
*******,ул.******* № *, имотна партида *****. Договорът за покупко - продажба бил
вписан в Агенцията по вписванията - Имотен регистър по партида на Ч. Ф. Д. и В. Ч. Д. с №
от вх.рег. 6109, с № от дв.вх.рег. 5984, акт № 131, том 20 от 29.12.2022 г.
По делото не се твърди от страна на длъжниците, че вземането на кредитора е платено било
от тях и/или третото лице, в полза на което е извършено разпореждане с тяхно имущество.
Не се спори в настоящия процес, че дълга по процесния договор не е изцяло погасен към
момента на завеждане на иска.
По възражението за погасяване по давност на вземането по отношение на ответника Ч. Д.
също съдът счита за неоснователно по следните съображения: По процесните изпълнителни
дела са били извършвани следните изпълнителни действия:
На 27.12.2010 г. е била подадена молба за образуване на изпълнително производство от
предходния кредитор на ответника Ч. Д. и цедент на процесното вземане „Централна
Кооперативна Банка“ АД до ЧСИ Б.Б., с район на действие СГС въз основа на
изпълнителен лист от 05.11.2010 г. по ч.гр.д. №50281/2010 г. на СРС, 76 състав издаден въз
основа на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 05.11.2010 г. .гр.д. №50281/2010 г. на
СРС, 76 състав. Било образувано изпълнително дело № 350/2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б.. На
09.02.2011 г. е бил наложен запор на банковите сметки на длъжника Ч. Д. в „МКБ
Юнионбанк“ АД. На 18.02.2011 г. последната банка е изпратила писмо до ЧСИ Б.Б., че няма
налични средства в банковата сметка. На 09.02.2011 г. е била изпратена покана за
доброволно изпълнение, която е била получена лично от длъжника Ч. Д. на 21.03.2011 г. На
16.03.2011 г. е бил наложен запор върху МПС собственост на длъжника. На 10.02.2012 г. е
била уведомена ЧСИ Б. за извършената цесия на задължението в полза на ищцовото
дружество и същото е било конституирано като нов взискател. На 28.09.2012 г. ищцовото
дружество в качеството си на взискател е депозирало молба за възбрана на недвижими
имоти собственост на длъжника, както и за запор на дружествени дялове на длъжника в
търговски дружества. На 29.09.2012 г. е наложен запор върху дружествени дялове на
длъжника в търговски дружества. На 18.10.2012 г. ЧСИ Б. е издала постановление за
налагане на възбрани върху недвижими имоти собственост на длъжника, като тези възбрани
са били вписани. Съобщенията за наложените възбрани върху недвижимите имоти са били
изпратени на длъжника по постоянния му и настоящ адрес на 18.10.2012 г. но не са му били
връчени и са останали непотърсени. На 10.07.2013 г. е депозирана молба за изпращане на
изпълнителното дело на ЧСИ Ст. Б., с район на действие ПОС и на 12.07.2013 г. същото му е
било изпратено. На 15.07.2013 г. е изготвен протокол за предаване на делото, в който
изрично е посочено, че поканата за доброволно изпълнение е била връчена лично на
длъжника Ч. Д. на 21.03.2011 г. Било е образувано изпълнително дело № 1149/2013 г. по
описа на ЧСИ Б.. Взискателят е депозирал на 17.07.2013 г. до ЧСИ Б. молба за насрочване на
7
опис на възбранените недвижими имоти собственост на длъжника. На 25.08.2013 г. е
депозирана нова молба за насрочване на опис на възбранените недвижими имоти
собственост на длъжника и описът е бил насрочен за 12.03.2014 г. На 14.03.2014 г. ищецът е
подал молба за назначаване на особен представител на Ч. Д., като на 30.06.2014 г. е било
изпратено искане от ЧСИ Б. за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ и
на 25.09.2014 г. е бил назначен за особен представител на длъжника адвокат Ж.В.. Насрочен
е опис на възбранените имоти на 05.11.2014 г. и на същата дата е бил съставен протокол за
извършен опис и на 09.12.2014 г. е била изпратена нова ПДИ и е била насрочена публична
продан на възбранените и описани недвижими имоти за 26.01.2015 г. до 26.02.2015 г., като е
било залепено обявление. На 19.01.2015 г. е бил съставен протокол за поставяне на
обявление, протокол за разгласяване на публична продан и протокол за предоставяне на
документи за публична продан. На 16.03.2015 г. публичната продан е била обявена за
нестанала поради неявяване на наддавачи. На 23.03.2015 г. е била депозирана молба за
насрочване на нова публична продан на описаните и възбранени недвижими имоти
собственост на длъжника и на 25.03.2015 г. за 15.04.2015 г. до 15.05.2015 г. и е било залепено
уведомление. На 07.04.2015 г. е бил съставен протокол за поставяне на обявление, протокол
за разгласяване на публична продан и протокол за предоставяне на документи за публична
продан. На 18.05.2015 г. публичната продан е била обявена за нестанала поради липсата на
постъпили валидни наддавателни предложения. Взискателят на 16.06.2015 г. е депозирал
молба за насрочване на нова публична продан по отношение на същите недвижими имоти-
земеделски земи в землището на с. *******, обл. Перник. С протокол от 17.06.2015 г. ЧСИ
Ст. Б. е определил нова оценка на недвижимите имоти и е насрочил публична продан за
29.06.2015 г. до 29.07.2015 г. и е било поставено обявление на 18.06.2015 г. На 24.06.2015 г. е
бил съставен протокол за поставяне на обявление, протокол за разгласяване на публична
продан и протокол за предоставяне на документи за публична продан. На 28.08.2015 г.
публичната продан е била обявена за нестанала поради липсата на постъпили валидни
наддавателни предложения. Взискателят е депозирал на 08.09.2015 г. молба за насрочване на
нова публична продан и на 16.09.2015 г. е била насрочена нова публична продан на
05.10.2015 г. до 05.11.2015 г. и е било залепено уведомление. На 28.09.2015 г. е бил съставен
протокол за поставяне на обявление, протокол за разгласяване на публична продан и
протокол за предоставяне на документи за публична продан. На 12.11.2015 г. публичната
продан е била обявена за нестанала на основание чл. 494 ГПК. На 21.11.2015 г. е била
депозирана молба за насрочване на нова публична продан. С протокол от 14.12.2015 г. е
определена нова оценка на недвижимите имоти и е насрочена нова публична продан за
18.01.2016 г. до 18.02.2016 г. и е поставено обявление. На 11.01.2016 г. са съставени
протокол за поставяне на обявление, протокол за разгласяване на публична продан и
протокол за предоставяне на документи за публична продан. На 17.02.2016 г. е постъпило
наддавателно предложение от С.Е.А.. На 19.02.2016 г. е бил изготвен протокол за
постъпилите наддавателни предложени. На 23.02.2016 г. С.Е.А. е депозирала молба до ЧСИ
Б. за издаване на постановление за възлагане на недвижим имот. ЧСИ Б. е издал
постановление за възлагане на недвижим имот на 29.02.2016 г., което е влязло в сила на
25.03.2016 г. На 17.05.2016 г. е било извършено разпределение на постъпилите суми от
извършената публична продан на земеделските земи в землището на с. ******* между
взискателите по изпълнителното дело включително и присъединените такива по чл. 460
ГПК. На 23.05.2017 г. взискателят е депозирал молба за извършване на опис на движими
вещи собственост на длъжника. На 03.09.2018 г. е депозирана молба за налагане на запор
върху банкови сметки на длъжника и е бил наложен запор върху същите на 10.01.2019 г. На
22.01.2019 г. банката е отговорила, че няма средства по банковата сметка на длъжника. На
07.04.2020 г. и на 10.04.2020 г. ищецът е депозирал молба за насрочване на опис на движими
вещи на длъжника, като към молбите са приложени квитанции за заплатени такси. На
14.12.2021 г. е депозирал молба за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, като
8
към молбите са приложени квитанции за заплатени такси. На 04.04.2022 г. ЧСИ Б. е заявил
на взискателя, че не е компетентен да насрочи опис на движимите вещи на длъжника, тъй
като същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. София. На 14.04.2022 г. взискателят е
депозирал молба с оглед на това становище на ЧСИ Б. за прехвърляне по компетентност на
изпълнителното дело на ЧСИ П.М., с район на действие СГС, като е приложил квитанция за
заплатени дължими такси по ТТРЗЧСИ. На 21.06.2022 г. изпълнителното дело е изпратено
на ЧСИ П.М., с район на действие СГС и е образувано под номер 89/2022 г. по неговия опис.
Взискателят е депозирал молба на 08.08.2022 г. за насрочване на опис на движими вещи
собственост на длъжника. На 06.04.2023 г. е бил насрочен опис на движими вещи
собственост на длъжника за 27.04.2023 г. и му е било изпратено съобщение, което не му е
било връчено. На 30.12.2023 г. е била депозирана молба за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника и на 05.02.2024 г. молба за налагане на възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника.
Съгласно приетото с Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013г.,
ОСГТК, т.14, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния
процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1
от ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415,
ал.1 от ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.425,
ал.1 от ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Доколкото няма осъществен
съдебен процес давността не е и спряла да тече /арг.чл.115, ал.1 б.ж от ЗЗД/.
В съответствие с т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ. Независимо, че към момента на образуване на първите две изпълнителни дела е
действало Постановление № 3 от 18.11.1980г. по гр.д. № 3/80г., Пленум на ВС, съгласно
което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно
принудителното осъществяване на вземането, то към настоящия случай тази постановка е
неприложима, доколкото образуването на изпълнителните производства е в резултат на
постановеното незабавно изпълнение на една все още нестабилизирана заповед за
изпълнение. Затова е в случая образуването на изпълнително дело не е изпълнително
действие и не прекъсва давността. Както бе посочено по-горе, подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, също не прекъсва давността.
Съдът възприема установената с Определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №
1528/2018г., IV г.о., ГК, практика, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на
присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към
момента на изтичането на срока за подаване на възражение. С оглед на това съдът намира,
че с изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадена заповед за изпълнение
давността следва да се смята прекъсната на основание чл. 116, б. „а“ от ЗЗД – поради
признаване на вземането от длъжника. С връчване на препис от издадената заповед за
изпълнение длъжникът е уведомен както за основанието и размера на вземането, така и за
последиците от неподаване на възражение в законоустановения срок. При това положение
„мълчанието“ на длъжника може да се приеме за конклудентно действие, което манифестира
в необходимата степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг
към кредитора. Следва да се има предвид, че целта на заповедното производства е да
установи дали се касае за безспорно вземане, а безспорността се установява именно
посредством неупражненото от длъжника право да подаде възражение. Неподаването на
възражение води до стабилизиране на издадената заповед за изпълнение, като с влизането й
в сила се преклудират всички факти, настъпили до изтичане на срока за възражение. Това
следва от разпоредбата на чл. 424, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът може да предяви
иск за несъществуване на вземането само на основание новооткрити обстоятелства или нови
9
писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за
подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
След като правните последици от влязлата в сила заповед за изпълнение са идентични с тези
на влязлото в сила съдебно решение, при съобразяване с разпоредбата на чл.117 ал.1 от ЗЗД
от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а според ал. 2 ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се
прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. В случая след образуване на първото изпълнителното дело на
27.12.2010 г. при ЧСИ Б., което по следствие е било преобразувано в изпълнително дело по
описа на ЧСИ Б. и изпълнително дело по описа на ЧСИ М. в рамките на двугодишния срок
взискателят е отправял нови искания за предприемане на принудителни действия спрямо
имущество на длъжника, поради което не са настъпили предпоставките за прекратяване на
изпълнителното дело.
Погасителната давност обаче е институт, различен от перемпцията и с различни прави
последици по отношение на вземането. Давността изключва възможността за насочване на
принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове
на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не изключва
принудителното изпълнение изключва, тъкмо обратното тя предполага неудовлетворена
нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я
зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов
способ–той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен
лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният
изпълнител следва да образува новото искане в ново–отделно изпълнително дело, тъй като
старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от
това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело,
но във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ (В този
смисъл са Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. 1747/2020 г. на ВСК, ІV ГО). Съдът
констатира на основание изчерпателно изброените молби на взискателя за извършване на
изпълнителни действия, че изпълнителните дела не са перемирани и следва да извърши
анализ дали направените искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия, са
прекъснали давността за вземането. Следва да се има
предвид, че от момента на подаване на молбата за образуване на първото изпълнително
дело – 27.12.2010г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2/26.06.2015 година по
тълк.д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, давност за вземането не е текла, доколкото до
този момент е било приложимо ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което по време на
изпълнителното дело давност не тече. С постановяването на ТР № 2/26.06.2015 година по
тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с което се обявява за изгубило сила ППВС №
3/18.11.1980 г. е започнала да тече нова давност за вземането, доколкото постановките на т.
10 от тълкувателното решение пораждат действие от датата на обявяването на ТР и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това (в този смисъл е постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 170 от 17.09.2018 г., постановено по гр.д. № 2382/2017 г. по описа на ВКС, ІV
го.). т.е. на 26.06.2015 г. е започнала да тече нова погасителна давност за вземането, като
ответникът Ч. Д. не оспорва, че извършените по молба на взискателя изпълнителни действия
по трите изпълнителни дела свързани с обявяването и провеждането на публичната продан
на описаните недвижими имоти, собственост на длъжника и завършила с постановление за
възлагане на недвижим имот на 29.02.2016 г. са били от естество да прекъснат погасителната
давност, но изрично заявява, че последното валидно изпълнително действие е било
извършено на 03.09.2018 г., когато взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху
10
банкови сметки на длъжника и на 10.01.2019 г. ЧСИ Б. е наложил запор върху
същите. Ответникът Ч. Д. твърди, че след тази дата-03.09.2018 г. до 30.12.2023 г., когато
взискателят е подал молба за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника в
продължение на повече от 5 години не са били извършвани изпълнителни действия годни да
прекъснат давността и вземането на кредитора се е погасило по давност. Счита, че
подадените в този период молби от взискателят извършване на изпълнителни действия –
насрочване на опис на движими вещи от 07.04.2020 г., 10.04.2020 г., 14.12.2021 г., 08.08.2022
г., както и насрочването на описа на движимите вещи собственост на длъжника на
06.04.2023 г. за 27.04.2023 г. не са от естество да прекъснат давността, тъй като описът на
движимите вещи не е бил извършен по вина на взискателя, който не бил внесъл дължимите
авансови такси по ТТРЗЧСИ . Съдът счита, че молби от страна на взискателя за насрочване
на опис на движими вещи от 07.04.2020 г., 10.04.2020 г., 14.12.2021 г., 08.08.2022 г., както и
насрочването на описа на движимите вещи собственост на длъжника на 06.04.2023 г. за
27.04.2023 г. са от естество да прекъснат погасителната давност по следните съображения:
Съгласно постановките на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ,
вкл. възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да приложи изпълнителния способ, съответно да определи такъв при възлагане.
Следователно погасителната давност за вземането, започнала да тече на 26.06.2015 г., била е
прекъсната с действията по извършването на публичната продан на описаните недвижими
имоти собственост на длъжника, която е приключила с влизане в сила на възлагателното
постановление на ЧСИ Б. на 25.03.2016 г. и е била прекъсната с молбата за действия на
взискателя на 23.05.2017 г., а именно за насрочване на опис на движими вещи собственост
на длъжника и от този момент е започнала да тече нова давност за вземането, която
последователно е била прекъсвана с последващите молби за действия, съответно на
03.09.2018 г., за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, за насрочване на опис
на движими вещи от 07.04.2020 г., 10.04.2020 г., 14.12.2021 г., 08.08.2022 г., както и
насрочването на описа на движимите вещи собственост на длъжника на 06.04.2023 г. за
27.04.2023 г. и на 30.12.2023 г. с молба за налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника и на 05.02.2024 г. с молба за налагане на възбрана върху недвижим имот
собственост на длъжника. Следователно към настоящия момент вземането на кредитора
спрямо Ч. Д. не се е погасило по давност и подлежи на принудително изпълнение. Следва да
се отбележи, че по делото липсват данни неизвършването на описа на движими вещи по
искане на взискателя да се дължат на негови действия или бездействия, доколкото са налице
данни за платени такси, тъй като към подадени молби за насрочване на опис на движими
вещи на длъжника са били приложени разписки за платени такси по ТТРЗЧСИ. На
04.04.2022 г. ЧСИ Б. е заявил на взискателя, че не е компетентен да насрочи опис на
движимите вещи на длъжника, тъй като същият е с постоянен и настоящ адрес в гр. София.
На 14.04.2022 г. взискателят е депозирал молба с оглед на това становище на ЧСИ Б. за
прехвърляне по компетентност на изпълнителното дело на ЧСИ П.М., с район на действие
СГС, като е приложил квитанция за заплатени дължими такси по ТТРЗЧСИ. На 21.06.2022 г.
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ П.М., с район на действие СГС и е образувано под
номер 89/2022 г. по неговия опис. Взискателят е депозирал молба на 08.08.2022 г. за
насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника. На 06.04.2023 г. е бил
насрочен опис на движими вещи собственост на длъжника за 27.04.2023 г. и му е било
изпратено съобщение, което не му е било връчено. Няма данни по изпълнителните дела
взискателят да не е внесъл дължимите такси по ТТРЗЧСИ след дадени указания от страна на
ЧСИ и да е възпрепятствал с бездействието си извършването на изпълнителния способ.
Описът на движимите вещи на длъжника е бил насрочен и няма данни дали е бил извършен,
тъй като длъжникът не е бил намерен да получи съобщението, което не може да се вмени в
отговорност на взискателя.
11
В този смисъл след постъпването на молбата на взискателя с посочването на конкретен
изпълнителен способ, съдебният изпълнител е бил длъжен да го извърши, като положи
необходимата грижа да уведоми длъжника. Ето защо въпросът дали дейността по
насрочване на описа на движими вещи без да е фактически извършен е ирелевантен в
случая, доколкото давността за вземането е била прекъсвана многократно с исканията на
взискателя да бъде извършен опис, който способ е изрично предвиден в ГПК и годен да
прекъсне давността. Когато молбата за изпълнение съдържа искане за прилагане на
посочените в нея изпълнителни действия, то също не е предприемане на принудително
изпълнение – такива са наложеният запор и насочването на изпълнението върху движими
вещи с описа, насрочен за 27.04.2023 г. – те ще прекъснат давността, но с ефект от
поискването им, освен ако осъществяването им е забавено по причина, за която взискателят
отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото
съдействие и така е осуетявал тяхното прилагане. Не са представени по делото писмени
доказателства, взискателят да не е оказал необходимото съдействие на ЧСИ и да не е внесъл
поисканите от него такси.
С оглед на изложеното съдът намира, че вземането на кредитора срещу длъжника Ч. Д. не е
било погасено към края на съдебното дирене в настоящото производство на 25.09.2024 г.
С решение № 1314 от 10.3.2009 г, по гр.дело № 1765/2008 г, ВКС, Първо ГО, постановено
по реда на чл.218а ал.1 б.”а” от ГПК отм. е прието, че възникването на правото по чл.135 от
ЗЗД се предоставя при наличието на вземане, което не е прекратено или погасено по давност.
С оглед установения факт на непогасяване на задълженията, то ищецът не изгубва
качеството си на кредитор на длъжника и ответник Ч. Д.. Останалите елементи от
фактическия състав на иска с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, не са спорни между
страните, поради което искът е основателен същият следва да бъде уважен. За пълнота на
изложението съдът счита, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане /Решение
№93/28.07.2017г. на ВКС по гр.д. №638/2017г., второ г.о./, какъвто е настоящия случай. В
настоящия случай разпореждането е реализирано на 29.12.2022 г. след като длъжникът Ч. Д.
е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 350 /2010 г. по описа на ЧСИ Б.Б.
на 21.03.2011 г. и наложените възбрани върху неговите собствени недвижими имоти от
18.10.2012 г. са били вписани в Службата по вписванията към ПРС. Знанието на третото
лице – възходящ на ответника Ч. Д., вторият ответник В. Д., който е негов син- се презумира
- чл. 135, ал. 2 ЗЗД и не е опровергано. В този смисъл не са изложени дори и твърдения
оборващи тази презумпция.
Искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид гореизложеното, на осн. чл. 78 ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца разноски по делото в общ размер от 407,40 лв. Съдът счита, че
направеното възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение на
процесуалния представител на ищцовото дружество е неоснователно с оглед фактическата и
правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител процесуални
действия и материалния интерес, същото не следва да бъде намалявано.
Воден от горните съображения, съдът

РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135. ал. 1 вр.
чл. 135, ал. 2 от ЗЗД по отношение на „ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8 договорът за
12
покупко-продажба на недвижим имот обективиран в Нотариален акт № ***, том 11, рег.№
****, дело *** от 29.12.2022 г. по силата на който Ч. Ф. Д., ЕГН:********** от гр. София, ул.
„******* № ***, ет.*, ап.* продава на сина си В. Ч. Д., ЕГН:********** от гр. София, ж.к.
„******* ******* № **, ет.*, ап.** собствения си недвижим имот, а именно: Поземлен
имот, пл.№ ***, парцел 11, площ от 738 кв.м., обл. Перник, общ. Перник, с.
*******,ул.******* № *, имотна партида *****.
ОСЪЖДА Ч. Ф. Д., ЕГН:********** от гр. София, ул. „******* № ***, ет.*, ап.* и В. Ч. Д.,
ЕГН:********** от гр. София, ж.к. „******* ******* № **, ет.*, ап.** ДА ЗАПЛАТЯТ на
„ФИНАНС ИНФО АСИСТАНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Врабча“ № 8 сумата от 407,40 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Пернишки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
13