Р Е Ш Е Н И Е
№ ____
гр. София, 21,04,2016г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І 14 с-в., в публичното заседание на двадесет и девети
февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: М.
Апостолова
при участието на секретаря С.А. като разгледа
докладваното от съдия М.Апостолова гр. дело N 8411 по описа за 2015г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.367 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от П.Л.С. и М.И.С. срещу З. „Б.и.”АД, обективно съединени искове с
правна квалификация чл.183, вр.чл.208 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищците при условията на активна солидарност сума в
размер на 39817,04лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди, по повод възникнало на 07.03.2013год. в с. *********** застрахователно
събитие – пожар, ведно със законната лихва върху главницата от датата на ИМ -29.06.2015год.
до окончателното изплащане на вземането, както и иск за сума в размер на
9166,28лв.-обезщетение за забава за периода 25,03,2013год. до 29,06,2015год.
Релевират се доводи, че е налице валидно
застрахователно правоотношение с ответника по имуществена застраховка „Щети на
имущество-сгради" по застрахователна полица № **********, валидна към
датата на събитието. На 07.03.2013год. възникнало застрахователно събитие по
покрит застрахователен риск-пожар като за ищците възникнали имуществени вреди
описани в исковата молба за отстраняването на които са заплатени общо
39817,04лв. Ответното дружеството е своевременно уведомено и е образувана щета
№13050001000006, по която с писмо на 25,06,2013год. е постановен отказ за
плащане на обезщетение. Поддържа да не са налице правоизключващите условия. Съобразно
изложеното заявява становище за основателност на исковата претенция. Претендира
разноски.
Ответникът – З. „Б.и.”АД в указания законоустановен
срок за отговор по реда на чл.367 от ГПК
излага становище за неоснователност на исковата претенция. Не се спори
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение по посочената
застрахователна полица, по което страна е единствено П.Л.С., по което в срока
на действие е настъпил покрит застрахователен риск. Поддържа, че са налице
правоизключващи условия, а именно хипотезите на т.1,2, 1,4, 1,7 и т.4, раЗ.ел
VІІ от ОУ като застрахования не е изпълнил задължението си да пази
застрахованото имущество с грижата на добрия стопанин, да не извършва действия
или бездействия, с които повишава покрития риск и да спазва предписаните
противопожарни мерки като в случай, че дължи обезщетение, то същото следва да
бъде намалено с оглед поведението на
застрахования. При условията на евентуалност оспорва размера на вредите.
Съобразно изложеното поддържа, че исковата претенция е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира разноски.
Софийски
градски съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи преценени по реда на първоинстанционното производство, приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от застрахователна
полица №1223300405037538 от 10.12.2012год.
се установява наличие на валиден застрахователен договор по имуществена
застраховка „щети на имущество-сгради” за сграда с предназначение за живеене,
находяща се в с. ***********, със срок
на застрахователно покритие за периода от 11.12.2012год. до 11.12.2013год.
Представени са сметки за платени застрахователни
премии, от които е видно, че застрахователният договор е влязъл в сила на
осн.чл.187 от КЗ.
Безспорно между страните на осн.чл.146 от ГПК е прието обстоятелството, че на
07,03,2012год. в застрахованото имущество е възникнал пожар. Посоченото
обстоятелство е установено и от приложените по делото доказателства-констативен
протокол от 11,03,2013год. на СОТ с №004417, удостоверение с дата 08,03,2013год. на Главна дирекция
Пожарна безопасност и защита на населението- МВР Столично управление ПБЗН и
удостоверение рег.№9428/12,03,2013год. на МВР СДВР, РУ Полиция.
С уведомление за възникнало събитие от 08.03.2013год.
ищецът М.С. е уведомила ответното дружество за настъпило застрахователно
събитие-пожар на 07.03.2012год. в с. Г.Л..
Извършен е оглед на щетите на 08.03.2013год. от
представители на ЗД „Б.и.“АД, резултатите от който са обективирани в Протокол
от същата дата.
От писмо вх.№ 5460/15,03,2013год. на 08 РУП СДВР е видно,
че образуваната по сигнал на ищеца С. преписка за възникналия пожар е
архивирана, тъй като не са налице данни за престъпление от общ характер.
С писмо изх.№ 2424/25,06,2013год. застрахователят е
уведомил ищеца за отказ да заплати обезщетение, с оглед релевираните в отговора
на исковата молба основания. Отказът е потвърден с писмо
изх.№2576/06,08,2013год.
По делото е изслушано заключение на съдебна пожаро-техническа
експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно и
обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния
акт, от което се установява, че огнището
на пожара се намира в котелното помещение на сградата. Причината за пожара е
техническа неизправност в електрическата инсталация на парното котле. Причината
за пожара не е била незагасена цигара.
От изслушаното по делото заключение на съдебно -техническа
експертиза се установява, че стойността
за всички видове СМР с извозване на отпадъци касаещи ламиниран паркет и
навес възлиза на 6856,50лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Предмет на
настоящото производство е иск с правна
квалификация чл.183, вр.чл.208 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявения иск е необходимо да се
установи кумулативното наличие на
следните предпоставки – валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, изправност на ищеца по него, настъпило
застрахователно събитие, характера и размера на вредите. Доказателствената
тежест за посочените групи факти е за
ищеца.
В тежест на
ответната страна е да установи плащане на обезщетението, респективно правоизключващите
отговорността на застрахователя обстоятелства- т. 1,2; 1,4; 1,7 и т.4 oт ОУ.
Не е спорно между страните възникването на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка "щети на имущество-сгради",
със срок на действие от 11,12,2012год. до 11,12,2013год. Застрахователното
покритие по процесната застраховка е за описаните в полицата рискове, сред
които и пожар. Видно от приложените сметки са платени първа и втора вноска от
застрахователната премия, поради което
застрахователния договор е породил действие между страните. Застраховано
лице по същия е П.Л.С.. В този смисъл твърдението на ищцата М.С., че е страна
по застрахователния договор, тъй като застрахованото имущество е съпружеска имуществена общност е
неоснователно. Касае се за облигационно правоотношение, по което правата и
задълженията пораждат действие само за страните по него, а не и по отношение на
трети лице, доколкото липсва уговорка в посочения смисъл. Обстоятелството, че
застрахованото имущество е в режим на СИО предполага активна процесуална
легитимация на съпрузите, при която те биха имали качеството на необходими,
задължителни другари в случай, че предмет на спора са вещни права върху
имота, но не и в процесния случай
разглеждащ последиците от облигационна връзка. Т.е. ищцата не е активно
материално правно легитимирана като страна по застрахователния договор и
исковата претенция предявена от същата е неоснователна.
В процесната хипотеза спорно между страните е обстоятелството налице ли са правоизключващи
отговорността на застрахователя условия мотивирали отказа за заплащане на
обезщетение съгласно 1,2;1,4; 1,7 и т.4 от ОУ.
В т.1,2 е посочено задължение на
застрахования да се грижи и пази застрахованото имущество с грижите на добър
стопанин, да взема предписаните предпазни мерки от застрахователя,
противопожарните, техническите, ветеринарните или други компетентни органи и да
не предприема каквито и да са изменения на застрахованото имущество без знание
на застрахователя. Да не извършва и да
не допуска действия или бездействия, които водят до увеличаване размера на
риска-1,4 ОУ, да допуска застрахователя да прави проверки. При неизпълнение на
горепосочените задължения застрахователя има право да прекрати действието на
договора, а при настъпило застрахователно събитие -да намали размера на
застрахователното обезщетение като не възстанови застрахователната премия. Ако
настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на
задължения по т.1,2 и т.1,7 застрахователя може да откаже плащане на
обезщетение.-1,7 от ОУ. Съгласно т.4 от ОУ, ако застрахования не е изпълнил
някое от гореспоменатите задължения, предоставил е неверни сведения и е
използвал лъжливи методи и декларации , както и подправени документи
застрахователя е в правото си да откаже
плащане.
Съгласно чл.183, ал.1 от КЗ/отм./ и чл.208, ал.1 и
ал.3 КЗ/отм./, с договора за имуществено застраховане застрахователят се
задължава срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в
размер, равен на размера на вредата към деня на събитието. Застрахователят може
да откаже изплащане на обезщетение, ако са налице основания за освобождаването
му от отговорност, уговорени в застрахователния договор или предвидени в закон. Съобразно текста на
чл.211 от КЗ/отм./ застрахователя може да откаже плащане на застрахователно
обезщетение при 1.умишлено причиняване
на застрахователно събитие от застрахования или трети лица, 2.при неизпълнение
на задължение по застрахователен договор, което е значително, с оглед интереса
на застрахователя и е било предвидено в закон или в застрахователен договор или
3.в други случаи предвидени в закон.
В
процесната хипотеза, съдът намира да не е налице
хипотезата на чл.211, т.2 от КЗ или правоизключващото условие твърдяно от
ответника не е налице. Формирана е задължителна
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК във връзка с приложението
на чл.211 от КЗ /Реш. №
49/29.07.2013 г. по т. д. № 840/2012 г. на ВКС, І т. о., и реш. №
102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011 г. на ВКС, І т. о./, според
която в хипотезата на чл.211, т.2 от КЗ правно релевантно за
отказа да се плати обезщетение е само това задължение на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, а "прилагането на чл.211, т.2 КЗ е обусловено от
установяването на пряка причинно - следствена връзка между неизпълнението на
конкретно задължение, визирано в общите условия към застраховката като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото". Към хипотезата на чл.211, т.2 КЗ е отнесено
и задължението на застрахования по чл.207, ал.1 КЗ да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, когато настъпването на
застрахователното събитие е следствие от неговото неизпълнение и в
застрахователния договор е предвидено, че на това основание застрахователят
може да откаже плащане на обезщетение за вредите от събитието. В процесния случай мотив за отказ за плащане е
даденото становище от експерт на застрахователя, че пожара е възникнал от
тлееща цигара. Този извод се опроверга от заключенито на изслушаната в
настоящото производство съдебно пожаро- техническа експертиза. От друга страна
съставените към датата на събитието документи също сочат на техническа
неизправност. В този смисъл възражението, че причина за пожара е незагасена
тлееща цигара, респективно неположена достатъчна грижа на собственика е
неоснователно. Задължението на застрахования да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди произтича от разпоредбата на чл.207, ал.1 КЗ, в който случай при неизпълнение на същото на осн.чл.207, ал.2 от
КЗ
застрахователя има право да откаже
плащане на застрахователно обезщетение. В
случая неизпълнението на задължението на застрахования не се установи, а още по
-малко наличието на причинно - следствената връзка между поведението на
застрахования по повод задължението по чл.207, ал.1 КЗ и настъпването на
застрахователното събитие. От друга страна не се ангажираха
доказателства от ответника установяващи наличие на конкретни предписания на
компетентни органи и нарушение на пожаро-технически правила, включително дадени
такива от застрахователя при сключването на застрахователния договор. Доводи за
нарушение на т.4 от ОУ въобще липсват. Ето защо съдът намира да не е налице
основание за отказ на ответника да заплати обезщетение. Същото се следва в
размер на стойността на вредите към датата на настъпване на събитието.
От приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза се установява, че стойността на вредите по застрахованото имущество
към датата на събитието-07.03.2013г. възлиза на 6856,50лв. Настоящия състав
намира, че следва да кредитира именно констатираните от вещото лице щети след
оглед на увредената вещ. Не се ангажираха от ищеца доказателства, че договор за
СМР от 01,05,2013год., във връзка с който е
предоставена оферта от Н. АД на обща стойност 40388,54лв. е сключен в
изпълнение необходимостта от ремонтни дейности за възстановяване на щетите от
пожара върху застрахованото имущество. Не се ангажираха от ищеца и
доказателства за стойността на извършените СМР-та към датата на събитието.
Установените по делото са досежно подмяна на ламинат, възстановяване и ремонт
на навес с вкл.труд.
Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена в размер на 6856,50лв.
като за разликата до пълния предявен размер
исковата претенция е неоснователна.
Върху присъдената главница се дължи и законната лихва от датата на исковата молба -29,06,2015год. до изплащане
на вземането.
По претенцията с пр.кв. чл.86,ал.1 от ЗЗ.:
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за забава съгласно чл. 208, ал. 1 от КЗ застрахователят
дължи изплащане на застрахователно обезщетение в 15 дневен срок, от деня в
който застрахованото лице изпълни своите задължения за уведомяване на
съконтрахента и представяне на договорената документация установяваща
настъпването на застрахователното
събитие. В настоящия казус се установи, че ищеца е представил на
ответника нужните документи по повод застрахователното събитие на 12,03,2013год.
Т.е. срокът за изпълнение на задължението на ответника изтича на 27.03.2013г.,
поради което считано от 28,03,2013год. до датата на исковата молба 29,06,2015год.
е налице забава за изпълнение. Размера на обезщетението за забава определен от
съда по реда на чл.162 от ГПК е 1572,70лв.,
в който размер следва да бъде уважен предявения иск и отхвърлен за разликата
като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска по чл.208 КЗ /отм./ предявен от М.С.,
неоснователна е и акцесорната претенция по чл.86 ЗЗ..
С оглед изхода от спора и съобразно уважената част от исковата претенция,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски, които съдът намира за
доказани в размер на 809,08лв. от общо 4759,34лв., от които 2520,00лв.-адв.хонорар,
280,00лв.-в.л., 1959,34лв.-д.т.
Съобразно отхвърлената част от иска на осн.чл.78, ал.3 от ГПК на
ответника се дължат разноски в размер на 3936,00лв. от общо 4800,00лв., от
които 300,00лв.-в.л. и 4500,00лв.-адв.възнаграждение./ не се начислява ДДС, тъй
като няма доказателства за регистрация по ЗДДС/.
Т.е. по компенсация на ответника се дължат разноски в размер на 3126,92лв.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.и.”АД , с ЕИК ********, със седалище *** да
заплати на П.Л.С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** на осн. чл. 183 от КЗ/отм./, вр.чл.208 от КЗ/отм./ сумата от 6856,50лв./шест
хиляди осемстотин петдесет и шест лева и
0,50ст./, застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Щети на
имущество-сгради “, с полица №1223300405037538 от 10.12.2012год. за
застрахователно събитие-пожар настъпило на 07,03,2013год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на ИМ-29.06.2015г. до окончателното изплащане
на сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 6856,50лв. до пълния
предявен размер от 39817,04лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД
„Б.и.”АД , с ЕИК ********, със седалище *** да заплати на П.Л.С., с ЕГН: **********,
със съдебен адрес: *** на осн. чл.
86, ал.1 от ЗЗ., сумата от 1572,70лв./ хиляда петстотин седемдесет
и два лева и 0,70ст./, обезщетение за забава за периода от 28,03,2013год. до
29,06,2015год. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над 1572,70лв. до пълния предявен размер от
9166,28лв. и за периода от 25,03,2013год. до 27,03,2013год. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.С., с ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** срещу ЗД „Б.и.”АД , с ЕИК ********,
със седалище *** иск с пр.осн.чл.183 от КЗ/отм./, вр.чл.208 от КЗ/отм./ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане при условията на активна солидарност на сума в
размер на 39817,04лв., застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва
от датата на ИМ до изплащане на вземането и
сума в размер на 9166,28лв.-обезщетение за забава за периода от
25,03,2013год. до 29,06,2015год. като неоснователни.
ОСЪЖДА
П.Л.С., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: *** да заплати на ЗД „Б.и.”АД , с
ЕИК ********, със седалище *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 3126,92лв./три хиляди сто двадесет и
шест лева и 0,92ст./-разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: