№ 76224
гр. София, 20.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20221110160442 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу З. Г. Й. за следните суми: 961,51 лева – главница, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане;
172,49 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от 16.03.2021 г. до
04.01.2022 г.; и 74,55 лева – законна лихва за забава за плащане на дължими
се суми за периода от 05.01.2022 г. до 25.10.2022 г. – задължения по договор
за паричен заем № 5681147/02.03.2021 г., сключен между „Вива кредит“ ООД
и длъжника, като вземането е прехвърлено с договор за цесия от 03.02.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит. Така в чл. 5 от представения по делото
договор за кредит е посочено, че в случай, че в 3-дневен срок от сключване на
договора не предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство от
физическо лице, което отговаря следните условия: навършило е 21-годишна
възраст; има минимален размер на осигурителния си доход от 1 000 лева;
работи по безсрочен трудов договор в последните 6 месеца, при това при
същия работодател; не е заемател или поръчител по друг договор за кредит;
няма записи в Централния кредитен регистър за просрочени задължения в
последните 5 години, заемателят дължал неустойка в размер на 366,52 лева.
Съгласно чл. 143, т. 5 ЗЗП неравноправна е клаузата, с която
потребителят се задължава при неизпълнение на своите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. Преценката за неравноправност се
1
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговорена по посочения по-горе начин неустойката е в размер на около
30 % от задължението за главница по договора, т.е. повече от дължимата се
законна лихва за забава за пет години. При преценка за необосновано високия
размер на неустойката следва също така да се държи сметка за
обстоятелството, че същата обезпечава не пряко изпълнението на
задълженията за връщане на главницата и заплащане на възнаградителната
лихва по заема, а изпълнението на задължението за предоставяне на
обезпечение. Така уговорена неустойката се дължи независимо от
своевременното изпълнение на задълженията за главница и лихва съобразно
уговорения погасителен план. Съдът приема, че такава неустойка е вероятно
да създаде съществено и неоправдано неравновесие между правата на
потребителя и търговеца по заемното правоотношение, поради което намира
същата за вероятно неравноправна. С оглед изложеното същата се явява и
вероятно нищожна и съдът следва да приеме, че плащания за връщане на
кредита не е следвало да се отнасят от кредитора към тази неустойка.
Следва да се посочи, че дори и посочената клауза да е изключена от
обхвата на нищожността при неравноправност, тъй като е била уговорена
индивидуално, същата се явява и в противоречие с добрите нрави. Съгласно
Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на
ОСТК на Върховния касационен съд неустойка, която излиза извън
присъщите си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави. В случая се
установява, че е уговорена неустойка в необичайно висок размер (на практика
надхвърлящ сбора на размера на лихвите по кредита) за неизпълнение на
задължение, което не е основно по договора – това за изплащане на главница
и лихви. Не е обоснована и необходимостта от намиране на поръчител с
доход, който би бил достатъчен за погасяване на всички задължения по
договора за кредит (79 лева на 22 месечни вноски) с дохода си за малко по-
малко от два месеца, нито пък защо са поръчители, които да отговорят на
сериозни изисквания за доходи и стабилност на трудовото правоотношение,
при отпуснат заем в размер на около 1 минимална месечни работни заплати
към датата на отпускането му. Следователно се налага изводът, че
уговарянето на неустойка в абсолютен размер за ненамиране на двама
поръчители цели единствено необосновано увеличаване на разходите по
договора в нарушение на предвидените от законодателството забрани за
уговаряне на лихва над определен размер (чл. 33, ал. 1 ЗПК). Обстоятелството
дали претендираното вземане противоречи на добрите нрави се следи и в
заповедното производство (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК), поради което съдът
следва да не взема предвид никакви плащания, отнесени за погасяване на тази
неустойка.
2
С молба с вх. № 62303/07.03.2023 г. заявителят е признал, че длъжникът
е платил по кредита 95,66 лева. Общият размер на задължението по договора
за кредит без посочената по-горе неустойка е определен на 1738 лева, като в
тази сума е включена и такса за експресно разглеждане на кредита, която
също не следва да се взема предвид от съда, той като е уговорена в
противоречие с чл. 10а ЗПКр, доколкото е такса за услуги по отпускане на
кредита, а законът забранява такива. Таксата е в размер на 550 лева съгласно
чл. 1, ал. 3 от договора за кредит. Следователно размерът на дължимите се
суми по кредита, за които не е налице вероятно неравноправна или нищожна
клауза, която ги предвижда, и поради това се вземат предвид в заповедното
производство по аргумент за противното от чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, е
равен на 1188 лева, от които 1000 лева – главница, и 188 лева – лихва.
При служебно прилагане на правилата за прихващане на изпълнението
по чл. 76 ЗЗД настоящият съд намира, че платените от длъжника общо 95,66
лева следва да се отнесат са погасяване на лихвата, от която остават дължими
се 92,34 лева, като заявлението следва да се отхвърли за разликата над тази
сума до пълния размер на претенцията от 172,49 лева.
В останалата част следва да се издаде заповед за изпълнение.
Следва да се присъдят на заявителя разноски само пропорционално на
уважената част от заявлението съгласно чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, или за 93,37 %
от размера. Претендират се 25 лева държавна такса, от която следва да се
присъдят пропорционално 23,34 лева, както и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение, от което се присъждат 46,69 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ с вх. №
3070043/26.09.2019 г. В ЧАСТТА, с която „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, ул. „Панайот Волов“, № 29, ет. 3, иска осъждане на З. Г. Я. , с ЕГН:
**********, с адрес: София, ул. „Индже войвода“ № 17, да плати сума в
размер на разликата над 92,34 лева до пълния предявен размер от 172, 49
лева – възнаградителна лихва за забава за периода от 16.03.2021 г. до
04.01.2022 г. – задължения по договор за паричен заем № 5681147/02.03.2021
г., сключен между длъжника и „Вива Кредит“ ООД.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя по
делото. Препис да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3