Р Е Ш
Е Н И Е
№ 244 18.10.2017 г. град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесети
септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и с участието на прокурора Константин Тачев
като
разгледа докладваното от съдия Г.Динкова административно дело № 101 по описа за 2017г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на Образувано е по искова молба, подадена
от С. Винков О., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – гр.
Стара Загора, срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София
/ГДИН/, за присъждане на обезщетение в общ размер на 10 280лв. за
претърпени от С.О. неимуществени вреди за времето на престоя му в Ареста
гр.Свиленград и Ареста гр.Хасково, в периода 13.11.2014г. до 30.06.2015г,
поради неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия и
неосигуряване на нормални медицински грижи в ареста. Претендираните вреди
ищецът обосновава като резултат от допуснати нарушения на чл.3; чл.2, т.3;
чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; чл.20 от ППЗИНЗС; чл.29, ал.1 от Конституцията на
РБългария; чл.10, т.1 от Международния пакт за граждански и политически права и
чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека. Ищецът твърди, че през
процесния период е бил задържан последователно в Ареста гр.Свиленград /от
13.11.2014г до 10.05.2015г., с изключение на една седмица от мес.ноември,
когато е бил преместен в Ареста гр.Хасково/ и в Ареста гр.Хасково /от
11.05.2015г до 30.06.2015г./, като помещенията, в които е пребивавал, не са
отговаряли на изискването за минимална свободна жилищна площ от 4 кв.м. за
всеки един от задържаните; в спалните помещения е липсвал санитарен възел и
течаща вода, и не е бил осигурен постоянен достъп до такива; в ареста не са
били осигурявани условия за поддържане на личната хигиена; бил е лишен от
възможност за престой на открито, а килиите, в които е пребивавал са нямали
прозорец, липсвал е пряк достъп на естествена слънчева светлина и проветрението
се е извършвало чрез изкуствена вентилация. Твърди, че в килиите е имало мухъл,
влага и неприятни миризми, същите не са се отоплявали добре и в тях е имало
дървеници. Сочи, че медицинските грижи не са били адекватни, тъй като
посещаващия ареста лекар не е предписвал на арестантите нищо повече от аналгин.
Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в условия несъвместими с уважението на човешкото му
достойнство и е бил подложен на жестоко и нечовешко отношение, напълно
несъответстващо на задържането. Вредите, обезщетение за които ищецът
претендира, се изразявали в претърпян стрес, физически и емоционален
дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, отчаяние, мъка и тъга, като е
изживявал изключително тежко унижаващата човешкото му достойнство среда.
Ответникът по иска - Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, чрез юр.Ст.Петрова, в писмен отговор по чл.131 от ГПК /л.11/ и в съдебно заседание, оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че искът е недопустим, тъй като ищецът Ст.О. е напуснал ареста
гр.Хасково на 30.06.2015г. и при прилагане на §47 от ПЗР на ЗИД ЗИНЗС /ДВ
бр.13/2017/, който установява 6 месечен срок за предявяване на иск по чл.284
ал.1 от ЗИНЗС, и този срок към датата на предявяване в случая на иска е изтекъл.
Описва подробно условията и оборудването в ареста в гр.Свиленград и ареста в
гр.Хасково, като счита, че не са настъпили твърдените неудобства и увреждания в
причинна връзка с тези условия. Счита, че не са настъпили за ищеца каквито и да
е неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване. Иска отхвърляне на иска като
неоснователен и недоказан.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор
дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира
за отхвърлянето му на това основание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
От представената справка на началника на Районна служба „Изпълнение на
наказанията” /РСИН/ - Хасково с изх.№ 780/ 10.04.2017г., неоспорена от ищеца и
приета като писмено доказателство по делото, се установява, че в периода 14.11.2014г.
до 07.05.2015г., с изключение на времето от 17.11.2014г. до 01.12.2015г., С.В.О.
е пребивавал в ареста гр.Свиленград. По време на престоя си в този арест ищецът
е бил в килии с №№ 3 и 4. Квадратурата и на двете килии е 6,5 кв.м., били са
оборудвани с решетъчен отвор на вратата на килията, отстоящ на 1,5м от
прозорците на коридора на ареста за осигуряване на свеж въздух. В килиите е
имало четири легла, 1 маса и 2 табуретки, а над вратите на килиите е имало две
луминсцентни тела за осветление. Отоплението се е извършвало посредством два
калорифера, разположени в коридора; имало е въздуховоди от вентилационна
система, осигуряваща циркулация на въздуха. През периода на задържането си в
ареста в гр.Свиленград Ст.О. е бил сам в килия само 4 дни /от 10.04.2015г –
13.04.2015г./, а през по-голямата част от времето е бил заедно с още 2 или 3
лица.
В ареста в гр.Свиленград ищецът е пребивавал за времето от 17.11. 2014г.
– 01.12.2015г. и от 04.06.2015г. до 15.07.2015г. Там той е бил настаняван в
килии с №№ 12, 17, 18 и 20. Килия № 12, в която ищецът е престоял общо 42 дни
/от 04.06.2015г. до 15.07.2015г./, от които 23 дни заедно с още едно задържано
лице, а през останалото време – с още две лица, е с площ 8.06кв.м. Килия № 17, където е пребивавал ищецът за
времето от 07.05. – 20.05.2015г. /14 дни/ заедно с още две задържани лица, е с
площ от 8.37; килия № 18 е с площ от
8.06кв.м и в нея О. е бил 12 дни, заедно с още двама задържани, а в килия № 20,
която е с площ от 8.06кв.м. ищецът е бил общо 15 дни, от които 1 ден – сам и 13
дни с още едно задържано лице. И четирите килии, в които последователно е бил
ищецът, са били снабдени с три легла, една маса и две табуретки. В тях е имало
неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина и
отваряем прозорец на вратата на килията към коридора за осигуряване на свеж
въздух; над вратата на килията е имало монтирани две луминсцентни тела за
дневно осветление и лампа със жълта светлина за нощно осветление. Отоплението
се е извършвало посредством радиатор, на централно отопление и е имало въздуховоди
от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
Килиите, както в ареста Свиленград, така и тези в ареста Хасково, в
които е пребивавал ищецът през процесния период, не са разполагали със
санитарен възел и течаща вода. Достъпът до общия за всички задържани лица
санитарен възел и течаща вода, баня и престой на открито, се осъществявал
съобразно установения график и Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. за вътрешния ред
в арестите. В ареста гр.Хасково нямало обособено място за разходка и престой на
открито, а такъв се е провеждал на задържаните лица, в т.ч. и на ищеца, чрез
извеждане в общия коридор, който имал прозорци за достъп на въздух и светлина.
Престоят на открито на задържаните лица в ареста в гр.Хасково се е осъществявал
в специално обособено за целта помещение с размери 14.5кв.м. с два прозореца,
осигуряващи свеж въздух и дневна светлина.
И в двата ареста е осигуряван и изпълняван график на почистване на
помещенията общите помещения с дезинфектанти – ежедневно, а за чистотата на
килиите задържаните лица се грижели сами, за които нужди им били осигурявани
дезинфекционни препарати. По делото са представени и фактури за заплатени
услуги за извършвани услуги по дезинфекция, дезинсекция, дератизация, както и фактури
за закупени материали за почистване и
др.
Съгласно медицинската справка,
приложена на л.17 от делото, при задържането в ареста – 14.11.2014г., на С.В.О.
е направен обстоен медицински преглед, при който не е установено заболяване. По
време на престоя си в арест гр.Свиленград и арест гр.Хасково О. не е имал
здравословни проблеми и не е извеждан за медицински преглед.
Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
По допустимостта на иска:
В практиката на Европейския съд по
правата на човека във връзка с дела, заведени от български граждани срещу
Република България, относно заявени нарушения на чл.3 от Конвенцията за защита
на правата на човека и основните свободи, произтичащи от условията в местата за
лишаване от свобода, се критикува възприетия подход за разделянето на исковете
и разглеждането им поотделно по отношение на всяко от твърдените от ищеца
действия или бездействия, водещи до нарушаване на чл.3 от ЕКПЧ, като
противоречащ на принципите и стандартите, установени от ЕСПЧ, изискващи
разглеждането на исковете при прилагането на кумулативния подход. При
съобразяване на тази практика, че при преценката за наличието на увреждане и за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следва да се вземе
под внимание кумулативния ефект от условията, при които ищецът е бил поставен
при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” и
от които той се жалва, съдът намира, че исковата претенция следва да бъде
разгледана като един иск, основан на
незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимално
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия на задържаното лице /на
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода; на минимална свободна
жилищна площ и на други битови условия в помещението, в което е бил настанен;
възможност за престой на открито и осигуряване на медицински грижи/, при
претендирано обезщетение в размер на 10 280лв. за неимуществени вреди
вследствие на твърдяното поставяне на ищеца в условията на жестоко, нечовешко и
унизително отношение по см. на чл. 3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, в нарушение
на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните
свободи.
Искът за присъждане на
обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени
вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на длъжностни
лица на държавата, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” -
юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч.
Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/,
които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и
арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с
правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ и чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2
от ЗИНЗС. Твърдяната като
незаконосъобразна дейност представлява административна дейност, доколкото
осъществяваната от специализираните органи по изпълнение на наказанията дейност
по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража” не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението на мярката, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема, че
предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” иск с правно
основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпването на които вреди се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни действия и бездействия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители
на ГД „Изпълнение на наказанията” и претърпяно увреждане вследствие на
условията, при които е изтърпявано задържането под стража в Ареста - Свиленград
и Ареста - Хасково, е допустим и подлежи на разглеждане в производство по реда
на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 285, ал.2 от ЗИНЗС, и
с оглед твърдяното от ищеца място на увреждане, делото е подсъдно на
Старозагорския административен съд.
Неоснователно е
оплакването за недопустимост на иска на основание §47от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС,
която норма предвижда, че лишените от свобода или задържаните под стража, които
са били освободени до 6 месеца преди влизане в сила на този закон, може да
предявят иск по чл.284 ал.1. В случая на 16.07.2015г. ищецът е бил приведен от
ареста в гр.Хасково в Затвора гр.Стара Загора и няма данни да е бил „освободен”
преди 07.02.2017г., когато влиза в сила визирания закон.
Разгледан по същество, искът е и частично
основателен.
Предмет на исковата претенция на С.О. е обезщетяване
на претърпени от него неимуществени вреди /стрес, физически и емоционален
дискомфорт, чувство на тревожност, потиснатост, отчаяние и унижение на
достойнството по смисъла на чл.3 от КЗПЧОС/, посочени като обща последица от
различни проявни форми на незаконосъобразна административна деятелност —
неосигуряване необходимите битови условия, санитарно-хигиенни условия, достъп
до светлина и въздух, както и нормални медицински грижи, по време на престоя на ищеца в ареста
Свиленград и ареста Хасково за времето
13.11.2014г. – 30.06.2015г.
В част четвърта на ЗИНЗС
е регламентиран ред за изпълнение на мярката за неотклонение «задържане под
стража», каквато е била приложена на ищеца. Според чл.240 ал.1 от ЗИНЗС приложими
спрямо спрямо изпълнението на тази мярка са разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода и доколкото друго не е изрично предвидено.
Изискванията за осигуряване на минимална жилищна площ
/4кв.м/, е било регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС /ДВ бр.25/2009г/, но тази
норма не е била част от действащото право, тъй като влизането й в сила е било
отложено за 2019г. Независимо от това преценката за осигуреност на жилищни и
битови помещения следва да се направи чрез съпоставката на жилищните и битови
условия при които е бил поставен ищеца с общите изисквания към подобни
помещения. Според чл.43 ал.2 ЗИНЗС всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите — за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. През
исковия период администрацията е обвързана от забраната за мъчително или
нечовешко отнасяне, установена чл.29 ал.1 от Конституцията на РБългария, както и със забраната за изтезания в чл.3 от
КЗПЧОС. В чл.10, т.1 от МППГП също изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. По отношение на лицата, изтърпяващи наказание,
свързано с лишаването им от свобода това основно право е регламентирано с
нормата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, като нормата следва да се счита относима и
спрямо тези на които се прилага мярка за неотклонение „задържане под стража”,
доколкото не е предвидено друго в тази сфера. На правото на лишените от
свобода, съответно на задържаните лица— на хуманно отношение, съответства
насрещното административно задължение при изпълнение на наказанията, така и при
прилагане на мерките за неотклонение „задържане под стража”, да бъдат осигурени
необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи поддържането на физическото и
психическото здраве, зачитане на правата и достойнството на задържаните лица
/чл.2, т.3 от ЗИНЗС/. Следователно констатираните условия в Ареста
в гр. Стара Загора и с които ищецът свързва претърпените вреди, следва да се
съотнесат към задължението на
администрацията на Областна
дирекция ”Изпълнение на наказанията”, обслужваща и дейността на Арестите през
исковия период, да осигури на лицата,
задържани в арест Свиленград и арест Хасково такива условия, които да не
създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и
унижаване на човешкото им достойнство, вкл. от гледна точка на условията от
битово и хигиенно естество.
Установи се по делото
съответствие с изискванията за жилищна площ, вкл.изискуемия ориентировъчен
минимум от поне 4 кв.м площ на човек, през част от исковия период, а именно: за
времето от 10.04.2015г. до 13.04.2015г., когато ищецът е пребивавал сам в килия
№3 /с площ 6.5кв.м./ в ареста Свиленград; за времето от 17.11.2014г. –
01.12.2014г. – в килия №20 В ареста Хасково, с площ от 8.06кв.м., където е
пребивавал за част от периода сам, а през останалия с още едно задържано лице;
от 11.06.2015г. – 16.06.2015г., от 20.06-29.06.2015г., от 03.07. – 07.07.2015г.
и от 13.07. до 15.07.2015г., когато е пребивавал с още един задържан в килия
№12, с площ от 8.06кв.м. в ареста Хасково. През тези периоди в посочените килии
са били настанени максимум двама човека (общо с ищеца) и спрямо площта на
помещенията съдът намира тази площ за
достатъчна.
Недостатъчна жилищна площ е
налице за останалата част от исковия период, или общо за 200 дни, от които
155дни – в ареста Свиленград и 45 дни в ареста Хасково. Броят на настанените задържани лица в килиите, в
които е пребивавал ищецът, се явява прекомерен спрямо площта на помещението, с
оглед на което съдът намира изискването за достатъчна жилищна площ през тези
периоди за неизпълнено. Макар задължението за осигуряване на конкретно посочения
минимум от 4кв.м жилищна площ, регламентирано в чл.43 ал.3 от ЗИНЗС към исковия
период формално да не е било в сила, съдът намира битовите условия от гледна
точка на площта на килии №№ 3 и 4 в
ареста Свиленград и килии с №№ 12, 17 и
18, в които е бил настаняван Ст.О., спрямо настанените в тях 3 и повече
задържани лица, за недостатъчни. През
тези периоди жилищните условия в посочените килии се явяват в нарушение на забраната, визирана в
чл.3 от КЗПЧОС, чл.29 ал.1 и чл.31 ал.5 от КРБ и чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът намира за доказани и твърденията за неосигурени през исковия период
хигиенни условия, вкл. санитарен възел и течаща вода, както и неизпълнени
изисквания за естествено проветрение и осветление на спалното помещение
/килията/, където е осъществено задържането.
Съгласно чл.43 ал.4 от ЗИНЗС /ред.ДВ 81/18.10.2011/
количеството дневна светлина, степента на изкуствено осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода и минимумът обзавеждане
на спалните помещения се определят в правилника за прилагане на закона.
Съгласно чл.20, ал.2
от Правилника за приложение на ЗИНЗС в редакция ДВ бр.9/2010г, действала през исковия период: в спалните помещения се осигурява пряк достъп
на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. Според ал.3 в същата редакция на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения. Арестите са именно заведения от закрит тип и спрямо тях изискването
за осигуреност на санитарен възел в помещението е налице. Съгласно
чл. 96, ал.2
ППЗИНЗС, помещенията, устроени като наказателни килии, трябва да
отговарят на всички хигиенни и здравни изисквания - да нямат влага, да имат
пряк достъп на дневна светлина, да се заключват добре, да се отопляват, да имат
условия за проветряване и обезопасено легло.
Доказано бе по делото, че помещенията в ареста Свиленград и Хасково нямат
пряк достъп на светлина и чист въздух
чрез естествено проветрение. Проветрението се е извършвало чрез прозорец на
вратата на килията към коридора, както изрично се сочи в представената по
делото справка изх.№ 780/ 10.04.2017г., което не изпълнява изискването на чл.20
ал.2 от ЗИНЗС и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС. Липсата на възможности за естествено
осветление и проветрение на спалните помещения, липсата на санитарен възел и
течаща вода в килиите, където е пребивавал ищеца, означава, че същите не са отговаряли на
здравните и хигиенни изисквания, както горните норми регламентират.
Доказа се по делото, че спалните помещения
/килиите/ и в двата ареста са били снабдени освен с легла, маса и две
табуретки, но не са били оборудвани със самостоятелен санитарен възел и течаща
вода /справка на л.14/. По делото не е спорно, че задържаните в ареста гр.Свиленград
и ареста гр.Хасково лица, вкл.ищеца, не са имали постоянен достъп до течаща
вода. С оглед на изложеното, съдът намира за доказано, че килиите, в които е
бил настанен О. в ареста в гр.Свиленград и гр.Хасково в периода 14.11.2014г.-30.06.2015г.
не са отговярали на изискването по ал.3 на чл.20 ППЗИНЗС за осигурен санитарен
възел и течаща вода. Обстоятелството, че
в двата ареста са били създадени условия за личен тоалет на задържаните лица,
по график в общо помещение, и при поискване, не изпълнява изискването достъпа
да е постоянен. Законовото изискване /чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС/ показва целта на
законодателя - да се осигурят условия, които да не препятстват и ограничават естествените
физиологични потребности на задържаните лица, нито те да се поставят в
унизителни за удовлетворяването им условия.
Липсата на възможности за естествено осветление и проветрение на
спалните помещения чрез пряк достъп на светлина и въздух, наред с липсата на постоянна осигуреност на
санитарен възел и течаща вода означава, че условията, при които е бил поставен
ищеца през периода 14.11.2014г.-30.06.2015г.
не са отговаряли на здравните и хигиенни изисквания, както чл.43 ал.2 и
ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС регламентират. Условията в
ареста през исковия период сочат на затруднения при удовлетворяването на
естествени човешки потребности, каквито са потребностите от светлина, въздух,
физиологичните потребности. С поставянето при така описаните условия е бил
превишен нормалния праг на строгост, присъщ на мярката задържане под стража, с
изпълнение на която се свързва престоя на ищеца в Ареста –гр.Свиленград и
Ареста гр.Хасково, в нарушение на чл.3
ал.1 от ЗИНЗС.
Разпоредбата на чл.86, ал.1,
т.1 от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на престой на открито не
по-малко от един час на ден. По аргумент от чл.240 от ЗИНЗС, такова право имат и задържаните лица
при изпълнение на наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”. От
доказателствата по делото се установява /а й не е спорно между страните по
делото/, че престоят на открито, провеждан спрямо задържаните в Арест
гр.Свиленград и Арест гр.Хасково, се е осъществявал на закрито – в общ коридор
на Ареста Свиленград и в помещение с площ 14.5кв.м. – в Ареста гр.Хасково. Нито
посочения коридор, нито описаното помещение, макар и с два прозореца за пряк
достъп на светлина и въздух, не изпълнява изискването за осигуряване на
задържаните лица ежедневно на не по-малко от един час престой на открито, поради
което провежданият престой на задържаните лица в такива помещения не е престой
на открито по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. С оглед на което съдът
приема, че не е било осигурено правото на престой на открито на задържаното
лице през процесния период.
Липсата на възможности за естествено осветление и проветрение на
спалните помещения чрез пряк достъп на светлина и въздух, наред с липсата на постоянна осигуреност на
санитарен възел и течаща вода и незадоволителното хигиенизиране на килиите,
вкл. тази с №13, означава, че условията, при които е бил поставен ищеца през
периода 04.04.2012г. -10.07.2012г. не са
отговаряли на здравните и хигиенни изисквания, както чл.43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, чл.20 ал.2 и чл.96 ал.2 от ППЗИНЗС регламентират. Условията в ареста
през исковия период 04.04.2012г.-10.07.2012 год. сочат на затруднения при
удовлетворяването на естествени човешки потребности, каквито са потребностите
от светлина, въздух, физиологичните потребности. С поставянето при така
описаните условия е бил превишен нормалния праг на строгост, присъщ на мярката
задържане под стража, с изпълнение на която се свързва престоя на ищеца в арестите
в гр.Свиленград и гр.Хасково, в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС.
Не се установи по безспорен начин бездействие на
служителите на ответника по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с
почистване и наличие на насекоми. В тази връзка съдът кредитира представените
писмени доказателства - фактури за извършвани
услуги по дезинфекция, дезинсекция, дератизация и фактури за закупени
санитарни материали.
Неоснователно е и твърдението в исковата молба, че администрацията на
ареста гр.Хасково и гр.Свеленград не е осигурила минимални медицински грижи на
ищеца по време на пребиваването му там. От неоспорената медицинска справка
/л.17 от делото/ се установява, че по време на престоя си в арест Хасково и
арест Свеленград ищецът не е имал здравословни проблеми и не е извеждан за
медицински прегледи.
Посочените по-горе аспекти на условията, при които Ст.О. е изтърпявал
наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в арест Свиленград и
арест Хасково /неосигуряването на
спални помещения с естествено осветление и проветрение, наред с малката жилищна
площ на същите; липсата на осигурена възможност за престой на открито; липсата
на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и произтичащата от това
необходимост извън рамките на определените хигиенни мероприятия в някои случаи
ищецът да ползва предоставена кофа за облекчаване
на физиологичните си нужди и удовлетворяване на естествените си потребности в
помещението и пред други лица/, в своята съвкупност и преценени с оглед над
7-месечния период на пребиваване в арест Свиленград и арест Хасково, неминуемо
водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността, до
накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания.
Причинените на С.О. неудобства надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението
на наложеното му наказание и са довели до понесени от него страдания, трудности
и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на
тази мярка за неотклонение. С оглед обичайните правила за условия на живот,
съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не накърнява
човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен ищецът при
пребиваването му в ареста в Свиленград и Хасково предвид кумулативния им ефект
следва да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото достойнство и
изтезание.
С оглед на гореизложеното съдът приема за доказани само фактите относно
описаните в исковата молба битови и санитарно-хигиенни условия, при които е бил
поставен ищецът при пребиваването му в арест Свиленград и арест Хасково: недостатъчна жилищна площ, липса на постоянен
достъп до санитарен възел, липса на пряка слънчева светлина, на естествено
проветрение и на реален престой на открито. Като резултат следва да бъде
ангажирана отговорността на държавата поради незаконосъобразното бездействие на
длъжностните лица на администрацията в следствения арест за неспазване на
изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната
сфера на ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3
от ЕКПЧОС. При осъществяване на правнорегламентирана дейност длъжностните лица
от администрацията на ареста са нарушили изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС,
което е довело до накърняване на правото на задържаното под стража лице на
хуманно отношение и на уважение на присъщата на човешката личност достойнство.
Действително по делото няма данни за извършени умишлени действия или
бездействия на длъжностни лица, довели до целенасочено поставяне на ищеца в
неблагоприятни условия, до унизително отношение, което уронва човешкото
достойнство на осъдения и до емоционални и физически страдания. Липсата на
подобна цел обаче не може категорично да изключи нарушението на чл.3 от ЕКЗПЧОС
/решение от 09.06.2005г И.И. срещу
България, решение от 15.07.2002г Калашников
срещу Русия/. Освен това отговорността
по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е обективна, т.е.
държавата отговаря за вредите, причинени от нейни органи или длъжностни
лица при изпълнение на административната дейност, последица от нарушение по
чл.3 от същия закон, без значение дали са причинени виновно. Ирелевантно е обстоятелството, че съществуват обективни
трудности за привеждане на арестантските помещения в съответствия с
изискванията и европейските стандарти за условията в местата за лишаване от
свобода/задържане под стража - необходимо и достатъчно е да бъде установено
настъпване на неблагоприятно засягане на имуществени права и/или на защитени от
правото нематериални блага, неимуществени субективни права и основни ценности,
което следва закономерно от обективния факт на наличие на незаконосъобразна
административна дейност.
Установените негативни преживявания, физически и психичен дискомфорт на С.О.,
надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на наложената му мярка за неотклонение,
макар и без увреждане на здравето като следствие от тях, са довели до унижаване
на човешкото му достойнство и представляват неимуществени вреди, причинени
вследствие на незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация в
нарушение на изискването по чл.2, т.3 от ЗИНЗС за осигуряване на условия,
обезпечаващи поддържането на физическото и психическото здраве на задържаните и
зачитане на правата и достойнството им. Затова
според настоящия съдебен състав кумулативно са налице елементите от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Размерът на дължимото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен с оглед кумулативното въздействие на
негативните фактори по аргумент от чл.284 ал.2 от ЗИНЗС и по справедливост —в
съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спазването на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила на увреденото лице и при отчитане
икономическия стандарт в страната към момента на увреждането. А жизненият стандарт на лицето преди задържането му не
може да бъде възприет като мерило за стойността на паричното обезщетение,
дължимо от администрацията за нарушаване на основни човешки права. Предвид посочените
по-горе обстоятелства и факта, че Ст.О. е пребивавал 229 дни в арест
гр.Свиленград и арест гр.Хасково, където е бил поставен в условия унижаващи
човешкото достойнство, предвид характера и интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, съдът приема, че исковата претенция следва да бъде
уважена до размер 1500лв.
В останалата част до размера на претендираното от ищеца обезщетение от 10
280 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода от спора и на основание чл.286 ал.3 от ЗИНЗС, се следва присъждане в полза на ищеца на разноски в размер на 310лв.,
представляващи 10лв.- заплатена държавна такса по делото и 300лв. адвокатско
възнаграждение за един адвокат, договорено и заплатено съгласно договор за
правна помощ от 07.02.2017г.
Водим от горните мотиви Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21, на
основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, ДА ЗАПЛАТИ
на С. Винков О. ЕГН ********** СУМАТА от 1500 /хиляда и петстотинн/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
незаконосъобразна административна дейност, изразяваща се в неосигуряване на
необходимите битови и санитарно-хигиенни условия /на минимална свободна жилищна
площ; на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване
на помещението; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и на на реален престой на
открито/ при престоя на С.О. в Ареста –
Свиленград и Ареста – Хасково, при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение
„задържане под стража” за периода 14.11.2014г. – 30.06.2015г.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията” гр. София, бул.„Ген. Н. Столетов” № 21 ДА ЗАПЛАТИ на С. Винков О.
ЕГН ********** СУМАТА от 310 лв. - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С. Винков О. срещу
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София иск в останалата му
част и до размера на претендираното обезщетение от 10 280лв., като недоказан и
неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: