Р Е Ш Е Н И Е
град Бургас, № 381 / 11.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на единадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИР ХРИСТОВ
ДИАНА ГАНЕВА
при секретар Илияна
Георгиева, изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 2348/2020г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр. с
чл.208 и сл. от АПК.
Касаторът „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А, ет.6, офис 12,
представлявано от управителя С. В. В., е оспорил решение № 260247/02.10.2020г.
по АНД № 3078/2020г. по описа на Районен съд Бургас, с което е изменено наказателно
постановление № 02-0002620/08.07.2020г. на директор на дирекция "Инспекция
по труда“ - Бургас. С наказателното постановление на касатора за нарушение на чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.415в, ал.1 от същия кодекс е
наложена имуществена санкция в размер на 300 лв., която е намалена на 200 лв.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно. Иска да
бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено наказателното
постановление. В условията на евентуалност иска наказателното постановление да
бъде изменено, като имуществената санкция бъде намалено до размер от 100 лв.
Твърди, че е нарушен принципа non bis in idem при издаване на
наказателното постановление, тъй като са наложени общо 21 имуществени санкции
за идентични нарушения – неизплатено в срок трудово възнаграждение на работници
за месец ноември 2019г. Счита, че в АУАН и НП са цитирани няколко дати на
установяване на нарушението, което води до ограничаване правото му на защита.
Както и, че не е посочена дата и място на извършване на нарушението. Сочи, че
нормата на чл.128, т.2 от КТ не може да бъде основание за търсене на
административнонаказателна отговорност.
В съдебно заседание
касаторът, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът по касация Дирекция „Инспекция по труда“ - Бургас,
чрез представител по пълномощие ст.юрисконсулт Николова, оспорва жалбата, иска
обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Бургас – прокурор Д. Х., счита, че касационната жалба е неоснователна,
а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е
неоснователна.
„Бългериън Уайт Шелс“ ООД е наказано за това, че в качеството
на работодател, не е изпълнило задължително предписание на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Бургас, дадено с протокол № ПР 2001258/07.02.2020г., точка № 32, а
именно: „Работодателят „Бългериън Уайт Шелс“ ООД да изплати трудовото
възнаграждение за месец ноември 2019г. на работника В. С. М., ЕГН **********, в
размер на 613,97 лв. полагал труд на длъжност „работник риболов“ в
стопанисвания от дружеството обект: Цех за преработка на миди, находящ се в
гр.Черноморец, съгласно изискванията на чл.128, т.2 от Кодекса на труда във
връзка с чл. 270, ал. 2 и ал. 3 от Кодекса на труда“, със срок за изпълнение
02.03.2020г.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
Същият орган е приел още, че нарушението е отстранено и от
него не са настъпили вредни последици, поради което е приложил санкционната
нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Съгласно чл.415, ал.1 от КТ (в приложимата редакция) който не
изпълни задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото
законодателство, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до
10 000 лв.
Съгласно чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното
длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, е
приел, че не са налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието, но е счел, че
неправилно АНО е индивидуализирал размера на имуществената санкция и е изменил
наказателното постановление, като е намалил имуществената санкция от 300 лв. на
200 лв.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователно е възражението на касатора, според което е
налице допуснато нарушение на принципа non bis in idem при издаване на
процесното наказателно постановление. От самите твърдения на касатора, а и от
практиката на процесния касационен състав, който разгледа няколко различни
казуса, се установява, че издадените множество наказателни постановления не са
за едно и също нарушение. Те са издадени за неизпълнение на различни
предписания. Вярно е, че предписанията касаят неизплатени възнаграждения на
различни лица, които са били наети по трудов договор, но многократното
извършване на едно и също нарушение не означава, че за тези нарушения трябва да
се наложи наказание само веднъж. В случая въобще няма налагане на наказание
втори път за едно и също нещо, което означава, че не е нарушен и визираният
принцип. Обстоятелството, че дружеството-работодател е било във финансово
затруднение е ирелевантно. Не само се различават работниците, на които се дължи
заплата, различават се и задълженията, които работодателят има към различните
работници. Различни са и периодите на тези задължения. Вярно е, че
предписанието е административен акт, който в случая е влязъл в сила, но
обстоятелството, че на един материален носител са описани множество
предписания, не обосновава извод, направен от касатора в жалбата, а именно, че
става въпрос за едно единствено предписание.
Неоснователно е възражението, според което в АУАН и в
наказателното постановление няма дата на нарушението, но същевременно има
множество дати, които объркват касатора. Задължението на касатора в процесния
случай е било да заплати до 02.03.2020г. забавеното възнаграждение на работника
Ваньо Стефанов Михалев, дължимо за м.ноември 2019г., в размер на 613,97 лв.
След като предписанието не е било изпълнено на посочения краен срок, то на
03.03.2020г. нарушението, изразяващо се в неизпълнение на това предписание е
довършено. Посочените в наказателното постановление дати, на които е извършена
проверката, при която е констатирано, че предписанието не е било изпълнено, не
са дати на нарушението, но и по никакъв начин не объркват нарушителя, защото от
описания текст става ясно, че това са датите, на които е била извършена
проверката. Същевременно в наказателното постановление и в АУАН изрично и ясно
е записана датата 02.03.2020г., като крайният срок, до който най-късно е
следвало да бъде изпълнено предписанието. По тази причина настоящият съдебен
състав счита, че няма допуснато съществено нарушение на производството по
установяване на административно нарушение и налагане на наказание за това.
Действително в АУАН и в наказателното постановление не е
посочен фактът, от който е възникнало трудовото правоотношение и какъв размер
на възнаграждението е уреден, но с оглед процесното административно нарушение
тези факти нямат значение. Това е така, защото по делото е ясно, че даденото
предписание, като административен акт, не е било оспорено и е влязло в сила.
Процесната административнонаказателна отговорност е ангажирана само за
несъмнено установения факт на неизпълнение на това предписание. Затова дали
касаторът като работодател дължи друг размер на неизплатеното възнаграждение
или въобще не дължи такъв, са все факти, които е следвало да бъдат установявани
в производството по издаване на предписанието, респ. да се оспорят в
производство по обжалване пред съд на това предписание по реда на АПК. В
процесния случай е достатъчно да бъде установено, че е дадено предписание,
което е влязло в сила, че в него е посочен краен срок, до който следва да бъде
изпълнено и че след изтичане на този срок предписанието не е било изпълнено.
Затова въпросите, свързани с възникването на трудовото правоотношение и
договорения размер на възнаграждение, са ирелевантни.
Възраженията, свързани с гражданскоправния характер на спора,
свързан с неизплащането на трудовото възнаграждение, са неотносими, доколкото,
както беше посочено, в случая административнонаказателната отговорност на
работодателя е ангажирана за неизпълнение на предписание. Тези възражения е
следвало да бъдат наведени пред съда, пред който се оспорва самото предписание.
Съвсем отделен е въпросът дали биха били основателни, но в процесния случай те
са неотносими.
Настоящият съдебен състав счита, обратно на наказващия орган,
че нарушението се характеризира с висока степен на обществена опасност и никой
не е изследвал дали са настъпили вредни последици. Отделно от това, да се
твърди въобще, че такива последици не са настъпили, въпреки че очевидно от
м.декември 2019г. до 11.03.2020г. възнаграждението не е било изплатено на
посоченото в наказателното постановление лице, е извод, който не може да бъде
обоснован нито от доказателства за отсъствие на вреди, каквито няма събрани,
нито от нормалната житейска логика, която сочи, че съответният работник е бил
лишен от доходите си, което само по себе си води до обратния извод, а именно, че
са настъпили вредни последици, които се изразяват именно в невъзможността на
работника да се ползва от тези доходи. Затова този съдебен състав счита, че
налагането на наказание по привилегирования състав на чл.415в от Кодекса на
труда е неправилно, но съдът не разполага с никакви правни инструменти,
посредством които, без да наруши правата на наказаното лице, да преквалифицира
деянието що се касае до санкционната норма. По тази причина и съблюдавайки
принципа за неутежняване на положението на привлечения към
административнонаказателна отговорност субект съдът счита, че обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила така, както е постановено, доколкото
липсва и касационна жалба от административния орган, която да позволи
увеличаване на размера на наказанието поне до този, определен в наказателното
постановление.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас следва
да бъде оставено в сила.
На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с
чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260247 от 02.10.2020г. постановено по
АНД № 3078/2020г. на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън Уайт Шелс“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Сливница“ № 6А, ет.6, офис 12, представлявано
от управителя С. В. В. да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: