Р Е Ш Е Н И Е
№ 260315
гр.Пловдив, 02.10.2020г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на трети август, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря:
ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 3711/2020г. по
описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 20-1030-003010 от 25.03.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност ***
сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.З.К., ЕГН:**********,
с адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата
е наложено административно наказание – глоба в размер на 700лв. /седемстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
В
жалбата се взема становище, че наказателното е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения, като предлага същото да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя - адвокат Ч. поддържа жалбата, като посочва, че
използваното техническо средство - TFR1-M №546 не отговаря на изискването да
бъде от одобрен тип, доколкото срокът на валидност на представеното
удостоверение е 24.02.2020г., а проверката е извършена на 05.03.2020г.. Още
поддържа, че липсват надлежни доказателства техническото средство да е
преминало първоначална проверка, както и че в съставения протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата липсва посочване на посоката на движение на МПС. На следващо
място поддържа, че са допуснати процесуални нарушения и във връзка с
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН досежно описанието на мястото на
нарушението, доколкото в АУАН е посочени бул.“Асеновградско шосе”, в
наказателното постановление - ул.“Асеновградско шосе”. Също предлага
наказателното постановление да бъде отменено, както и на жалбоподателят да
бъдат присъдени разноските, сторени за процесуално представителство.
Ответната
страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща представител, в
писмено становище посочва, че автомобилът е бил спрян при констатиране на
нарушението, установена е самоличността на водача, жалбоподателката е била
запозната със съставения и АУАН, подписала го в без възражения, не е подала
възражения в 3-дневения срок. Още посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на жалбоподателя,
както и че фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категоричност и безспорност доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
админстративнонаказателната му отговорност. Предлага наказателното
постановление да бъде потвърдено, а алтернативно - адвокатското възнаграждение
да бъде намелено до минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.
2 от този текст, като препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 18.05.2020г. видно от приложената към наказателното
постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 20.05.2020г.,
съгласно поставеното пощенско клеймо. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие на
правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на
твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На
05.03.2020г., около 10:21 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Асеновградско шосе“ до № 1
, свидетелят С.С.П., в качеството му на *** при сектор „Пътна полиция“ на ОД
МВР – Пловдив, установил движещ се на същото място, в посока север, товарен
автомобил “Порше Каен” с рег.№ “***”, за който автомобил, разположеното на
същото място техническо средство - мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с
номер 546, установила скорост на движение от 106 км/ч., преди приспадане
толеранс от 3 % в полза на водача, а именно - установена скорост на движение
след същото приспадане - 102 км/ч..
При това, свидетелят С.П., заедно с колегата му И. П.
догонили със служебния автомобил МПС с рег.№ “***”, спрели същото за проверка и
установили, че последното било управлявано от жалбоподателя В.З.К..
С
оглед на горното, на място свидетелят П. съставил АУАН с бланков № 36838 от
05.03.2020г. срещу В.З.К. за
нарушение на нарушение на чл.21,
ал.1 от Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписала,
като отразила, че има възражения. Въз основа същия акт било издадено
обжалваното наказателно постановление.
Така
описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен
и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел С.С.П.. Последният не помни
конкретния случай, което съдът намира за нормално предвид изтеклото време до
разпита на същия и обстоятелството, че последният работи като ***, съответно –
логично е, че всекидневно извършва дейност свързана с проверки водачи на МПС,
поради което е нормално да не помни конкретен случай от преди няколко месеца.
Въпреки горното, свидетелят *** изцяло поддържа посоченото в АУАН, след
предявяване на същия, както и описва начина, по който се констатират горните
нарушения. Съдът намира показанията на свидетеля П. за логични, непротиворечиви
и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и кредитира
последните като истинни. От същите се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по съставяне на
акта.
Горната фактическа
обстановка се установява и предвид събраните по делото писмени доказателства, а
именно - Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система от 05.03.2020г. за мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с
номер 546 с номер 546, в
едно със снимков материал - от които се установява използването на същото
техническо средство при проверката, както и Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4825 за мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M, от
което се установява типа на техническото средство и факта дали последното е от
одобрен тип към момента на проверката.
Относно
приложението на процесуалните правила: С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени
от компетентни органи притежаващи нужните
правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед №
8121з-825 от 19.07.2018г. на министъра на вътрешните работи, като за актосъставителя следва да се има предвид и
разпоредбата на чл.189, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При
съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно -
наказателното производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя.
АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
В този смисъл
съдът намери за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че допуснати
процесуални нарушения и във връзка с разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН
досежно описанието на мястото на нарушението, доколкото в АУАН е посочени
бул.“опуснати процесуални нарушения и във връзка с разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН досежно описанието на мястото на нарушението, доколкото в АУАН е
посочени бул.“Асеновградско шосе”, а в наказателното постановление -
ул.“Асеновградско шосе”.. Следва да се посочи, че мястото на нарушението
очевидно е ясно описано и по никакъв начин не буди съмнение, независимо дали се
касае за бул. или ул. “Асеновградско шосе”.
Въпреки горното
съдът намери, че по същество не се събраха достатъчно данни, от които може да
се направи извод, че на 05.03.2020г., около 10:21 часа, в гр.Пловдив, на
ул.„Асеновградско шосе“ до № 1, жалбоподателят В.З.К. виновно е нарушила
разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Това
е така, доколкото не се събраха доказателства, че при проверката скоростта на
движение на товарен автомобил
“Порше Каен” с рег.№ “***” е била установена с техническо средство, което е от
одобрен по съответния ред тип.
Следва да се
отбележи, че представеното от въззиваемата страна Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4825 за мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M е
валидно до 24.02.2020г. - съгласно изрично отразеното в последното, а
проверката е извършена по-късно, а именно - на 05.03.2020г..
Ето
защо Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 10.02.4825 не установява, че мобилна
система за видеоконтрол тип TFR1-M е одобрен тип към момента на проверката.
Още следва да се
съобрази, че в тежест на въззиваемата страна е да окомплектова в пълнота
административната преписка, както и да обезпечи всички доказателства относно
годността на техническото средство. Доколкото последното не е сторено, то с
оглед разпределение на доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме, че
при проверката на 05.03.2020г. скоростта на движение на МПС с рег.№ “***” не
е измерена с техническо средство, което е от одобрен тип.
Предвид
това не се установи, че на
05.03.2020г., около 10:21 часа, в гр.Пловдив, на ул.„Асеновградско шосе“ до № 1
жалбоподателят К. е
управлявала МПС със скорост, превишаваща разрешената максимална скорост за
населеното място.
Горното мотивира
съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, а
именно - неправилно по същество, доколкото не се установи жалбоподателят да е
извършил описаното в наказателното постановление нарушение.
Единствено за
изчерпателност следва да се посочи, че е неоснователно възражението на
жалбоподателя, че липсват надлежни доказателства техническото средство да е
преминало първоначална проверка, доколкото е представен Протокол № 4-32-19 от
08.03.2019г., със срок на валидност - 1 година. Въпреки това, последното
обстоятелство е без значение, доколкото, както вече бе посочено - същевременно
не се установява техническото средство да е от одобрен тип към момента на
проверката.
Още
неоснователно е и възражението в смисъл, че в съставения протокол по чл.10,
ал.1 от Наредбата липсва посочване на посоката на движение на МПС. Следва да се
посочи, че в случая не се касае за електронен фиш, издаден от автоматизирано
техническо средство, а за наказателно постановление, издадено след спиране на
МПС и извършена проверка от служител на МВР. Ето защо е неприложим реда на
Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, включително - липсва задължение за съставяне на протокол
по чл.10 от същата Наредба. Поради това, пороци в такъв протокол не биха могли
да имат значение за преценка законосъобразното съставяне на АУАН и
наказателното постановление, в които същата посока е ясно посочена.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
извършените от него разноски в настоящото производство за заплатено
възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство от упълномощен
от него адвокат в размер на 300 лева. Следва да се посочи, че от страна на
същия е направено своевременно искане за присъждане на разноските в настоящото
производство, като е представен и оправдателен документ за тяхното извършване –
договор за правна помощ /лист 14/.
Що се отнася до искането на въззиваемата страна за намаляване размерна
на присъденото възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя
до минималния такъв, посочен в Наредба №
1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена
от Висшия адвокатски съвет, то следва да се съобрази, че съгласно чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.1 от същата Наредба, минималния размер е именно 300 лева, поради
което и последния не може да бъде намален.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 20-1030-003010 от 25.03.2020г., издадено от М. В. М., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на В.З.К., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 700лв. /седемстотин
лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на
чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата;
ОСЪЖДА ОД МВР – гр.Пловдив да
заплати на В.З.К., ЕГН:********** сумата в размер на 300
/триста/ лева, представляваща извършени разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.