№ 262
гр. К., 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100839 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба на Т. В. М. и П. М. М., с която на основание
чл. 50 от СК искат прекратяване на брака им по взаимно съгласие.
Твърдят, че са сключили граждански брак на 20.07.2018 г., като по време на брака
нямат родени деца. Заявяват желанието си за прекратяване на бракът между тях, като
представят споразумение, уреждащо въпросите по чл. 51 от Семейния кодекс.
В съдебно заседание се явяват лично, както и с упълномощени представители,
съответно адвокат Н.Р. и адвокат В.И., като поддържат молбата си за развод. Заявяват
сериозно и непоколебимо желание за прекратяване на брака при условията на представеното
споразумение.
Производството е по чл. 330 от ГПК във вр. с чл. 50 от СК.
След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът намира
следното от фактическа и правна страна:
Видно от удостоверение за граждански брак № **********, издадено на 20.07.2018 г.
от Столична община, район „С.“ молителите са сключили граждански брак на 20.07.2018 г.,
за което е съставен акт № 3150 от същата дата.
1
От изложеното от молителите в молбата и в споразумението се установява, че
страните са се споразумели относно всички необходими въпроси, а именно, че не си дължат
взаимно издръжка, че след развода съпругата ще продължи да носи брачното си фамилно
име М.. Съпрузите са се споразумели заявяват, че са се споразумели извънсъдебно относно
имуществените си отношения, свързани с придобитите по време на брака движими вещи.
Постигнато е споразумение за притежаваните от съпруга дялове в търговско дружество,
оставащи в негова изключителна собственост.
При тези факти съдът намира молбата за допустима и основателна. Налице са
предпоставките на чл. 50 и чл. 51 от СК за допускане на развод по взаимно съгласие,
молителите са изразили сериозното си и непоколебимо взаимно съгласие за прекратяване на
брака, постигнали са споразумение, отговарящо на законовите изисквания (чл. 51 от СК), с
което уреждат изцяло личните и имуществените си отношения след развода, като нямат
други претенции един към друг, споразумението не противоречи на закона и същото следва
да бъде утвърдено от съда.
Следва да бъде определена окончателна държавна такса за производството по делото
в размер на 40 лв., като с оглед обстоятелството, че от страна на молителите е внесена
сумата от 25 лева при подаване на молбата, то останалата сума следва да им се възложи в
равни части, предвид договорката в споразумението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 20.07.2018 година с акт № 3150 от същата
дата, на Столична община, район „С.“, между Т. В. М., ЕГН ********** и П. М. М.,
ЕГН ********** ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 51 от СК,
както следва:
1. Прекратяване на брака по взаимно съгласие
Бракът, сключен между Т. В. М., ЕГН ********** и П. М. М., ЕГН **********, се
прекратява като дълбоко и непоправимо разстроен по сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие.
2. Родителски права
Съпрузите нямата родени от брака си деца, съответно с настоящото
споразумение не се урежда упражняването на родителски права;
3. Издръжка
2
Т. В. М. и П. М. М. заявяват, че нямат взаимни претенции и не си дължат
издръжка един на друг;
4. Фамилно име след развода
След прекратяване на брака съпругата Т. В. М. ще продължи да носи
фамилното име, придобито след брака – М. и ще продължи да се наименова Т. В. М., за
което съпругът П. М. М. заявява своето съгласие.
5. Имуществени отношения
1. Съпругът е напуснал и преустановил ползването на семейното жилище,
находящо се в гр. С., район С., ул. „В.“ блок 20, ет. 2, ап. 6, което е обитавано
въз основа на договор за наем, сключен между съпругата Т. В. М. и трето
лице – наемодател;
Съпрузите декларират, че нямат никакви взаимни претенции във връзка с
ползването и прекратяване на ползването на семейното жилище от страна на съпруга,
като към настоящия момент съпрузите живеят разделени, на различни адреси.
6.
2. По време на брака съпрузите не са придобили недвижими имоти.
3. Съпрузите са уредили извънсъдебно отношенията си във връзка с
придобитото по време на брака и по време на фактическата раздяла
движими вещи и нямат помежду си никакви претенции относно тях.
4. Съпрузите нямат регистрации като еднолични търговци по смисъла на ТЗ,
не притежават дружествени дялове или акции в търговски дружества, освен
дяловете, притежаване от съпруга П. М. М. в „Б.А.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление в гр. В., район М., ж.к. „В.“ № 4, М.Р.27,
а именно: 2(два) дяла, всеки с номинална стойност от 10 (десет) лева, на
обща стойност 20 (двадесет) лева, което дялове си остават в изключителна
лична собственост на съпруга П. М. М., с ЕГН **********, а съпругата Т. В.
М. декларира, че няма да има за в бъдеще никакви претенции по отношение
на същите дружествени дялове.
5. Съпрузите нямат общи парични влогове.
7. Разноски и други клаузи
1. Разноските, направени в хода на настоящото производство за държавни
такси се разделят между страните поравно, а разноските за адвокатско
възнаграждение се поемат от страната, възложила правната помощ.
2. С подписване на настоящото споразумение страните заявяват, че
уреждат напълно личните и имуществените си отношения, свързани с
брака, чийто прекратяване се иска при условията на чл. 50 от СК, и нямат
никакви други претенции един към друг.
3
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавна такса в размер на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА Т. В. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от 7.50
/седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата част
на окончателната държавна такса.
ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС К. сумата от
7.50 /седем лева и петдесет стотинки/ лева, представляваща половината от дължимата
част на окончателната държавна такса.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4