№ 2433
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110203010 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП) № 22-4332-028754 от 13.01.2023г., Г.В.Б. -
началник група към СДВР ОПП е наложила на К. Б. К., с ЕГН **********, административно
наказание - глоба, в размер 2000. 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от две години, на основание чл.53 от ЗАНН, за нарушение на 174, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало наказаното лице,
което подава в срок жалба срещу него. Сочи, че фактическата обстановка, описана в акта за
установяване на административно нарушение /АУАН/ и наказателното постановление не
отговаря на истината. Релевира липсата на описание на вмененото му нарушение. Навежда
доводи за несъставомерност на извършеното от него деяние. Моли за отмяна на НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява, като се
представлява от адв. В. Н., който счита делото за изяснено от фактическа страна. Сочи, че
изложените в жалбата възражения са доказани с оглед проведените в хода на съдебното
следствие разпити. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована - не изпращат представител.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и
извърши служебна проверка на развитието на административнонаказателното производство,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят К. К. бил правоспособен водач на МПС. На 26.12.2022 г. около 06:00
часа, същият управлявал личния си лек автомобил Ауди КУ 7 с рег.№ СВ****РН, в гр.
София по бул. „Цветан Лазаров“ с посока на движение от бул. „Асен Йорданов“ към борса
Слатина и при автомивка Грипло бил спрян за проверка от екип на ОПП СДВР, който решил
да тества водача за алкохол. Последвали няколко безуспешни опита за тестване на
1
жалбоподателя за наличие на алкохол, като използваното средство за измерване - Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA 0139 не отчело резултат на дисплея.
На мястото на инцидента случайно пристигнал и свидетелят И.Н., който бил познат на
жалбоподателя. Същият разбрал, че служителите на МВР неуспешно се опитват да тестват
К. за алкохол, при което предложил и той да направи опит да бъде тестван, като
служителите на МВР му дали индивидуален накрайник и същият опитал да направи проба с
дрегера, но на дисплея не бил отчетен никакъв резултат.
Вследствие невъзможността да бъде взета валидна проба за алкохол, на жалбоподателя
К. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № GA796463 от
26.12.2022 г., в който бил отразен отказа му да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол. Служителите от отдел „Пътна полиция“
издали на жалбоподателя талон за изследване № 113604 заедно с холограмни стикери към
него. Тъй като жалбоподателят отказал да подпише съставения му акт за установяване на
административно нарушение и талона за медицинско изследване, служителите го
освободили, като впоследствие повикали друг техен колега - свидетелят К.Д., който
удостоверил с подписа си отказа на водача да подпише съставения му акт, който отказ не
установил непосредствено.
Водачът не се явил в лечебно заведение за даване на кръвна проба.
Въз основа на посочения по-горе акт било съставено процесното НП № 22-4332-028754
от 13.01.2023г., с което Г.В.Б., началник група към ОПП при СДВР е наложила на К. Б. К., с
ЕГН **********, административно наказание - глоба, в размер 2000. 00 /две хиляди/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, на основание чл. 174, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа показанията
на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – актосъставителят Д.И.,
свидетелите И.С., К.Д. и И.Н., както и въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК
към делото писмени доказателства: АУАН, НП, списък на преминали средства за измерване,
разпечатка от Алкотест Дрегер 7510 сериен номер ARNA 0139, талон за медицинско
изследване ведно с холограмни стикери, постъпили отговори от Дирекция „Вътрешна
сигурност“ към СДВР, Военномедицинска академия и УМБАЛ „Света Анна“, справка за
нарушител/водач, Заповеди и актове за удостоверяване на заеманата длъжност, договор за
правна защита и съдействие и пълномощно.
Съдът кредитира с доверие приобщените по делото гласни доказателствени средства
като преценява същите за хронологично последователни, изчерпателни и подкрепящи се от
събраните по делото писмени материали. От показанията на изслушаните в съдебна зала
свидетели се установява липсата на обективиран отказ от страна на жалбоподателя да бъде
проверен с техническо средство за употреба на алкохол. Видно от показанията и на
полицейските служителите жалбоподателят е правил неколкократно опити да бъде тестван,
като е издишал въздух с дрегера. Причината за невъзможността за успешен тест не може да
бъде обективно установена по делото, макар и уредът да е бил изправен и с него да са
извършвани проби. Напълно възможно е пробите да не са били успешни поради субективно
поведение на самия тестван, но причината за това не можа да бъде категорично установена
от материалите по делото въпреки положените от съда усилия. Видно е, че К. не е отказвал
да извършва тестване, а същото е било неуспешно, като това може да се дължи на
разнородни причини, включително и обективна невъзможност на водача да даде правилно
проба, което обаче не може да бъде вменено в негова отговорност. Видно от показанията и
на Н., същият също не е успял да даде валидна проба, макар и да се е опитал и да му е била
2
предоставена такава възможност. В тази част показанията му не се оборват от полицейските
служители, които заявяват, че такова лице действително е присъствало, но не помнят дали е
тествано. В крайна сметка следва да се има предвид, че нарушението, за което е наказан
жалбоподателят, е умишлено, а в хода на следствието не се установиха действия с такава
форма на вина. Доколкото опити за даване на проби са правени, съставомерен би бил
отказът след дадено предписание от страна на служителите на МВР да не се даде кръвна
проба, за което жалбоподателят не е наказан. АУАН е съставен за отказа на водача да бъде
тестван с дрегер на мястото на спиране.
Видно от показанията на свидетелят Димитров същият е пристигнал при колегите си
И. и С. след освобождаването на жалбоподателя от проверка. В този смисъл същият не е
станал свидетел на отказа на жалбоподателя да разпише АУАН, което напълно
компрометира неговата функция по удостоверяване именно на този отказ, което съдът
намира за съществено процесуално нарушение.
Съдът възприема в цялост и приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от писмените доказателствени източници, събрани в хода
на административнонаказателното производство и съдебното следствие. От постъпилите
отговори от страна на УМБАЛ „Света Анна“ и ВМА се установява липсата на данни за
жалбоподателя в регистрите на съответното лечебно заведение.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка, налага следните изводи от правна
страна:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу акт, който подлежи на обжалване, в
рамките на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, с оглед на което е допустима, а
разгледана по същество в рамките на правомощията на съда да извърши цялостна проверка
на обжалвания акт, налага отмяна на наказателното постановление.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу нарушителя е
повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на АУАН, който е съставен
от компетентен орган - мл. автоконтрольор Д.И. при СДВР ОПП, в рамките на материалната
и териториална компетентност на последния, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП.
Въз основа на обсъдения акт за установяване на административно нарушение е
издадено обжалваното НП, което е издадено от териториално и материално компетентен
орган, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП съдът констатира допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на валидно
удостоверяване отказа на жалбоподателя да подпише така съставения му от св. И. акт. Тази
констатация се потвърждава от показанията на тримата служители от отдел „Пътна
полиция“, като според изложеното от тях в съдебна зала отказът на жалбоподателя да
подпише съставения му акт бил удостоверен от пристигналия по-късно св. К.Д. след като
жалбоподателят вече си бил тръгнал. В тази насока са показанията на св. И.С., по думите на
когото „На водача съставихме акт за отказа и талон за кръвно изследване. Той отказа да
подпише документите и ние го пуснахме да си ходи. Оформихме документите, К.Д. дойде
накрая, тъкмо жалбоподателят си беше тръгнал“. Идентични по съдържание са и
3
показанията на самия свидетел, удостоверил с подписа си „предполагаемия отказ“ на
жалбоподателя. Съгласно показанията на посочения свидетел водачът не е бил там, когато се
е разписвал на акта и съответно свидетелят не е бил на мястото на проверката, когато
водачът е отказал да подпише акта. В настоящия случай и с оглед изложеното съдът намира,
че е опорочена процедурата по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН поради липсата на валидно
удостоверяване отказа на жалбоподателя да подпише съставния му акт. Според настоящия
съдебен състав, само на основание констатацията на това съществено нарушение на
процесуалните правила, така издаденото наказателно постановление следва да бъде
отменено, доколкото коментираното нарушение действително накърнява правото на защита
на санкционираното лице. Въпреки това, с оглед пълнота, съдът счете за необходимо да
разгледа спора по същество.
При разглеждане по същество
Посочената разпоредба на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП изрично предвижда
санкционирането на водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта. В настоящия случай, с оглед събраната по делото доказателствена маса – гласна и
писмена, съдът констатира допуснато нарушение на материалния закон. Видно от
изслушаните в хода на съдебното следствие показания несъмнено се установява липсата на
осъществен състав на нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Съгласно текста на
посочената по-горе за нарушена норма се изисква отказ от страна на проверявания водач да
бъде тестван за наличие на алкохол. Видно от свидетелските показания на тримата
полицейски служители от отдел „Пътна полиция“, жалбоподателят доброволно, на няколко
пъти, е направил опит да даде проба, поемайки и издишвайки въздух в предоставеното от
служителите измервателно средство - Алкотест Дрегер 7510 сериен номер ARNA 0139.
Съдът счита, че не може да се вмени в нарушение на жалбоподателя обстоятелството, че
направените от същия проби са невалидни, доколкото умишлени действия по
компрометиране на пробите не могат да бъдат установени от събраните по делото
доказателства. С оглед оказаното от жалбоподателя съдействие на полицейските служители
и най-вече обективираната в действията му готовност да бъде тестван за употреба на
алкохол, съдът намира за несъставомерно поведението на водача К.. Доколкото същият не е
изпълнил предписанието и не е дал кръвна проба, това му поведение се явява съставомерно
и на същия би могла да се ангажира административнонаказателната отговорност, за което
обаче АУАН не е съставян и НП не е издавано.
Настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи и липсата на
установени видео и аудио записи от оборудването на служебния автомобил на
проверяващите жалбоподателя служители, които да подкрепят изложената от
административнонаказващия орган обвинителна теза за умишлени действия на
жалбоподателя.
Доколкото от действията на жалбоподателя, материализирани в обективната
действителност и подкрепени гласно и писмено от събрания по делото доказателствен
материал, не може да се извлече отказ за проверка за установяване наличието на алкохол със
съответното техническо средство, то съдът намира, че не е консумирано посоченото в
АУАН и НП нарушение.
Ето защо, с оглед липсата на осъществено административно нарушение, жалбата се
явява основателна и процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.
4
При този изход на делото основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски. По делото жалбоподателят К. К. се представлявал от упълномощен
процесуален представител – адв. В. Н., на който е заплатил хонорар в размер на 1200 лв.,
съобразно приложените по делото договор за правна защита и съдействие. Следва СДВР да
бъде осъдена да заплати тези разноски в пълен размер, доколкото липсва направено
възражение за прекомерност.
Воден от гореизложеното, СРС, НО, 116-ти състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-028754 от 13.01.2023г., с което Г.В.Б.
- началник група към СДВР ОПП е наложила на К. Б. К., с ЕГН **********,
административно наказание - глоба, в размер 2000. 00 /две хиляди/ лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от две години, на основание чл.53 от ЗАНН, за нарушение на 174,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ /СДВР/ да заплати
на К. Б. К., с ЕГН **********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд,
град София, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5