№ 937
гр. София, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божана Желязкова
Членове:Любка Голакова
Десислава Янева-Димитрова
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503662 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника в изпълнителното производство "С.В." АД,
ЕИК*******, седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1618, бул. "******* 3, Бизнес
Център Интерпред Цар Борис, чрез ст. мениджър Правен отдел М.Л..Л., против
постановление от 26.01.2022г. по изпълнително дело № 20228510400058, с което е оставено
без уважение искане на жалбоподателя за изменение на определените разноски в частта за
адвокатско възнаграждение и в частта на таксите по ТТР към ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди, че срещу него било образувано посоченото изпълнително дело при
ЧСИ М. П. по изпълнителен лист, издаден на 04.11.2021 г. от Софийски районен съд на
основание Съдебно решение по гр. дело № 19146 от 2021 г. на Софийски районен съд 167 с-
в, с взискатели Г.С. Ч. ЕООД с ЕИК ******* и С.У. ЕООД с ЕИК ******* и длъжник С.В.
АД с ЕИК *******. Моли обжалваното постановление да бъде отменено с присъждане
направените в настоящото производство разноски.
Взискателят Г.С. Ч. ЕООД с ЕИК ******* изразява становище за неоснователност на
жалбата.
В мотиви на ЧСИ М. П. са развити съображения за неоснователност на жалбата, тъй като не
била налице злоупотреба с процесуални права и разноските били определени правилно в
минималния предвиден от закона размер.
Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:
1
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ
на обжалване акт на акт на съдебния изпълнител /чл.435, ал.2, т.7 ГПК/, поради което е
процесуално допустима.
При ЧСИ М. П. с per. № 851 е образувано изпълнително дело № 20228510400058 въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 04.11.2021 г. от Софийски районен съд на основание
решение по гр. дело № 19146 от 2021 г. на Софийски районен съд 167 с-в, с взискатели Г.С.
Ч. ЕООД с ЕИК ******* и С.У. ЕООД с ЕИК ******* и длъжник С.В. АД с ЕИК *******.
На 11.01.2022 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение с изх. №
1307/11.01.2022 г. В поканата за доброволно изпълнение е посочен общият размер на
приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 800.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
На 21.01.2022 г. длъжникът е депозирал възражение с вх. № 4637/21.01.2022 г. по делото
срещу размера на разноските с искане адвокатското възнаграждение да бъде намалено до
200 лв. за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно да бъде
намален размерът на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
На 26.01.2022 г. с постановление за разноски с изх. № 2894/26.01.2022 г. съдебният
изпълнител е приел да намали адвокатското възнаграждение до размер на 700 лв. С
придружително писмо с изх. № 2895/26.01.2022 г., получено на 27.01.2022 г., длъжникът е
уведомен за постановлението за разноски.
На 04.02.2022 г. е депозирана жалба от длъжника с вх. № 8295/04.02.2022 г., с която се
обжалва постановлението за разноски. Въз основа на нея възнаграждението на адвоката на
взискателя е намалено на 400лв.
Видно от приложения препис от изпълнителното производство изпълнителният лист, въз
основа на който е образувано, е за размер на задължението 50лв.
Претенциите на взискателите за присъждане на разноски по изпълнителното дело в размер
близо 16 пъти по-висок от размера на вземането, предмет на инициираното изпълнително
производство, сочи на явна злоупотреба с процесуални права, доколкото същото води до
неоснователно обогатяване за сметка на длъжника. Разпоредбата на чл. 3 ГПК изрично
регламентира задължение за участващите в процеса, включително изпълнителния, правни
субекти и техните представители да упражняват предоставените им процесуални права
добросъвестно. Съдебният изпълнител, при когото е било образувано първото изпълнително
производство, е следвало да упражни контрол за добросъвестно упражняване на
процесуалните права на взискателите.
В изпълнителното производство от страна на взискателя е осъществено само едно действие -
подаване на молба от половин страница за образуване на изпълнително дело, което не
съставлява нито фактическа, нито правна трудност, както и предвид размера на паричното
задължение, предмет на изпълнителното дело, който е 50 (петдесет) лв., определяне на
адвокатско възнаграждение по реда на Наредба №1/2004 категорично не преследва
2
легитимни цели, а представлява флагрантна злоупотреба с право.
В настоящото изпълнително производство упражняването на процесуални права в
нарушение на чл.3 ГПК не пораждат правни последици и не следва да се зачитат, както и по
начало упражняването им не може да води до неоснователно обогатяване, поради което
обжалваното разпореждане, с което е отказано да бъдат намаленени присъдените разноски
по изпълнителното дело следва да се отмени. В процесния случай претендираният
адвокатски хонорар се явява прекомерен и следва да се уважи единствено до минимално
предвидения размер за образуване на изпълнителното дело, установен в Наредба № 1/2004
г., който е в размер на 200 лв. Длъжникът не следва да отговаря за разноските на взискателя,
направени за изпълнителни способи, които не са приложени ( Тълкувателно решение №
2/2013 от 26 юни 2015 г. на ВКС. ОСГТК, Решение № 251 от 5.09.2012 г, на ВКС по гр. д. №
517/2011г., IV г. о., ГК, постановено по реда на 290 ГПК). В този смисъл основателна е
частната жалба за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което същото
следва да се намали до 200лв.
Съдът с оглед релевираното искане в ч.жалба следва да преизчислите пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ( от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.),
т.е. 25лв.
Независимо от изхода на делото в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат
разноски, тъй като правният спор е породен от действия на съдебния изпълнител, а не от
такива на взискателя.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника "С.В." АД, ЕИК*******, седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к. 1618, бул. "******* 3, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, чрез ст.
мениджър Правен отдел М.Л..Л., постановление от 26.01.2022г. по изпълнително дело №
20228510400058 на ЧСИ М. П. с per. № 851, с което е оставено без уважение искане на
жалбоподателя за изменение на определените разноски в частта за адвокатско
възнаграждение и в частта на таксите по ТТР към ЗЧСИ, като ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл.10, т.1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения(изм.
3
ДВ. бр.45 от 15 май 2020г.) възнаграждение в размер на 200лв. (двеста лева); ОПРЕДЕЛЯ
съгласно чл. 26. ТТР към ЗЧСИ такси по Тарифа към ЗЧСИ в размер 25лв. (без ДДС).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4