Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. София, 10.08.2023г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, I-18 състав, в открито заседание на 13.07.2023г., в състав:
Председател: ПЕТЪР
БОСНЕШКИ
Секретар: Надежда Масова
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №13353 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба от Г.А.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу ЧСИ М.Б., с адрес:гр.София, бул.“ *****, която са предявени искове с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр.чл.441 ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, с които се иска да ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните суми за вреди от незаконосъобразни действия по изп.д.№2525/2020г. по описа на ЧСИ М.Б. както следва:
-сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от следните незаконосъобразни действия:насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на ищеца, поради което същият не е получил помощите и обезщетенията си, които са превеждани по банковата му сметка, както и пропусната полза от невъзможността да започне работа поради липса на средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2020г. до 04.12.2020г.
-сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания,стрес, напрежение, страх, психическо и емоционално страдание, вследствие на постоянното преследване от страна на ответника за заплащане на суми, които ищецът не дължи.
Ищецът твърди, че горепосочените вреди са претърпени от незаконосъобразни действия на ЧСИ М.Б., които са се отразили изключително неблагоприятно върху живота на ищеца. Същият е нямал средства, необходими за ежедневното му съществуване, като е преживявал благодарение на помощта на болната си майка, която е поставена в мизерно положение.
В законоустановения срок ответникът ЧСИ М.Б. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер, като иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът оспорва да са налице незаконосъобразни действия по принудително изпълнение, като излага подробни обяснения на отделните изпълнителни действия. Възразява се, че исковата молба е и с крайно и необосновано завишен размер.
По
допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се произнесе по съществото на делото.
Съгласно константната съдебна практика процесуалната легитимация на страните е предпоставка за допустимост на иска, докато материалната легитимация обуславя основателността на иска. Процесуалната легитимация и на двете страни следва не от някакви обективни факти, които трябва да се издирят и докажат, а единствено от твърденията на ищеца относно спорното право, така както същото е индивидуализирано от основанието и петитума на исковата молба. Съдът намира, че с исковата молба ищецът твърди, че е длъжник по изп.д.№2525/2020г. по описа на ЧСИ М.Б., като с незаконосъобразните действия на същия ЧСИ са му причинени процесните вреди, поради което исковете са допустими.
По основателността:
Видно от приложеното към настоящето дело копие на изп.д.№2525/2020г. по описа на ЧСИ М.Б. същото изпълнително дело е образувано по възлагателно писмо за събиране на публични вземания на Столична община от 30.06.2020г., на основание Наказателно постановление №284821/2016г. на Столична община, влязло в сила на 19.05.2017г., с което на ищеца Г.А.С. е наложена глоба в размер на 200лв.
С разпореждане от 30.06.2020г. на ЧСИ М.Б. е изпратена призовка на доброволно изпълнение до длъжника, разпоредено е проучване имущественото състояние на длъжника, както и налагане на запор върху вземанията на длъжника.
Видно от удостоверение от НАП от 23.07.2020г. ищецът Г.С. има непогасени публични задължения в размер на 150лв., поради което и на основание чл.458 ГПК същите са приети за събиране в изпълнителното производство. Начислени като дължими по процесното изпълнително дело са и такси и разноски в общ размер на 129,70лв. Общият размер на дължимите се суми по процесното изпълнително дело е от 479,70лв., която сума е отразена и в ПДИ до длъжника.
От извършената справка е установено, че длъжникът има открита банкова сметка *** „Юробанк България“АД, като с разпореждане от 21.07.2020г. на ЧСИ М.Б. е наложен запор върху вземанията на длъжника от същата банка до сумата от 479,70лв. Запорното съобщение е получено от банката на 22.07.2020г.
Със запорното съобщение е указано на банката в едноседмичен срок от получаването да даде информацията по реда на чл.508 ГПК.
Към датата на налагане на процесния запор по изпълнителното дело не са налице доказателства, от които да и видно какъв е произходът на средствата по процесната банкова сметка.
***.№8655/09.11.2020г. на ВКС, подадена от ищеца, е поискано вдигане на запора върху банковата му сметка, като се твърди, че сумите по същата са преведени като стипендия за обучение от Бюро по труда.
Със съобщение изх.№2034/12.01.2021г. на ЧСИ М.Б. са вдигнати наложените запори по сметката на ищеца до размера на сумите, които са с характер на трудово възнаграждение и стипендия. Запорът следва да остане вписан и да се изпълнява само за суми, постъпващи на други основания по същата сметка до окончателното изплащане на сумите по изпълнителното дело.
Няма спор по делото, че по изпълнителното дело няма събрани суми срещу длъжника по същото, който се явява ищец в настоящето производство.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за устанонвено от правна страна следното:
Съгласно постоянната съдебна практика при иск предявен на основание чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл.441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД, отговорността ще възникне, когато има неправомерни действия на ЧСИ, настъпила вреда, причинена при изпълнение на дейността на ЧСИ и причинна връзка. Съдът по деликтния иск е длъжен да прецени процесуалната законосъобразност на действията и бездействията на съдебния изпълнител. Принудителното изпълнение е процесуално законосъобразно, когато изпълняемото вземане е удостоверено в изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на принудително изпълнение и са спазени другите изисквания на процесуалния закон. Противоправността, като елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосъобразност на действието или бездействието на съдебния изпълнител. Обезщетение от частните съдебни изпълнители се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т. е. тези които увреденият не би претърпял, ако не бе незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, и които са типична, нормално настъпваща последица от вредоносния резултат.
В процесния случай ищецът претендира процесните вреди, като следствие от незаконосъобразно наложен запор върху банковата му сметка.
Съгласно разпоредбата на чл. 507, ал.1 ГПК запорното съобщение до третото задължено лице се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника. Именно така е процедирал и ответния ЧСИ, като на 21.07.2020г. е наложил запор върху банковата сметка и е изпратил ПДИ до длъжника. При налагане на запор върху банкова сметка ***т да знае както какъв е размера на сумите по съответната банкова сметка, ***етния превод. Съгласно т.5 ТР3/2017 ОСГТК налагането на запора и последващите изпълнителни действия по отношение на вземането се предприемат само въз основа на твърденията на взискателя, че неговият длъжник има определено вземане към трето лице. Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице.
В процесния случай ответния ЧСИ е изпълнил задълженията си, като в запорното съобщение е указано на банката в едноседмичен срок от получаването да даде информацията по реда на чл.508 ГПК. Именно това е редът, по който ЧСИ би могъл да получи информация за правнорелевантните обстоятелства по чл.446 и чл.446а ГПК относно евентуален несеквестируем доход. За третото лице- платец, когато същото е банка съществуват и самостоятелни задължения по реда на чл. 446а ГПК, за евентуалното неизпълнение на които не следва да отговаря съответния ЧСИ.
В същото време съдът намира, че ищецът не се е възползвал от правото си по чл.446а, ал.5 ГПК да уведоми ЧСИ за евентуално насочено изпълнение върху несеквестируем доход.
Не е спорно по делото, че няма данни запорирани несеквестируеми суми да са платени на ЧСИ.
Всичко посочено по-горе води до извод, че ЧСИ не е нарушил процесуалните си задължения при налагане на процесния запор по изп.д.№2525/2020г. по описа на ЧСИ М.Б.. След като не е налице противоправното поведение на ЧСИ при действията му, сочени от ищеца, то и не може в случая да бъде ангажирана неговата деликтна отговорност спрямо него.
За пълнота следва да бъде посочено още, че ищецът не доказва и настъпване на процесните вреди, които са хипотетични, а не реално претърпени такива.
Липсата на елемент от фактическия състав на деликта води до неоснователност на исковете за реализиране деликтната отговорност на ЧСИ и същите подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на ответника сумата от 1300лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от Г.А.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу ЧСИ М.Б., с адрес:гр.София, бул.“ *****, с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ, вр.чл.441 ГПК, вр. чл. 45 от ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните суми за вреди от незаконосъобразни действия по изп.д.№2525/2020г. по описа на ЧСИ М.Б. както следва:
-сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба от следните незаконосъобразни действия:насочване на изпълнението върху несеквестируеми вземания на ищеца, поради което същият не е получил помощите и обезщетенията си, които са превеждани по банковата му сметка, както и пропусната полза от невъзможността да започне работа поради липса на средства, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.08.2020г. до 04.12.2020г.
-сумата от 50000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и страдания,стрес, напрежение, страх, психическо и емоционално страдание, вследствие на постоянното преследване от страна на ответника за заплащане на суми, които ищецът не дължи.
ОСЪЖДА Г.А.С., с ЕГН:********** и адрес:г***, да заплати на ЧСИ М.Б., с адрес:гр.София, бул.“ *****, сумата от 1300лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен срок от връчване на препис от решението на страните.
СЪДИЯ: