Р Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 08.07.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Д.
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д.гр.д. № 5212 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 430 ТЗ, предявен от „М.Б.“
ЕАД против И.Д. И., ЕГН ********** за заплащане на сумата от 28 123,27 лева
- представляваща 50 непогасени вноски за главница по Договор за кредит № BL16244/16.04.2008
г. /по който ответникът И.Д.И. е встъпил като съдлъжник съгласно Анекс № 1 от
23.06.2010 г. към Договора за кредит от 16.04.2008 г./ за периода от 21.03.2014
г. до 17.04.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба се излага, че на
03.08.2017 г. „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/„Ю.И
Е.Д.Б.“ АД – съгласно Решение № 61 от 01.11.2007 г. на СГС за вписана промяна
на наименованието/ - действаща като Цедент е прехвърлила всички свои вземания и
права по Договор за кредит № BL16244/16.04.2008 г., сключен с кредитополучателя
„Г.С.Г.“ ЕООД, заедно с привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите
им принадлежности в полза на Цесионера – „М.Б.“ ЕАД, съгласно Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г.
Твърди се, че по Договора за кредит №
BL16244/16.04.2008 г., като съдлъжник на задължението на „Г.С.Г.“ ЕООД е
встъпил ответника И.Д.И. съгласно Анекс № 1 от 23.06.2010 г. към Договора за
кредит от 16.04.2008 г. Ищецът поддържа, че И.Д.И. е уведомен за прехвърлянето на
вземането след връчване на уведомление лично на 24.01.2019 г. чрез ЧСИ С.П.,
рег. № 921 на КЧСИ. В тази връзка се излага, че считано от 03.08.2017 г.
Цедентът „Ю.Б.“ АД вече не е законен носител на вземането и считано от тази
дата до настоящия момент всички права по Договора за кредит от 16.04.2008 г. се
администрират от Цесионера – „М. Б.“ АД.
Ищецът сочи, че между „Ю.И Е.Д.Б.
АД, в качеството на кредитор и „Г.С.Г.“ ЕООД, представлявано от И.Д.И., в
качеството на кредитополучател е сключен договор за банков кредит №
BL16244/16.04.2008 г., по силата на който Банката е предоставила на
кредитополучателя банков кредит в размер на 40 000 лева за посрещане на
извънредни нерегулярни нужди от оборотни срадства. Съгласно Анекс № 1 от
23.06.2010 г. към Договора за кредит като съдлъжник за задължението на „Г.С.Г.“
ЕООД по договора за кредит е встъпил И.Д.И., като е било договорено кредитът да
се погасява съгласно погасителен план, неразделна част от Анекс № 1 на
ежемесечни анюитетни погасителни вноски.
Ищецът излага, че въпреки
поетите с договора задължения, кредитополучателят не е обслужвал кредита в
сроковете и по начина, уговорени в него, като считано от 21.03.2011 г. кредитът
е в просрочие и към 03.08.2017 г. вкл., като последната вноска по главницата е
падежирала на 17.04.2018 г.
Твърди се, че към датата на
исковата молба общият размер на претендираното вземане по Договора за кредит № BL16244/16.04.2008 г. е в размер на
28 123,27 лв. - представляваща 50 непогасени вноски за главница за периода
от 21.03.2014 г. до 17.04.2018 г.
В тази връзка моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата
от 28 123,27 лв. ведно със законна лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ответникът И.Д.И. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
неоснователен, а също и по размер. Излага, че предявените от ищеца искове са
погасени по давност. В тази връзка сочи, че е встъпил като съдлъжник по
процесния договор за кредит на 23.06.2010 г., а последната вноска по кредита е
направена през 2012 г., поради което счита, че просрочието на неизпълнението му
към датата на завеждане на исковата молба на 15.04.2019г. е безспорно, от което
следва, че на 21.06.2017 г. ищецът „Ю.Б.“ АД е цедирал
погасено по давност вземане.
Наред с това посочва, че с
оглед приложението на Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите
експозиции на банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка“,
Банката - кредитор е била задължена не по-късно от 90 дни след прекратяване на
плащанията по кредита да класифицира вземането си като „Необслужвана
експозиция“ и да декларира и регистрира до 15-то число на месеца, следващ
отчетния, отчет за класифицираните си рискови експозиции и формираните от това
провизии за загуби от обезценка. Счита, че при съобразяване и на посочения в
Наредбата срок от 90 дни, също следва, че вземането по процесния кредит също е
изцяло погасено по давност.
На следващо място излага, че
ищецът е предявил 50 самостоятелни иска - за всяка вноска по главницата
поотделно и в определен срок, от което следва, че определя вземанията си като
периодични, а погасителният срок за такива вземания е 3-годишен, от което
следва, че исковете за вноските преди датата 15.04.2016 г. са погасени по
давност. В тази връзка счита, че в случай, че бъде прието от съда за
неоснователно погасяването по давност на предявения иск поради наличие на
първите две изложени основания, то следва да се приемат за основателни
процесните вземания само до размера на сумата от 16 124.48. лв., поради
погасяването им по давност в останалата част за посочения период.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор
за банков кредит № BL
16244 от 16.04.2008 г., сключен между “Ю.И Е.Д.Б.” АД – като кредитор и „Г.С.Г.“
ЕООД преставлявано от И.Д.И. – като кредитополучател,
видно от който Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на
40 000 лева за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от оборотни
средства, който същият се задължава да върне в срок от 120 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка и при условията на договора. Съгласно
предвиденото в чл. 3, кредитът включително лихвите, се погасява съгласно
погасителен план, който е неразделна част от договора. В чл. 25, б. „в“ е
предвидено, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от
договорните задължения, Банката има право да направи кредита предсрочно и
изцяло изискуем, да се удовлетвори за главницата, таксите и комисионните.
Представено е и Приложение към
Договор за банков кредит № BL
16244 от 16.04.2008 г., видно от което страните “Ю.И Е.Д.Б.” АД и „Г.С.Г.“ ЕООД
удостоверяват, че заемната сметка по Договора е открита на 17.04.2008 г.
От приложения погасителен план
/на л. 34/ е видно, че началното усвояване на кредита е на 17.04.2008 г.,
началото на издължаването е на 21.05.2008 г., крайният срок на издължаване е на
17.04.2018 г., а одобреният размер на кредита е 41 668,63 лв.
От представения по делото Анекс
№ 1 от 23.06.2010 г. към Договор за банков кредит № BL 16244 от 16.04.2008 г.,
сключен между “Ю.И Е.Д.Б.” АД – като кредитор, „Г.С.Г.“ ЕООД – като
кредитополучател и И.Д.И. – като съдлъжник се установява, че във връзка със
сключения между страните договор за кредит и с оглед на това, че
кредитополучателят изпитва временни затруднения във връзка с редовното
погасяване на задълженията по кредита, страните са постигнали съгласие за
предоговаряне на съществуващите към датата на анекса задължения на
кредитополучателя, а именно че оставащата сума на просрочените главница и лихва
по кредита се преоформя служебно чрез натрупване към редовната главница, като
общият размер на дълга по Договора за кредит включва сборът от: усвоена и непогасена
част от главницата по първоначално предоставения кредит в размер на
36 027,69 лв. плюс всички просрочени главница и лихви по кредитав размер
на 1680,62 лв. и всички дължими такси и комисионни и др. Съгласно чл. 3
страните се споразумяват за облекчен ред за погасяване на кредита, като
Кредитополучателят/съдлъжниците ще ползват 12 месечен период на облекчено
погасяване на дълга като за този период дължат фиксирана лихва в размер на 14.6
%, а след изтичането на този период дължат лихва в размер на сбора от
деистващия БЛП и лихвена надбавка в размер на 4.11 пункта. В чл. 5 е
предвидено, че дългът се погасява съгласно погасителен план, а след изтичането
на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят/съдлъжниците погасяват
остатъка от дълга на равни месечни анюитетни вноски за срок до 17.04.2018 г.
като размерът на вноските се определя с погасителния план.
Съгласно чл. 10 от анекса И.Д.И.,
ЕГН ********** встъпва при условията на чл. 101 от ЗЗД като СЪДЛЪЖНИК в
задълженията на кредитополучателя „Г.С.Г.“ ЕООД, произтичащи от Договора за
кредит и на всички следващи анекси към него и заявява, че е съгласен с всички
условия на Договора за кредит. В чл. 11 е договорено, че Кредитополучателят и
Съдлъжникът отговарят към Банката като солидарни длъжници.
По делото е представен Договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ № 5300/1946/от 21.06.2017 г. видно от който „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка” АД/„Ю.И Е.Д.Б.“ АД –
съгласно решение № 61/01.11.2007г. на СГС относно заявление с вх. №
47250/17.10.2007г. се вписва промяна в наименованието на дружеството „Ю.И Е.Д.Б.“
АД в „Ю.Б.“ АД/, в качеството си на Цедент на основание чл. 99 ЗЗД е
прехвърлила всички свои вземания и права в полза на Цесионера /ищец по делото/
- „М.Б.“ ЕАД по Договор за кредит № BL 16244 от 16.04.2008 г.,
сключен между “Ю.И Е.Д.Б.” АД и „Г.С.Г.“ ЕООД, заедно с привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности, като вземанията,
произтичащи от Договора за кредит фигурират под сделка № 882969, отразена в
Приложение № 1 към договора за цесия.
Видно от приложеното по делото
пълномощно рег. № 4239/04.12.2018г. /л. 10 от делото/ с нотариална заверка на
подписите от Нели Каракашева – помощник-нотариус по заместване при нотариус
Ваня К.Т.с рег. № 444 на НК е, че във връзка със сключения между „Ю.Б.“ АД и „М.Б.“
ЕАД Договор за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г. Цедентът
- „Ю.Б.“ АД е упълномощил Цесионера – „М.Б.“ ЕАД, в
изпълнение на изискванията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД да извършва всички
необходими правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на
дъжниците по вземанията на „Ю.Б.“ АД, прехвърлени в полза на „М.Б.“ ЕАД въз
основа на Договора за прехвърляне на вземания, както и да обяви вземанията по
Договорите за кредити за предсрочно изискуеми.
Приложено е и Пълномощно, видно
от което Изпълнителният директор на „М.Б.“ ЕАД е упълномощил Н.Т.Б. – служител в
дружеството във връзка с Договора за прехвърляне на вземания от 21.06.2017 г.,
сключен между „Ю.Б.“ АД и „М.Б.“ ЕАД да подпише уведомленията до длъжниците по
Договорите за кредити за извършеното прехвърляне към „М.Б.“ ЕАД на вземанията
на „Ю.Б.“ АД, както и да подписва уведомленията за обявяване на вземанията по
Договорите за кредити, посочени по-горе за предсрочно изискуеми.
Видно от приложените по делото
документи – Уведомление от „М.Б.“ ЕАД, чрез ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ и
придружително писмо изх. № 29553/20.12.2018 г. от ЧСИ С.П., рег. № 921, ищецът по
делото „М.Б.“ ЕАД е депозирал чрез ЧСИ Петров Уведомление до ответника И.Д.И..
Видно от посоченото придружително писмо, на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ
приложено му се връчва Уведомление, че на 03.08.2017г. „Ю.Б.“ АД, действаща
като Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит № BL 16244 от
16.04.2008 г., сключен с кредитополучателя „Г.С.Г.“ ЕООД, заедно с
привилегиите, обезпеченията, личните гаранции и другите принадлежности в полза
на Цесионера - „М.Б.“ ЕАД съгласно Договор за
прехвръляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017 г., както и че по същия договор,
ответникът се е задължил в качеството си на съдлъжник, съгласно Анекс № 1/16.04.2008
г. към Договора.
В уведомлението е посочено, че
в резултат от неизпълнението на условията по Договора за кредит и поради
непогасяване на формираните задължения, които са в трайно просрочие,
дружеството „М.Б.“ ЕАД го кани в 7-дневен срок от получаване на поканата
доброволно да заплати задълженията в пълен размер. Посочено е също така, че
просрочените задължения по договора за кредит, които трябва да се заплатят на „М.Б.“
ЕАД са в общ размер на 67 680,77 лв., от които: главница в размер на 37 696,32
лв., просрочени договорни и наказателни лихви в размер на 29 984,45 лв.. В
уведомлението е посочено, че в случай, че в 7-дневния срок от поканата
длъжникът не направи първоначално плащане по някой от посочените в уведмлението
варианти и/или не сключи доброволно споразумение за разсрочено плащане на дълга
„М.Б.“ ЕАД ще бъде принудено да реализира правата си по съдебен ред. Видно от
отбелязването върху придружителното писмо, уведомлението е било връчено лично на
ответника И.И. на 24.01.2019 г..
По делото е прието заключение
на съдебно – счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективно
дадена и неоспорена от страните. Съгласно заключението общият размер на
усвоената сума по Договор за банков кредит № BL 16244 от 16.04.2008 г. и Анекс
№ 1/23.06.2010 г. е 41 668,63 лв., от които: 40 000 лв. на 17.04.2008 г. и 1
668,63 лв. на 28.06.2010 г.
Извършените плащания за погасяване на
главницата по Договора за кредит от 16.04.2008 г. са в общ размер на 3972,31
лв., с които са погасени 26 вноски по погасителния план. Последната погасена
вноска е на 21.06.2010 г.
Видно от заключението, размерът
на дължимата главница по Договор за кредит № BL16244 от 16.04.2008 г. е 37
696,32 лв., представляващ разлика между усвоената сума от 41 668,63 лв. и
извършените погашения от 3 972,31 лв.
Общо начислената възнаградителна
лихва за периода от 21.05.2008 г. до 12.08.2014 г. е в размер на 38 078,56 лв.
Погасените суми за лихви редовна главница са в размер на 17 905,37 лева.
Погасени са изцяло дължимите
вноски за лихва с падежна дата 21.02.2011г. и частично в размер на 227,60 лв.
за вноска с падеж 21.03.2011г. Дължимата възнаградителна лихва за периода от
21.05.2008 г. до 12.08.2014 г. е в размер на 20 173,19 лева, като същата
представлява разлика между сумата на начислените лихви от 38 078,56 и
погасените 17 905,37 лв. Общо начислените и непогасен лихви за просрочие за
периода от 26.09.2008 г. до 12.08.2014 г. са в размер на 4 606,05 лева,
представляващи разлика между начислените 4 646,79 лв. и погасените суми от
40,74 лв.
Видно от експертизата за
периода от 25.03.2016 г. до 03.08.2017 г. Банката е начислила законна лихва
върху непогасената главница от 37 696,32 лв. в размер на 5 205,21 лв.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявения иск е с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ.
Няма спор между страните по
делото, а посоченото обстоятелствто се и установи, че между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД /с
настоящо наименование „Ю.Б.“ АД/, в качеството на „Кредитор“ и „Г.С.Г.“ ЕООД,
представлявано от И.Д.И., в качеството на „Кредитополучател“ е сключен валиден
договор за банков кредит № BL16244/16.04.2008 г., по силата на който Банката е
предоставила на кредитополучателя банков кредит в размер на 40 000 лева за
посрещане на извънредни нерегулярни нужди от оборотни средства.
От представения Анекс № 1 от
23.06.2010 г. към Договора за кредит се установи също така, че като Съдлъжник
за задължението на „Г.С.Г.“ ЕООД по договора за кредит е встъпил при условията
на чл. 101 от ЗЗД и ответникът И.Д.И., който отговаря към Банката като солидарен
длъжник. По силата на посочения анекс е договорено кредитът да се погасява
съгласно погасителен план, неразделна част от анекса на ежемесечни анюитетни
погасителни вноски.
От представения и неоспорен в
процеса погасителен план се установи, че началното усвояване на кредита е било на
17.04.2008 г., а крайният срок на издължаване е на 17.04.2018 г., а одобреният
размер на кредита е 41 668,63 лв.
Съгласно закючението на
приетата съдебно-счетоводна експертиза по делото общият размер на усвоената
сума по Договор за банков кредит № BL 16244 от 16.04.2008 г. и Анекс №
1/23.06.2010 г. е 41 668,63 лв., от които: 40 000 лв. на 17.04.2008 г. и 1
668,63 лв. на 28.06.2010 г.
На следващо място от експертизата
се установи, че размерът на дължимата главница по Договор за банков кредит №
BL16244 от 16.04.2008 г. е 37 696,32 лв. и представлява разлика между усвоената
сума от 41 668,63 лева и извършените погашения от 3 972,31 лв.
Предявеният по настоящото дело
иск е за сумата от 28 123,27 лв., представляващи 50 непогасени вноски за
главница за периода от 21.03.2014 г. до 17.04.2018 г.. От заключението на
експертизата безспорно се установи, че общият размер на претендираните от ищеца
50 непогасени вноски за главница за процесния период възлиза на 28 123,27
лв., като размерът на всяка месечна погасителна вноска е посочен в Таблица 3.
Представения по делото
погасителен план и заключението на експертизата не са оспорени от страните в
процеса, поради което и доколкото ответникът не ангажира доказателства, че
размерът на дължимите по договора за кредит и анекс № 1 към него месечни
вноски, посочени в исковата молба и погасителния план са различни от
претендираните, съдът счита за доказано обстоятелството, че сумата от
28 123,27 лева – главница по Договор за банков кредит № BL 16244 от
16.04.2008 г. и Анекс № 1/23.06.2010 г. представлява сбора от 50 падежирали към
датата на подаване на исковата молба непогасени вноски за главница за периода
от 21.03.2014 г. до 17.04.2018 г..
Тъй като не се твърди, а и не
се установява да е извършено плащане на тази сума, съдът приема за доказано по
делото, че за ответника е възникнало задължение за плащане на главница по
договора за кредит в размер на 28 123,27 лева, за която сума същият по
силата на чл. 101 ЗЗД отговаря солидарно с първоначалния длъжник.
По отношение на активната
материалноправна легитимация на ищеца по делото, съдът намира следното:
От представения Договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.06.2017г., сключен между кредитодателя по
Договор за банков кредит № BL 16244 от 16.04.2008 г. - „Ю.Б.“ АД, в качеството
на Цедент и ищеца „М. Б.“ АД - в качеството на Цесионер се установи, че страните
са постигнали съгласие по предмета на договора при посочените в него условия
относно съдържанието на престациите. Налице е съвпадение на волеизявленията им
досежно съществените клаузи на договора, вкл. и тази, относима към предмета на
цесията, като в Приложение № 1 – сделка № 882969 е посочен процесният договор
за кредит BL16244 от 16.04.2008 г., сключен между „Ю.Б.“ АД и „Г.С.Г.“ ЕООД - като
„Кредитополучател“ и И.Д.И. – като съдлъжник.
В този смисъл са цедирани
съществуващи вземания, произтичащи от сключените от ответника с цедента договор
за кредит и анексите към него, като прехвърлимостта на тези вземания е
допустима от закона и следва от тяхното естество – чл. 99, ал. 1 от ЗЗД. По
силата на договора за цесия прехвърленото вземане е преминало върху цесионера /ищеца
по делото/ с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности. По делото
не е ангажирано доказателство договорената цена да е заплатена, налице е
изходящо от името на цедента изявление за настъпил прехвърлителен ефект. По
делото не се твърди, а и не се установява обстоятелство, поставящо под съмнение
декларираното от името на кредитора правоприемство, поради което съдът намира,
че легитимацията на ищеца пред длъжника по договора за кредит е доказана.
Съгласно чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, по
отношение на длъжника, какъвто е ответникът по делото, в качеството му на
съдлжник по процесния договор за кредит, цесията произвежда действие от момента
на нейното съобщаване. Това е предвидено в полза на длъжника условие с цел да
го предпази от двойното плащане на едно и също задължение.
Съдът намира, че по делото се установи
и фактът на надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия - чрез
връчване на Уведомление за цесията от страна на цесионера
„М. Б.“ АД чрез ЧСИ С.П., рег. № 921 на КЧСИ. Посоченото обстоятелство се
установи от представеното придружително писмо изх. № 29553/20.12.2018 г. от ЧСИ
С.П., рег. № 921, видно от което на основание чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ на
ответника е връчено уведомление, че на 03.08.2017г. „Ю.Б.“ АД, действаща като
Цедент, е прехвърлила всички свои вземания и права по Договор за кредит № BL 16244 от
16.04.2008 г., сключен с кредитополучателя „Г.С.Г.“ ЕООД. Съгласно
отбелязването в същото, уведомлението е било връчено лично на ответника И.И. на 24.01.2019 г. Съдът намира, че уведомлението за
извършената цесия е надлежно предвид нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ, която
овластява този орган да връчва книжа във връзка с гражданскоправни отношения.
Това придава на частния съдебен изпълнител качеството длъжностно лице по см. на
чл. 179 ГПК. Нормата на чл. 43 ЗЧСИ го овластява и да делегира правомощия по
връчване, а следователно и да учредява удостоверителна компетентност.
Процесуалният закон предписва реда за удостоверяване на обстоятелствата,
съпътстващи това удостоверително действие. По делото не се твърди
обстоятелство, опровергаващо отразеното в придружителното писмо обстоятелство,
поради което съдът намира за доказано по делото надлежното уведомяване за
извършената цесия.
В случая е без значение и
обстоятелството, че уведомяването изхожда от цесионера, тъй като независимо от
това, същото почива на изрично заявена воля от името на цедента, което е
достатъчно, за да осигури необходимата защита на интереса на длъжника – да узнае
за промяната в титулярството на вземането. Изложеното дава основание на съда да
направи извод, че уведомлението е достигнало до ответника, което е необходимо,
но и достатъчно, за да произведе придадения му правен ефект.
За пълнота на мотивите, следва
да се посочи също така, че дори и да се приеме, че е налице невъзможност
уведомления за прехвърляне на вземания да бъдат връчвани от ЧСИ, с оглед
възможността последният да осъществява връчване на книжа не изобщо, а само във
връзка с образуваните пред него изпълнителни дела, съдът намира, че посоченото
обстоятелство не се отразява на действителността на договора за цесия, а води
до неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато съобщението за
сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на досегашния кредитор.
По делото не се твърди, а и липсват доказателства ответникът да е погасил
задължението си по договора за кредит, по отношение на което е ищцовата
претенция, респ. да е престирал на цедента. Аргумент, в подкрепа на изложеното
становище е и обстоятелството, че законът не поставя специални изисквания за
начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, поради което и
получаването му с препис от исковата молба в рамките на исковото производство
не може да бъде игнорирано, поради което и с оглед нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде зачетено настъпилото в рамките на исковото производство
обстоятелство, а именно, че това е сторено с депозиране на исковата молба в
съда и приложените към нея доказателства, които са пълномощното и
уведомлението, което съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Поради изложените правни изводи, съдът намира,
че договорът за цесия от 21.06.2017 г. е произвел действие по отношение на
ответника И.Димитров И..
Съдът намира за неоснователно и
направеното възражение от ответника по отношение на това, че с оглед
приложението на Наредба № 9 за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за формиране на провизии за загуби от обезценка“, Банката е била
задължена не по-късно от 90 дни след прекратяване на плащанията по кредита да
класифицира вземането си като „Необслужвана експозиция“ и да декларира и регистрира
до 15-то число на месеца, следващ отчетния, отчет за класифицираните си рискови
експозиции и формираните от това провизии за загуби от обезценка. Това е така,
тъй като обстоятелството, че Банката не е обявила кредита за предсрочно
изискуем веднага след като са били налице условията за това, доколкото считано
от 21.06.2010 г. е престанало да се плащат дължимите месечни вноски по кредита
е ирелевантно за спора, тъй като обявяването на кредита за предсрочно изискуем
е право, а не задължение на кредитора и не освобождава ответникът – съдлъжник
по договора за кредит и анексите към него от задължението да плаща месечните
погасителни вноски на съответните им падежи.
По отношение на възражението на
ответника за погасяване на вземането по давност, съдът намира следното:
На първо място следва да се
посочи, че е налице константна практика на ВКС /обективирана Решение № 261 от
12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., ГК, Решение № 28 от 05.04.2012
г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г. о., ГК и др./, че макар и платима на
уговорени по погасителен план месечни вноски, главницата по договора за банков
кредит е вземане, за което е приложима общата 5-годишна давност, тъй като
договорът за кредит не е такъв за продължително или периодично изпълнение.
Съгласно приетото в ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС с обвързваща съдилищата
сила са утвърдени характеристиките на повтарящи се вземания по см. на чл. 111
б. „в“ ЗЗД. В мотивите е прието, че „давността за всяка престация настъпва поотделно,
тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи единен правопораждащ
факт“. Съгласно трайно установената съдебна практика разсроченото погасяване на
цялото задължение за връщане на кредита на отделни части не трансформира
договора за кредит в договор за периодични плащания на отделни самостоятелни
задължения, като съгласно мотивите на посоченото тълкувателно решение във
връзка с определяне белезите на периодичното плащане не би могъл да се изведе
различен извод. Разсроченото плащане на главницата, произтичащо от погасителния
план сочи на част от цяло вземане и следователно изключва характеристиката на
самостоятелност. Поради изложеното приложение следва да намери общото правило,
че вземането се погасява с изтичане на петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. С
оглед това, вземанията за главница отговарят на изведеното становище в ТР №
3/2011г. от 18.05.2012г. по т. д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, че изискуемостта
на всяко от вземанията настъпва поотделно - с настъпването на договорения в
съответствие с погасителния план срок.
Съдът намира за неоснователно
поддържаното от ищеца становище, че началото на давностния срок по чл. 114 ЗЗД
при разсроченото плащане започва да тече от падежа на последната вноска, т.е.
от 17.04.2018г., когато е крайната падежна дата на договора за кредит, поради
което същата не е погасена поради изтичане на 5-годишния давностен срок към
датата на исковата молба. В тази връзка следва да се посочи, че правилата,
регламентиращи института на давността са императивни, поради което е наложително
стриктното им тълкуване. Законът еднозначно е определил момента, от който
започва да тече давностният срок. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД,
давността тече от момента, в който вземането е изискуемо. След като
погасителният ефект е резултат от бездействието на кредитора няма законова
причина да бъде игнорирана фактическата и юридическа възможност кредиторът да
поиска от съда изпълнение на просрочени погасителни вноски. Погасителният план
предписва срок за изпълнение на отделните части от задължението за главница, поради
което и съгласно чл. 84 ал. 1 ЗЗД - моментът за изпълнение на всяка анюитетна
вноска е определен. Следователно с настъпване на падежа всяка от тях става
изискуема. Именно посоченото обстоятелство е визирано в чл. 114, ал. 1 ЗЗД с
изрично придадено му правно значение – полага началото на давностния срок. Кредитополучателят
е поел задължение да внася по разплащателната сметка вноски за погасяване на
задълженията по договора за кредит и да заплаща дължимата лихва върху ползваната
част от кредита месечно, на определена падежна дата и следователно давността
тече отделно за всяка вноска от датата, на която плащането е било дължимо по
отношение на Банката.
Изводът, че началото на
давностния срок започва да тече за всички части предпоставя удължаване на
давностния срок за всички предходно изискуеми части от вземането, което обаче е
в пряко противоречие със забраната давностният срок да бъде удължаван
включително по волята на длъжника, при все, че е призната възможност на
кредитора да приема за надлежно изпълнението и след като давността е изтекла.
Съгласно разпоредбата на чл.
116, б. „б“ ЗЗД с предявяване на иска за защита правото давността се прекъсва.
В настоящия случай исковата молба е депозирана в съда на 15.04.2019 г., поради
което неплатените на падежа погасителни вноски от главницата с падеж, настъпил
преди 15.04.2014 г. са погасени по давност. Претенцията на ищеца по делото е за
50 падежирали към датата на подаване на исковата молба непогасени вноски за
главница за периода от 21.03.2014 г. до 17.04.2018 г. в общ размер на
28 123,27 лв.
Във връзка с изложеното, съдът
намира, че претендираната сума за главница по кредита е частично погасена по
давност, а именно за периода преди 15.04.2014 г. и следователно погасена па
давност се явява претендираната вноска в размер на 379,87 лева, падежирала на
21.03.2014 г.
Следователно, съдът като
съпостави размера на установеното от експертизата, както и от приложения
погасителен план вземане за главницата в размер на 28 123.27 лева, формирано
за периода 21.03.2014 г. до 17.04.2018 г. и предвид погасяването по давност на
претендираната вноска в размер на 379.87 лв., падежирала на 21.03.2014 г. определя
съгласно чл. 162 ГПК, че размерът на претенцията е основателен и доказан за
сумата от 27 743.40 лева.
В тази връзка, съдът намира, че
предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да се уважи за сумата
от 27 743,40 лева – представляващи непогасени вноски за главница за
периода от 21.04.2014 г. до 17.04.2018 г., ведно със законна лихва върху
посочената сума от датата на исковата молба до окончателното й погасяване.
В останалата част, предявеният
иск за разликата от 379,87 лв. до пълния претендиран размер от 28 123,27
лева следва да се се отхвърли като погасен по давност на основание чл. 110 ЗЗД.
По разноските:
При този
изход на спора, ответникът следва
да бъде осъден
да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК направените от ищеца разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК в размер на 1652,30 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски. От
процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение на ответната страна, което съдът намира
за основателно предвид обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа
и/или правна сложност, поради което следва да бъде намалено до предвидения
минимален размер по Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е в
размер на 1373,70 лв. В тази връзка и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на ответника разноски по делото в размер на 18,55 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
И.Д.И., ЕГН **********,***,
представляван от адв. П.К. да заплати на „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ сумата от 27 743,40
лева - представляваща главница по
Договор за кредит № BL16244/16.04.2008
г. за периода от 21.04.2014 г. до 17.04.2018 г., ведно ведно със законна лихва
върху главницата от датата на исковата молба – 15.04.2019 г. до окончателното й
изплащане като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 28 123,27 лева.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН ********** да
заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
1652,30 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА
„М.Б.“ ЕАД,
ЕИК ******* да заплати на И.Д.И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 18,55 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: