Р Е Ш Е Н И Е
№ 2759
гр. Варна, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено на двадесети
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 18966 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от С.П.П., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника ѝ адв.Й.А. *** срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ***, с която
е предявен частичен иск за осъждане ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 389.32 лв. /триста осемдесети девет лева и тридесет и две стотинки/,
представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпили
за ищцата имуществени вреди изразяващи се в увреждане на калник заден ляв,
вежда ПВЦ заден ляв калник, задна лява врата, лайсна задна лява врата и външна
дръжка задна лява врата на собствения ѝ лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с ДКН *** в резултат на настъпило застрахователно събитие по
застрахователен договор № *** от ***г. за застраховка „Булстрад Каско 100“,
установено на 30.04.2018г. в гр.Варна, ***ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищцата била собственик на лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с ДКН *** и на ***г. с ответното дружество бил сключен договор за
застраховка „Булстрад Каско 100“ с № *** с валидност от ***г. до ***г. Застрахователната сума била
в размер на 4000 лева, премията в размер на 153 лева била заплатена при
сключване на застраховката.
На 02.03.2018г. ищцата заплатила сумата в размер на
40.80 лева, представляваща предварителен бонус съгласно застрахователната
полица.
Автомобилът бил предоставен на Г.С. На 29.04.2018г., Г.С.
паркирал автомобила в гр.Варна, ***. На следващата сутрин, отивайки до
автомобила, Г.С. установил, че същият е увреден от неизвестно лице.
Застрахователят бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков
материал и съставен Опис на претенция № ***г. В описа като увредени детайли
били описани: увреждане на калник заден ляв, вежда ПВЦ заден ляв калник, задна
лява врата, лайсна задна лява врата и външна дръжка задна лява врата.
На ищцата било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 70 лева.
Ищцата твърди, че пълният размер на застрахователното
обезщетение за претърпените от нея вреди бил 479.32 лева. След приспадане на
вече заплатеното обезщетение от лева,
ответното дружество дължало остатък от застрахователното обезщетение в размер
на 409.32 лева, като предявява иск за сумата от 20 лева, представляваща част от
неизплатения остатък от застрахователното обезщетение.
Ищцата моли за уважаване на предявения иск, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор
на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът
оспорва исковата претенция като допустима, но неоснователна.
Не се оспорва сключването на договора между страните.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм
на настъпване на произшествието, както и стойността на причинените по
автомобила на ищцата щети.
Моли за
отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените в производството
разноски, прави искания по доказателствата.
В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуален
представител, поддържа предявения иск. Ответното дружество не изпраща
представител.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 20.05.2019г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е било налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, с ДКН ***, обективиран в застрахователна полица № *** с
валидност от ***г. до ***г., както и че по повод установено на ***г.
произшествие ответното дружество е уведомено от ищцата и представител на
застрахователя е извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал,
съставил опис-заключение и изплатил на
застрахователно обезщетение в размер на 70 лева.
С решение
№4476/08.11.2018г. по гр.д.№ 8687/2018г. по описа на ВРС е уважен частичен иск
за сумата от 20 лева, като част от вземане в общ размер на 409.32 лева, представляваща
дължимо от ответника в полза на ищцата обезщетение за имуществени вреди
изразяващи се в увреждане на калник заден ляв, вежда ПВЦ заден ляв калник,
задна лява врата, лайсна задна лява врата и външна дръжка задна лява врата,
причинени в резултат на установено на 30.04.2018г. застрахователно събитие по
договор № *** от ***г., за застраховка „Булстрад Каско 100", на лек
автомобил марка „***“, с peг. № ***, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
04.06.2018г. до окончателното й изплащане /л.9-10/.
Решението
не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила на 07.12.2018г.
Съгласно
разрешението дадено по т.2 от Тълкувателно решение от 22.04.2019г. по т.д.
№3/2016г. на ОСГТК на ВКС „Решението по уважен частичен иск за парично вземане
се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния
размер на паричното вземане, произтичащо от същото право“. В този смисъл с
влизане в сила на решението, с което е уважен предявения от ищцата частичен иск
следва да се приеме за установено със сила на пресъдено нещо настъпването на
твърдените от ищцата вреди по посочения в исковата молба механизъм, както и
причинно-следствената връзка между вредите и застрахователното събитие.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания
посредством назначена съдебно-техническа експертиза.
В
заключението си вещото лице посочва, че установените по автомобила увреждания
могат да бъдат причинени по степен и вид по описания в исковата молба
механизъм. Според вещото лице общата стойност за възстановяване автомобила на
ищцата възлиза на 618.90 лева с включен ДДС.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, мотивирано,
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.81-86/.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Производството
по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.405, ал.1 КЗ за
заплащане на остатък от дължимо застрахователно обезщетение, като основен спорен момент между страните по
делото е каква е действителната стойност за отстраняване на вредите настъпили
следствие само на застрахователното събитие.
Съобразно
изложените от страните фактически твърдения, с доклада по делото е разпределена
доказателствената тежест и в тежест на ищцата е възложено да установи в
условията на пълно и главно доказване настъпването на
твърдяното застрахователно събитие по описаният в исковата молба начин и
настъпилите щети по автомобила ѝ; наличието на причинно-следствена връзка
между констатираните на 30.04.2018г. щети по автомобила и настъпилото
застрахователно събитие; както и размера на разходите за отстраняване на
причинените по процесния автомобил увреждания, в резултат на настъпилото
застрахователно събитие. В тежест на ответника не бе възлагана доказателствена
тежест предвид направените с отговора на исковата молба възражения..
С
оглед посоченото по-горе Тълкувателно решение №3/2016г. на ОСГТК на ВКС
страните в настоящето производство, с влизане в сила на решението по гр.д.№
8687/2018г. по описа на ВРС, са обвързани със сила на пресъдено нещо по
отношение настъпването на вредите по описания в исковата молба начин, наличието
на причинно-следствена връзка между застрахователното събитие и вредите за
ищцата, както и наличието на валидно действащ договор за застраховка „Булстрад
Каско 100“.
Ответникът
дължи застрахователно обезщетение, което да възстанови на ищцата действително
направените разходи по отстраняване щетите от застрахователното събитие до
размер не по-висок от действителната пазарна цена за отстраняване на щетите. Силата
на пресъдено нещо между страните не се простира върху остатъка от
претендираното застрахователно обезщетение над присъдената част от 20 лева до
пълния му размер от 409.32 лева определен от ищцата в производството по гр.д.№
8687/2018г. по описа на ВРС, или за част от твърдяното застрахователно
обезщетение в размер на 389.32 лева. В настоящето производство се установи, че
пазарната стойност на разходите необходими за отстраняване на щетите е в размер
на 618.90 лева с включен ДДС съгласно заключението на вещото лице, което съдът
кредитира. В полза на ищцата е изплатено застрахователно обезщетение в размер
на 70 лева и е присъдена част от неизплатения остатък на застрахователното
обезщетение в размер на 20 лева.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание, ищцата, чрез пълномощник е направила
изявление за изменение на предявения частичен иск за сумата от 20 лева, като
част от вземане в общ размер на 409.32 лева, чрез увеличаването му до размер на
528.90 лева, съобразно заключението на вещото лице в настоящето производство и
вече изплатените и присъдени части от дължимото застрахователно обезщетение.
Съдът по опущение е постановил определение, с което е приел такова изменение на
исковата претенция, каквото се явява недопустимо за горницата над 389.32 лева,
поради което съдът не следва да се произнася по претенцията над този размер. Ищцата
сама е определила размерът на претендираното от нея застрахователното
обезщетение за конкретното застрахователно събитие, като в производството по
гр.д.№ 8687/2018г. е посочила общия му размер – 409.32 лева. Процесуално
допустимо е разглеждането на искова претенция само за остатъка вземането, което
ищцата е индивидуализирала както по основание, така и по общ размер във вече
приключилото с влязло в законна сила съдебно решение. С решението по частичния
иск са определени както основанието на вземането, така също и общия размер на
вземането, за което е предявен частичния иск. Процесуално допустимо е
разглеждането на иск само за остатъка от вземането, но не и за суми, които
надхвърлят този остатък. Постановяването на решение за горницата над 389.32
лева до 528.90 лева би било процесуално недопустимо и не би могло да ползва
никоя от страните по делото.
За
сумата от 389.32 лева исковата претенция за явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена изцяло. От заключението на вещото лице се
установява, че действителния размер на вредите за ищцата е 618.90 лева, като
тази сума надвишава сборът на претендирания от ищцата неизплатен остатък от
застрахователно обезщетение от 389.32 лева, изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 70 лева и присъдената сума от 20 лева, като част от
застрахователно обезщетение в размер на 409.32 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски.
Реализираните такива са в общ размер на 510 лв., съобразно представеният от
ищеца списък на разноските. Разноските в този размер следва да се присъдят в
тежест на ответника..
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., с ЕГН ********** и адрес *** сумата
от 389.32 лв. /триста осемдесети девет лева и тридесет и две стотинки/,
представляващо неизплатен остатък от застрахователно обезщетение за настъпили
за ищцата имуществени вреди изразяващи се в увреждане на калник заден ляв,
вежда ПВЦ заден ляв калник, задна лява врата, лайсна задна лява врата и външна
дръжка задна лява врата на собствения ѝ лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с ДКН *** в резултат на настъпило застрахователно събитие по застрахователен
договор № *** от ***г. за застраховка „Булстрад Каско 100“, установено на ***г.
в гр.Варна, *** ведно със законната лихва от датата на исковата молба –
14.12.2018г. до окончателно изплащане на сумата, на основание чл.405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА „Булстрад Виена Иншурънс Груп” ЗАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, *** ДА ЗАПЛАТИ на С.П.П., с ЕГН **********
и адрес *** сумата от 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща
направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: