Решение по дело №7/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на С. Г. С., против Решение № 1669/24.11.2023 г. по НАХД № 20233110203635/2023 г. по описа на ВРС, с което е потвърден издаденият от ОДМВР-Варна електронен фиш серия К № 6828755 и същата е осъдена да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. С посочено в жалбата касационно основание за материална незаконосъобразност на обжалваното решение и изложени доводи за липсата на мотиви по наведеното възражение относно авторството на деянието, се иска постановяване на касационно решение за отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на спора за отмяна на електронния фиш. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадената от касатора С.молба с.д. 1064/23.01.2024 год.

Ответникът ОДМВР- Варна , чрез представените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 1497/31.01.2024 г. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а в условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатското възнаграждение.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалвания електронен фиш е наложена на С. на основание чл. 189 , ал.4 вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП , а именно : затова, че на 5.06.2022 г. в 15.44 ч. в гр. Варна, А. мост на южен пътен възел в посока [улица]е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 120 сс8е движение на лек автомобил „Опел Инсигния Спортс Турер“ с рег. № .собственост на С. Г. С. , със скорост 79 км/ч при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч, т.е. превишена стойност на скоростта 29 км/ч.

За да потвърди обжалвания електронен фиш , въззивният съд е приел, че същият е съставен при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗМВР ; че техническото средство, с което е установено нарушението е от одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания ; че събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и по несъмнен начин установяват фактическа обстановка идентична с твърдяната от издаващия орган ; че при правилно установена фактическа обстановка и правилна правна [жк], правилно е бил определен размера на административното наказание. Повдигнатото с въззивната жалба възражение за това, че не било установено точно кой от движещите се на пътното платно автомобили е автор на нарушението е прието от районния съд за неоснователно с мотиви за наличието на приложен в преписката Протокол по чл. 10, ал.1 от датата на процесното нарушение, съдържащ всички изискуеми реквизити, вкл. и снимков материал на разположението на техническото средство.

Съдът намира, че не са налице наведените с жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение – нарушение на материалния закон и допуснато от въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила.

Противно на наведените с касационната жалба твърдения, решението на ВРС съдържа изложение на мотиви по повдигнатото от С. възражение относно авторството на деянието – съдържанието на същите е в гореизложения смисъл, а изложението се намира на стр.22 от въззивното дело, съответно л.2 от въззивното решение. Други оплаквания относно процесуалната законосъобразност на въззивното решение не се съдържат в подадената от С. касационна жалба , поради което и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал.1 от АПК касационният съд не дължи проверка извън обема на така заявеното касационно основание по чл.348, ал.1 ,т. 2 вр. с ал.3, т.2 , пр. І от НПК. Наличието на мотиви обективиращи произнасянето на въззивния съд по възражението относно авторството на деянието изключва съществуването на така заявеното касационно основание, а преценката относно тяхната правилност е такава по приложението на материалния закон, доколкото въпросът за авторството на деянието е свързан именно с тази служебно дължима от касационния съд проверка.

Направеният с решението на ВРС правен извод за процесуална и материална законосъобразност на обжалвания електронен фиш, съответства на събраните по делото доказателства, по отношение на които непълнота не съществува – от страна на касатора не се излагат твърдения за подобна липса или за наличието на други такива сочещи на различно авторство на деянието. Представените от органа с административно-наказателната преписка доказателствени средства са събрани от него по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи, поради което същите са годни за установяване на релевантните за адм. нарушение юридически факти. Пряко относима към установяване авторството на деянието е приложената и съставена по реда на чл. 2 и чл.16, ал.3 от цитираната Наредбата снимка към ЕФ, на която по регистрационен номер е идентифициран единствено собствения на касатора С. автомобил , съответно такава идентификация отсъства в изображенията на останалите автомобили. Доколкото съгласно чл.2 от Наредбата изображенията във вид на снимков материал съдържат данни за установените нарушения на правилата за движение , то посочената в ЕФ като установена стойност на скоростта може да бъде такава само за установената по регистрационен номер идентификация на автомобила, но не и такава за неидентифицираните по рег. номер автомобили. По тези съображения, правилно макар и с различни мотиви, ВРС е приел за неоснователно наведеното от С. възражение относно авторството на деянието – от значение е правилността на крайния правен извод на въззивния съд по приложението на материалния закон, който би останал непроменен в случай на отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС с цел изложение на обосновани мотиви.

Към правилно установените факти относно авторството на деянието, материалния закон относно правната квалификация на нарушението и размера на наложеното адм. наказание е бил правилно приложен от ВРС – установеното превишение с 29 км/ч. на разрешената скорост от 50 км/ч осъществява състава на адм. нарушение по цитираната в обжалвания ЕФ разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, за което се предвижда адм. наказание в размера наложен с ЕФ, а именно глоба от 100 лв. Така, като е потвърдил процесуално и материалнозаконосъобразния ЕФ, районния съд е приложил правилно материалния закон.

Освен материално законосъобразно по гореизложените съображения, при служебно извършената от касационният съд служебна проверка не се установиха пороци във връзка с допустимостта и валидността на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде изцяло оставено в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход на делото, разноски на касатора не се дължат , а на ЮЛ-учреждение на ответника следва за осъщественото процесуално представителство от упълномощения юрисконсулт Л.-А. да се присъди на основание чл. 63д , ал.4 от ЗАНН юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв., съгласно чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид изложеното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1669/24.11.2023 г. по НАХД № 20233110203635/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА С. Г. С. с [ЕГН] и адрес : с. **, област **, [улица]да заплати на ОДМВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

Особено мнение на съдия Ралица Андонова

 

Не споделям становището на мнозинството от състава за липса на допуснато съществено процесуално нарушение при постановяване на обжалваното решение на ВРС.

Основното възражение на наказаното лице още пред въззивния съд е за недоказаност на вмененото й нарушение предвид факта, че при установяване скоростта на движение на управляваното от нея МПС е заснето движение по същото време и място на общо пет броя МПС – така, както се вижда на съставената по реда на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г снимка към ЕФ. Твърдението на наказаното лице, поддържано и пред двете инстанции е, че в случая липсват каквито и да било доказателства, че установената и отразена като превишена скорост на управление на МПС е именно тази на управляваното от нея МПС, а не на някое от останалите четири такива. Отговорът на ВРС в проверяваното му решение на това възражение се изчерпва с позоваване на приложения към АНП „Протокол по чл.10 ал.1 от датата на процесното нарушение, съдържащ всички изискуеми реквизити, вкл. и снимков материал на разположението на техническото средство“ (край на цитата).

Споделям възражението на касатора, че въззивният съд не е дал отговор на главния й въпрос за недоказаност на вмененото й нарушение, и това за липса на каквито и да било мотиви защо при наличие на няколко МПС, заснети в процесния участък от пътното платно, съдът е приел за безспорно доказано, че отразената от техническото средство скорост на движение е тази на управляваното от нея МПС. Простото посочване на съществуването на такъв Протокол по чл.10 ал.1 не представлява отговор на тези въпроси, понеже от една страна самият протокол изобщо няма съдържание, годно да установи авторството на конкретно нарушение на скоростта, извършено от индивидуализирано МПС, а се съставя като доказателство за законосъобразното използване на това техническо средство на посочените в него дата и място. От друга страна посочването, че такъв протокол съществува, без анализ на отразените в него данни, тяхната връзка и релевантност не просто за обективната съставомерност на санкционираното нарушение, но преди всичко за авторството му, не удовлетворяват съдържателното изискване на изложени от съда по същество на спора мотиви относно авторството на нарушението, санкционирано с ЕФ, чиято законосъобразност е предмет на производството по ЗАНН пред него. Единственият конкретно посочен реквизит от този Протокол – снимков материал на разположението на техническото средство, е изцяло ирелевантен към оспореното авторство на заснетото с техническото средство нарушение.

Поради изложеното в отклика от приетото от мнозинството от състава считам, че посочването на съществуването на такъв протокол в проверяваното решение не представлява мотиви за доказаност на авторството на нарушението – там такива няма. Излагането на релевантни мотиви в тази насока с касационното решение, в какъвто смисъл са мотивите на настоящия съдебен акт, лишава наказаното лице от инстанция по същество на спора, в която да оспори изложените за първи път от касационния съд мотиви за доказаност на вмененото му административно нарушение. Считам, че решението на ВРС следваше да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане на друг състав на същия съд, със задължителни указания за изследване на възражението на наказаното лице за авторството на нарушението и излагане на конкретни мотиви за основателност или неоснователност на същото.

В заключение, но не на последно място – наказаното лице твърди, че липсват доказателства заснетата превишена скорост на движение да е тази на собственото й МПС (вместо на някое от останалите четири на снимката), а не че някой друг е управлявал нейния автомобил на същата дата и място, поради това фактът, че не е ангажирала такива твърдения и доказателства не може да се тълкува като доказателство за авторството на санкционираното с ЕФ нарушение.