№ 9545
гр. София, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20211110160785 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
ЛЮБ. Д. БР. против „.............“ ООД, с която са предявени искове с правно основание
чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по
изпълнителен лист, издаден от СРС, 51 състав по гр. дело № 50346/2010г., въз основа
на който било образувано изпълнително дело № 1231/2019г. по описа на ЧСИ В. М.,
поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
Ищецът твърди, че на 27.06.2011 г. срещу Д. Г. Д. бил издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 50 346/2010, по описа на СРС, 51 състав, с който последният бил осъден да
плати на „............“ ЕАД суми за ползвани далекосъобщителни услуги, законната лихва
от 19.10.2020г. до изплащане на вземането и сумата от 65,00 лева разноски по делото.
Твърди още, че на 29.08.2013 г. Д. Г. Д. починал и след смъртта си оставил наследници
по закон А. Д. З., Г. Д. Г. и ЛЮБ. Д. БР.. Въз основа на издадения изпълнителния лист
било образувано изпълнително дело № 1231/2019г. по описа на ЧСИ В. М.. През м.
август 2021г. ищцата получила съобщение, че била конституирана като длъжник по
горепосоченото изпълнително дело. От съобщението било видно, че същото било
образувано по молба на „...........“ ООД, което дружество съгласно договор за цесия
04.01.2021г. прехвърлил задължението на „.............“ ООД. Ищецът твърди още, че след
образуване на изпълнителното производство не били извършвани изпълнителни
действия, респективно бил изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Моли съда да
признае за установено, че не дължи сумите в размер на 198,13 лв. неолихвяема сума,
121, 63 лв. главница, 134,04 лева лихви, 24,00 лева разноски по изпълнителното дело,
1
както и такса в размер на 54,50 лева по т. 26 от Тарифата на таксите и разноските по
ЗЧСИ с включен ДДС, поради изтичането на предвидената в закона погасителна
давност в негова полза. Претендира сторените в производството разноски.
Ответникът оспорва предявения иск като частично недопустим, а по същество
неоснователен. Твърди още, че посочените в изпълнителния лист суми били част от
разноските по принудителното изпълнение. Поддържа още, че начислените такси и
разноски не могли да бъдат предмет на отрицателния установителен иск, доколкото не
били обективирани в изпълнителния лист. Редът на оспорване на разноските по
изпълнението не бил по чл. 439 от ГПК, а по чл. 435 от ГПК с нарочна жалба до
окръжния съд, подадена чрез частния съдебен изпълнител. Цитира практика на ВКС.
Счита, че процесните вземания не били погасени по давност, която следвало да тече
след 26.06.2015г. В тази връзка били извършени изпълнителни действия – изпращане
на ПДИ и налагане на запор, които надлежно прекъснали погасителната давност.
Поддържа, че по аргумент на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД от прекъсването започнала да тече
нова давност. Моли съда да остави без разглеждане като недопустим предявеният иск и
да отхвърли същият като неоснователен. Претендира разноски.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от ФАКТИЧЕСКА
и ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това. Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяването на който
ищецът цели да установи, че вземането на ответника, за което е издаден изпълнителен
лист по гр.дело № 50 346/2010 г. по описа на СРС, 51 състав, не съществува,
респективно не подлежи на принудително изпълнение, тъй като същото е погасено
поради изтичането на погасителна давност, който факт настъпил след приключване на
производството, в което е издадено изпълнителното основание.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1
от ГПК) и въведените от страните твърдения, в тежест на ищеца е да докаже, че срещу
него е възникнало задължение за заплащане на посочената сума, че ответникът е
легитимиран кредитор по процесните вземания спрямо него и е образувал посоченото
изпълнително дело, както и да докаже твърдените от него положителни факти, в т. ч.
правопогасителното си възражение – че е изтекъл предвидения в закона срок за
извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
С оглед релевираното от ищеца твърдение за настъпване на правопогасяващ
факт - давност, ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или
2
прекъсване на течението на погасителната давност за съдебно предявената главница и
лихви.
Не е спорно между страните, че между ответника и наследодателя на ищеца е
възникнало облигационно правоотношение, като за ищеца, е възникнало задължение
да заплати стойността и размера, обективиран в издадения по гр.дело № 50346/2010 г.
по описа на СРС, 51 състав, изпълнителен лист.
Правният спор между страните в настоящото производство се концентрира във
въпроса настъпила ли е погасителна давност по отношение на вземанията на ответното
дружество, за които е издаден процесният изпълнителен лист, или не е.
Като писмено доказателство по делото е приобщен изпълнителен лист от
27.06.2011 г. /л. 4 между кориците на делото/, издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение, по гр.д. 50346/2010 г., 51 състав, с която е констатирано, че
наследодателят на ищеца е осъден да заплати сумата от 364,90 лева, представляваща
непогасено задължение за ползване на далекосъобщителни услуги по договор № Д
0640331 от 22.08.2005г. и договор за лизинг № Д 0640331 от 01.01.2008г., ведно със
законната лихва от 19.10.2010 г. до изплащане на вземането, както и сумата 65,00 лева
разноски по делото.
Наведените с исковата молба твърдения са за погасяване по давност на сумите в
размер на 198,13 лева неолихвяема сума, 121,63 лева главница, сумата от 134,40 лева
лихви и 24,00 лева разноски по изпълнителното дело и такса по чл. 26 от Тарифата и
таксите и разноските по ЗЧСИ с ДДС в размер на 54,50 лева по полза на ЧСИ В. М., с
оглед което съдът намира, че този въпрос подлежи на обсъждане, доколкото
положителен отговор на същия би обусловило основателност на предявените искове,
без да се изследва спирането и прекъсването на погасителната давност по отношение
на процесните вземания в периоди от време след 27.06.2011 г., за събирането на които
вземания е образувано и № 1231/2019г. по описа на ЧСИ В. М., въз основа на същия
изпълнителен лист.
От приложеното по делото съобщение по изпълнително дело № 1231/2019 г. на
ЧСИ В. М., рег. № 860 на КЧСИ и с район на действие СГС се установява, че същото е
образувано по молба на „.................“ ООД. Тъй като по делото липсват доказателства
на коя дата е влязла в сила заповедта по чл. 410 от ГПК, въз основа на която е издаден
процесния изпълнителен лист, съдът приема за такава датата на издаване на самия
лист, а именно – 27.06.2011 г. Съдът приема, съгласно съдебната практика, че
заповедта за изпълнение на парично задължение, когато е влязла в сила, се приравнява
по силата си на пресъдено нещо на съдебното решение, поради което за погасяване на
вземанията по една влязла в сила заповед по чл. 410 или чл. 417 от ГПК се погасяват
всякога с 5-годишна погасителна давност, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Предвид това,
съдът счита, че към момента на образуването на процесното изпълнително дело пред
3
ЧСИ Матова на 29.05.2019 г. вземанията по изпълнителен лист от 27.06.2011 г. по гр.д.
№ 50346/2010 г. на Софийски районен съд, ГО, 51 състав вече са били погасени, тъй
като давността е изтекла на 27.06.2016 г. и липсват каквито и да било доказателства по
делото, че същата е била спирана или прекъсвана. Неоснователни се явяват доводите и
възраженията на ответника във връзка с давността и датата, на която същата е
започнала да тече, тъй като същите не кореспондират с установените факти по делото.
Давността относно главницата и лихвите, обективирани в изпълнителния лист е била
изтекла значително преди образуване на изпълнителното дело, поради което и
твърденията, че с неговото образуване и изпращане на покани за доброволно
изпълнение до длъжниците е била спряна давността, са неоснователни и необосновани.
С погасяването на главния дълг и акцесорните вземания преди образуването на
изпълнителното дело, недължими се явяват и всички вземания за разноски по
изпълнителното дело, възложени на длъжниците, тъй като е погасена възможността за
принудително събиране на вземането и кредиторът. Респективно, изпълнителното
производство не може да ангажира отговорността на длъжника не само с главното и
акцесорните вземания, но и с разноските по самото производство, тъй като за
недължими главници и лихви е недопустимо да се начисляват разноски.
Предвид горното, съдът счита, че исковата претенция е изцяло доказана и
основателна и следва да се уважи, като на ищеца се присъдят направените по делото
разноски в размер на 450 лв., в това число за държавна такса 50 лв. и за адвокатски
хонорар 400 лв., съгласно представения Договор за правна защита и съдействие от
01.06.2022 г., приложен по делото. Ответникът няма право на разноски при този изход
от спора.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439, ал. 1 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от ЛЮБ. Д. БР., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: адв. Н.Н. от САК, АДРЕС против „.............” ООД, ЕИК
.............., със седалище и адрес на управление: АДРЕС, представлявано от И. И. Г., че
ЛЮБ. Д. БР., ЕГН **********, не дължи на „.............” ООД, ЕИК .............., следните
суми: 121, 63 лв. главница, 198,13 лв. неолихвяема сума, 134,04 лева лихви, 24,00 лева
разноски по изпълнително дело № 1231/2019 г. на ЧСИ В. М., както и такса в размер
на 54,50 лева , дължими по т. 26 от Тарифата на таксите и разноските по ЗЧСИ с
включен ДДС, поради изтекла в полза на ищеца погасителна давност.
ОСЪЖДА „.............” ООД, ЕИК .............., ЕИК .............., със седалище и адрес
4
на управление: АДРЕС, представлявано от И. И. Г., да заплати на ЛЮБ. Д. БР., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: адв. Н.Н. от САК, АДРЕС, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лева (четиристотин и петдесет лева),
представляващи сторени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5