РЕШЕНИЕ №261028
31.03.2021 г., гр. Пловдив.
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХП-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9694 по описа на същия съд за 2020г,, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.
Искова молба на В.Г.Ш. , ЕГН **********, съдебен адрес *** ********** , против Т.Ц.Б., ЕГН **********,***, с иск с правно основание в чл. 240 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 422 от ГПК,
Ищецът твърди да има сключен с ответника формален - в писмена форма - договор за заем от дата 27.12.2016 година. По силата на договора , на ответника бил даден заем в размер на 3 000 лв., които той се задължил да върне в срок до 31.12.2019 г.
Парите не били върнати и за тази сума ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение № 79 от 10.01.2020 год., издадена по ч. гр, дело №276/2020 год. по описа на Районен съд Пловдив, XIX гр.с. Против така издадената заповед длъжникът възразил в срока по чл. 414 от ГПК, затова ищецът, комуто е даден срок но чл. 422 от ГПК иска да се постанови решение, с което да се приеме за установено съществуването на това вземане и да се присъдят разноските по спора.
Ответника не се ангажира с участие в производството - не е подал отговор на исковата молба , не се е явил или представлявал в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовно връчените книжа.
Искът е допустим . Има идентичност между описаното в заповедта за плащане вземане, и това, предмет на исковата молба, спазени са и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК.
Съдът, като се запозна със становищата на страните и ангажираните от тях доказателства, съобрази следното:
По делото, на л. 5 , има заверено от ищеца и неоспорено от ответника копие от договора от дата 27.12.2016 година. Страните са договорили Б. да получи назаем сума от 3000 лева , която да върне в срок до 31.12.2019г. Предаването на заемната сума ( договорът за заем е реален) личи от клаузата на чл. 2 от договора, според която самия договор има характер на разписка за получаване на сумата от заемателя. Последният не доказва плащане, не е направил други възражения, при което съдът приема иска за основателен и доказан. Даденият за връщането на сумата срок е изтекъл без резултат.
Ответника следва да понесе и разноските по спора.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Признава за
установено по отношение на Т.Ц.Б., ЕГН **********,***, че в отношенията между
страните , дължи на В.Г.Ш. , ЕГН **********, съдебен адрес *** *******, плащане
на сума от 3000 ( три хиляди ) лева - главница по договор за заем от
дата 27.12.2016 година, ведно със законната лихва върху нея от датата на
постъпване на заявлението в съда - 09.01.2020г . до окончателното изплащане на
вземането , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 79 от 10.01.2020 година по ч. гр. дело №276/2020 год. по описа на
Районен съд Пловдив, XIX гр.с.
Осъжда Т.Ц.Б., ЕГН **********,***, да заплати на В.Г.Ш. , ЕГН **********, съдебен адрес *** *******, разноски по двете производства в размер от 520 лева.
Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС, в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ