Р Е Ш Е Н И Е №
18.02.2021г.,гр.П.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, граждански състав, в открито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретар Наталия Димитрова, след като разгледа
докладваното от съдия Харизанова гр.д.№2094 по описа на съда за 2020г., за да
са произнесе взе предвид следното:
В
исковата си молба срещу Застрахователна компания“Л. И.“АД с ЕИК .... със
седалище и адрес на управление град С., район С., бул.“С. Ш.“ №67А ищцата Т.Г.С. с ЕГН **********
***, чрез пълномощника си адв.Г.Л.Д. , твърди, че на 12.06.2017г. с ответника сключили договор
за застраховка „Каско на МПС“ при Клауза 1- всички рискове на личния автомобил
на ищцата марка „Мерцедес“ модел „С 220 CDI“, авангард, дизел
с мощност 125 kw, обем 2148 куб.см., 2007г., обективиран в застрахователна
полица №93001710050821 от 12.06.2017г., валидна от 0:00 часа на 13.06.2017г до
24:00 часа на 12.06.2018г. , платима на разсрочено плащане на четири вноски.
Съгласно общите условия на договора на ответника тази клауза обхваща и
злоумишлени действия от трети лица, включително палеж. Съобразно т.21.2 от ОУ и
правилата на застрахователя и по избрана
от него методика е определена застрахователна сума в размер на 16 000лв., към датата на сключване на
застрахователния договор. Друго не е уговорено в застрахователната полица.
Застрахователната сума/ лимит на отговорност/ е договорената и посочена в
застрахователния договор парична сума, до която застрахователят е задължен да
изплати при тотал щета. Твърди се, че на 05.11.2017г около 22:30 -22:35 часа
възникнало застрахователното събитие, изразяващо се в пожар на застрахованото
МПС, паркирано пред дома на ищцата в град П., ул.“Б.“№2. Екип на РСПБЗН гр.П.
посетила пожара. По случая било образувано досъдебно производство №1293/2017г.
по описа на РУ „Полиция“ при ОДМВР-гр.П. за престъпление по чл.330 ал.1 от НК.
Ищцата твърди, че е спазила сроковете за уведомяване на застрахователя в офиса
в град П., бул.“Цар Освободител“ на 96.11.2017г. и била заведена
ликвидационна преписка по щета №1205-1991-17-416666 с представени всички искани
от представителя документи.След извършени огледи на увреденото МПС било
установено негоден за употреба по предназначение. На 06.11.2017г бил изготвен „Опис
– заключение на щетите“ и „Опис на необходимите документи за приключване на
щета“ от инспектор А. Р.от офиса на застрахователя в град П.. Видно от
протокола за опис на необходимите документи за приключване на щетата няма отбелязани с „Х“ изисквани и
непредставени от ищцата документи, каквито са указанията в самия протокол освен
отметката на „Декларация за банкова
сметка“, *** –късно още същия ден на 06.11.2017г. е представена и това е
отразено. Заявили и , че преписката вече е окомплектована и всички документи ще се изпратят в С. в ЦУ
на ЗК “Л. И.“АД за определяне вида на щетата и изплащане на обезщетението.
Съответно от 07.11.2017г.е започнал да
тече 15 дневния срок за изплащане на застрахователното обезщетение. Дълго време
дори не и било съобщено какъв е вида на щетата, нито и били искани допълнително
документи. Този срок не бил спазен нещо повече оттам насетне започнало едно
умишлено разтакаване и изискване на
различни документи, с цел умишлено забавяне изплащането на обезщетението. На
20.04.2018г ищцата депозирала жалба вх.№91-02-553/20.04.2018г. Във връзка с
тази жалба КФН предприела проверка за
изясняване на фактите и обстоятелствата.
През юни 2018г ищцата получила отговор за резултата от извършената
проверка, като в хода на тази проверка
било установено нарушение на чл.108,
ал.2 от КЗ, за което нарушение на застрахователното дружество ще понесе административно-наказателна
отговорност.
Твърди
се, че на 24.04.2018г след повече от пет месеца от възникване на
застрахователното събитие с писмо изх.№4056/17.04.2018г застрахователят уведомил ищцата за вида на щетата, а именно „тотална
щета/пълна загуба/ с искане да представи документ за прекратяване на регистрацията
на автомобила. На 25.04.2018г ищцата представила в офиса на застрахователя в
град П. удостоверение изх.№181006010344/25.04.2018г. от Сектор „Пътна полиция“ при АД на МВР-гр.П. за
прекратяване на регистрацията. Сочи се , че съгласно чл.387, ал.1 от КЗ когато
страните в застрахователния договор са договорили застрахователна сума /
действителна стойност/ , която е фиксирана сума
както в настоящия случай 16 000лв., чл.386, ал.2 от КЗ не се
прилага. Настъпилото застрахователно събитие застрахователят сам е определил на
тотал щета, поради което договорената и посочена в застрахователния договор застрахователна сума размер на 16 000лв. се смята и стойност
на застрахователния интерес и не може да бъде оспорвана от страните. На
02.05.2018г на ищцата и било съобщено, че следва да представи перфорирано
свидетелство за регистрация на автомобила, условие което не и е било съобщено в
деня, в който представила удостоверение за прекратена регистрация на
автомобила. На 03.05.2018г по електронна поща е изпратено и перфорираното
свидетелство. На 18.05.2018г едва 15 дни
след представения перфориран талон, но извън общия уреден срок за това по
чл.108, ал.1-3 от КЗ ищцата получила паричен превод по банковата си сметка сумата от 10 640лв., представляваща
застрахователно обезщетение за пълна загуба според ответника. На 04.06.2018г
ищцата подала възражение пред застрахователната компания, с което изразила
несъгласие с размера на изплатеното и застрахователно обезщетение като отново
поканила застрахователя да и изплати сумата от 5360лв., представляваща изплатено
обезщетение за разликата до договорената застрахователна сума. На
17.07.2018г. ищцата получила от
ответника писмо изх.№7230/30.06.2018г , с което е уведомена, че възражението и
не е уважено и не е налице основание за
преразглеждане и промяна на размера на застрахователното обезщетение. Съгласно
чл.409 от КЗ застрахователят дължи
законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на срока по чл.405 освен случаите на чл.380, ал.3 от КЗ Съгласно
чл.405 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното
обезщетение в уговорения срок, като в същото време срокът не може да бъде
по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или
5, а именно 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106.
Твърди се, че застрахователят е изпаднал в забава от 21.11.2017г. до 18.05.2018г. върху цялата застрахователна
сума 16 000лв. и в забава от 18.05.2018г. когато е изплатил частично
обезщетение в размер на 10 640лв. до завеждане на исковата молба върху
сумата от 5360лв. Моли се съда да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 5 360лв., представляваща
неизплатено обезщетение по щета №1205-1001-17-416666 за разликата до
16 000лв. за пълна загуба на увреденото имущество /МПС/ на основание
чл.387, ал.1 от КЗ, сумата от 795.62лв. лихва за забава върху главницата от
16 000лв. за периода от 21.11.2017г до 18.05.2018г/ датата на частичното
плащане от 10 640лв. и сумата от 1 229.92лв. лихва за забава върху
главницата от 5 360лв. за периода от 18.05.2018г до датата на подаване на
исковата молба -120.08.2020г, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба 20.08.2020г до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията си
ищецът ангажира доказателства.
В
срока по чл.131 от ГПК от ответното дружество е подаден писмен отговор, с който
се оспорват исковете. Твърди се, че със застрахователния договор ответникът се
е задължил да репарира причинените на застрахованото имущество имуществени щети
до размер на уговорената застрахователна стойност. В случая действителната
стойност на причинените вреди е по-ниска от претендираното застрахователно
обезщетени и се равнява на 10 640лв., която сума е изплатена на ищеца . В
случая е налице тотална щета по смисъла на КЗ. Съгласно чл.390, ал.1 от КЗ тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане , при което стойността на разходите з а
необходимия ремонт надвишават 70 на сто
от действителната му стойност, какъвто е настоящия случай. Размерът на
дължимото застрахователно обезщетение следва са се определи като от действителната стойност на автомобила към
датата на произшествието се приспаднат останалите запазени части. За да бъде
изплатено застрахователното обезщетение при наличие на тотална щета на МПС
следва ползвателят на застрахователната
услуга да представи удостоверение от компетентните регистрационни органи
за прекратяване на регистрацията на МПС, в което e
отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпила тотална
щета/ арг.от чл.309, ал.1 от КЗ/. В случая ищецът е представил на ответника
доказателство за горното на 03.05.2018г. като в срок е получил плащане на
застрахователното обезщетение, поради което за ответникът не е възникнало
задължение за заплащане на застрахователното обезщетение преди момента на представяне
на доказателства са прекратяване на регистрацията на МПС, в което е отбелязано,
че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Ответникът
не е изпаднал в забава до този момент, не дължи
лихва върху претендираната сума и искът по чл.86 от ЗЗД е изцяло
неоснователен . Според ответника безспорни и ненуждаещи се от доказване на обстоятелствата, че същият е
изплатил на ищеца застрахователното обезщетение по предявената претенция в
размер на 10 640лв. на 18.05.20218г., както и че ищецът е представил на
ответника доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното МПС , в
което е отбелязано , че прекратяването на регистрацията е поради настъпила
тотална щета на 03.05.2018г. Моли се
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. С отговора са ангажирани доказателства.
В
съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника си, поддържа исковете. На основание чл.214 от ГПК е допуснато
изменение на главната искова претенция и
на една от акцесорните претенции чрез тяхното намаляване като претендираната
главница е в размер на 5212.40лв., претендираното обезщетение за забава върху
главницата от 5212.40лв. за периода от 18.05.2018г до датата на подаване на
исковата молба -12.08.2020г е в размер на 1184.47лв. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
В
съдебно заседание ответното дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище по съществото на спора.
Пазарджишкият
районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически
твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните
по делото доказателства по отделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на
чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна.
Не е спорно между страните, а се установява и от представените по делото
писмени доказателства / застрахователна полица №93001710050821, анекс №1 към
тази полица, приложените общи условия/ , че между ответното застрахователно
дружество от една страна и ищцата Т.Г.С.
от друга на 12.06.2017г. е сключен договор за застраховка „Каско“ на МПС при Клауза-1,включваща всички рискове на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „С220CDI“, авангард, дизел, с мощност 125kw, обем 2148 куб.см., 2007г.Срокът на договора е 12
месеца, считано от 0:00 часа на 13.06.2017г. до 24:00 часа на 12.06.2017г.
Съгласно общите условия на ответника Клауза-1 обхваща и злоумишлени действия на
трети лица, включително и палеж. Видно от договора застрахователната сума е
16 000лв., действителната стойност е 16000лв. , застрахователната премия е
977.98лв., платима на четири вноски , изрично фиксирани като размер и падеж на
плащан на всяка вноска.
Между
страните няма спора, а се установява и от представените в тази насока писмени
доказателства/ удостоверение рег.№ЗМ-1293/06.11.2017г, издадено от РУ
Полиция-гр.П., прокурорско постановление
от 14.03.2018г. на РП-П. по ДП№1293/2017г по описа на РУ на МВР-П., служебна
бележка рег.№Пз-554 от 15.03.2018г., че на 05.11.2017г. около 22:35 часа в град
П., на ул.“Б.“№2 е възникнало застрахователното събитие, изразяващо се в пожар
на застрахованото МПС.
Видно
от данните, съдържащи се в приетата застрахователна преписка/на лист 71-87 от делото/ на 06.11.2017г ищцата е уведомила
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие като е представила по
опис необходими документи. Образувана е
преписка по щета №1205-1001-17-16666. Изготвен е опис – заключение по щета. На
12.06.2018г е изготвена експертиза по щета №1205-1001-17-16666, видно от което
заключение вследствие на застрахователното събитие пожар от 05.11.2017г.
възстановяване та автомобила е
необосновано от икономическа гледна точка.Предложено е изплащане на тотална
загуба в размер на 70% от застрахователната стойност и определено обезщетение в размер на
10 640лв. за процесното застрахователно събитие, което обезщетение е
изплатено на ищцата по банков път на
18.05.2018г., видно от преводно нареждане на лист 83 от делото като по този
релевантен факт между страните няма спор.
С писмо изх.№4056/17.04.2018г. по образувана
преписка по щета №1205-1001-17-416666 застрахователят е уведомил ищцата за вида
на щетата- тотална щета, както и че с оглед
приключване на преписката и изплащане на обезщетението следва да
представи документ за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил.
Видно от данните по делото на 25.04.2018г ищцата
представила в офиса на ответника в град П., заведено с вх.№5418/25.04.2018г удостоверение
изх.№181006010344/25.04.2018г. от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-П. за
прекратяване на регистрация.
Установява
се от водената по имейл кореспонденция
между ищцата и представител на ответното дружество/ данни за която се съдържат
на лист 29 и 30 от делото/,който факт не се оспорва от ответника, че на
02.05.2018г от ищцата било изискано перфорирано свидетелство за регистрация на
автомобила. На 03.05.2018г ищцата изпратила и този документ.
На
20.04.2018г ищцата е депозирала жалба до Комисията за финансов надзор с вх.№91-02-553/20.04.2018г. с оплакване, че
застрахователното обезщетение не е изплатено към 20.04.2018г. По тази жалба
ищцата е получила отговор изх.№91-02-553/31.05.2018г. ,че ще бъде извършена
проверка, за чиито резултати ще бъде уведомена с последващо писмо. С последващо
писмо изх.№91-02-553/19.06.2018г ищцата е уведомена от Комисията за финансов
надзор , че след предприети от страна на Комисията действия по претенция
№1205-1001-17-416666 е изплатено застрахователно обезщетение в размер на
10 640лв. на 18.05.2018г.
На 04.06.2018г ищцата депозирала възражение до
застрахователното дружество ,с което изразила несъгласие за размера на изплатеното и застрахователно
обезщетение по щета №1205-1001-17-41666 като поканила застрахователя да и
изплати сумата от 5 360лв. , представляваща разликата до договорената
застрахователна сума от 16 000лв. С
писмо изх.№7230/30.06.2018г ответното застрахователно дружество отговорило на
ищцата, че възражението и не е уважено.
От изслушаната по делото съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено и неоспорено
от страните. Вещото лице установява, че пазарната цена на процесния автомобил
към датата на сключване на застрахователния договор е в размер на
15 734лв. Действителната стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие 05.11.2017г. като средна стойност между нормативно
обоснования метод на остатъчната стойност и /НМОС/ и сравнителния пазарен метод
/СПМ/ е 14 290лв.Възстановителната стойност на автомобила следва да се
образува от сумата от стойността на необходимите авточасти от проформа фактура
№44480/11.08.2017г. на „АГС Партс“ ЕООД като
към нея се добави и необходимия труд за механична работа и боядисване от порядъка на 100човекочаса х 12лв/ ч.
Следователно възстановителната стойност на процесното МПС възлиза на сумата от
13 341.38лв.+ 1200лв.= 14541.38лв. с ДДС. Вещото лице заключава, че
стойността на разходите за ремонт и възстановяване на процесното МПС надвишават
действителната му стойност и в случая са
налице условия за тотална щета.Експертизата е дала отговор и на въпроса
за стойността на запазените части на процесното МПС след ПТП-то в процентно отношение спрямо действителната
стойност към датата на ПТП-то.Стойността
поотделно на вторичния пазар на авточасти към датата на прекратяване на регистрацията
-25.04.2018г. на съответно годните едрогабаритни авточасти като средно пазарни са
подробно посочени в таблица 2 на стр. 9
от заключението като в процентно
отношение спрямо действителната стойност на автомобил а, пазарната стойност на
запазените евентуално годни части възлиза на
10 %. Застрахователната стойност на автомобила, определена от сключения
договор е 16 000лв. и намалена със стойността на евентуално годните части
/1425лв./ определя разликата : 16 000- 1475=14 525лв. ,тоест
действителната застрахователна стойност към момента на застрахователното
събитие е 14 525лв.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни
искове – главен с правен основание чл.405, ал.1 от КЗ и акцесорен с правно
основание чл.409 от КЗ.
По иска с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ съдът
намира следното:
На основание посочената и приложима материално правна норма
при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок. За основателността на този иск в тежест на ищеца е да докаже следните
правно релевантни факти: 1/ Наличие на застрахователно правоотношение
между страните по валидно сключен договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“, 2/ Настъпване в срока на застрахователното покритие на
застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска и в причинна
връзка с което са настъпили имуществени вреди за МПС, довели до „тотална щета”;
3/ Размера на вредата към деня на събитието; 4/ Действителната
стойност на автомобила към деня на застрахователното събитие; 5/ Изпълнение от
страна на застрахования на задълженията по застрахователния договор.
Безспорно се установи след анализ на
доказателствената съвкупност/ а и както се посочи по-горе в мотивите тези факти
не бяха спорни/, че между страните е възникнало валидно правоотношение по
договор за застраховка „Каско, обективиран в застрафователна полица №93001710050821 от 12.06.2017г. с
обект на застраховане лек автомобил марка „Мерцедес “ модел „С 220 CDI“, авангард,
дизел с мощност 125 kw, обем 2148
куб.см., 2007г с рег.№...., собственост на ищцата и застрахователна сума в размер на
16 000лв.Сключеният договор за застраховка е със срок на действие от
0:00часа на 13.06.2017г до 24:00 часа на 12.06.2018г.
Съгласно чл.351, ал.3 от КЗ застрахователното покритие
започва след плащане на застрахователната премия или първата вноска от нея в случай, ме премията е на разсрочено плащане. Ответникът не оспорва заплащането на
първата вноска по процесния застрахователен договор, от което следва , че е
налице застрахователно покритие към
датата на настъпване на застрахователното събитие.
Безспорно се установи, че в срока на покритието, а именно
на 05.11.2017г.е настъпило застрахователното събитие, изразяващо се в пожар на
застрахованото МПС, за което застрахователно събитие ответното дружество- застраховател носи
риска.
Между страните не е налице спор, а и този факт се
установи от изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, че уврежданията по
застрахованото МПС представляват тотална щета.
Съгласно чл.403 , ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахованият е длъжен в срок от 7 работни дни от узнаването за
настъпилото застрахователно събитие да уведоми застрахователя освен ако в
договора е предвиден друг подходящ срок.Установи се, че на 06.11.2017г ищцата е
уведомила застрахователя, тоест стриктно е спазила законовата разпоредба.
Съгласно чл.386, ал.2 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение , което
е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието.Размерът на застрахователното обезщетение се определя в рамките на
договорената застрахователна стойност на имуществото, съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество.
Обезщетението не може да надвишава действителната / при пълна увреда/ и
възстановителната / при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество,
тоест стойността срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго от същия вид и качество – чл.400, ал.1 от КЗ / действителна стойност/,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка , строителство , монтаж и други без
прилагане на обезценка- чл.400, ал.2 от КЗ/ възстановителна стойност/ и
съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора. Съгласно чл.390, ал.2 от КЗ тотална щета на
МПС е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му
стойност. От заключението на съдебната автотехническа експертиза се установи,
че повредите на лекия автомобил представляват тотална щета по смисъла на
визираната по-горе правна норма.
Разходите му за ремонт надхвърлят 70% от действителната му стойност.
Съгласно чл.35.1 от ОУ
при тотална щета / пълна загуба/ застрахователят възстановява
действителния размер на щетата , но не повече от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
настъпване на застрахователното събитие. При тотална щета се дължи
действителната стойност на автомобила.
Действителната стойност е пазарната цена на автомобила, определена към
момента на настъпване на застрахователното събитие. От кредитираното с пълно
доверие заключение на САТЕ се установи,
че действителната стойност на процесния автомобил към 05.11.2017г/ датата на
застрахователното събитие/ е 14 290лв.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение
следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика разбиране, че в
хипотезите на тотална щета меродавна е
действителната стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, от
която се приспада стойността на запазените части./ в този смисъл е решение
№65/09.07.2013г по гр.д.№865/2021г на ВКС, решение №165/24.10.2013г. по
т.д.№469/2021г. на ВКС. Вещото лице е установило, че стойността на запазените части на автомобила
е 1475лв. В писмения отговор ответникът е направил възражение, че следва от
дължимото обезщетение да се приспадне стойността на запазените части. При това
положение след като от 14 290 лв. се приспадне сумата от 1 475лв. дължимото
застрахователно обезщетение възлиза на сумата от 12 815лв. Установи се, че на 18.05.2018г ответното застрахователно
дружество е изплатило на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 10 640лв., поради което дължимия остатък възлиза
на сумата от 2 175лв.
Предвид изложеното
главната осъдителна претенция по чл.405 от КЗ се явява частично основателна. Ето ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 2 175лв.
представляваща неизплатен остатък от общо дължимото застрахователно обезщетение от 12 815 лв./ от което
застрахователят е изплатил сумата от 10 640лв.
на 18.05.2018г./ по застраховка
„Каско“ № 93001710050821 от 12.06.2017г. за настъпило на 05.11.2017г. в град П.,
ул.“Б.“№2 застрахователно събитие – пожар на лек автомобил марка „Мерцедес
“ модел „С 220 CDI“, авангард,
дизел с мощност 125 kw, обем 2148
куб.см., 2007г с рег.№...., ведно със законната лихва върху главницата от
2 175лв., считано от датата на подаване на исковата молба 20.08.2020г до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 2 175лв. до претендираните 5212.40лв.
искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По претенцията по чл.409 от КЗ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят
дължи законна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след
изтичане на срока по чл.405 освен в случаите
на чл.380, ал.3 от КЗ. Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по
чл.108, ал.1-3 или 5.
В случая обаче, когато се касае за „тотална щета“
изплащането на застрахователното обезщетение е обусловено от представяне на
писмени доказателства пред застрахователя за дерегистрация на МПС. Съгласно
чл.390, ал.1 от КЗ преди изплащане на обезщетението , определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга
удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно
средство ,в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпила тотална щета. Задължението е въведено ex lege, тоест не е в зависимост от Общите
условия на всеки отделен застраховател. Непредставянето
на писмени доказателства за прекратяване на регистрацията няма отношение към основателността на
претенцията за обезщетение , но има значение за изпадане на застрахователя в
забава. В хипотезата на тотална щета / каквато е настоящия случай/
застрахователят няма да изпадне в забава от датата на настъпване на
застрахователното събитие, а от датата на представяне пред него на писмени
доказателства от увреденото лице за дерегистрация на автомобила. В този смисъл
е съдебната практика/ Решение №44 от 02.06.2015г по т.д.№775/2014г на I търг.отд.на ВКС,
решение №59/12.06.2015г по т.д.№1256/2014г на II т.отд.на ВКС
Предвид изложеното и след като съобрази
фактите по делото, а именно, че на 03.05.2018г ищцата е представила на
застрахователя писмени доказателства за прекратяване на регистрацията на процесното
МПС, а последният на 18.05.2018г/ тоест
в 15 дневния срок/е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
10640лв. Съдът намира, че не е налице забава
на ответника, поради което и двете акцесорни претенции- за заплащане на сумата от 795.62лв. лихва за
забава върху главницата от 16 000лв. за периода 21.11.207г до 18.05.2018г/
датата на частичното плащане от 10640лв.
и за заплащане на сумата от 1184.47лв.
лихва за забава върху главницата от 5 212.40лв. за периода от 18.05.2018г
до 12.08.2020г. като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Двете страни са направили искане за
присъждане на разноски.С оглед изхода на делото
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право на разноски с оглед
уважената част от исковете. Тук е момента на се
обсъди направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатено
от ищцата адвокатско възнаграждение.
Това възражение е неоснователно. Предявени са два иска като минималния размер на адвокатското
възнаграждение за главния иск съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба№1/2004г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е 580 лв. Минималното възнаграждение по
акцесорния иск съгласно чл.7, ал.2т.2 от Наредбата е 300лв. Общо заплатения и по двата иска адвокатски хонорар е в размер
на 700лв, който е под законовия минимум
и не подлежи на редукция. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата
сумата от 359.18лв.разноски по делото с
оглед уважената част от исковете . Предвид изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника сумата от 139.50лв. разноски по делото/ за вещо лице/.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л. И.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С. , бул.“С. Ш.“№67А да заплати на Т.Г.С. с ЕГН ********** *** 175лв. / две хиляди сто
седемдесет и пет лева/,представляваща неизплатен остатък от общо дължимото
застрахователно обезщетение от
12 815 лв./ от което застрахователят е изплатил сумата от 10 640лв. на
18.05.2018г./ по застраховка „Каско“ № 93001710050821 от 12.06.2017г. за
настъпило на 05.11.2017г. в град П., ул.“Б.“№2 застрахователно събитие – пожар
на лек автомобил марка „Мерцедес “ модел „С 220 CDI“, авангард,
дизел с мощност 125 kw, обем 2148
куб.см., 2007г с рег.№...., ведно със
законната лихва върху главницата от 2 175лв., считано от датата на
подаване на исковата молба- 20.08.2020г до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 2 175лв. до претендираните 5212.40лв.
отхвърля иска.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Т.Г.С. с ЕГН ********** *** срещу Застрахователна
компания „Л. И.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С. , бул.“С. Ш.“№67А искове за заплащане на сумата от 795.62лв.,
представляваща лихва за забава върху
главницата от 16 000лв. за периода от 21.11.2017г до 18.05.2018г/ датата
на частично плащане от 10 640лв./ и за сумата от 1 184.47лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 5 212.40лв. за периода
от 18.05.2018г до 12.08.2020г.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л. И.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С. , бул.“С. Ш.“№67А да заплати на Т.Г.С. с ЕГН ********** *** сумата от 359.18лв.разноски по делото.
ОСЪЖДА Т.Г.С. с ЕГН ********** *** да заплати на Застрахователна компания „Л.
И.“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С.,
район С. , бул.“С. Ш.“№67А сумата от
139.50лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П.
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: