Р Е Ш Е Н И Е
№ 25.10.2019
година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА
ЗАГОРА ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 08 октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: МИЛЕНА КОЛЕВА
Секретар: ЛАЗАРИНА ЛАЗАРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИЛЕНА КОЛЕВА
гр.дело № 6008 по описа за 2018
година и за да се произнесе, съобрази
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД твърди в исковата си молба, че на 29.05.2018г. подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК пред
Районен съд – Стара Загора за вземанията си към ответницата Н.О.В., в размер на
218,70 лева. По входираните документи било образувано частно гражданско дело №
2672/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по което дело била издадена
заповед за изпълнение. Тъй като длъжникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5, ищцовото дружество
подава Настоящият установителен иск в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищцовото
дружество „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен
снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал
електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия.
Действащите общи условия през процесния период били Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл. 35, ал.1 от общите условия същите влизали в сила 30
дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на
чл. 7, т. 1 от общите условия и подадените документи ищцовото дружество поело
задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на
ответницата, находящ се в гр. Стара Загора, ул. 3-ти март № 5, ет. 1,
индивидуализиращ се ИТН: 2063725.
За ответницата
Н.О.В. бил открит клиентски номер **********. същата била собственик на
присъединение към електроразпределителната мрежа имот за процесния период,
видно от приложените към молбата документи: Справка от Служба по вписванията,
заявление от новия собственик за услуга-смяна на клиент за обект на регулирания
пазар, копие на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот.
Ответницата от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се задължила да заплаща
всички свои задължения, свързани със снабдяване с електрическа енергия, в
срокове и по начините, определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение
на задълженията си по общите условия ищцовото дружество „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД доставило на обекта на Н.О.В. за периода от 09.03.2016г.
до 08.06.2016г. електроенергия на обща стойност 196,43 лева, която до момента
на подаване на иска не била заплатена от ответницата. Поради забава в заплащане
на консумирана ел. енергия, ответницата дължала законна лихва в общ размер от
22,27лева за периода 17.05.2016г. до 28.05.2018г. Законна лихва за забава се дължала за период
от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство,
както следва:
Период на доставка Падеж Вид Номер
док. Сума
09.03.2016-08.04.2016 16.05.2016 Главница
ФЕ ********** 108.06
17.05.2016-28.05.2018 Лихва 22.27
09.04.2016-08.05.2016 06.06.2016 Главница
ФЕ1152125592 74.94
07.06.2016-28.05.2018 Лихва 0.00
09.05.2016-08.06.2016 27.06.2016 Главница
ФЕ1153758363 13.43
28.06.2016-28.05.2018 Лихва 0.00
С оглед на гореизложеното моли съда да
постанови решение, с,което да признае за установено съществуването на
вземанията на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД към Н.О.В., както следва:
- 196,43 лева/ сто деветдесет и шест
лева и 43 ст./, представляващи стойност на консумирана от обекта на потребителя
електрическа енергия за периода от 09.03.2016г. до 08.06.2016г.;
- обезщетение за забавено плащане на
главница, в размер на законна лихва за периода от 26.01.2016г. до 17.05.2018г.
в размер на 22,27 лева / двадесет и два лева и 27 ст./;
- законна лихва върху горепосочената
главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 29.05.2018г., до окончателното изплащане на
задължението.
Моли съда да им бъдат присъдени направените по
настоящото дело разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, както и направените разноски по ЧГД № 2672/18 по описа на
Районен съд – Стара Загора в размер на 175 лева.
В законоустановеният срок по делото е
постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата Н.О.В., в
който счита, че предявения иск е допустим, но неоснователен към настоящият
момент. Назначения особен представител на ответницата Н.О.В., заявява, че след
разговор със същата, тя отговорила, че ще заплати дължимата сума по предявения
иск от ищцовото дружество.
На 15.07.2019г. ответницата заплатила
сумата, за което е представено и моли съда да приеме като доказателство по
делото приложените системни бонове по процесните фактури.
Предвид гореизложеното моли съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.
След като
обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намери за
установено следното :
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 2672/2018г. по описа на Районен
съд - Стара Загора се установява, че на основание чл. 411 ал.3 ГПК, съдът е
издал заповед за изпълнение № 1448/30.05.2018г., с която е разпоредил длъжникът
Н.О.В. да заплати на кредитора „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, сумата от 196,43 лв. – главница, представляваща неплатена цена за
доставена електрическа енергия за
периода от 09.03.2016г. до 08.06.2016г. по партида № **********, сумата от 22,27 лв. – мораторна лихва за
периода от 17.05.2016г. до 28.05.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от 28.05.2018г. до изплащането й, както и сумата от 75 лв. –
разноски по делото.
В срока по чл. 414 ал.2 ГПК, ответникът е възразил, че не дължи вземането
по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В законоустановения срок по чл. 415 ал. 1 ГПК заявителя е предявил
иск за съществуване на вземането си, предмет на настоящото производство.
Видно от представените по делото касови бележки от 15.07.2019г., ответникът
е заплатил изцяло претендираната сума от 218,70 лева.
Ето защо, исковете за заплащане на сума в размер на 196,43 лв. –
главница, представляваща неплатена цена за доставена електрическа енергия за периода от 09.03.2016г. до 08.06.2016г. по
партида № **********, сумата от 22,27
лв. – мораторна лихва за периода от 17.05.2016г. до 28.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.05.2018г. до изплащането й, следва да бъдат отхвърлени, като погасени
чрез плащане.
По отношение на претендираните разноски от ищеца, съдът
възприема следното:
На основание чл.78 ал.2 от ГПК, ако
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае
иска, разноските се възлагат върху ищеца.
От събраните доказателства по делото, се установява, че заявлението
е подадено в съда на 29.05.2019г., а заплащането на главницата и лихвата е
станало след завеждане на заявлението в съда. Ето защо, следва да се направи
извода, че ответницата с поведението си е станала причина за завеждане на
делото. Следователно, не е налице едното от двете условия на чл.78 ал.2 от ГПК
за възлагане на разноските върху ищеца. /В този смисъл е константната практика
на ВКС – Решение № 124/16.01.1957г. по гр.д. № 7153/1956г., ІV г.о. на ВКС,
Решение № 788 от 30.03.1954г. по гр.д.№ 5352/1953г., І г.о. на ВКС, Решене №
1458/23.08.1955г. по гр.д.№ 4469/1955г., ІV г.о. на ВКС, Решение № 2619/
19.11.1965г. по гр.д.№ 2200/1965г., ІІ г.о. на ВКС, Определение № 605 от
10.06.2002г. по гр.д.№ 1093/2001г., ІІ г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, съдът счита,
че ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото и по ч.гр.д. № 2672/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора разноски
за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за особен
представител в размер на 300 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов, със
съдебен адрес:***, чрез юрисконсулт Р. Сулева - Черняева против Н.О.В., ЕГН **********
*** искове, с които се иска да се признае за установено по отношение на
ответника Н.О.В., че дължи
на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД сумата в
размер на 196,43 лв. – главница, представляваща
неплатена цена за доставена електрическа енергия за периода от 09.03.2016г. до 08.06.2016г. по
партида № **********, сумата от 22,27
лв. – мораторна лихва за периода от 17.05.2016г. до 28.05.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от 28.05.2018г. до изплащането й, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2672/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора, като
ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА
Н.О.В.,
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.Христо Г.Данов сумата от 300 лева,
представляваща направени разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.
№ 2672/2018г. по описа на Районен съд - Стара
Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :