О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 112
град Велико Търново, 13.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, IХ-ти
състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Константин Калчев
като
разгледа докладваното от съдия Калчев административно дело № 145 по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена от А.Н.А. с адрес ***, ***, чрез ***
Н. Б., срещу Заповед № 139 РД-01-03/05.02.2020 г., издадена от зам. кмет на
община Свищов.
В жалбата
се съдържа искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на
основание чл. 217, ал. 2 от ЗУТ. Молителят сочи, че не бил собственик на
имота, за да му бъдат вменявани подобни задължения, а освен това нямал връзка с
останалите съсобственици, които общо и едновременно следвали да изпълнят
задълженията за изготвяне на технически паспорт на сградата, изготвяне на
архитектурен проект, даване на съгласие за ремонта, строително разрешение и др.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност във връзка с направените в молбата искания, констатира
следното:
В чл. 166, ал. 4 от АПК, е предвидена възможност съдът, по искане на
оспорващия, да спре предварителното изпълнение на административен акт,
допуснато по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за
съдебен контрол. Предпоставка за разглеждането на искането е допустимостта на
самото оспорване на ИАА и наличието на специален закон, по силата на който се
елиминира суспензивния ефект на оспорването /чл. 166, ал. 1 и ал. 2 от АПК/.
Основателността на искането се обуславя от възможността предварителното
изпълнение на акта да причини на оспорващия значителна или трудно поправима
вреда.
В разглеждания случай по силата на специалния закон - чл. 217, ал. 1,
т. 9 от ЗУТ, е допуснато предварително изпълнение на административни актове от
вида на процесния, като оспорването на същите няма суспензивен ефект. Самото
искане за спиране е направено от субект, който е адресат на административния
акт и надлежно го е оспорил по съдебен ред, в хода на неприключило съдебно
производство. Искането за спиране изпълнението на Заповед № 139-РД-01-03/
05.02.2020 г., издадена от заместник кмет на Община Свищов, е допустимо за
разглеждане. Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Предварителното изпълнение на оспореното решение е допуснато по силата
на специален закон, при което за административния орган не съществува
задължение да доказва, че са налице някои от условията по чл. 60, ал. 1 от АПК.
Обратно, съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4
от АПК, за да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение,
е необходимо да се докаже, че същото би могло да причини на оспорващото лице
значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде както имуществена -
загуба или пропусната полза, така и неимуществена и да се изразява в засягането
на неимуществени права или свободи. Тя трябва да е значителна или да има такова
отражение за молителя, че той да не е в състояние да я поправи, или това да му
създава големи затруднения, като извън това настъпването й следва да е
достатъчно вероятно. Изброените обстоятелства – вредата, нейния характер и
вероятността от настъпването й, подлежат на доказване в производството по чл.
166, ал. 4 от АПК, като съгласно общия принцип на чл. 154, ал. 1 от ГПК, вр. с
чл. 144 от АПК, тежестта за провеждането на това доказване е на оспорващото
лице, което иска спирането на изпълнението.
В случая в искането за спиране на предварителното изпълнение е
посочено, че жалбоподателят не е собственик на процесния имот и не е наследник
на бивш собственик, няма контакт с останалите съсобственици, с които следва да
извърши изпълнението общо и едновременно, с предприемане на съответните
предварително необходими правни и фактически действия. Изтъква и че не е запознат
със състоянието на сградата и необходимите за ремонта й работи, но е възможна
необходимост от изготвяне на технически паспорт и конструктивен проект, а по
принцип не е безспорно, че състоянието на сградата създава непосредствена
опасност за живота и здравето на обитаващите я.
При преценка на цитираните доводи, настоящият състав намира, че същите
в голямата си част са относими към законосъобразността на оспорената заповед, а
не към обстоятелствата, които следва да се установят, за да се спре допуснатото
по закон предварително изпълнение на същата. Необосновани са доводите, че не се
налага извършването на ремонтни работи в защита на обществения интерес, на
живота и на здравето на хората. Както се отбеляза, с допуснатото по силата на
закона предварително изпълнение на акта се презюмира наличието на една или
повече от предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, като опровергаването им е в
тежест на жалбоподателя. Самото състояние на обекта е установено с наличния в
делото Протокол № 3-МП от 27.09.2019 г., чието съдържание на този етап не е
оборено от оспорващия. Изложените съображения, касаещи самите ремонтни дейности
и тяхната техническа обезпеченост, също не обосновават с достатъчна вероятност
настъпването на бъдещи вреди за жалбоподателя, още по-малко такива, отговарящи
на характеристиките характеристиките „значителни” или „труднопоправими”. Към
жалбата не са приложени доказателства, от които да се направи извод за
стойността на бъдещите ремонтни работи, нито за финансовото състояние на
оспорващия, които да се съпостави с тази стойност, при съобразяване, че
заповедта има за свои адресати още 9 души. В жалбата липсват дори посочване на
вреди, които могат да бъдат квалифицирани като трудно поправими по смисъла на
закона. В тази връзка константна е съдебната практика, че трудно поправима
вреда е само тази увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен
ред, каквито увреди в случая не се твърдят. На последно място следва да се
отбележи, че съобразно отразеното в самия оспорен акт, допуснатото от закона предварително
изпълнение, е отложено от административния орган /т. 2 от заповедта/. Искането
за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед е неоснователно и
следва да се отхвърли.
На следващо място съдът констатира, че по жалба срещу същия административен
акт е образувано адм. д. № 141/2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 213 от ГПК, приложима в административното
производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, когато има
висящи няколко дела, които имат връзка по между си, съдът може да съедини тези
дела в едно производство и да постанови общ съдебен акт.
Настоящото дело е с идентичен предмет на обжалване, както и адм. дело №
145/2020 г., с оглед на което производствата следва да бъдат съединени за
съвместно разглеждане и постановяване на общо решение.
Водим от
горните съображения, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
Отхвърля
искането за спиране
на изпълнението на Заповед № 139-РД-01-03/05.02.2020 г., издадена от заместник
кмет „БИП“ на Община Свищов.
Присъединява
производството по адм. д. № 145/2020 г. за съвместно
разглеждане с адм. дело № 141/2020 г.
по описа на Административен съд Велико Търново.
Прекратява производството по адм. д. № 145/2020 г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
Определението, в частта му с която е
отхвърлено искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед, може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия :