№ 131
гр. С.З., 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
АтА.с Д. АтА.сов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от АтА.с Д. АтА.сов Въззивно гражданско дело
№ 20235500500113 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по въззивна жалба на Т. К. Д., действащ
чрез адв. М. Т. /той и съдебен адресат/, срещу решение № 972/15.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 763/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..
Решението се обжалва като неправилно поради постановяването му при
допуснати съществени процесуални нарушения, в нарушение на материалния
закон и необоснованост.
Излагат се оплаквания, че първоинстанционният съд не е изпълнил
процесуалните си задължения при доклада на делото да отдели спорното от
безспорното, да укаже безспорните факти и да разпредели доказателствената
тежест между страните, а в последствие е отказал да приеме представено от
стрА.та релевантно писмено доказателство.
Сочи се, че в нарушение на материалния закон съдът необосновано е
приел наличието на грешка при извършване на паричния превод от стрА. на
ищцата, сега въззиваема, в полза на въззиваемия, въпреки доказаното наличие
на основание за плащането, а именно сключени предварителен договор за
покупко-продажба на птичарник, а в последствие и окончателен договор.
Претендира се отмяна на решението и постановяването на ново, с което
искът бъде отхвърлен, а на въззивника бъдат присъдени направените пред
двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
въззиваемата А. Х. К., действаща чрез адв. Ж. З., с който се излагат
1
съображения, че постановеното решение е правилно, т.к. е постановено при
правилно приложение на процесуалния и материалния закон и е обосновано,
и като такова следва напълно да бъде потвърдено.
Сочи се, че оплакването за допуснати от първоинстанционния съд
съществени процесуални нарушения във връзка с разпределението на
доказателствената тежест и съответните указания до страните са голословни,
т.к. първоинстанционният съд не е отказал да уважи своевременно
направените от стрА.та доказателствени искания, а предварителният договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 14.06.2018 г. е бил представен
след преклудирането на правото да се представят писмени доказателства от
ответника. С оглед на това счита, че не е налице хипотезата на чл.266, ал.3 от
ГПК обуславяща допускането на това доказателство във въззивното
производство.
По отношение на оплакванията за постановяване на решението в
нарушение на материалния закон и необоснованост се посочва, че от
съвкупния А.лиз на събраните по делото доказателства първоинстанционният
съд правилно е установил, че липсва основание А. Х. К. да извърши
паричният превод в полза на въззивника, поради което е налице визирА.та в
закона грешка, обуславяща основателността на иска.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждането
на разноските за въззивната инстанция.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът се представлява
от пълномощник – адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и пледира за
отмяна на обжалваното решение и постановяването на ново, с което
предявеният срещу него иск бъде отхвърлен, а нему бъдат присъдени
направените разноски.
Въззиваемата се представлява от пълномощника си – адвокат, чрез
когото оспорва въззивната жалба и пледира за потвърждаване на обжалваното
решение и присъждането на разноските за въззивната инстанция.
Съдът, като съобрази твърденията и възраженията на страните и
събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна стрА.
следното:
Въззивната жалба е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирА. стрА., срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, при наличието на правен интерес от
въззивно обжалване.
Пред районния съд е предявен иск по чл.56 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/, с който А. Х. К. е поискала осъждането на Т. К. Д. да й
заплати сумата от 16 690 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Ищцата е твърдяла в поправената си искова молба, че на 13.12.2019 г.
погрешка е заплатила по банков път на ответника процесната сума.
Грешката за извършеното плащане е обосновала с твърдения, че е
2
считала, че плаща сумата на ответника като част от продажната цена /капаро/
за закупуване на собствения на Т. К. Д. птичарник, находящ се в с. П., общ.
С.З.. Птичарникът й бил предложен от познатият й Й.П.Й., който я убедил, че
тя е стрА. по сключен с ответника предварителен договор и е купувачът на
имота. Впоследствие бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран
в н.а. № 95, т.95, рег. № 8829, н.д. № 594/2021 г. по описа на нотариус Р.Т., с
рег. № ** на НК и район на действие при Районен съд – С.З., по силата на
който Т. К. Д. продал на Й.П.Й. сградата и прилежащият й терен за сумата от
4000 лв.
Ответникът (сега въззивваем) е оспорил иска, като е възразил, че е
налице основание за извършеният от ищцата превод по банковата сметка на
ответника, т.к. такъв е посочен в самото платежно нареждане – предварителен
договор, и е налице, т.к. между продавача и купувача по договора за покупко-
продажба, обективиран в н.а. № 95, т.95, рег. № 8829, н.д. № 594/2021 г. по
описа на нотариус Р.Т., с рег. № ** на НК и район на действие при Районен
съд – С.З., е бил сключен такъв предварителен договор.
Първоинстанционният съд е уважил иска, т.к. е приел, че банковият
превод на посочената сума е бил извършен от ищцата поради грешка, т.к. не е
имала валидно правоотношение с продавача на имота и уговорка с купувача
Йонко Йонков да плати вместо него. Същата е считала, че ще придобие
собствеността върху птичарника и заплащайки процесната сума е считала, че
изпълнява свое, а не чуждо задължение.
Настоящият съдебен състав намира, че правно-относимите факти са
били правилно установени от първоинстанционния съд, а въз основа на тях са
били направени обосновани фактически изводи, поради което на основание
чл.272 от ГПК препраща към тази част на мотивите на обжалваното решение.
Установено е, че на 13.12.2019 г. въззиваемата е превела по банков път
по сметката на въззивника сумата от 16 690 лв., с посочено основание в
преводното нареждане „птичарник д-р 4797/2018 г.“. Доказано е също така, че
Т. К. Д. е бил собственик на находящ се в с. П., общ. С.З. птичарник, който с
договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 95, т.95, рег. № 8829, н.д.
№ 594/2021 г. по описа на нотариус Р.Т., с рег. № ** на НК и район на
действие при Районен съд – С.З. е продал на Й.П.Й..
Установено е от събраните гласни доказателства, че към момента на
извършване на плащането от стрА. на въззиваемата в полза на въззивника А.
Х. К. е била в интимни отношения с брата на Й.П.Й. – Е.П.Й.. Двамата братя
били животновъди и отглеждали животни в с. П.. През 2018 г. А. К. също
решила да се занимава с животновъдство и решила да купи птичарник в с. П..
Й.Й. намерил подходящ птичарник и предложил на въззиваемата да го
закупи. А. Х. К. не познавала продавача Т. Д. и никога не се била срещала с
него. Й.Й. я уведомил, че има сключен предварителен договор за
закупуването на птичарника и й предоставил данните от банковата сметка на
въззивника, по която да преведе парите. К. извършила процесното плащане,
т.к. била уверена, че купува имота и ще бъде стрА. по договора за покупко-
3
продажбата му. Самият Й.Й. сключил предварителния договор и
впоследствие закупил птичарника за 33 000 лв., т.к. искал да отглежда в него
животните си. В края на 2019 г. въззиваемата била дала на въззивника
паричен заем, който последният връщал на вноски от по 300 лв. / една от 297
лв./, като за периода от 18.12.2019 г. до 19.07.2021 г. и превел по банковите й
сметки сума в общ размер от 5097 лв., с посочени основания в различните
платежни нареждания“ погасяване на кредит“, „вноска по кредит“ или
„захранване на сметка“.
Въззивният съд, след като подложи на преценка твърденията и
възраженията на страните и събраните доказателства, при съблюдаване на
очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери
същата за неоснователна, по следните съображения:
Съвкупният А.лиз на събраните по делото доказателства обуславя
извод, че А. Х. К. е заплатила поради грешка сумата от 16 690 лв. по сметката
на въззивника. Налице е такава грешка, т.к. от своя стрА. тя не е имала
валидно правоотношение с Т. К. Д., а не е имала също така и правен интерес
да извърши плащането като изпълнение на задължението на Й.Й., т.к. не е
знаела, че купувачът по предварителния договор, а впоследствие и по
договора за покупко-продажба е самият той, а не е тя. Плащането е
извършила със съзнанието, че плаща частично цена по предварителен договор
за закупуването на имота в качеството си на купувач.
Оплакването във въззивната жалба за постановяване на обжалваното
решение при допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с
доклада на делото и подлежащите на доказване от страните факти е
неоснователно, т.к. съдът е указал на ответника, че следва да докаже, че е
налице основание за задържане на платената от ищцата в негова полза сума,
съответно е налице правен интерес за ищцата от извършеното плащане.
След доклада по делото, а и до приключване на съдебното дирене,
процесуалният представител на ответника /сега въззивник/ не е направил
искане за допускане на писмено доказателство, поради което това негово
процесуално право се е преклудирало. Такова искане той е направил едва във
фазата на устните състезания, поради което съдът правилно е приел, че
искането е процесуално недопустимо.
Неоснователно е и оплакването във възивната жалба, че съдът е
постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон поради
наличието на доказано основание за извършения банков превод на сумата от
16 690 лв., т.к. от установените по делото факти не се доказва наличието на
елементите от фактическия състав, уреждащ правото за връщане на платената
по грешка сума, обсъдени по-горе в мотивите на настоящото решение.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е постановил едно правилно решение, поради
което същото следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
При този изхода на делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК
4
въззивваемата има право на разноски.
Такива следва да й се присъдят в размер на 2100 лв., колкото е
платеното от нея адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 пр.1-во от
ГПК и чл.272 от ГПК Окръжен съд – С.З.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 972/15.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 763/2022 г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК Т. К. Д., ЕГН – **********,
с настоящ адрес: с. П., общ.С.З. да заплати на А. Х. К., ЕГН – **********, с
адрес: гр.С.З., ул. „******** сумата от 2100 лв. / две хиляди и сто лева/ -
съдебно-деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му
на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5