№ 10
гр. Пазарджик, 06.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20225220200991 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. Й. В. от гр.София,
подадена чрез пълномощника адв.К. М. от АК- Ямбол, против НП № 22-5313-
000021 от 23.03.2022г. на началник група в ОДМВР-Пазарджик, с което на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на
материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято
отмяна се иска. Жалбоподателят счита, че същото е било издадено в
нарушение на ЗАНН- след изтичане на предвидения в закона преклузивен
шестмесечен срок, считано от съставянето на АУАН. Твърди, че нарушените
норми не са били в достатъчна степен конкретизирани в съставения на
нарушителя АУАН, доколкото липсвало посочване на пълното наименование
на съответния нормативен акт. Последното създавало затруднение за
санкционираното лице да осъществи в пълна степен правото си на защита.
Моли съда да отмени обжалваното НП. Претендира сторените разноски по
делото.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призван не се явява.
Представлява се от своя процесуален представител- адв.К. М., който
поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП. Претендира и присъждане на
разноски, съгласно Договор за правна защита и съдействие.
Ответникът по жалбата - АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител. Постъпило е писмено становище от
упълномощен от директора на ОДМВР-Пазарджик юрисконсулт, с което се
излагат доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване се иска.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя
разноски, като на свой ред иска присъждане на такива под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, след като провери основателността на жалбата,
съобрази становищата на страните и анализира събраните по делото
писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че на
05.09.2021г., в 12:18 часа, на АМ Тракия, км.76, в посока към гр.Пловдив, е
управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Пасат“ с
рег. № ***, който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като бил със
служебно прекратена регистрация от 24.08.2021г. по реда на чл.143 ал.10 от
ЗДвП. Деянието представлявало нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, заради
което против жалбоподателя бил съставен АУАН №290290/05.09.2021г.,
връчен на адресата на същата дата.
Във връзка така съставения АУАН първоначално не било издадено НП, а
била сезирана РП-Пазарджик с оглед преценка относно наличие на данни за
извършено престъпление по чл.345 ал.2 вр. ал.1 от НК. С постановление от
30.11.2021г. прокуратурата отказала да образува наказателно производство с
мотив, че поведението на В. не изпълвало от субективна страна престъпния
състав на чл.345 ал.2 от НК, доколкото били събрани данни, че към
инкриминираната дата същият не бил уведомен за служебната дерегистрация
на управлявания от него лек автомобил, поради което нямал в съзнанието си
субективна представа относно неправомерния характер на своето поведение.
В същото време обаче, прокурорът преценил, че преписката следвало да бъде
2
изпратена на Началника на Сектор ПП при ОДМВР- Пазарджик за преценка
на необходимостта от ангажиране на административнонаказателната
отговорност по ЗДвП на В..
В тази връзка и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН било издадено
обжалваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на
27.04.2022г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 05.05.2022
год. С оглед на това въззивната жалба е процесуално допустима, доколкото е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо правен интерес да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния за
това съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства /материалите по
административнонаказателната преписка, справка от Отдел ПП към СДВР,
справка от Гаранционен фонд, справка от РП-Пазарджик и материалите по
пр.пр.№4572/2021г. по описа на РП-Пазарджик/ и гласни доказателства
/показанията на св.К. В.- актосъставител/. Съдът кредитира изцяло събраните
доказателства, доколкото същите са еднопосочни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че
жалбата е основателна, но не по изложените в нея аргументи, а по следните
съображения:
Няма спор по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателят е управлявал процесния, описан по-горе собствен лек
автомобил. Установи се категорично и това, че този автомобил бил с
автоматично прекратена на 24.08.2021г. регистрация по реда на чл.143 ал.10
от ЗДвП вр. чл.18б ал.1 т.8 вр. чл.18 т.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства. Причина за
прекратяването на регистрацията било получено по електронен път в Отдел
ПП, СДВР уведомление от 23.07.2021г. от Гаранционен фонд за липса към
17.07.2021г. на сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ за процесното МПС. Такова писмо с изх.
№004476/17.07.2021г., съдържащо същата информация, от Гаранционен
3
фонд изпратили и на собственика и жалбоподател в настоящото производство
В. В., но доколкото нямали задължение да сторят това чрез препоръчана
пощенска пратка, по делото липсват доказателства за надлежното му
връчване на адресата. За извършената в тази връзка на 24.08.2021г. от
органите на МВР автоматична служебна дерегистрация на лекия автомобил
собственикът на същия не бил изрично уведомен. Поради това на
инкриминираната дата- 05.09.2021г., жалбоподателят управлявал собственото
си МПС, като нямал съзнанието, че същият е със служебно прекратена
регистрация. Научил за това едва след като бил спрян за проверка от
служители на МВР, които констатирали това обстоятелство, като веднага
след това, още същия ден, в 13:19ч., сключил договор за задължителна
застраховка ГО.
При така установеното настоящият съдебен състав намира, че
поведението на жалбоподателя не запълва от субективна страна признаците
на състава на административното нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
На първо място следва да се посочи, че разпоредбата на чл.143 ал.10 от
ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство
на собственик, който не изпълни задължението си за сключване на
задължителна застраховка ГО е ситуирана в Глава ІІІ от ЗДвП, където са
посочени изискванията към ППС за допускане движението им по пътищата на
страната и изискванията за провеждане на периодични прегледи за проверка
на техническата им изправност. В същото време, по своя характер и
наименование, прекратяването на регистрацията на пътно превозно средство е
принудителна административна мярка и като такава е нормативно уредена в
глава VI на ЗДвП. В чл.171 т.2а от ЗДвП е посочено, че за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна
мярка- прекратяване регистрацията на пътно превозно средство на
собственик, който управлява моторно превозно средство, като са изброени
изчерпателно хипотезите, при които се предприема тази мярка. Сред
последните не фигурира неизпълнение от страна на собственика на
задължението да сключи задължителна застраховка ГО. Регламентирано е
обаче задължение за уведомяване на собственика на ППС за осъщественото
служебно прекратяване на регистрацията, съгласно чл.18б ал.2 вр. чл.18б ал.1
т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г., каквото в настоящия случай не се
4
събраха доказателства да е било направено. Напротив, от полученото по
делото писмо с рег.№433200-116892/17.11.2022г. на СДВР, Отдел ПП, МВР ,
включително и от приетите като писмени доказателства по делото писмо рег.
№4332р-54093/26.10.2021г., представляващо част от материалите по пр.пр.
№4572/2021г., категорично ясно по делото стана, че жалбоподателят не е бил
уведомен за служебната дерегистрация на своя лек автомобил, поради което
няма как да се приеме, че от субективна страна той е осъществил състава на
нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците, както от обективна, така и от субективна страна, а липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
деянието. В конкретния случай АНО е нарушил разпоредбата на чл.53 ал.1 от
ЗАНН, тъй като не е установил по безспорен начин виновно поведение от
страна на жалбоподателя и е наложил наказание, без да е било установено
категорично извършването на нарушението от субективна страна. Това пък
обуславя неправилно приложение на материалния закон, тъй като на
въззивника е наложено наказание за нарушение, което не е безспорно
доказано да е извършил. Няма никакво съмнение, че
административнонаказателната отговорност на физическите лица, подобно на
наказателната такава, е лична и виновна, а при липса на виновно поведение
такава не се носи.
В такава ситуация, да се ангажира административнонаказателна
отговорност за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, ще означава тя да се
базира само и единствено на предположение, което е недопустимо. Нормата
на чл.303 ал.1 от НПК императивно повелява, че присъдата не може да
почива на предположение. Тази норма е субсидиарно приложима и в АНП по
силата на чл.84 от ЗАНН, още повече, че наказателното постановление в
административнонаказателното производство има характера на присъдата в
наказателното производство, доколкото съставлява санкционен властнически
акт на държавна репресия за извършено виновно административно
нарушение.
Горното налага обжалваното НП да се отмени като незаконосъобразно.
При този изход от делото, който е неблагоприятен за АНО, не може да
бъде уважено искането за присъждане на разноски под формата на
5
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-Пазарджик.
Пак с оглед изхода на делото, относно искането за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя следва да бъде отбелязано, че то бе
направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид отмяната на НП и с оглед
разпоредбата на чл.63д ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК.
От съдържанието на приложения по делото договор за правна защита и
съдействие се установява, че е било договорено и изплатено от
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Относно
възражението за прекомерност на разноските, направено от пълномощника на
ОДМВР-Пазарджик с писменото становище по делото, следва да се посочи,
че същото е неоснователно. Съобразно разписаното в чл.18 ал.2, вр. с ал.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, за процесуално представителство по
административнонаказателни производства, ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая е
приложима нормата на чл.7 ал.2, т.1 от Наредбата, т.к. имуществената
санкция е до 1000 лева. В последната цитирана норма/изменена с Наредба за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/ е посочено, че при интерес до 1000,
както е в настоящия казус, минималното адвокатско възнаграждение е в
размер на 400 лв., а платеният от жалбоподателят адвокатски хонорар е точно
толкова. С оглед на това в полза на жалбоподателя следва са се присъдят
разноски в претендирания размер на адвокатското възнаграждение от 400
лева, които ОД на МВР Пазарджик следва да бъде осъдена да ги заплати от
бюджета си.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 22-5313-000021 от 23.03.2022г. на началник група в
ОДМВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на В. Й. В. от гр.София с ЕГН **********
6
е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПАЗАРДЖИК, представлявана от директор ДА
ЗАПЛАТИ на В. Й. В. от гр.София с ЕГН **********, разноски в размер на
400 лв. /четиристотин лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7