Р Е Ш Е Н И Е №138/4.8.2020г.
гр.Карнобат
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ, ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ,
в открито
заседание на двадесет и осми юли през
две хиляди и двадесета година в състав:
Районен
съдия : Мариела И.
при участието на
секретаря Галина Милкова и прокурор, като взе предвид докладваното от съдия И. гр.д. № 9/2020г. по описа на КРС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано
по искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2
против А.А.П. с ЕГН ********** ***. Твърди се в молбата, че ответникът е кредитополучател
по договор за потребителски кредит PLUS -15269512 от 21.09.2017г. сключен между
ответницата и “БНП Париба Пърсънал файненс“ ЕАД за сумата от 4000лв. Срокът на договора е 5 години или до
20.09.2022г. Длъжникът не е спазил условията на кредита и е спрял заплащането
на месечните вноски, поради което считано от 22.08.2019г. договорът за кредит е
обявен за предсрочно изикуем.
На 17.10.2018г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г.
сключен между “БНП Париба Пърсънал файненс“ ЕАД
и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата което вземането на „
БНП Париба Пърсънал файненс“ ЕАД, произтичащо от договор за потребителски
кредит PLUS -15269512 от 21.09.2017г. е
прехвърлено на ищеца “Агенция за събиране на вземания” ЕАД. За извършена цесия
и обявената предсрочна изискуемост ищецът е съобщил на длъжника с уведомително
писмо изпратено с известие за доставяне, получено лично.
За събиране на вземането си
ищецът е инициирал заповедно производство - ч.гр.д.1019/2019г. по описа на КРС,
по което е издадена заповед, но последната е връчна по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.
Предвид изложеното е
направено искане да се приеме за установено спрямо ответника, че съществува
вземането на ищеца по договора за
кредит в размер на 3927,21лв.-главница,
2629,79лв.- възнаградителна лихва за периода
20.06.2018г.-20.09.2022г.,680.81лв.- обезщетение за забава за периода от
21.04.2018г.-30.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от датата на заявлението до окончателното погасяване на вземането, както и да се осъди ответникът да му заплати
разноските, направени в заповедното производство. Представя и ангажира
доказателства.
При условията на евентуалност е направено искане да се осъди ответницата
да заплати на ищеца гореописаните суми на посоченото основание. Заявена е претенция за разноски.
В с.з. не се явява
представител на дружеството, но е изпратено писмено становище, с което се
поддържат исковете.
В срока за отговор
ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В с.з. о не се
явява и не изпраща представител.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства и обсъди становищата на страните намира за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно договор за
потребителски кредит PLUS
-15269512 от 21.09.2017г. “БНП Париба Пърсънал файненс“ ЕАД предоставя на ответницата П. сумата от 4000лв.
Сумата следва да бъде върната на 60 погасителни вноски от 144.30лв.,
като крайният срок на договора е 20.09.22г. Годишният процент на разходите е 32.89%, а лихвеният процент 26,93%.
На 17.10.2018г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 27.07.2017г. сключен между “БНП Париба Пърсънал файненс“ ЕАД и “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по
силата което вземането на „ БНП Париба Пърсънал файненс“ ЕАД, произтичащо от
договор за потребителски кредит PLUS -15269512 от 21.09.2017г. е прехвърлено на ищеца “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД.
С пълномощно
№3230/2018г. “БНП Париба
Пърсънал файненс“ ЕАД е упълномощила „Агенция за събиране на вземания” ЕАД да уведомява съгласно чл.
99,ал.3 ЗЗД всички длъжници за сключения договор за прехвърляне на вземания.
С писмо от
19.08.2019г. „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД е уведомила отв. П. за извършеното прехвърляне на вземането, както и че
поради неплащане в срок на вноски по договора е настъпила автоматичната
предсрочна изискуемост по отношение на неизплатения размер на вземанията по
договора за кредит, считано от датата на получаване на уведомлението.
Последното е получено на 22.08.2019г. от майката на ответницата.
По делото е
назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която
се установява, че по делото са заплатени шест на брой погасителни вноски,
последната на която е тази на 20.03.2018г. С тези вноски се погасява част от
главницата в размер на 207.19лв. Така остатъкът от главницата по кредита
възлиза на сумата от 3 792.81лв.
Размерът на
обезщетението за забава за периода от 21.04.2018г. до 30.08.2019г. възлиза на
сумата от 595.68лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявените
установителни искове са частично основателни следните съображения:
Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да
съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има
действие спрямо длъжника и третите лица. Уведомяването за цесията трябва да
бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като целта на закона е
длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Понеже прехвърленото вземане е възникнало от
правоотношение между длъжника и стария кредитор, напълно логично е изискването съобщението
за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор, за
да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му
кредитор с нов /ТР № 142-7 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, решение № 123 от
24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ТК, II ТО на ВКС/. Затова съобщението от
новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Това
обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Според чл.
36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният
обем се определя според това, което упълномощителят е изявил /чл. 39 от ЗЗД/ и
не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни
норми на тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по
силата на принципа за свободата на договарянето /чл. 9 от ЗЗД/ няма пречка
старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение
в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на
новия кредитор- в
този смисъл Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, постановено по реда на чл.
290 ГПК.
В процесния случай
отв.П. е уведомена за извършената цесия с писмо с обратна разписка, видно от
която същото е получено на 22.08.2019г.
Съгласно чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД цесията има
действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея от цедента. От
тогава спрямо длъжника титуляр на вземането е цесионерът, поради което старият
кредитор след съобщаването на цесията по чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от
длъжника изпълнение. Последното е предпоставено от настъпване на изискуемостта
на вземането. Срокът за изпълнение по правило е установен в полза на длъжника,
като при настъпване на определени в закона или договора (от който възниква
прехвърлянето вземане) факти, приобретателят на вземането, в качеството си на
кредитор, има правото да иска предсрочно изпълнение, вкл. да обяви на длъжника
предсрочната изискуемост. Цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности по чл.99, ал.2 ЗЗД т.е. с всички произтичащи от или във връзка с
прехвърленото вземане права, вкл. правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост. Предвид горните съображения с Решение №
204/25.01.2018 год. на ВКС, постановено по т. дело № 2230/16г. на I т.о. изрично е прието, че при липса на
изрично делегирано право от цедента на цесионера да обяви предсрочна
изискуемост на длъжника по банков кредит, със сключването на договора за цесия
върху цесионера преминава правото да обяви кредита за предсрочно изискуем.
За предсрочната
изискуемост на договора за потребителски кредит ответницата е уведомена с писмо
с обратна разписка, получено от нея на 22.08.2019г. Т.е. съдът намира, че по
делото се доказа настъпването на предсрочната изискуемост на вземането, поради
което искът за установяване на съществуване на вземането за главница е
основателно, но до сумата от 3792.81лв. Това е така, тъй като заключението на
ССЕ се установи, че с 6 вноски от длъжницата е погасена сумата от 207.19лв.
По отношение на
искането да се приеме за установено, че съществува 2629,79лв.- възнаградителна
лихва за периода 20.06.2018г.-20.09.2022г. съдът намира същото за основателно
до размера от 1152.02лв.
Съгласно приетото в т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 по т.д. №3/2017г. на ОСГТК на ВКС упражненият избор от кредитора
да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия
за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от
длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Следователно
претенцията за възнаградителна лихва е основателна единствено за периода от заявеното
20.06.2018г. до 22.08.2019г., когато е обявена предсрочната изискуемост на
договора. За посочения период възнаградителната лихва е в размер на 1152.02лв.
В останалата част искането следва да се отхвърли.
Претенцията за обезщетение
за забава за периода от 21.04.2018г.-30.08.2019г. следва да бъде уважена за
сумата от 595,68лв. съобразно заключението на вещото лице. Това е така, тъй
като съгласно договора кредитополучателя дължи обезщетение за забава върху
всяка забавена вноска.
Предвид изразеното
становище за основателност на предявените установителни искове съдът не дължи
произнасяне по осъдителните искове за същите суми.
При този изход от
спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в заповедното
производство съобразно уважената част от исковете в размер на 149.10лв., както
и за разноски в исковото производство в размер на 393лв., от които сумата от
150лв. - юрисконсултско възнаграждение и 243лв. разноски.
Така
мотивиран Районен съд - Карнобат
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.А.П. с ЕГН ********** ***, , че съществува вземане на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2
по договор
за потребителски кредит PLUS -15269512 от 21.09.2017г. както следва:
- в
размер на 3792.81лв.-главница, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сумата до пълния предявен размер от
3927.21лв.
- в
размер на 1152.02лв.- възнаградителна лихва за периода 20.06.2018г.-22.08.2019г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер от 2629,79лв., лихва за периода до
20.09.2022г.
- в
размер на 595.68лв. - обезщетение за забава за периода от
21.04.2018г.-30.08.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 680.81лв, ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението-30.08.2019г.,
до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА А.А.П. с ЕГН ********** ***, да заплати на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2 сумата от 149.10лв.
съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА А.А.П. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.“Д-р П.Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, оф.4, ет.2 сумата от 393лв.
съдебно-деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи
на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен
съдия: