Решение по в. гр. дело №463/2019 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

гр. Плевен  21.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА

                                                                                     СВЕТЛА ДИМИТРОВА

при секретаря Жени Стойчева като разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 463 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

         С решение №798 от 07.05.2019 г.  по гр.д. №283/2019 г. Плевенски Районен съд е:

ОТХВЪРЛИЛ иска, предявен на основание чл.108 от ЗС от Й.М.Т., с ЕГН: ********** *** против И.Н.Д., с ЕГН: ********** *** за признаване на собствеността и предаване на владението на туристическо ремарке без регистрационен номер и без номер на рамата, находящо се в с.***, в двор-собственост на И.Н.Д., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

         ОСЪДИЛ на основание чл.78 от ГПК Й.М.Т., с ЕГН: ********** *** да заплати на И.Н.Д., с ЕГН: ********** ***, направените по делото разноски в размер на 200 лв.

         Недоволен от решението е останал Й.М.Т. и е подал въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение,  с което да бъде уважен предявения иск. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд не е интерпретирал правилно събраните свидетелски показания и не е обсъдил дали те се подкрепят или не от писмените доказателства.

Й.М.Т. претендира разноските за двете инстанции.

         Препис от въззивната жалба е връчен на И.Н.Д. и на 11.06.2019 г.  е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено обжалваното решение и да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

С определение №1003 от 08.07.2019 г. Плевенски Окръжен съд е приел въззивната жалба за допустима и редовна и е насрочил о.с.з. за разглеждането и.

В о.с.з. на 26.09.2019 г. процесуалният представител на въззивника – адв. М. Б. е пледирала за отмяна на обжалваното решение по аргументи, изложени в писмена защита и за присъждане на разноските за въззивната инстанция

Според Й.М.Т., Плевенски Районен съд е „игнорирал“ показанията на В. М. и на В. В. като доказателства, че процесната вещ е негова собственост.

Освен това, първоинстанционният съд необосновано е приел, че през 2012 г. И.Н.Д. е закупил от пункт за вторични суровини само кош, а не ремарке, както и че платформата към този кош е собственост на неговите родители.

В о.с.з. на 26.09.2019 г. процесуалният представител на въззиваемия – адв. Т. Д. е уточнила, че пункта, от който през 2012 г. е купен коша, не е този, в който е работил св. К., както и че пункта, от който през 2012 г. е купен коша, не съществува вече, вкл. и към момента на проверката по наказателното производство.

И.Н.Д. моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно със законните от това последици.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В исковата си молба  Й.Т. твърди, че направеното му от В. В. туристическо ремарке, регистрирано с ДК №***, му било отнето и  после открито в двора на И.Д. в с. ***.

Твърди се, че Й.Т. сезирал Плевенска Районна прокуратура за случая през 2017 г. и било образувано ДП №Д-2487/2017 г., в рамките на което откритото в двора на И.Д. ремарке е било иззето като веществено доказателство и поради възникналия спор за правото на собственост върху него, на Й.Т. е отказано връщането на вещта и е разпоредено тя да се пази докато спора относно собствеността бъде разрешен по реда на ГПК. В т.вр. се сочат Постановление от 28.05.2018 г. на Плевенска Районна прокуратура, Постановление от 05.07.2018 г. на Плевенска Окръжна прокуратура и Постановление от 18.12.2018 г. на Великотърновска Апелативна прокуратура.

Й.Т. моли да бъде признато по отношение на И.Д., че е собственик на туристическо ремарке, регистрирано с ДК №*** и И.Д. да бъде осъден да му върне ремаркето.

И.Д. твърди, че откритото в двора му ремарке е товарно и че то не е идентично с туристическото ремарке с ДК №***.

Твърди, че през 2012 г. от пункт за изкупуване на цветни метали в гр. Д. М. е купил метален кош, без регистрационни табели и номер на рама. За да го направи годно за обичайната му употреба, поправил главините и закопчаването на геглича и сменил гуми, тампони и амортисьори. Така го ползвал 7 години без никой да оспори собствеността му. Моли да бъде признато, че е станал собственик по давност на товарното ремарке и да бъде отхвърлен иска на Й.Т..

Видно от приложеното ДП №Д-2487/2017 г., на 18.07.2017 г. Й.Т. е сезирал РПУ-Д. М. с жалба, че на 16.04.2016 г. му е било откраднато от портала на Коневъдното стопанство в с. *** ремарке с ДК №*** и че то е открито по-късно в района на РПУ-Д.М.. Видно от констативен протокол от 18.07.2017 г., полицейски служител В. М. в присъствието на двама свидетели – Е. И. и Д. Ц. е установил наличието в двор в с. *** на самоделно туристическо ремарке без рег. номер и с неоткрит номер на рама – собственост на И.Д..

В писмени обяснения от с.д. И.Д. твърди, че преди около 5 години е купил железния кош на ремаркето като скрап от пункт за вторични суровини в гр. Д.М.. Кошът бил без „закачвачка за теглича“.

В писмени обяснения К. К., работещ в пункт за вторични суровини в гр. Д.М., заявява пред полицията, че последните 4-5 години не е продавал в пункта ремарке, като намереното в двора на И.Д..

В писмени обяснения по повод жалбата си Й.Т. заявява, че неговото ремарке е направено от В. В., че е било регистрирано в КАТ-П., където му „набили“ номер на „тръбата, която е теглич“. Й.Т. твърди, че през 2015 г. забелязал, че ремаркето не е на обичайното си място и като попитал сина си Д. М. къде е, той му обяснил, че преди 3-4 години /около 2013-2014 г./ е дал ремаркето на Л. Л. да го ползва. Последният му казал, че ремаркето аварирало и той го оставил в района на Конезавода преди с. ***. Като се върнал обаче, го нямало.

Д. М. потвърждава в досъдебното производство казаното от баща му. Л. Л. също, с тази разлика, че според него е взел ремаркето преди 4-5 години /около 2012-2013 г./ и с допълнението, че в замяна за липсващото ремарке е дал на Д. М. собственото си ремарке, което било самоделно и без регистрация.

В първата инстанция като свидетел е разпитан В. В.. Той твърди, че през 1992 г. е направил 2 ремаркета – едно за себе си и едно за Й.Т.. Обяснява, че кошът на ремаркето се слага върху рамка от винкели, а теглича е от тръба. Твърди, че ремаркета били регистрирани на 31.08.1992 г. и на 01.09.1992 г. и че тогава в КАТ е „набит“ номер на шаситата на ремаркетата – върху тегличите им. Св. В. В. твърди, че e ходил в двора на И.Д., за да разпознае ремаркето, огледал го и установил, че е негово производство по кройката на ламарините, по задния капак, по калниците, по дюшемето. Ремаркето нямало рег. номер. Не се виждал и номер на шасито.

Пред съда е разпитан В. М.. Той твърди, че по сигнал е направена проверка в двор в с. *** и там било установено наличието на ремарке без рег. номер и номер на рама, за което И.Д. казал, че е негово. Свидетелят не помни как Й.Т. и В. В. са разпознали ремаркето като такова на Й.Т..

Св. Е. И., колега на В. М., е присъствал при съставянето на констативния протокол от 18.07.2017 г. Не е бил, когато В. В. е разпознал ремаркето като негово производство.

Св. Д. Ц. потвърждава, че ремаркето е било без рег. номер и номер на рама.

Св. К. К. твърди, че в периода 2012-2015 г. в гр. Д.М. е имало и други пунктове за вторични суровини, освен този в който работи.

Св. Д. Г.-Д., съпруга на И.Д., твърди, че когато купили през 2012 г. коша от пункт за вторични суровини, той бил без рамка, без теглич, без стопове, само „желязо“. Нямал и рег. номер.

Св. Ж. А. твърди, че през 2012 г. с И. видели коша в пункта за вторични суровини. Той бил ръждясал, без платформа. По него нямало номера. И. го купил и го сложил на платформа, която имал отпреди и реставрирал.

По делото е представено у-ние с рег. №*** от *** г., от което е видно, че на 01.09.1992 г. Й.Т. е регистриран като собственик на туристическо ремарке с рег. №*** и с рама № ***.

При така установената фактическа обстановка, Плевенски Районен съд е приел за установено, че Й.Т. е притежавал туристическо ремарке с рег. №*** и с рама № ***, което е регистрирал на *** г.

В допълнение Плевенски Окръжен съд счита, че за да бъде уважен собственическия иск на Й.Т., е нужно да бъде доказано, че  към настоящия момент все още съществува туристическо ремарке със същите идентификатори – рег. №*** и рама № *** и че той продължава да бъде негов собственик. С оглед установената релевантна фактическа обстановка, това означава да бъде доказано, че тази вещ е изцяло идентична с намерената в двора на И.Д. и че той не я е придобил по давност.

Според въззивната инстанция, по аргумент от чл.143, ал.1 от ЗДП, от значение за идентификацията на ремаркето като ППС е номерът на рамата, който поначало се поставя от производителя. Следва да се отбележи, че номерът като идентификатор се поставя именно върху рамата на ППС, защото това е неговата главна част. В случая – ремаркето е самоделно и номерът на рамата е бил поставен в КАТ-П., според обясненията на самия Й.Т. и показанията на св. В.В. – върху теглича на шасито.

Регистрационният номер върху типова табела, сам по себе си, не е годен за идентификация като процесната, а именно между ремаркето, което е притежавал Й.Т. и ремаркето, намерено в двора на И.Д..

Плевенски Районен съд е приел, че през 2012 г. И.Д. е купил от пункт за вторични суровини метален кош за ремарке.

В допълнение Плевенски Окръжен съд счита, че покупката на подобна вещ от подобно място не изисква съставянето на писмен документ. Достатъчни са показанията на свидетелите Д. Г.-Д. и Ж. А.. Те не се опровергават от показанията на св. К. К., които са ирелевантни за спора, доколкото И.Д. и ангажираните от него свидетели не твърдят коша да е купен именно от пункта, в който е работил К. К.

Въззивната инстанция намира, че само въз основа на показанията на В.В. не може да се приеме в достатъчна степен на достовереност, че закупеният от И.Д. кош е идентичен с коша от туристическото ремарке на Й.Т..

Плевенски Районен съд е приел, че И.Д. е използвал коша, за да го монтира върху платформа и двете вещи заедно да ги ползва като ремарке, без да го регистрира в КАТ. Това означава, че така сглобеното ремарке е без идентификатори на ППС – номер на рама и рег. номер.

Според Плевенски Окръжен съд, свидетелските показания сочат, че върху рамата /платформата/ на ремаркето, намерено в двора на И.Д. не е открит номера на рамата на туристическото ремарке на Й.Т. – ***, което означава че двете ремаркета не са идентични като ППС. Подобна идентичност би могло категорично да се установи чрез съответна техническа експертиза, но Й.Т. не е поискал такава.

Плевенски Районен съд е приел, че придобивайки възмездно коша, по правилото на чл.78 от ЗС И.Д. е станал негов собственик.

В допълнение Плевенски Окръжен съд счита, че дори и да беше доказано, че кошът е част от ремаркето на Й.Т., присъединяването на тази вещ към собствената на И.Д. платформа като главна вещ, по правилото на чл.97 от ЗС води до това, че И.Д. е станал собственик и на коша. Тук е мястото да се каже, че Й.Т. не иска ревандикация на кош, а на ремарке и че не е предявил претенции за обезщетение за вреди от присъединяването на коша му към платформата на И.Д..

В заключение – Плевенски Окръжен съд счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора по същество, Й.Т. следва да заплати в полза на И.Д. разноските за адв. възнаграждение, но по делото липсват доказателства за плащането на договорената сума от 200 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №798 от 07.05.2019 г.  по гр.д. №283/2019 г. по описа на Плевенски Районен съд.

РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: