Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1223
гр. Перник, 07.11.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
1410 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД против В.К.В., в качеството му на
законен наследник на починалата в хода на заповедното производство Д. Д. А., с
искане да бъде признато за установено по
отношение на ищеца, че ответникът дължи на топлофикационното дружество сумата в
размер на 726.34 лева, представляваща незаплатена цена на доставена топлинна
енергия за битови нужди за апартамент № 19, находящ се в гр ****** за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2017г.
до окончателно изплащане на вземането и сумата в размер на 173.96 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи
главницата, за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 5712/16.10.2017г. по ч.гр. д. № 6926/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, срещу която конституираният в хода на заповедното
производство с определение от 11.12.2017г. в качеството на наследник на
длъжника В.К.В. е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът поддържа,
че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение, произтичащо
от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който в
процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия до имота
на Д. Д. А. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са твърдения, че Д.
Д. А. не е изпълнила в срок задължението си да заплаща цената на доставена от
ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и
на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на потребителите в гр. Перник дължи
законна лихва за забава.
Ответникът в
срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове по основание и размер. В
отговора на исковата молба се излагат твърдения, че страните по спора не са
обвързани от облигационно правоотношение, поради което В.К.В. не е
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията на ищцовото дружество.
Ответникът сочи, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна
енергия, така и относно обстоятелството, че “ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е
доставило услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на
евентуалност с подадения отговор на искова молба е направено възражение, че
процесните вземания са погасени по давност.
С протоколно
определение от 21.06.2018г. след изслушване на становището на страните по реда
на чл. 146, ал.1, т.4 ГПК, съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от
доказване по делото, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. на стойност 726.34 лева, върху която сума е начислена законна лихва за забава в
размер на 173.96 лева за периода от 08.07.2014г. до 26.09.2017г., за които вземания е издадено извлечение от
счетоводните записвания на ищцовото дружество.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ:
В
доказателствена тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си по него за
процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че ответникът
притежава качество на собственик или
титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот, респ.
качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в сила от
17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът за
търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни действия
– арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното
предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник “Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник “Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
предвид множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с предмет
установяване на дължимостта на вземания за цена на доставена от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия.
Съгласно чл.
153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представената
по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, изходяща от наследодателя на В.К.В., се
установява, че Д. Д. А.притежава право на собственост върху 2/3 ид.ч. от
процесния топлоснабден имот. Както правилно е възприето с Решение №
254/29.09.2017г. постановено по в.гр.д. № 408/2017г. по описа на Окръжен съд –
гр. Перник, когато частният документ, съдържа признание за неизгодни за
издателя му обстоятелства изявлението се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила. Въззивната инстанция е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма доказателствено значение
за установяване на принадлежността на право на собственост, когато деклараторът
се домогва да установи по отношение на трети лица, че с подаденото от него
изявление до съответната община е придобил право на собственост върху недвижим
имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ от нея документ,
материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е собственик на дадена вещ.
В подкрепа на изложено са Решение № 1556/28.02.1984г., постановено по гр.д.
№ 977/1984г. по описа на ВС, IV ГО и Решение № 28/28.02.1999г., постановено по
гр.д. № 3114/1997г. по описа на ВС, IV ГО.
Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал.3 ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, поради което В.К.В. в качеството си на
наследник на Д. Д. А. е материално правно легитимиран да отговаря по
претенцията за заплащане на доставена топлинна енергия за процесния имот
единствено до размера на притежавания от наследодателя му дял от имота, а
именно 2/3 и.д. или сумата в размер на 484.23 лева. Необходимо е да бъде
отбелязано, че топлофикационното дружество не е насочило исковата си претенция
срещу В.К.В. в качеството му на собственик на вещта, а като наследник на
починалата в хода на заповедното производство Данка Драганова Алексиева, поради
което и извън предмета на доказване по спора е дали наследникът притежава право
на собственост върху вещта на собствено основание какъвто извод би могъл да
бъде направен от представената декларация по чл. 14 ЗМДТ.
Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания е частично основателно, поради следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в
30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. налице е
установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по
в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е разяснено, че
вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече
законоустановения давностен срок. През посочения период от време вземането е
ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му кредиторът не може
да иска предсрочно изпълнение.
С Тълкувателно
решение № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК е прието, че задълженията
на потребителите на топлинна енергия са за периодично плащане, поради което се
погасяват с изтичането на три годишен давностен срок съгласно разпоредбата на
чл. 111, б. В ЗЗД. Предвид изложеното и при съобразяване на датата, на която е
депозирано заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК ( 13.10.2017г.) съдът намира, че вземането за цена на доставена топлинна
енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г. в размер общо
на 93.67 лева е погасено по давност, като припадащата се част на ответника с
оглед обема на притежаваното от наследодателя му право на собственост върху имота
възлиза на 62.44 лева.
От изложеното следва,
че предявеният иск с правно основание чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е основателен за сумата в размер на 421.78
лева за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г., като за разликата до пълния
заявен размер от 726.34 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г. е
неоснователен. Следва да бъде посочено, че вземането за доставена
топлинна енергия за месец септември 2014г. не е погасено по давност, тъй като
изискуемостта на същото съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е настъпила на 01.11.2014г., т.е.
преди по – малко от три години от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за
вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Страните по
делото не спорят, че размерът на обезщетението за забава върху месечните
плащания за процесния период възлиза на 173.96 лева. Предвид обема на
притежаваното от наследодателя на ответника право на собственост върху
процесния топлоснабден имот В.К.В. е материално правно легитимиран да отговаря
по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 115.97
лева.
Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД с погасяване на главното вземане погасено
поради изтекла давност е и вземането за мораторна лихва върху главницата. С
оглед изложеното и предвид обстоятелството, че претенцията за заплащане на цена
на доставена топлинна енергия до процесния имот за периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г.
е погасена по давност, погасенo по давност е и
вземането с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за законна лихва за забава общо
в размер на 29.50 лева за периода от 08.07.2014г. до 08.11.2014г., като
припадащата се част на ответника с оглед обема на притежаваното от
наследодателя му право на собственост върху имота възлиза на 19.66 лева.
От изложеното
следва, че предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за сумата в размер на 96.30 лева за
периода от 09.11.2014г. до 26.09.2017г., като за разликата до пълния заявен
размер от 173.96 лева и за периода от 08.07.2014г. до 08.11.2014г. е неоснователен.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното
производство, съдът по предявения по
реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя
отговорността за разноските, както в заповедното, така и в исковото
производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в
заповедното производство пропорционално на уважената част от предявените
искове. Съдът намира, че заявителят е направил разноски в заповедното производство
общо в размер на 75 лева, представляващи заплатена държавна такса за
разглеждане на подаденото заявление в размер на 25 лева и юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната в размер на 50 лева,
изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26
от Наредбата за заплащането на правната помощ, като В.К.В. следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД сумата в
размер на 43.15 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените от ищеца съдебни
разноски в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената
част от предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 140 лева, от която сумата в размер на 25 лева
довнесена държавна такса за разглеждане на делото, сумата в размер на 15 лева
внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения и сумата в размер
на 100 лева юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на
страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП
вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като В.К.В. следва
да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 80.56 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени направените от
ответника в настоящото производство съдебни разноски пропорционално на
отхвърлената част от предявените искове. Сторените от В.К.В. разноски възлизат
на сумата в размер на 300 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на страната адвокат Б.,*** АД
следва да заплати сумата в размер на 127.35 лева.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против В.К.В., ЕГН **********,***, в качеството му на
наследник на Д. Д. А., ЕГН **********, бивш жител ***, починала в хода на
производството по ч.гр.д. № 6926/2017г. по описа на Районен съд – гр. Перник,
че ответникът дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 421.78 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди за апартамент №
19, находящ се в ****** за периода от 01.09.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законна лихва за
забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2017г.
до окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 96.30 лева, представляваща
законна лихва за забава върху месечните задължения, формиращи главницата, за
периода от 09.11.2014г. до
26.09.2017г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 5712/16.10.2017г. по ч.гр. д. № 6926/2017г. по описа на Районен
съд – гр. Перник, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 726.34 лева и за
периода от 01.05.2014г. до 31.08.2014г., и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 173.96 лева и за
периода от 08.07.2014г. до 08.11.2014г.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 43.15 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.К.В., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 80.56 лева, представляваща сторени съдебни разноски в
исковото производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“
да заплати на В.К.В., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
в размер на 127.35 лева, представляваща сторени съдебни разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр.д. № 6926/2017г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия:
Дата на обявяване на
Решението:07.11.2018г.
Съдебен деловодител: