Решение по дело №1005/2022 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 369 |
| Дата: | 31 август 2022 г. |
| Съдия: | Капка Живкова Вражилова |
| Дело: | 20225220201005 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 27 юли 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по
чл.78а ал.1 НК на Н. П. а.. от гр.П. ЕГН ********** за престъпление по чл.227б ал.2 във вр.
ал.1 от НК, а именно за това, че на 01.02.2021г. в гр.П., като управител на „А.Г.“ ЕООД-
гр.П., в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публичноправни задължения, считано
от 01.01.2021г., не е поискала от ОС- П. да открие производство по несъстоятелност.
Съдебното производство пред РС- П. е протекло по диференцираната процедура на
Глава XXVIII от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание“.
В съдебно заседание обвиняемата се явява лично, признава се за виновна и не дава
обяснения.
Представителят на Районна прокуратура- П. поддържа изцяло обвинението и
пледира за приложението на чл.78а от НК с налагане на глоба в минимален размер.
Районният съд, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа и правна страна:
Обвиняемата Н. П. а.. ЕГН **********, е родена на ...г., в гр.П., българка,
български гражданин, неосъждана, висше образование, омъжена, работи, с адрес в гр.П.,
ул.”М.Т.”№ 127.
Търговското дружество „А.Г.“ ЕООД- гр.П. с ЕИК *** било вписано в Търговския
регистър към Агенцията по вписванията на 30.08.2017г.. Капиталът на дружеството бил в
размер на 10 лева. Седалището на дружеството било в гр.П. обл.Пазарджишка, а едноличен
собственик на капитала и управител още от учредяването му, включително до
инкриминираната дата, била обв.А.. Основен предмет на дейност на дружеството било
„ресторантьорство“, осъществявано чрез търговски обект- заведение, находящо се в гр.П..
Счетоводното обслужване на дружеството се извършвало от св.Е.Б.К., въз основа на
Договор за счетоводно-консултантско обслужване от 21.09.2017г., сключен между „А.Г.“
ЕООД като възложител и „Е.“ ООД /представлявано от управителя Е.Б.К./ като изпълнител.
Във връзка с редовното счетоводното отчитане на фирмата обв.А. предоставяла на св.Елка
Карагеоргиева първичните счетоводни документи, издавани в хода на дейността на фирмата.
Въз основа на съдържащата се в тях информация св.Карагеоргиева изготвяла счетоводните
документи, необходими за разчет с фиска, а именно- ежемесечни СД по ЗДДС, ГДД по
ЗКПО за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък,
Декларации по ЗДДФЛ, Справки за задълженията на осигурител по Декларация обр.6 за
дължими вноски по фонд ДОО и ЗО. Така изготвените счетоводни документи
св.Карагеоргиева подавала по електронен път в ТД на НАП с КЕП, издаден на „Е.“ ООД.
На 13.11.2018г. в ТД на НАП- П., офис П., било образувано изпълнително дело
№*********/2018г. по повод формирани публични задължения на „А.Г.“ ЕООД- гр.П. в общ
размер към 20.10.2020г. на 20 123.35 лева, от които 17 652.74 лева- главница и 2 470.61 лева-
лихви. Публичните задължения на дружеството възникнали в по подадени СД по ЗДДС за
периодите м.07.-м.10.2018г., м.12.2018г.-м.03.2020г., по Декларации по чл.92 ЗКПО за
2017г. и 2018г., по Декларации по чл.55 ал.1 ЗДДФЛ и чл.201 ал.1 ЗКПО за удържан данък
от платеца на доходи по чл.43 и чл.44 ЗДДФЛ за периодите м.04.- м.09.2018г., м.01.-
м.09.2019г. и м.01.-м.06.2020г., по Декларации обр.6 за удържан данък по чл.42 и чл.49 ал.5
ЗДДФЛ и дължими здравноосигурителни вноски по фонд ДОО и ЗО за периодите
м.10.2017г.-м.01.2019г. и м.03.2019г.-м.05.2020г. и по фонд УПФ за периодите м.10.2017г.-
м.09.2018г., м.11.2018г.-м.01.2019г. и м.03.2019г.-м.05.2020г., както и във връзка с влязло в
сила НП№648/30.05.2020г. на Агенция „Митници“. Работата по принудително събиране на
публичните вземания по изпълнителното дело била възложена на св.Я.Н.П., на длъжност
1
„публичен изпълнител“, която изготвила и изпратила на данъчно задълженото лице
Съобщения за доброволно изпълнение, Разпореждания за присъединяване, Постановление за
налагане на обезпечителни мерки и Искане за представяне на документи и писмени
обяснения. Книжата били връчени лично на обв.А., в качеството й на представител и
управител на дружеството, както и по електронен път на декларирания от фирмата
електронен адрес. По така образуваното изпълнително дело били извършени следните
плащания: на 10.12.2018г. сумата от 300 лева, на 04.04.2019г. сумата от 121.47 лева и на
07.06.2019г. сумата от 121.47 лева. На 04.11.2020г. обв.А. получила лично последното
издадено в хода на изпълнителното производство Разпореждане за присъединяване изх.
№С200013-105-0346064/20.10.2020г., в което било посочен общият размер на формирания
от непогасените публични задължения дълг към държавната хазна, включващ 17 652.74
лева- главница и 2 470.61 лева- лихви. В хода на образуваното изпълнително дело било
установено, че фирмата не притежава активи, движимо и недвижимо имущество, както и
средства в банки в страната.
За календа.ата 2018г. дружеството декларирало счетоводен финансов резултат
/счетоводна печалба/ в размер на 8 934.10 лева, като в счетоводния баланс бил отразен актив
от 29 000 лева /стоки, други вземания и касови наличности в брой/ и пасив от 13 000 лева
/задължения към НОИ/. За календа.ата 2019г. дружеството декларирало счетоводен
финансов резултат /счетоводна загуба/ в размер на 17 525.69 лева, като в счетоводния
баланс бил отразен актив от 16 000 лева /други вземания и касови наличности в брой/ и
пасив от 18 000 лева /задължения към НОИ/. За календа.ата 2020г. дружеството декларирало
счетоводен финансов резултат /счетоводна печалба/ в размер на 626.16 лева, като в
счетоводния баланс бил отразен актив от 20 000 лева /други вземания и касови наличности в
брой/ и пасив от 21 000 лева /задължения към НОИ и доставчици/.
Така изложената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена
въз основа следните доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, а именно:
показанията на свидетелите Я.Н.П./л.8/ и Е.Б.К./л.9/; писменото заключение на вещото лице
по назначената и изготвена по ДП съдебно-икономическа експертиза /л.174-180/, писмо с
приложения от Т.С.Б.– ЮГ, Отдел „Статистически изследвания“- П./л.19-л.40/, писмо на ТД
на НАП- Провдив, офис П. /л.44, 45/, писмо с приложения от Камара на ЧСИ /л.128, 129/,
писмо с приложение от ОД на МВР П., Сектор ПП /л.133, 134/, справка от ОДМВР- П.
/л.136, 137/, писмо с приложения от „У.Б.“ АД /л.139-163/, приобщени по реда на чл.378 ал.2
НПК. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, доколкото
същите са непротиворечиви и взаимно се допълват помежду си, кореспондират съд
заключението по съдебно-искономическата експертиза и по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Поради непротиворечивостта на доказателствата, в
случая не се налага техният подробен анализ.
Следва да се посочи единствено, че централно място при изграждането на
описаната по-горе фактическата обстановка заема становището, изразено от вещото лице по
назначената и изготвена по ДП съдебно-икономическа експертиза. Според същото
търговско дружество „А.Г.“ ЕООД е изпаднало в състояние на неплатежоспособност,
считано от 01.01.2021г.. Заключението е логично, обективно и изложено въз основа на
всестранно изследване на представените за нейните нужди писмени доказателства-
счетоводни документи, съдържащи се в материалите по досъдебното производство.
При така установените факти, съдът прие, че повдигнатото срещу обв.А. обвинение
е изградено върху достатъчна, нефрагмента.а и вътрешно непротиворечива доказателствена
съвкупност. Този извод налага обвиняемата да бъде призната за виновна по така
повдигнатото й обвинение, като съображенията на настоящата съдебна инстанция за това са
следните:
За съставомерността на деянието по чл.227б от НК от обективна страна са релевантни
2
два вида бездействие– спиране на плащанията на парично задължение по публичноправно
задължение и необявяване на неплатежоспособността пред съда в 30-дневен срок. При
анализа на разпоредбата на чл.227б от НК се установява, че за положителен извод относно
проявено бездействие е релевантно състоянието на неплатежоспособност. Това понятие
няма легална дефиниция в НК, поради което съдържанието му следва да се извлече от
нормите на специалния закон, какъвто се явява Търговският закон. Съгласно чл.608 ал.1 ТЗ,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и
изискуемо парично публичноправно задължение. Законът е въвел и презумпция за
наличието на това състояние, а именно когато длъжникът е спрял плащанията по
задължението. Следователно за съставомерността на деянието по чл.227б ал.2 вр. ал.1 НК е
необходимо да бъдат установени по несъмнен начин следните обстоятелства: качеството на
управител или представител на търговеца в лицето на обвиняемия, наличието на безспорно
и изискуемо парично задължение по публичноправно задължение, спиране на плащанията,
обективното състояние на невъзможност на търговеца да изпълни задължението си, поради
постоянно затруднение или липса на достатъчно имущество, както и бездействието му в
срок от 30 дни от спиране на плащанията да заяви това пред съда.
Изхождайки от тези принципни положения настоящият съдебен състав приема от
обективна страна за безспорно установен факта, че обв.А. е притежавала изискуемото
специално качество, за да бъде субект на престъплението. Към инкриминираната по делото
дата тя е била управител и представляващ на търговско дружество „А.Г.“ ЕООД, видно от
удостоверението за актуално състояние, приложено по делото. Съгласно разпоредбата на
чл.154 ал.1 т.4 ТЗ дружеството се прекратява при обявяването му в несъстоятелност.
Заявяването пред съда на неплатежоспособността на търговското дружество и искането за
образуване на производство по несъстоятелност на същото е първата стъпка към
откриването на това производство, чието развитие може да стане основание за
прекратяването му. Нормите на чл.626 ал.2 ТЗ и чл.742 ал.2 ТЗ очертават кръга от
активнолегитимирани лица, длъжни да поискат откриване на производство по
несъстоятелност при наличие на всички предпоставки за това. Както в теорията, така и в
практиката, се приема, че за да може бездействието да реализира състав на престъпление, то
неговият автор следва да е страна по определена обществена връзка, по силата на която да
бъде правно задължен да предприеме определено поведение. Такава се установява за
управляващия дружеството, поради което той се явява задължен да заяви съществуването на
състоянието на неплатежоспособност. В този смисъл е и константната практика на
върховната съдебна инстанция, обективирана в ТР №5/2014г. на ВКС, по т.д. № 5/2014г. на
ОСНК. С оглед изложеното, по делото безспорно се установява възможността на
привлеченото към отговорност лице, обв.А., да бъде субект на престъплението по чл.227б
ал.2 вр.ал.1 от НК.
За съставомерността на деянието, представляващо бездействието на търговеца,
изпаднал в неплатежоспособност, няма значение дали неплатежоспособността на дееца е
само фактическа или е обявена от съда. От обективна страна на деянието са релевантни два
вида бездействия на дееца, първото от които е спирането на плащанията по изискуемо и
ликвидно вземане като трайно състояние и второто е необявяването на тази
неплатежоспособност пред съда. Изпълнителното деяние като първа част от бездействието
на дееца е обвързано само със спирането на плащанията на изискуемо, безспорно по
основание и размер и ликвидно парично задължение, породено или отнасящо се до
публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност. Вторият елемент от
бездействието се изразява във въздържането от действия по обявяване на фактически
настъпилата в срока на чл.227б ал.1 НК. Видно от представените по делото доказателства,
тези два елемента са изпълнени със съдържание, поради което деянието е съставомерно. За
търговско дружество „А.Г.“ ЕООД са установени и изискуеми публичноправни задължения,
във връзка с погасяването на които са спрели плащанията. Предвид изложеното и с оглед
3
обстоятелството, че към 01.01.2021г. дружеството не е разполагало с налични активи, с
които да е в състояние да погаси изцяло или частично тези задължения, то същото е
изпаднало в състоянието на неплатежоспособност, съгласно чл.608 ал.1 ТЗ, което е
следвало да бъде заявено от обв.А., в качеството й на управител, пред компетентния
Окръжен съд- П. в 30-дневен срок от посочената дата, което не е било надлежно сторено.
Авторството на деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване се доказват по несъмнен начин от събраните в хода на ДП доказателства,
приобщени в съдебното производство по зоконустановения ред.
При така възприетата фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото
доказателства съдът приема за безспорно установено, че обв.А. е осъществила от обективна
и субективна страна признаците на престъпния състав, визиран в нормата на чл.227б ал.2 вр.
ал. 1 от НК, като на 01.02.2021г. в гр.П., като управител на „А.Г.“ ЕООД- гр.П., в 30-дневен
срок от спиране на плащанията по публичноправни задължения, считано от 01.01.2021г., не
е поискала от ОС- П. да открие производство по несъстоятелност.
Престъплението е осъществено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на
чл.11 ал.2 НК. Обвиняемата е съзнавала, че имайки качеството на управител и едноличен
собственик на капитала на процесното дружество, по отношение на което е била уведомена,
че има установени и изискуеми публичноправни задължения, във връзка с погасяването на
които са спрени плащанията, в 30-дневен срок, считано от 01.01.2021г., не е поискала от
съда по седалището на дружеството /а именно ОС- П./ да открие производство по
несъстоятелност, каквото задължение й се вменява с разпоредбата на чл.626 ал.2 пр.3 вр.
ал.1 ТЗ. С оглед на това, с изтичането на законоустановения срок, а именно на 01.02.2021г.,
обв.А. е извършила вмененото й престъпление по чл.227б ал.2 вр. ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на
обвиняемия, съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно целите на
наказанието, както и от разпоредбата на чл.54 от НК, касаеща неговата индивидуализация.
В конкретния случай са налице предпоставките, визирани в материалноправната разпоредба
на чл.78а ал.1 НК, доколкото за умишленото престъпление по чл. 227б ал.2 вр. ал.1 се
предвижда като най-тежко наказание лишаване от свобода до три години, обв.А. не е
осъждана, не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на раздел ІV глава VIII от
общата част на НК и от деянието не са причинени съставомерни имуществени вреди.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха оказаното съдействие
на разследващите органи, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни.
Отегчаващи обстоятелства не са налице. Отчитайки превеса на наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства, според относителната им тежест, съдът, на основание чл.78а
ал.1 НК, намира, че на обв.А., след като бъде освободена от наказателна отговорност, следва
да бъде наложено административно наказание „глоба“ в минималния предвиден размер от
1000 /хиляда/ лева, което е съответно на извършеното и с което ще се постигнат целите на
наказанието.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемата да заплати сторените
по делото разноски в размер на 319.50 лева за съдебно-икономеческа експертиза, изготвена
по ДП, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – П..
По изложените съображения съдът постанови решението си.
4