РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Пловдив, 23.02. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурор
КОСТАДИН ПАСКАЛЕВ, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. дело
№ 2995 по описа на съда за 2021 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е пред първа инстанция.
Образувано
е по искова молба от адв. Л.К., като пълномощник на Й.А.А., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, до Районен съд – Пловдив, на основание чл.86 от ЗЗД, против
Българска агенция по безопасност на храните, гр. С., бул. „***“ № 15а, с която
се предявява претенция срещу последно соченото лице за вреди от неизпълнение на
парично задължение в размер на 20.82 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 01.01. – 04.02.2021 г.
В
исковата молба се излагат обстоятелства, че с Решение № 182/29.01.2018 г.,
постановано по адм. д. № 2230/2017 г. по описа на Административен съд –
Пловдив, ответникът в настоящото производство е осъден да заплати на Й.А.
сумата от 2 189 лв., като обезщетение по чл.104 от ЗДсл, както и сумата от
159.50 лв. разноски по делото. Със заявление от 27.08.2020 г. изпълнителният
лист е предявен за плащане на длъжника, но към момента на подаване на исковата
молба – 01.03.2021 г. няма постъпило плащане на главницата по предявения
изпълнителен лист. Според жалбоподателя,
считано от изтичане на срока, даден със заявлението – 03.09.2020 г. длъжникът
изпада в забава, поради което дължи мораторна лихва върху общата главница от
2 342.50 лв. за част от периода на забавата, а именно: от 04.01.2021 г. до
04.02.2021 г. – 20.82 лв. Иска се от съда да постанови решение , с което да осъди агенцията за безопасност на
храните да изплати на Й.А. сумата от 20.82 лв. представляваща мораторна лихва
върху главницата от 2 342.50 лв. и се претендират разноски по делото.
След
спор за подсъдност и контрол за законосъобразност на определения и
разпореждания на РС – Пловдив и на определение на ОС - Пловдив, делото е
препратено на административен съд по подсъдност, тъй като е прието, че се касае
до родова подсъдност от друго дело със същите страни, както и до административноправни
отношения, понесени щети от незаконосъобразни действия на административен
орган, и претенция за лихви, произтичащи от тези взаимоотношения.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Ответната
страна - Българска агенция по безопасност на храните, редовно призована, чрез
процесуалния си представител юриск. В., оспорва жалбата и моли съда да отхвърли
иска. На първо място, счита, че агенцията не е задължена като отделна и
самостоятелна структура от Областна дирекция по храните – Пловдив, на която по
надлежния ред е изпратен изпълнителния лист, за което свидетелстват приложените
по административната преписка документи. Наред с това, възразява срещу
описаните в исковата молба разноски, тъй като начисляване на лихви върху тях не
се дължат.
Контролиращата
страна – Окръжна прокуратура – Пловдив, изразява становище, че исковата
претенция е недоказана по основание и размер и моли съда да я отхвърли изцяло,
ведно с произтичащите от това последици, касаещи разноските по делото.
Като
съобрази становищата на страните и събраните доказателства, съдът прие следното
от фактическа страна:
С
искова молба вх. № 13900/09.08.2017г. Й.А.А., е предявил претенция за
обезщетение по чл.104 от Закона за държавния служител /ЗДСл/, за което е
образувано и се е провело съдебно производство по адм. д. № 2230/2017 г. по
описа на Административен съд – Пловдив. С исковата молба са изложени
обстоятелства за търсено обезщетение в размер на 3 516.00 лв., ведно със
законната лихва за забава от 07.04.2017 г. до датата на исковата молба,
съответно, до окончателното изплащане, както и са претендирани разноски по
делото, дължащи се на отменена на 21.03.2017г. с влязло в сила решение Заповед №
ОСОС 135 на ИД на БАБХ – София. С Решение № 182/29.01.2018 г. по адм. д.
2230/2017 г., IX състав на Административен съд – Пловдив, е осъдил
БАБХ да плати на Й.А.А. сумата от 2 183.00 лв. обезщетение по чл.104 ал.1
от ЗДСл, както и 159.50 лв., разноски по делото. На 26.06.2020 г. е издаден
изпълнителен лист за цитираните по-горе суми от съдия при Административния съд
в гр. Пловдив, който изпълнителен лист, със заявление от 24.08.2020 г. е предявен
на БАБХ – София, който надлежно го е препратил с писмо изх. Ю-651/02.09.2020 г.
на ОБДХ – Пловдив. Независимо, че по настоящото дело не се представят
доказателства за изплатено от ОДБХ – Пловдив обезщетение и разноски в сочените
размери, съдът приема, че по това обстоятелство спор между страните няма. Липсват,
обаче, доказателства на коя дата е преведена сумата в размер 2 342.50 лв.,
независимо че с Разпореждане № 7250/25.11.2021 г. настоящата инстанция е дала
указания на ищеца, че носи доказателствена тежест да докаже иска по размер и
основание с всички допустими доказателства, да ангажира допълнителни доказателства
и да изрази становища по спорните въпроси. В исковата молба се иска от съда да
уважи претенция от 20.82 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.01.2021г. до 04.02.2021г..
Горната
фактическа обстановка се изяснява от представените по административната
преписка заявление от 24.08.2020 г. до БАБХ – София, с което е предявен
изпълнителен лист от 26.06.2020 г.; изпълнителен лист от 26.06.2020 г.; Решение
№ 182/29.01.2018 г., постановено по адм. д № 2230/2017 г. по описа на
Административен съд – Пловдив; отговор на жалбата от БАБХ – София изх. № ИД
-119/22.04.2021 г., с който се излагат доводи за неоснователност на последната; писмо изх. № Ю-651/02.09.2020 г. на БАБХ –
София до ОДБХ – Пловдив; преводно платежно нареждане от 24.08.2020 г. и
известие за доставяне. В хода на съдебното не се представят други
доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, като съобрази събраните в
производството доказателства, обсъдени поотделно и в съвкупност, съдът формира
следните правни изводи:
Исковата
молба изхожда от надлежна страна ,като подадена от лице, имащо правен интерес
от нея, срещу надлежен ответник, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна поради следните за това съображения:
Съдът
намира, че в случаят не са налице обстоятелства, които да определят предявеният
иск по посоченото основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Не се отнася и до претенция
по реда чл.86 от ЗЗД. Касае се до производство по чл.176 от АПК. Безспорно е, че в исковата молба по адм. д. №
2230/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, от страна на ищеца Й.А.
са претендирани: сумата за обезщетение по чл.104 ал.1 от ЗДСл в размер на
3 516.00 лв., лихва за забава за периода от 07.04.2017г. до датата на
исковата молба, съответно, до окончателното изплащане на сумата. Безспорно е,
че както в мотивите, така и в диспозитива на Решение № 182/29.01.2018 г. по посоченото
административно дело, съдът се е произнесъл само и единствено по размера на
обезщетението, който е определен чрез възложена съдебна експертиза и по размера
на разноските, като не се е произнесъл изобщо по исковата молба в частта за дължимите
лихви. Съдебното решение е влязло в законна сила и на 26.06.2020 г. е издаден
изпълнителен лист. Исковата молба по настоящото съдебно производство е подадена
на 01.03.2021 г. .В случаят е налице сила на пресъдено нещо, която е един от
ефектите на съдебно решение, проявяващ се, когато решението влезе в сила. Даденото
в него разрешение на правния спор е окончателно и всички граждани и органи
трябва да се съобразяват с него. В случая ОДБХ – Пловдив се е съобразила именно
с това влязло в сила съдебно решение и е изплатила сумите, посочени в
диспозитива на съдебното решение. Действително, налице е пропуск от страна на произнасящия
се съдебен състав, постановил влязлото в сила № 182 от 29.01.2018г., предвид
факта, че той не се е произнесъл по исковата молба и в частта за претендираните
лихви. Касае е се за пропуск в съдебното решение, като съдът не се е произнесъл
по цялото оспорване, което е следвало да
бъде отстранено по реда на чл.176 ал.1 от АПК. Разпоредбата на чл.176 ал.1 от АПК гласи, че, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой
почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок,
постановява допълнително решение. От събраните по делото доказателства не се
установява, Й.А.А. да е отправил искане до съда да допълване на съдебното
решение, в частта за изплащане на лихвите, считано от 07.04.2017 г. до датата
на исковата молба, респ. до окончателното изплащане на сумите. Посоченият
пропуск се дължи само и единствено на бездействието на ищеца към момента на
издаване на Решение № 182/29.01.2018 г., когато е следвало в едномесечен срок
да подаде искане по чл.176 ал.1 от АПК. Като не е сторил това, ищецът сам се е
поставил в неблагоприятната ситуация да понесе финансовата тежест от
неизплащането на лихви по претендираните суми.
Ето
защо настоящата инстанция намира, че в настоящия казус не се касае в никакъв
случай по иск по реда на ЗОДОВ, тъй като според чл.203 ал.1 от глава ХІ на АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл.203 ал.2 от АПК за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат
разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Нормата на чл.1 от ЗОДОВ регламентира, че държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда,
установен в АПК. Основателността на иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ
предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда /претърпяна загуба или пропусната полза/ от такъв административен акт или
от незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Макар със ЗОДОВ
да се създава сравнително облекчен режим за ангажиране на отговорността на
държавата и общините за вредите, причинени при изпълнение на административна
дейност, доказателствената тежест за установяване на изброените по-горе
предпоставки за ангажиране на отговорността, е изцяло на ищеца. В случая, безспорно лицето Й.А. е
обезщетено от незаконосъобразни действия от държавен орган по надлежния съдебен
ред, като са му присъдени сума за обезщетение и разноски по делото. Липсва
произнасяне само и единствено в частта за претендираните лихви, което е
следвало да бъде сторено по реда на чл.176 ал.1 от АПК, както се посочи
по-горе, но не и да се претендират лихви за по-късен период, за който дори,
каза се също така по-горе, липсват доказателства по какъв начин този период е
свързан с предявените претенции.
Каза
се, не се касае и до производство по реда на чл.86 от ЗЗД, тъй като съгласно
този текст, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение
в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая безспорно липсва
неизпълнение на задължение - категорично
е, че ОДБХ – Пловдив е изплатило на ищеца сумите така, както са постановени с
влязлото в сила съдебно решение, в което липсва произнасяне в частта на
претенцията за лихвите. Предвид изложеното съдът намира исковата молба за
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на спора и предвид претенциите на ищеца за присъждане на разноски по
делото, съдът намира, че такива не се следват.
По
изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от Й.А.А., ЕГН **********,***, чрез
адв. Л.К. против Българска агенция по безопасност на храните, гр. София, с
която се предявява искане за вреди от неизпълнение на парично задължение в
размер на 20.82 лв., представляваща мораторна лихва върху присъдено обезщетение
за периода от 01.01.2021 до 04.02.2021г..
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ: