№ 217
гр. Бургас, 11.12.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Т. Канакиева
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора И. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно
частно наказателно дело № 20232000600252 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява Заместник на
Апелативния прокурор – прокурор К..
Осъденият С. З. С., се явява лично, конвоиран от служители на РД
"Охрана"-Бургас и с упълномощения защитник адв. В. В. от АК-Б.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
ОСЪДЕНИЯТ: Съгласен съм днес да се гледа делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и взе предвид, че не са
налице процесуални пречки за даване ход на делото,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Страните заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда,
прокурора и секретаря.
1
Съдът докладва постъпила справка с вх.№ 11234/11.12.2023 г. от
Министерство на правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“-Затвор-Бургас относно изтърпения размер на наказанието от
осъдения С. С..
ПРОКУРОРЪТ: Запозната съм със справката, да се приеме като
доказателство.
АДВ. В.: Запозната съм със справката, да се приеме като
доказателство.
ОСЪДЕНИЯТ: Да се приеме справката като доказателство.
Съдът по доказателствата,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА приложените към делото доказателства, ведно с получената
справка от Министерство на правосъдието, Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията“-Затвор-Бургас, относно изтърпяното наказание от осъдения С.
С..
ПРИКЛЮЧВА събирането на доказателствата.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, постановеното
Определение № 1192 от 07.11.2023 г. по ЧНД № 1429/2023 г. по описа на
Окръжен съд-Бургас се оспорва като неправилно от процесуалния
представител на осъденото лице С. З. С. в частта, в която определеното по
реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25 от НК общо наказание в размер
на една години и десет месеца лишаване от свобода, е увеличено на
основание чл. 24 от НК с шест месеца и е определено за изтърпяване общо
наказание в размер на две години и четири месеца. Твърди, че при
постановяване на съдебния акт неправилно е приложена нормата на чл. 24 от
НК, което е довело до явна несправедливост на увеличеното по този ред общо
наказание, като алтернативно се претендира на това законово основание
наказанието да бъде увеличено в по-малък размер, а именно с три месеца
лишаване от свобода.
2
С жалбата не се оспорва правилността и законосъобразността на
съдебния акт в частта, в която е определено общо наказание по реда на чл. 25,
ал. 1 от НК по трите съдебни акта, включени в съвкупността – НОХД №
5425/2020 г. и НОХД № 1634/2022 г., двете по описа на Районен съд-Бургас,
както и по НОХД № 1359/2023 г. по описа на Окръжен съд-Бургас в размер на
най-тежкото от тях, а именно една години и десет месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален режим „строг“.
Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е
неоснователна, поради което моля да бъде оставена без уважение.
Възраженията, че необосновано и незаконосъобразно
първоинстанционният съд е увеличил размера на определеното общо
наказание, са неоснователни. За прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК
за увеличаване на определеното по правилата на чл. 25 от НК общо
наказание, законът поставя няколко кумулативни изисквания, които в случая
са налице. Основната предпоставка за това е да има най-малко две осъждания,
да е определено общо наказание за няколко престъпления, по отношение на
които са наложени наказания от един и същи вид, т.е. еднородни. Видно от
справката за съдимост, тази предпоставка е налице и не се оспорва в
настоящето производство.
На следващо място, законът изисква да бъде направен извод, че с
определеното общо наказание не могат да бъдат постигнати целите по чл. 36
от НК. Посочената оценка за приложимост на правната норма на чл. 24 от НК
е задължителна, без значение дали има направено искане от страна на
прокурора в тази насока или няма, като съдилищата са длъжни да преценят в
контекста на установените по делата факти, дали определеното във всеки
конкретен случай най-тежко общо наказание е достатъчно да поправи и
превъзпита дееца. В тази насока трайно установената практика изисква да се
прецени цялостната престъпна дейност на дееца и спецификата на осъденото
лице, т.е. обстоятелствата относно броя, вида и обществената опасност на
извършените престъпления и тяхната специфика, продължителността на
периода, през който са осъществени, подбудите и мотивите за извършването
им, проявената престъпна упоритост, както и личната обществена опасност на
самия деец, която преценка да доведе до извод, че наложеното най-тежко
общо наказание не е достатъчно, за да се постигнат целите на наказанието,
3
посочени в чл. 36 от НК. Поради това съдилищата приемат, че неговите
предходни престъпни прояви не следва да бъдат игнорирани и в този смисъл
са Решение № 1/05.02.2021 г. по н.д. № 951/2020 г. на Трето н.о., Решение №
207/03.01.2018 г. по н.д. № 1094/2017 г., Решение № 192/17.04.2013 г. по н.д.
№ 592 на Първо н.о. и др.
Изводите на съда в тази насока за липса на превъзпитателен ефект от
предходните осъждания върху личността на С. З. С. и за наличие на
основание за приложение на чл. 24 от НК, са правилни и обосновани. Касае
се за престъпна дейност със съществен интензитет, извършвана през
продължителен период от време, която е преустановявана само през двата
периода на ефективно изтърпяване на предходни наказания лишаване от
свобода. Видно от приложената по делото справка за съдимост, понастоящем
С. е осъден с влезли в сила съдебни акта по 11 броя отделни наказателни
производства, като 8 броя от предходните наказания са изтърпени отделно
или въз основа на определяне на общо наказание по две предходни съдебни
производства, в случая по ЧНД № 2770/2011 г. и ЧНД № 4568/2014 г., двете
по описа на Бургаски районен съд, при които също е приложена разпоредбата
на чл. 24 от НК. Предмет на определяне на общо наказание по настоящето
производство са три наказания наложени с влезли в сила съдебни актове за
деяния, извършени през периода от 30.05.2019 г. до 01.05.2022 г. Очевидно е,
че е налице трайност на умисъла за осъществяване на престъпна дейност,
като не са налице данни за поправяне и превъзпитаване на дееца след
предприетите спрямо него мерки за наказателно преследване. Факт е, че след
всяко изтърпяно наказание същият е продължил престъпната си дейност.
На следващо място, анализът на спецификата на извършените от него
деяния установява, че е налице една ескалация, като вече не е насочено само
към престъпления срещу собствеността, които понастоящем са извършени
при условията на опасен рецидив, но и към престъпления срещу човешкия
живот и здраве. Преценени в тяхната цялост и последователност, посочените
данни водят до извод, че се касае за лице с трайно установени престъпни
навици и висока степен на обществена опасност, което с поведението си
демонстрира липса на каквото и да е желание да се поправи и превъзпита,
което налага засилване на наказателната репресия. Няма никакви
доказателства за настъпил поправителен и превъзпитателен процес и
4
постигане на целите на наказанието, поради което определеното общо
наказание, при което се поглъщат отделните наказания, е явно несправедливо
и следва да се увеличи. Противното би довело до чувство за безнаказаност у
дееца.
Допуснатото увеличение на общо определеното наказание лишаване от
свобода в размер на шест месеца не нарушава правилата на чл. 24 от НК, не
са налице основания за намаляване на това увеличение, поради което моля да
оставите жалбата без уважение, като потвърдите изцяло обжалваното
определение на Бургаски окръжен съд.
АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам частично
депозираната въззивна частна жалба по отношение на осъденото лице С. С.,
като твърдя, че в частта, в която е приложен чл. 24 НК, актът на
първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен.
Да, действително, видно от справката за съдимост подзащитният ми е
многократно осъждан, но това не води след себе си задължителната
последица за приложението на чл. 24 НК, когато се определя едно общо
наказание измежду няколко от присъдите, съответно по наказателните дела
със съответните номера. Аз не считам, че той е с висока степен на обществена
опасност, имайки предвид младата му възраст. Считам, че следва да му се
даден шанс, чрез изтърпяване на присъда от година и десет месеца, след
извършената кумулация от първоинстанционния съд, то ще бъде осъществена
както генералната, така и индивидуална превенция на наказанието съобразно
чл. 36 НК.
В този смисъл, моля, ако все пак прецените, че следва да бъде
увеличено така определеното общо наказание чрез приложението на чл. 24
НК, считам, че три месеца са достатъчни, които да повлияят върху начина му
на мислене по нататък, за реализацията на неговите трудови ангажименти
след като излезе от затвора след изтърпяването на това наказание.
Моля да измените първоинстанционния съдебен акт в този смисъл.
Ако приемете, че са налице основания за приложението чл. 24 НК, ако
го прилагате, да увеличите така определеното общо наказание само с три
месеца.
5
Съдът дава право на лична защита на осъдения С. С..
ЛИЧНА ЗАЩИТА на ОСЪДЕНИЯ: Ако може да ми се намали
размерът на увеличението. Съжалявам за това, което съм направил.
Съдът приключва изслушване на съдебните прения и дава
последна дума на осъдения С..
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ С.: Моля да ми се намали
размерът по чл. 24 НК.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.30
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6