РЕШЕНИЕ
номер 1458, 05.11.2018г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, осми състав,
на двадесет и
трети октомври, две хиляди и осемнадесета година,
в публично
съдебно заседание в следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар :
Златка Калоянова
Прокурор :
.............................
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
3381 по описа на съда за 2018 година, за
да се произнесе взе предвид следното :
Производството е oбразувано по повод жалба на К.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, срещу наказателно постановление № 18-0769-001100/ 14.05.2018г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Бургас, с което за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени глоба в размер на 850 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са
отнети 12 контролни точки. С жалбата се иска
отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано. Излагат се доводи за наличие на психическо заболяване на
жалбоподателя към момента на извършване на деянието, което изключва неговата
вменяемост, поради което и неговата административнонаказателна
отговорност е била неправилно ангажирана. Представят се доказателства
Жалбата е депозирана в срока за обжалване
от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.10.2017г.
в 05:39 часа в гр.**********“ в посока от Пътен възел „Юг“ към кръстовище с
ул.“С.“, до бензиностанция „Л., лек автомобил „Ш.К.“ с peг.№ ****** се движел със скорост от 149км./ч. при
разрешена скорост за движение за този пътен участък в населено място с пътен
знак В-26 до 80 км/ч. Скоростта била установена
със стационарна радарна система Sitrafik Lynx ERS-400 с фабр.№ 003059049644, снимка № 0004.
Участъкът от пътя бил сигнализиран с пътен знак Е-24.
Изготвена била справка за собствеността на автомобила, от която се
установило, че лек автомобил „Ш.К.“ с peг.№ ******* е
собственост на К.Д.Г., ЕГН **********,
който бил поканен да се яви в Сектор „ПП“ ОД на МВР-
Бургас.
На 28.02.2018г.
в декларация по чл.188 ЗДвП К.Д.Г. посочил, че той бил водачът, управлявал
автомобила на 11.10.2017г. в 05:39 часа, поради което му бил съставен акт за установяване на административно
нарушение за извършеното нарушение на чл.21, ал.2 ЗДвП на същата дата.
При съставянето на акта жалбоподателят не
направил възражения по акта. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
писмени възражения.
Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административни наказания глоба в размер на 850 лева, лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12
контролни точки.
При
извършената служебна проверка съдът констатира, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон.
Изложената фактическа обстановка, която не се
оспорва и от страните, съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателствени средства. Видно от съдебно-психиатричната експертиза се установява,
че Г. е бил приет и лекуван в „Център за психично здраве Проф.Д-р Иван Темков-Бургас“ЕООД Бургас с диагноза: Биполярно афективно разстройство. Според експертното заключение това състояние не е позволявало на
Г. да разбира свойството или значението на извършеното, или да ръководи
постъпки си в периода месец 27.08.2017г.-27.10.2017г.. През този период съзнанието
на жалбоподателя било болестно
променено и той не е бил в състояние да разбира свойството или значението на
извършеното или да ръководи постъпките си.
Съгласно
чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или
бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред, следователно за да бъде едно деяние
квалифицирано като административно нарушение следва да отговаря на изискванията
на чл. 6 от ЗАНН. Според препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на
вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че към момента на
извършване на деянието-предмет на настоящото производство жалбоподателят Г. е
страдал от психическо заболяване, което временно го е лишило от способността да
съзнава значението на извършените от него действия и съзнателно да ги ръководи
и изключва неговата отговорност за това деяние действия. Изследвайки субективната страна на
извършеното, съдът предвид доказателствата по делото достигна до извод, че Г.
се е намирал в състояние на невменяемост към момента на извършване на деянието,
за което е санкциониран по административен ред. Това обстоятелство, на
основание чл.11, ал.2 от ЗАНН, вр. чл.33, ал.1 от НК
изключва отговорността на нарушителя, тъй като субект на административнонаказателна
отговорност може да бъде само вменяемо
лице. Деянието предмет на настоящото производство не
е административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН, тъй като не е било
извършено виновно от жалбоподателя. След като не е налице административно
нарушение, то издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно,
в противоречие с чл.53 от ЗАНН и следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0769-001100/ 14.05.2018г., издадено от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Бургас, с което на К.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес *** за извършено нарушение по чл.21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12
/дванадесет/ контролни точки
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
Вярно с оригинала!
З.К.