Р Е Ш Е Н И Е
№ 67/16.2.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ХІ състав, в открито съдебно заседание на
осемнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1.
ГЕОРГИ ВИДЕВ 2.
ДИЯНА ЗЛАТЕВА-НАЙДЕНОВА |
|
При секретар |
Антоанета
Метанова |
и с участието |
|
на прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по
к.адм. дело № 1084 по описа на съда за 2022 г. |
||
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), във връзка с чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба
на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, против Решение № 405 от 13.10.2022
г., постановено по н.а.х. дело № 772/2022 г. по описа на Районен съд гр.
Пазарджик.
С обжалваното решение е отменено Наказателно постановление № 36 от
12.05.2022 г. на Директора на РДГ гр. Пазарджик, с което на Община Септември,
ЕИК *********, представлявана от кмета В. Р., на основание чл. 265, ал. 3, във
връзка с ал. 2 от Закона за горите (ЗГ) и за нарушение на чл. 73, ал. 1, т. 1
от същия закон е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 5000 (пет хиляди) лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона. Иска се да бъде отменено
и постановено друго, с което да се потвърди изцяло издаденото наказателно
постановление. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В съдебно заседание за касатора, редовно призован не се явява представител.
По делото е постъпило писмено становище с вх. № 236 от 11.01.2023 г. от
законния представител – директора инж. В. В., в което по изложени съображения
моли съда да отмени решението на районния съд и потвърди издаденото наказателно
постановление.
Ответникът – Община Септември, редовно призована, се представлява от адв. И.,
който по изложени съображения моли съда да отхвърли като неоснователна и
недоказана касационната жалба и да остави в сила решението на Районен съд гр. Пазарджик,
като правилно и законосъобразно. Претендират се направените по делото разноски.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура –
Пазарджик, дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Моли съда да
отхвърли жалбата и да остави в сила решението на първата инстанция, като
правилно и законосъобразно.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства,
доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на установения за това срок и при
наличието на правен интерес, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото
е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани
са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при
преценката на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно
се споделят от настоящата инстанция.
Актът е съставен за това, че в периода от 06.01.2022 г. до 20.01.2022 г., в
държавна горска територия, в териториалния обхват на ТП ДГС „Пазарджик“, община
Септември, землище с. Варвара, Варварски бани, в отдел 13, подотдел „5“ – ПИ №
10104.383.817, отдел 13, подотдел „6“ – ПИ № 10104.383.810 и отдел 13, подотдел
„в“ – ПИ № 10104.383.717 извършвал строителни дейности – наличие на изкопи и
изливане на бетон, а именно: 1 бр. изкоп с размери 6 м. на 6,50 м. с бетонно
съоръжение с размери 4,5 м. на 4,0 м. с метална ограда в отдел 13, подотдел „5“;
1 бр. изкоп с размери 9,0 м. на 6,0 м. и бетонно съоръжение с размери 6,0 м. на
4,0 м. в отдел 13, подотдел „5“ и „6“; канавка между двете бетонни съоръжения с
дължина 18 м., ширина 0,80 м. и дълбочина 0,50 м. в отдел 13, подотдел „5“;
изкопи с дължина 9,0 м., ширина 1.0 м., дълбочина 0,80 м. в отдел 13, подотдел
„в“, без да са били предприети необходимите действия за промяна
предназначението на територията, в която попадат цитираните поземлени имоти. Това
съставлявало нарушение на чл. 73 ал.1, т.1 от ЗГ и било извършено в периода от
06.01.2022 г. до 20.01.2022 г., в държавна горска територия, в териториалния
обхват на ТП ДГС „Пазарджик“, община Септември, землище с. Варвара, Варварски
бани, в цитираните отдел и подотдели. Свидетели на извършване на нарушението
били В. Р. и А. М. – служители в ТП ДГС „Пазарджик“. За установеното нарушение
са били съставени констативни протоколи серия ЮЦДП № 004916 от 06.01.2022 г. и
серия ЮЦДП № 004943 от 18.01.2022 г. Въз основа на това е съставен АУАН серия
ЮЦДП бл. № 004751 от 28.01.2022 г. и е издадено обжалваното Наказателно
постановление № 36 от 12.05.2022 г.
Съобразявайки тази фактическа обстановка, районният съд правилно е приел от
правна страна, че в рамките на образуваното административно-наказателно
производство са допуснати нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение
и в наказателното постановление не се съдържа пълно, ясно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. С обжалваното НП е
ангажирана отговорността на Община Септември на основание чл. 265, ал. 3, във
вр. с ал. 2 и с чл. 73 ал. 1, т. 1 от ЗГ.
Съгласно чл. 265, ал. 3 от ЗГ, наказанието
по ал. 1 и 2 се налага и на лица, които изграждат обекти по чл. 54, ал. 1 или
извършват дейност по чл. 73, ал. 1 в горски територии, без да е учредено право
на строеж, съответно без да е променено предназначението на територията по
установения за това ред.
Съгласно чл. 73, ал. 1 от същия закон, промяна на предназначението на
поземлени имоти в горски територии се допуска за площадки за изграждане на
транспортни съоръжения (пристанища, летища, жп гари, автогари), промишлени
предприятия и ферми за отглеждане на животни, риба и други водни животни, добив
на подземни богатства, гробищни паркове, депа за отпадъци, насипища и
хвостохранилища, електроцентрали, язовири, пречиствателни станции за питейни
или отпадъчни води и други хидротехнически съоръжения, както и на площадкови
енергийни обекти по смисъла на Закона за енергетиката.
Правилно съдът е приел, че от словесното описание на нарушението в
обстоятелствената част на НП може да се заключи, че е ангажирана отговорността
на ответника за извършване на строителни дейности по чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
без преди това да е било променено предназначението на горската територия по
установения за това ред, т.е. в хипотезата на чл. 265, ал. 3, предл. последно
от ЗГ.
В описанието на нарушението и в АУАН, и в НП липсва изложение на
обстоятелството по чл. 2, ал. 2 от Закона за горите, че мястото на извършване на ремонтните работи
представлява държавна горска територия. Освен това съдът правилно е приел, че мястото на извършване на
нарушението следва по несъмнен начин да е установено, че представлява „горска
територия“, тъй като представлява обективен елемент от състава на нарушението.
Този елемент обаче не е описан ясно и недвусмислено, още по-малко са описани
доказателствата, които го установяват.
Липсата на описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
не дават възможност да се установи извършен ли е съставът на нарушението,
предвиден в посочените разпоредби, а така също, води до нарушаване правото на
защита на нарушителя, а именно да разбере в пълен обем за какво точно ще бъде
санкциониран, с оглед организиране в пълнота на защитата си. Съобразявайки това, правилно районният
съд е приел, че посочените нарушения са съществени и са довели до сериозно
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя, поради което съставляват
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Законосъобразно въззивният съд е счел, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства е
установено, че извършваните от Общината строителни дейности, описани в АУАН и
НП, са били част от предвидените и законосъобразно разрешени СМР. Това е
направено с влязло в сила Разрешение за строеж № 17/04.03.2020 г. на главен
архитект на община Септември за обект – Аварийна реконструкция на водопровод за
минерална вода от съществуващо находище на минерална вода „Варвара“ до село
Ветрен дол, община Септември. В конкретния случай предмет на цитираното разрешение за строеж е реконструкцията на съществуващ
стар водопровод, изграден в края на 60-те години на миналия век и че вследствие
на корозията и експлоатирането на водопровода и шахтите към него се е наложило
издаването на въпросното разрешение за строеж, като според съдържанието му
същото е за реконструкция, а не за изграждане на ново хидросъоръжение. Според правната уредба в ЗУТ,
реконструкция се прави на съществуваш строеж, тоест не се изгражда нов строеж,
а се ремонтира и укрепва съществуващият преди това. Ето защо, когато става
въпрос за реконструкция на който и да е съществуващ строеж, при извършването на
реконструкцията – основен, текущ или какъвто и да е друг ремонт, то не се
учредява повторно право на строеж, нито се променя повторно предназначението на
територията, без значение дали е горска или земеделска такава. Това пък налага
извода, че цитираните в АУАН и НП правни норми – чл. 265, ал. 3 от ЗГ, във
връзка с чл. 73, ал. 1, т. 1 от ЗГ, са изцяло неотносими към процесните
строителни дейности на Общината.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно тези изводи на районния съд,
поради което намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационната жалба като неоснователна – без уважение.
В касационното производство е направено искане за заплащане на разноски в
полза на ответната страна по касационната жалба, което следва да бъде уважено.
Разноските са в размер на 800 (осемстотин) лева заплатено адвокатско
възнаграждение, за което са представени и доказателства за извършването им –
договор за правна зашита и съдействие.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен
съд – Пазарджик, ХІ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 405 от 13.10.2022 г., постановено по н.а.х. дело №
772/2022 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик да заплати на Община
Септември, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Септември, ул.
„Александър Стамболийски“ № 37А, представлявана от Кмета В. Р., сторените по
делото разноски в размер на 800 (осемстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.