№ 27016
гр. София, 01.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110105867 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 23.11.2023 г. и молба от
21.03.2024 г., подадена от Й. И. И. срещу И. В. И. и С. В. И..
От ответниците в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК са
депозирани писмени отговори.
По направените доказателствени искания:
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на правния спор, поР. което следва да бъдат
приети като писмени доказателства по делото. Съдът намира, че следва да уважи
доказателственото искане на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане за посочените в исковата молба и молбата-
уточнение към нея обстоятелства. Искането за разпит на втори свидетел следва да бъде
оставено без уважение, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на
книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА по искане на ищеца събиране на гласни доказателства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане за датата на насроченото открито съдебно
заседание за установяване на посочените в исковата молба и молбата-уточнение към
нея обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за разпит на втори
свидетел, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ОТЛАГА произнасянето по искането за откриване на производство по чл. 193,
ал. 2 ГПК за проверка на истинността на приложения от ищеца документ на л. 7 от
делото – „запис на заповед“, с оглед становището на ищеца за представяне на същия в
оригинал в срок до датата на насроченото по делото открито съдебно заседание и
1
предоставянето на възможност на ответника да заяви оспорва ли същия – след
запознаването с оригинала.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ направеното в становище с вх. № 19628/22.01.2024
г., депозирано от ответника С. В. И., възражение за прихващане, като УКАЗВА на
ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба, с
препис за ищеца, да уточни основанието, размера и периода на вземането, във връзка с
което прави искане за прихващане. УКАЗВА на ответника, че при неизпълнение на
дадените указания, съдът няма да приеме за разглеждане релевираното възражение за
прихващане.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ответника С. В. И. за допускане на
съдебно-оценителна експертиза по делото.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 20.09.2024 г. от 14:00 часа, за което
да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение, като на
ищеца да се връчат и преписи от писмените отговори на ответниците.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на заемно правоотношение, по силата на което е предоставил в заем на своя
брат – В.И.И. парична сума на стойност 6000 лева. За получаването на процесната сума
заемателят се е подписал в съставения от ищеца запис за заповед, представляващ
разписка за получаване на предоставената в заем сума, в съдържанието на който е
потвърдил получаването на сумата на 06.07.2021 г. и се задължил я да върне в срок до
20.12.2023 г. Ищецът сочи, че брат му е починал на 27.04.2022 г., като е оставил като
законни наследниците ответниците в настоящото производство. Твърди, че
ответниците са задължени за изплащането на дълга, поР. което с нотариални покани им
е изпратил копие от съставения запис на заповед. В получените от ответниците
нотариалните покани ищецът е направил искане за изплащането на вземането по
записа на заповед в петнадесетдневен срок, който към настоящия момент е изтекъл.
Посочва, че ответниците не са извършили отказ от наследството на баща им В.И..
Излага доводи, че изписването на месец „06“, вместо месец „07“ от страна на
наследодателя на ответниците в съставената разписка за получаване на сумата по заема
представлява техническа грешка. Моли съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че общият им наследодател В.И.И. е страна по процесното заемно
правоотношение, възникнало на 06.07.2021 г., по силата на което ищецът му е
предоставил в заем сумата от 6000 лв., задължението за връщане на която е с настъпил
падеж на 20.12.2023 г., поР. което подлежи на възстановяване от ответниците, в
качеството им на наследници на В.И.И., в размер на половината от стойността на
заемната сума, дължима от всеки от тях. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата И. В. И. депозира отговор на исковата
молба. Взема становище за недопустимост, евентуално неоснователност на
предявените искове. Потвърждава, че е законен наследник на В.И.И.. Твърди, че
ищецът претендира права от саморъчно написан от него документ, озаглавен „запис на
заповед“. Счита, че посоченият документ не се характеризира като запис на заповед по
смисъла на чл. 535 ТЗ, поР. което не може да породи желаните правни последици.
Оспорва автентичността на процесния запис на заповед, като счита, че същият не е
съставен от наследодателя й. Навежда доводи относно наличието на различно от
твърдяното от ищеца каузално правоотношение, обусловило издаването на процесния
запис на заповед. Отделно от изложеното, сочи че процесното вземане не е изискуемо
към датата на предявяване на исковите претенции. Твърди, че не са налице основания
2
за ангажиране на отговорността им с брат й - С. В. И., при условията на солидарност.
Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. В. И. подава отговор на
исковата молба. Взема становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва
истинността на представения от ищеца запис на заповед, като счита че същият е
съставен за целите на настоящото производство. Твърди, че документът не съдържа
законоустановените реквизити, както и че не представлява договор за заем. Отбелязва,
че падежът на вземането не е настъпил към момента на предявяване на иска. Оспорва
твърдението относно наличието на солидарност с И. И. по отношение на процесното
вземане. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
С писмено становище с вх. № 15662/18.01.2024 г. ответницата И. В. И. прави
искане за прекратяване на производството спрямо нея, доколкото е извършила изричен
отказ от наследството на В.И.И.. С писмено становище с вх. № 19628/22.01.2024 г.
по постъпилата от ищеца уточнителна молба от 23.11.2023 г., ответникът С. В. И.,
навежда доводи, че твърдените като получени от наследодателя му средства от страна
на ищеца представляват изпълнение на нравствен дълг, поР. което не подлежат
на връщане. Релевира възражение за прихващане. Поддържа, че исковите претенции са
неоснователни.
С писмено становище с вх. № 94741/21.03.2024 г. ищецът счита, че направеното
от ответника С. И. възражение за прихващане е недопустимо. Поддържа, че
нередовният запис на заповед се конвертира в разписка, удостоверяваща получаването
на сумата по заемното правоотношение. Счита, че падежът на вземането по договора за
заем е настъпил в хода на процеса, което обстоятелство следва да бъде съобразено.
Поддържа, че процесното вземане е предмет на заемно правоотношение, а не на
дарение.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответниците:
Предявени при условията на пасивно субективно съединяване са обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 240, ал 1 ЗЗД.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и
главно доказване, наличието на предвидените законови предпоставки от фактическия
състав на чл. 240 ЗЗД, а именно: наличие на валидно възникнало облигационно
задължение по сключен с наследодателя на ответниците договор за заем, като установи
предаването в собственост на заемателя на процесната сума на твърдяното в исковата
молба основание, връщането на която е изискуемо поР. настъпил падеж и е дължимо
по равно от ответниците, в качеството на наследници по закон на заемополучателя.
При доказване на горните обстоятелства, в доказателствена тежест на
ответниците е да докажат погасяването на дълга, респективно фактите, които имат за
последица изключването на отговорността им.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
безспорни и ненуждаещи се от доказване, общоизвестни или служебно известни на
съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови
презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
3
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК;
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото
и ще се смятат за редовно връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4