П Р И С Ъ Д А №

 

Гр. Сливен,  25 октомври  2012 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

         Сливенският окръжен съд, наказателно отделение в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и дванадесета година в следния състав:

       

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Т.Ж.

З.Н.

 

 

при участието на секретар Р.Г. и прокурор АТАНАС ПОПОВ, докладвано от Председателя НОХД № 432 по описа за 2012 год.

 

                                              П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимият А.П.А. – роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в  това, че:

На 07.04.2012 г. в 22:35 часа на път І-6, източно от гр. Сливен, след с. Горно Александрово, посока гр. Бургас, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо” с рег. № СН 0515 АК, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта, 1,24 промила и превишена скорост на движение – 109 км/ч, нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час за категория „В” – 90 км/ч”, в резултат на това загубил контрол върху управлявания от него автомобил, допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на И. Р. С., на 16 години от с. Д., общ. Сливен и на Д. Д.Д.,*** и средни телесни повреди на С.К.И. ***, изразяващи се в загуба на съзнание до степен на кома, представляващо „Разстройство на здравето временно опасно за живота”, счупване на тазовата кост в лявата половина на тазовия пръстен, представляващи „Трайно затрудняване движението на долните крайници”, клинично изявен тежък травматичен шок, представляващ „Разстройство на здравето временно опасно за живота”, поради което и на основание чл. 343 ал.4, вр. ал.3 предл.1 б.”б” предл.1 вр. ал.1 вр. чл. 342 ал.1 вр. чл.54, вр. чл.58а ал.1 от НК му НАЛАГА НАКАЗАНИЕ  „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за СРОК от ШЕСТ ГОДИНИ, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор, като  го ОПРАВДАВА да е нарушил правилата за движение по чл.20 ал.1  от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.”

На основание чл. 343Г от НК НАЛАГА на подсъдимия А.П.А. наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за СРОК от ДЕВЕТ ГОДИНИ.

След влизане в сила на присъдата вещественото доказателство - лек автомобил „Пежо 206” с рег. № СН 0515 АК оставен на съхранение в двора на КАТ при ОД на МВР – Сливен ДА СЕ ВЪРНЕ на собственика Ю.Й.П., ЕГН **********.

След влизане в сила на присъдата ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: - две черни маратонки, лява и дясна с неустановена марка и една бяла маратонка дясна с надпис LEVIS, поставени в хартиен плик и запечатани с лепенка на ОД на МВР-Сливен № 07422 с подписи на поемните лица; една бяла маратонка лява с надпис LEVIS и една черна маратонка с бели кантове с надпис АДИДАС, сложени в хартиен плик и запечатани с лепенка на ОД на МВР-Сливен № 07421 с подпис на поемни лица; черна маратонка с бели кантове и надпис АДИДАС, дясна поставена в хартиен плик и запечатан с лепенка на ОД на МВР-Сливен № 07424, подписана от поемните лица, ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без стойност.

ОСЪЖДА подсъдимия А.П.А. да заплати на Р.С.А. – ЕГН **********, сумата 200 лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия А.П.А. да заплати на С.К.И. - ЕГН **********, сумата 150 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА подсъдимия А.П.А. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 1539.70 лв.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред  Апелативен съд, гр. Бургас в 15-дневен срок, считано  от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    

                       СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                    2.

 

                                                                 

МОТИВИ

 към присъда 45 / 25.10.2012г. по НОХД № 432 / 2012г. на СлОС

 Окръжна прокуратура – Сливен е внесла против подс. А.П.А. обвинителен акт  за престъпление по чл. 343 ал.3, пр. 1, б. „б”, пр.1, вр. ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, зотова че на 07.04.2012 г. в 22 часа на път 1-6, източно от гр.Сливен, след с.Горно Александрово, посока гр.Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо" с рег. № СН 0515 АК, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта, 1,24 промила и превишена скорост на движение - 109 км / час, нарушил правилата за движение по ЗДвП - чл.20 ал.1 от ЗДвП - "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват." и чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час за категория „В" - 90 км/ч", в резултат на това загубил контрол върху управлявания от него автомобил, допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на И. Р. С., на 16 години с.Д., общ.Сливен и на Д. Д.Д.,*** и средни телесни повреди на С.К.И. ***, изразяващи се в загуба на съзнание до степен на кома, представляващо „Разстройство на здравето временно опасно за живота", счупване на тазовата кост в лявата половина на тазовия пръстен, представляващи „Трайно затрудняване движението на долните крайници", клинично изявен тежък травматичен шок, представляващ „Разстройство на здравето временно опасно за живота".

Гражданско – правни претенции не са предявени, респ. не са приети за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес. По искане на пострадалите Д.Д.Г. – баща на починалия Д.  Д.Д., Т.К.Г. – майка на починалия Д. Д.Д., Р.С.А. – майка на починалия И. Р. С. и С.К.И., същите са конституирани само като частни обвинители.

Входа на съдебните прения след проведено съкратено съдебно следствие представителят на Окръжна прокуратура – Сливен поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за безспорно доказано от събраните на досъдебното производство доказателства. Пледира съдът да признае подс. А. за виновен в извършването на  престъплението предмет на обвинението и предвид проведеното съкратено съдебно следствие, императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК и това, че деянието било „на ръба” на такова, което представлявало особено тежък случай, да му наложи наказание при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК – лишаване от свобода към максималния, предвиден в закона размер за срок от девет години, което с редуцирането да бъде намалено с 1/3, а имено шест години лишаване от свобода.  Пледира на подсъдимият да бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от девет години.  Счита, че така предложените наказания съответстват на високата степен на обществена опасност на подсъдимия и на извършеното от него деяние.

Процесуалният представител на частните обвинители Д.Г. и Т.Г. споделя становището на прокурора относно налагане на наказание в горната граница на максимално предвидения размер.  Счита, че е налице един тежък вредоносен резултат с двама убити и един тежко ранен като пътнотранспортното произшествие  е причинено след употреба на алкохол и превишена скорост от страна на подсъдимия. Твърди, че обществената опасност на подсъдимия като водач на МПС е висока, тъй като и преди това шофирал под влиянието на алкохол, санкциониран бил по административен ред и въпреки това не си взел поука и въпреки, че признал всички факти и обстоятелства по обвинителния акт, изказаното от него съжаление не било искрено.  В самото начало подсъдимият се опитвал да прехвърли авторството на деянието върху покойния син на неговите доверители и това достатъчно говорело за неговите морални качества. Счита, че едно наказание след редукцията в размер на 6 години лишаване от свобода би защитило в настоящия случай правата на неговите доверители, но този размер не би удовлетворил нито тях, нито останалите пострадали.

Частните обвинители Д.Г. и Т.Г. не допълват казаното от адвоката им.

Процесуалният представител на частния обвинител С.И. счита, че от събраните по делото доказателства безспорно е  установено, че подс.   А. е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение и най – важното в настоящия процес бил размерът на наказанието, което ще му бъде наложено.  От изключително значение за размера на наказанието в конкретния случай била личността на подсъдимия, който бил системен нарушител, с лоши характеристични данни, изключително безотговорен, направил опит да прехвърли вината за извършеното престъпление върху другиго, не изразил абсолютно никакво съжаление. Единственото, което целял  със самопризнанието си било намаляне размера на наказанието. Твърди, че  по делото единственото смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство било чистото му съдебно минало, а всички останали факти били отегчаващи вината обстоятелства и в тази връзка счита, че на подсъдимия следвало да бъдат наложени наказания лишаване от свобода и лишаване  от право да управлява МПС в максималния предвиден в закона размер, като последното наказание бъде увеличено съгласно чл. 49 от НК с три години. Твърди, че нищо не можело да намали болката на хората, загубили близките си, както и на неговия  доверител, който до настоящия момент не бил възстановен от причинените телесни увреждания и от тежкия  психически стрес. Счита, че с оглед постигане целите на наказанието, а именно да се въздейства, както на извършителя, така и върху останалите членове на обществото, следвало да се наложи максимално предвиденото в закона наказание и не следвало да се прави компромис на извършителите на този вид престъпления, извършени след употребата на алкохол и с превишена скорост. Претендира направените по делото разноски и адвокатския хонорар.

Частният обвинител С.  И. също не допълва адвоката си.

Процесуалният предсатвител на частния обвинетел Р.А.  също като представителя на държавното обвинение счита, че този случай е граничен с особено тежки случаи, че се характеризира с висока степен на обществена опасност, че поведението на подсъдимия показвало една систематичност към правонарушения. Счита, че наказание лишаване от свобода за срок от 10 години било без алтернатива в настоящия процес, а наказанието  лишаване  от права, следвало да бъде също в максимален размер.  

Частният обвинител Р.А. не допълва адвоката си.

В съдебно заседание подс. А. се признава за виновен в извършването на престъплението, за което против него е повдигнато обвинение. Признава изрично всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и същевременно се съгласи да бъде проведено съкратено съдебно следствие без се събират доказателства за тези факти. Изказва съжаление за случилото се. Моли за по – малка присъда и за условно наказание. Твърди, че пострадалите му били големи приятели, но не ги бил карал насила да се качват в автомобила.

Упълномощеният от подсъдимия защитник, предвид проведеното съкратено съдебно следствие и това, че подсъдимият признава фактите и обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, не оспорва фактическата и правна обстановка. По отношение вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия счита, че съдът следва да вземе в предвид чистото съдебно минало на неговия подзащитен; критичното му отношение към извършеното; това, че нямало никакви доказателства да е санкциониран за употреба на алкохол (действително бил наказван по административен ред за нарушения на ЗДвП, но те не били тежки); значителната степен на съпричиняване на вредоносния резултат от самите пострадали и починали, тъй като същите са консумирали алкохол и са били в една компания заедно с подсъдимия, знаели са, че се качват в кола с употребил алкохол водач и тяхно задължение  било  да го възпрат или да не се качват в управляваната от него кола. С оглед самопризнанията на всички факти и обстоятелства моли на подсъдимия  да бъде определено наказание около средния размер като съответно с приложението на чл. 58а от НК да бъде редуцирано.

След като обсъди наличните по делото фактически данни, прецени всички събрани на досъдебното производство доказателства, за които страните в предварителното изслушване по чл. 371 от НПК изразиха изричното си съгласие да не се събират и проверяват в хода на съдебното следствие, съобрази самопризнанието на подсъдимия относно всички факти, изложени в обвинителния акт и изслуша исканията и доводите на страните, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Подс. А.П.А.  е на 21 години, български гражданин, със средно образование; не е женен; не работи по трудов договор, а помага на родителите си в семейния магазин, не е осъждан; правоспособен водач на МПС категория "В" от м.октомври 2010 г. Видно от справка, издадена от сектор "КАТ" при ОД на МВР - Сливен, където се води на отчет като водач на МПС, през м.ноември 2011 г. Подс. А. е бил наказан по административен ред за допуснато нарушение на правилата за движение, като на основание чл.183 ал.З т.7 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 30 лв.

На 07.04.2012г. след 17:00 часа подс. А. („Лесо”), в компания на свои приятели и близки, празнувал именния ден на приятелката си - свид. Е.И. ***, във вила в с. Трапоклово, общ. Сливен, собственост на нейните родители. Подс. А. бил с лек автомобил „Пежо 206" с рег. № СН 0515 АК, регистриран на името на майка му - свид.Ю.П. ***, а приятелката му - свид. Е.И. била с личния си автомобил „Опел Корса" с рег. № СН 0867 АК. На празненството присъствали и свидетелите И.П. ***, В.А. - сестра на подсъдимия, постр. И.С. ***, постр. Д. Д. *** и постр. С.И. ***. Всички от компанията, в т.ч. и подс. А. консумирали алкохол - водка и вино.

Към 21 часа, след разговор по телефона със свид. Н.Й. ***, подс. А. разбрал, че тя била с компания в барче в с.Д., общ.Сливен, разполагали с лек автомобил и възнамерявали същата вечер да отидат на дискотека „Темпъл бар" в с.Лозенец, обл.Ямбол. Тогава той й предложил да минат с колата край вилата, където празнуват в с.Трапоклово, общ.Сливен, откъдето да тръгнат заедно с неговата компания към дискотеката, с трите автомобила. Малко след това, към 22:00 часа, лек автомобил „Фолксваген Поло" с рег. № СН 0357 ВВ, управляван от свид. Д.И. ***, в който били свидетелите К.Ж. *** (собственик на автомобила), Н.Й., Ф.М. *** и  Б.С. ***, съгласно уговорката пристигнал до вилата в с.Трапоклово, общ.Сливен, където празнувала компанията на подс. А.. В този момент автомобила, на майката на подс. А. бил паркиран пред вилата, а свид. Е.И. изкарвала автомобила си от двора на вилата. В нейния автомобил се качили свид.И.П. и сестрата на обвиняемия - В.А.. В автомобила на подс. А., в който той седнал зад волана се качили пострадалите С.И., И.С. и Д. Д.. Свид.Н.Й. слязла за малко от автомобила „Фолксваген Поло" и разговаряла с подс.А. и свид.Е.И., след което се върнала и преди да потеглят казала на водача - свид.Д.И., че тяхната кола трябва да бъде първа, а другите зад тях, защото всички от тази компания били употребили алкохол. След това трите автомобила, един след друг, потеглили от с.Трапоклово в посока изток, към с.Лозенец, като автомобила „Фолксваген Поло", управляван от свид.Д.И. се движел най-отпред, зад него се движел автомобила „Пежо 206" управляван от подс. А., а най-отзад - автомобила „Опел Корса" управляван от свид.Е.И..

След като се включили в главния път І-6 (София - Бургас), в тази последователност трите автомобила, продължили да се движат по посока към с.Лозенец, намиращо се след пътен възел „Петолъчката". Времето било влажно, пътната настилка равна и суха, с двупосочно движение, с по една лента  за  движение  във  всяка  посока,  видимостта - намалена,  поради движението на фарове в тъмната част на денонощието. В участъка от пътя, в близост до с.Горно Александрово, подс. А. изненадващо и безпричинно включил аварийните светлини и започнал да се движи криволинейно, на „зиг-заг" по пътното платно, като се доближил в опасна близост до автомобила „Фолксваген Поло" управляван от свид. Д.И. със скорост около 80-90 км/ч до този момент. Поведението на подс. А. било възприето от свид. Д.И., както и от другите свидетели, возещи се в автомобила, като неадекватно за водач на МПС още повече, че бил употребил алкохол. Недоумявайки и притеснен от странните действия на подс. А., свид. Д.И. намалил плавно скоростта на автомобила „Фолксваген Поло" до около 60-70 км/ч. Малко след това, в участъка непосредствено след края на с.Горно Александрово, подс. А.  изпреварил автомобила управляван от свид. Д.И. и ускорил скоростта, като бързо започнал да се отдалечава, без наличието на насрещно движещи се автомобили. След като се отдалечил на известно разстояние, движейки се с превишена скорост около 109 км/ч, подс. А., явно повлиян от алкохола отново започнал да се движи криволинейно по пътното платно, като отклонил автомобила наляво, към насрещната лента за движение, а след това надясно, при което загубил контрол върху управлявания от него автомобил. При тази маневра, автомобилът продължил движението си с ротация около вертикалната ос, в посока по часовата стрелка, напуснал пътното платно, пресичайки косо десния банкет, след което последвал „полет" от 13,7 метра. При падането върху терена, автомобилът продължил движението си също с „полет" към напречно разположен канал, прескочил го, след което последвал силен удар със страничната лява повърхност в източния скат на канала, с последвала ротация от 360 градуса около надлъжната ос. От момента на удара е последвало разкъсване на тавана по лявата надлъжна греда на рамката на вратите, като при ротацията подс. А. и возещите се – пострадалите С.И., И.С. и Д. Д.  изпаднали от автомобила. Свид. Д.И., а след него и свид. Е.И. спрели автомобилите до мястото на произшествието и ужасени от гледката разбрали, че неминуемо има тежко пострадали. Свид. Д.И. веднага сигнализирал на телефон 150 и уведомил за произшествието, след което се опитал да помогне да издърпат подс. А. към пътното платно, който към този момент единствено показал признаци на човек със сравнително по-леки наранявания. Малко след това на място пристигнал патрулен екип на ПУ „Петолъчка", екип на РСПБЗН, медицински екипи с линейки от ЦСМП и екип от КАТ „ПП" при ОД на МВР - Сливен. Подс. А. бил изпробван за алкохол с техническо средство „Дрегер", като уредът отчел 1,00 промила. Пред свидетелите В.В. и Н.С. - служители от КАТ при ОД на МВР - Сливен, подс. А. прикрил обстоятелството, че той е управлявал процесния автомобил. Междувременно на мястото на произшествието пристигнали с автомобил родителите на подс. А., които придружени от приятелката му - свид. Е.И. го откарали в МБАЛ „Д-р И. ***, където бил приет на лечение в хирургично отделение, изписан на 11.04.2012 г.

В резултат от пътнотранспортното произшествие, пострадалите И.С. и Д. Д. са получили несъвместими с живота травми, като първият починал непосредствено след произшествието на мястото на ПТП, а вторият в линейката по пътя за болницата.

В резултат от пътнотранспортното произшествие постр. С.И. бил откаран с линейка и приет на лечение в ОАИЛ при МБАЛ „Д-р И. *** с множество травми с опасност за живота, след което лечението му продължило от 12.04.2012г. до 26.04.2012г. в Неврохирургично отделение при МБАЛ „Д-р Ст. Киркович" АД - Стара Загора.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп, причина за настъпването на смъртта на постр. И.С. е несъвместимата с живота тежка съчетана травма с обхващане на главата, гърдите и крайниците в резултат от ПТП, като е починал на мястото на произшествието. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е несъвместимата с живота тежка черепно-мозъчна травма с множествени разкъсвания и размачквания на мозъчното вещество на двете мозъчни хемисфери. Тежката черепно-мозъчна травма добре отговаря да е получена вследствие изпадане на пострадалия от катастрофиралия лек автомобил и удряне на главата му със значителна сила върху повърхността на терена на местопроизшествието. Установените концентрации на етилов алкохол в кръвта - 1,75 промила и в урината - 1,95 промила показват, че непосредствено преди настъпването на смъртта той е бил със средна степен на остро алкохолно отравяне в стадий на елиминация на алкохола.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза на труп, причината за настъпването на смъртта на постр.Д. Д. е съчетана травма с обхващане на главата, органите в гръдната и коремната кухина, както и на левите крайници в резултат от ПТП. Непосредствената причина за настъпването на смъртта е изпадането на пострадалия в състояние на тежък хеморагичен и травматичен шок, вследствие получените масивни счупвания, натъртвания и размачквания на тъканите, както и изпадането му в състояние на дълбока кома. Описаните травми и настъпилата при транспортирането му към болницата смърт, са пряка и непосредствена последица на възникналото ПТП. Според експертизата тежките травматични увреждания се дължат на силния удар в областта на главата и гръдния кош от деформиралите се части на катастрофиралия лек автомобил, изпадането на пострадалия от автомобила, падането и удрянето на тялото му върху повърхността на терена на местопроизшествието на значително разстояние от автомобила. От назначената по делото съдебно-химическа експертиза е установено, че в изследваната проба от кръв взета от трупа на постр.Д. е доказано наличието на етилов алкохол с концентрация 0,60 промила.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза за установяване на медико-биологичните увреждания на постр. С.И., в резултат от пътнотранспортното произшествие, същият е получил автомобилна травма, изразяваща се в: контузия в областта на главата с наличие на разкъсно-контузна рана в тилната област, две разкъсно-контузни рани в окосмената част на главата и изразени сътресения и контузия на мозъка, с изпадане в пълно безсъзнателно състояние до степен на кома, контузия на гръдния кош, контузия на коремната област, контузия в областта на таза, със счупване на лява седалищна кост и дясна пубисна кост, клинично изявен травматичен шок. Уврежданията добре отговарят да са получени от удари в автомобилното купе при преобръщането му, а някои от удар върху терена при изпадане на тялото на пострадалия от автомобила. Уврежданията в областта на главата са протекли с пълна загуба на съзнание до степен на кома, което е довело до „разстройство на здравето временно опасно за живота", съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Счупването на седалищната кост в лявата половина на тазовия пръстен и дясната срамна кост са довели до „трайно затрудняване движенията на долните крайници", съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Клинично изявеният тежък травматичен шок получен от постр.И. в резултат на тежката съчетана травма е довел до „разстройство на здравето временно опасно за живота", съставляващо средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК. Разкъсно-контузните рани на засегнатите тъкани и области заедно с контузията на коремната област и гръдния кош са причинили на постр.И. „временно разстройство на здравето неопасно за живота", съставляващо лека телесна повреда с разстройство на здравето по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

От назначената по делото съдебно-химическа експертиза е установено, че в изследваната проба от кръв, взета от постр.И. на 07.04.2012г. в 23:40 часа е доказано наличието на етилов алкохол с концентрация 0,77 промила.

Видно от назначената по делото съдебномедицинска експертиза на живо лице, при извършения преглед и освидетелстване на 12.04.2012г. на подс. А., след изписването му от болницата и въз основа на медицинската документация от проведеното му лечение е установено, че в резултат от пътнотранспортното произшествие е получил съчетана травма с обхващане на главата, гърдите и крайниците, като травмите в областта на главата, не са довели до изпадането му в безсъзнателно състояние до степен на кома. Според експертизата, липсата на спомен за случилото, се обуславя от изпадането му в състояние на остро алкохолно опиянение, поради употребата на значително количество алкохол. В резултат от пътнотранспортно произшествие подс.А. е получил и счупване на лявата ключица, с разместване на костните фрагменти довело до „Трайно затрудняване движението на левия горен крайник". Получил е и множество охлузвания под формата на одрасквания на кожата в областта на двете предмишници и дланите на ръцете, както и множество повърхностни охлузни и разкъсно-контузни наранявания в областта на задната повърхност на дясната лакътна става и в областта на тръбните повърхности на дланите на ръцете, които увреждания довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота. Според експертизата видът и локализацията на получените травматични увреждания, наличието на отворените аербеци и деформациите по катастрофиралия лек автомобил сочат, че подс.А. е заемал мястото на водача в катастрофиралия лек автомобил.

От заключението на съдебно-химическата експертиза е установено, че в изследваната проба от кръв, взета от подс.А. на 07.04.2012 г. в 23:50    часа е доказано наличието на етилов алкохол с концентрация  1,05 промила.

От заключението на допълнителната съдебномедицинска експертиза е установено, че към момента на възникналото пътнотранспортно произшествие - 07.04.2012г., 22:35 часа, концентрацията на етилов алкохол в кръвта на подс.А. е била 1,24 промила. Според експертизата установената концентрация отговаря на лека степен на остро алкохолно отравяне. Лицата с такава концентрация са сигурно и явно повлияни от действието на етиловия алкохол върху централната нервна система.

От заключението на тройната авто-техническа експертиза е видно, че скоростта на движение на автомобила „Пежо", управляван от подс. А., преди пътнотранспортното произшествие е била около 109 км/час, като опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е около 126 метра. Водачът - подс.А. е имал техническата възможност да контролира непрекъснато автомобила по дясната лента за движение и да предотврати пътнотранспортно произшествие при определената скорост от 109 км/час и при скорост от 90 км/час. Настъпилата загуба на управление е резултат от технически неправилни действия от водача, с отклоняване на автомобила наляво към насрещната лента, а след това надясно, което отклоняване е в резултат от управлението на автомобила след употреба на алкохол и не се дължи на възникнал внезапен технически проблем или неправомерни действия на друг участник в движението. Техническите причини довели до възникването на пътнотранспортно произшествие са:

-         управлението на автомобила със скорост над максимално допустимата от 90 км/час;

-         предприетите технически неправилни действия от водача на автомобила при управлението, като е налице отклоняване от праволинейното движение без да е налично препятствие на пътното платно;

-         управлението на автомобила след употреба на алкохол.

               Горната фактическа обстановка е несъмнена. В хода на съкратеното съдебно следствие съдът одобри изразеното от подсъдимия съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, като при постановяване на присъдата непосредствено да ползва съдържанието на съответните протоколи за разпит и експертни заключения. Предвид признанията на подс. А. относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прогласи, че ще ползва самопризнанието му, без да събира доказателства относно въпросните факти. Освен от коменитраните неоспорени от страните заключения на изготвените съдебно медицински експертизи от д-р Ч. и д-р С. на подсъдимия и на пострадалите лица, тройната автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица проф. К., инж. У. и И.И., химическите екпертизи, изготвени от инж. Г. – химик в специализираната химическа лаболатория към НТЛ – ОД на МВР – Сливен, признатите от подсъдимия факти се установяват по категоричен начин и от анализа на останалия  доказателствен материал, събран на досъдебното производство и предявен на страните по реда, предвиден в НПК в хода на проведеното съкратено съдебно следствие. Показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели и множеството документи, приложени и приети като писмени доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно се допълват (с изключение на показанията на свид. С.С. в частта, в която той единствен твърди, че е видял, че пострадалия Д. Д. управлява процесния лек автомобил, но показанията му в тази им част не кореспондират с останалите доказателства и затова съдът не ги кредитира).   Приобщени по съответния процесуален ред бяха и веществените доказателства.

Въз основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Подс. А. е наказателноотговорен, тъй като към момента на извършване на престъплението той е бил пълнолетен и вменяем, защото е разбирал свойството и значението на своите действия и е могъл да ръководи постъпките си. След деянието и до настоящия момент подсъдимият не е изпадал в такова разстройство на съзнанието, постоянно или краткотрайно, което да не му позволява да разбира свойството и значението на своите действия и да ръководи постъпките си. Следователно подс. А. отговаря на изискванията на чл.31 от НК за наказателноотговорно лице, поради което на същия може и следва да му се търси наказателна отговорност за извършеното от него престъпление.

С деянието си подс. А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като на 07.04.2012г. в 22:35 часа на път 1-6, източно от гр.Сливен, след с.Горно Александрово, посока гр.Бургас, при управление на МПС - лек автомобил „Пежо" с рег. № СН 0515 АК, в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта, 1,24 промила и превишена скорост на движение - 109 км/ч, нарушил правилата за движение -  чл.21 ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час за категория „В" - 90 км/ч", в резултат на това загубил контрол върху управлявания от него автомобил, допуснал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост причинил смъртта на И. Р. С., на 16 години с.Д., общ.Сливен и на Д. Д.Д.,*** и средни телесни повреди на С.К.И. ***, изразяващи се в загуба на съзнание до степен на кома, представляващо „Разстройство на здравето временно опасно за живота", счупване на тазовата кост в лявата половина на тазовия пръстен, представляващи „Трайно затрудняване движението на долните крайници", клинично изявен тежък травматичен шок, представляващ „Разстройство на здравето временно опасно за живота".

Безспорно е авторството на деянието. Подс. А. е управлявал процесния лек автомобил  по време на пътнотранспортно произшествие и това се установява не само от показанията на свидетелите – очевидци при потеглянето на автомобила от с. Трапоклово - Ф. Федаилова М., Д.Г.И., К.К.Ж. и С.К.И., от показанията на свид. Р.Г., на когото подсъдимит споделил, че не си спомня да е карал бързо, но и от неоспореното заключение на тройната автотехническа експертиза, според което анализът на динамиката на движението на автомобила показва, че водач на автомобила към момента на настъпилото произшествие е подс. А..

Подсъдимият е управлявал процесния автомобил по време на ПТП в пияно състояние, тъй като концентрацията на алкохол в кръвта му в оня момент е била значително над 0,5 промила и по-конкретно 1,24 промила, установена по надлежен ред – чрез химически анализ на кръвна проба и заключение на съдебномедицинска експертиза. Безспорно и надлежно установената концентрация на алкохол в кръвта на водача А. по времето, когато той е управлявал автомобила и е предизвикал ПТП, обуславя наличието на квалифициращия признак „пияно състояние".

Безспорно установено е в случая, че подсъдимият при управляване на МПС - лек автомобил „Пежо“ с рег. № СН 0515 АК е нарушил правилото за движение по пътищата, регламентирано в разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДП. Подсъдимият, като водач на МПС, е допуснал нарушение на цитираната законова разпоредба, регламентираща максимално допустимите скорости на движение за съотвените категории превозни средства, движещи се на определени места. Като е управлявал процесния автомобил  със скорост 109 км/ч извън населено място, подсъдимият недопустимо е превишил максималната позволена скорост за леки автомобили извън населено място, която е 90 км/ч съгласно чл.21 ал.1 от ЗДП. Управлявайки процесния лек автомобил след употреба на алкохол и нарушавайки правилото за движение, предвидено в чл.21 ал.1 от ЗДП, подсъдимият допуснал пътнотранспортно произшествие и причинил смъртта на пострадалите  Д. и С. и средни телесни повреди на постр. И. (описани по – горе). Налице е причинноследствена връзка между допуснатото от подсъдимия пътнотранспортно произшествие и настъпилия вредоносен резултат. Смъртта на пострадалите Д. и С. и средните телесни повреди на постр. И. представляват пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия. Според вещите лица, изготвили тройната авто – техническа експертиза, подсъдимият е имал техническата възможност да предотврати станалото пътно – транспортно произшествие както при скорост  от 90 км / ч., така и при избраната от него скорост от 109 км / ч.

Обвинението против подс. А. е за това, че освен коментираното правило за движение по пътищата, посочено в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е нарушил и това по чл. 20, ал. 1 от ЗДвП – „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътнитие превозни средства, които управляват”. Съотношението между двата текста е съотношение на "обща" към "специална" правна норма. Когато е инкриминирано нарушение на скоростта (както в настоящия случай) е приложима "специалната" правна норма на чл.21,ал. 1 от ЗДвП. Неосъщественият постоянен контрол по чл.20, ал.1от ЗДвП се явява самостоятелно нарушение, което се реализира чрез бездействие, за разлика от установеното превишаване на скоростта по чл.21, ал. 1 от ЗДвП. Предвид изложеното, съдът оправда подс. А. по обвиненето да е нарушил чл. 20, ал. 1 от  ЗДвП.

От субективна страна деянието на подс. А. е извършено по непредпазливост по смисъла на  чл. 11, ал. 3 от НК – той не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен с оглед задължението му да спазва разпоредбите на ЗДвП и е могъл да ги предвиди, като правоспособен водач на МПС.

Съдът счита, че причините и условията, способствали за извършване на деянието се състоят в подценяване значението на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия, както и неспазване от него на основни правила за движение, регламентирани в ЗДвП. От показанията на свидетелите И.Г.И., С.К.М., Ф. Федаилова М. и Р.С.А. се установява, че подс. А. често управлявал МПС след употреба на алкохол. От показанията на свид. И.К.И. се установява, че подс. А. не шофира спокойно, винаги двигателя „е на високи обороти”, „кара колата си рисковано”, а от показанията на свид. Ф. федаилова М. - че подсъдимия винаги и навсякъде кара с висока скорост.

 Съдът не споделя доводите на защитата на подсъдимия за наличие на съпричиняване с оглед обстоятелството, че пострадалите са знаели, че подсъдимият е употребил алкохол, но въпреки това са се качили в управлявания от него автомобил. Пострадалите нямат принос за настъпването на разследваното пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият като правоспособен водач на МПС е бил длъжен да спазва правилата за движение по пътищата – да не шофира след като е употребил алкохол, да не превишава максималнодопустимата скорост, да не отклонява автомобила от праволинейното му движение, когато не е налице препятствие на пътното платно. Подсъдимият е имал техническата възможност да контролира непрекъснато автомобила по дясната лента за движение и да предотврати пътнотранспортното произшествие. Настъпилата загуба на управление е резултат  от технически неправилните действия  от водача с отклоняване на автомобила наляво към насрешната  лента, а след това надясно. Това отклоняване е резултат  от управлението на  автомобила след употреба на алкохол и не се дължи  на възникнал внезапен технически проблем или неправомерни действия  на друг участник в движението.   Единствен подсъдимият има изключителна вина за настъпването на процесното ПТП и за причиняване на съставомерния вредоносен резултат.

 Налице са  изискуемите законови предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. При индивидуализацията на наложеното на подс. А. наказание, съдът се съобрази с принципите за неговата законоустановеност и индивидуализация. Съдът отчете всички обуславящи вината и отговорността на подсъдимия обстоятелства.

Като смекчаващи вината на подс. А. обстоятелства съдът прецени чистото му съдебно минало и изказаното съжаление за случилото се.   Самопризнанието на подсъдимия, направено пред съда не следва да се цени като допълнително смекчаващо вината му обстоятелство (т. 7 от ТР 1 / 2009г. на ОСНК).

Като отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства съдът прецени предишното му нарушение по ЗДвП, за което е наказван по администативен ред; негативните характеристични данни по делото, свързани с поведението му като водач на МПС; опитът му на досъдебното производство да прехвърли вината за пътнотранспортното произшествие върху починалия Д. Д..

  Степента на обществена опасност на извършеното от подс. А. деяние е висока предвид динамиката ни извършваните транспортни престъпления на територията на страната и в региона и за които основно причината е превишената скорост, а освен с превишена скорост, подсъдимият е шофирал и след употреба на алкохол. Извършеното от подсъдимия деяние е от категорията на общоопасните престъпления. С това деяние се засягат обществените отношения, в рамките на които се гарантира сигурността при осъществяване на транспортната дейност и които са свързани със здравето и живота на неограничен кръг хора и имат необратими вредоносни резултати.  

Обществената опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство също е висока – въпреки че е шофьор само от м. октомври 2010г. той вече е наказван по административен ред за нарушение на чл. 183, ал. 3, т. 7 от ЗДвП; според коментираните по – горе показания, шофирането след употреба на алкохол, както и с висока скорост не са изолирани прояви в неговото  поведение .    

 Поради липсата на многобройни или изключителни смекчаващи вината на подс. А.  обстоятелства съдът не следва да обсъжда предпоставките за приложение на чл. 58а, ал. 4 от НК.

Съдът определи на подс.А. наказание при условията на чл. 54 от НК - лишаване от свобода, каквото е предвидено в приложимия текст на чл.343, ал. 4, вр. ал. 3, пр. 1, б. „б”, пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, като при конкретизиране на размера му в границите между три и десет години съобрази изложеното по – горе относно индивидуализацията на наказанието, причиненият престъпен резултат и съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция прецени за справедлив размер на наказанието лишаване от свобода срокът от девет години, което е към максималния размер, предвиден в закона. Това наказание съдът редуцира с 1/3 съгласно императивната пазпоредба на чл. 58а, ал. 1 от НК и наложи на подс. А. наказание лишаване от свобода за срок от шест години.

Не са налице условията за приложение на чл. 66, ал. 1 от НК и предвид разпоредбата на чл. 61, т. 2, и чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест години  в  затвор.

На основание чл. 343 Г от НК съдът наложи на подсъдимия и предвиденото в същия текст от закона наказание „лишаване от право да управлява МПС”. Срокът на това наказание, когато се налага заедно с лишаване от свобода  съгласно чл. 49, ал. 2 от НК може да надминава срока на последното най – много с три години. Съобразявайки степента на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца, както и всички останали обстоятелства, имащи значение за индивидуализацията на наказанието и обсъдени по-горе, съдът определи възможно най – дългия за конкретния случай срок на наказанието лишаване от право да се управлява МПС - девет години.

С така наложените наказания  ще се постигнат в пълна степен целите, визирани в чл. 36 от НК.  Съдът счита, че тези наказания ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимия и ще въздействат възпитателно и предупредително възпиращо и върху останалите членове на обществото.  

Съдът постанови след влизане в сила на присъдата вещественото доказателство по делото – лек автомобил „Пежо 206” с рег. № СН 0515 АК,  да се върне на собственика Ю.  Й.П., а веществените доказателства: две черни маратонки – лява и дясна с неустановена марка; две бели  маратонки - лява и  дясна с надпис LEVIS; две черни маратонки – лява и дясна с бели кантове и надпис АДИДАС  - да се унищожат като  вещи без стойност.

Съгласно правилата на процеса, съдът осъди подс. А. да заплати на частните обвинители А. и И. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер съответно: на А.  - 200 лева и на И. – 150 лв.

 При горния изход на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подс. А. да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 1 539,70 лева.

Ръководен от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                      

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: