РЕШЕНИЕ
№ гр. Разград, 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, в публичното заседание на осемнадесети ноември май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
МЛ. СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при секретаря Д. Г., като разгледа докладваното от младши съдия Ангел Ташев в. гр. дело № 290 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 243/26.06.2019 г., постановено по гр.д. № 927/2018 г. по описа на Районен съд Разград, съдът е осъдил Н.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.К., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, № 5, адвокатска кантора адвокат Анна Мария Николова сумата от 5 924,67 лева /пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща платен на отпаднало основание дълг към „Топлофикация Разград“ ЕАД, ведно със законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата 1986,99 лева /хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски по делото.
С решението, съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата 75,33 лева за периода от 16.02.2017 г. до 25.05.2018 г., представляваща обезщетение за забавено плащане на парично задължение като неоснователен и недоказан и за сумата 300 лева разноски, направени по ч.гр.д. № 2420/2016 г. по описа на РРС.
Срещу така постановеното решение, в срока по чл.259 ГПК, е постъпила въззивна жалба от ответника, сега въззивник – Н.А.Н., чрез пълномощник – адвокат Емилия Събева АК гр. Разград, със съдебен адрес:***, стая 11, с която първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е уважен предявеният иск, като немотивирано, необосновано, неправилно и постановено в нарушение на материалния закон и събраните по делото доказателства. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на изложеното. Моли съда да постанови ново решение, с което да отхвърли предявената искова претенция.
В съдебно заседание, въззивната страна не се явява, за нея се явява процесуален представител - адвокат Емилия Събева, която поддържа въззивната жалба и моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново решение, с което да отхвърли искова претенция.
Не се въвеждат доказателствени искания. Претендират се разноски пред двете инстанции.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Г.К.К., чрез пълномощник – адвокат Петър Христов АК. Гр. Шумен, със съдебен адрес:***, сграда 4, офис № 1. В него се излагат подробни доводи, че въззивната жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно постановено. В съдебно заседание въззиваемата страна при редовност на призоваване не се явява, не изпраща представител.
В съдебното заседание въззиваемата се явява лично и пълномощник – адвокат Петър Христов АК. Гр. Шумен. Молят съда да потвърди решението в обжалваната част и да бъде оставена без уважение въззивната жалба.
Не се въвеждат доказателствени искания. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
За да постанови решението си, Районен съд Разград е приел, че с разваляне на договора за издръжка и гледане е отпаднало основанието дългът към третото лице-„Топлофикация Разград“АД да бъде заплатен от ищцата и то с обратна сила от деня на сключване на договора през 1994 г.. Заплащайки процесната сума окончателно на 28.02.2018 г., макар и чрез ЧСИ, ищцата е заплатила чужд дълг, което е довело до нейното обедняване за сметка обогатяването на ответника. Този дълг се отнася за имот индивидуална собственост на ответника и независимо, че се отнася за период през който страните са съжителствали съвместно, погасявайки го и то далеч след раздялата, явно е, че ответникът е получил нещо без основание, в случая отпаднало основание и е длъжен да го върне. Поради тази причина районният съд е уважил предявения иск и е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата от 5 924,67 лева, ведно със законна лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 28.05.2018 г. до окончателното плащане. Съдът е приел, че ответникът е изпаднал в забава, считано от постъпване на исковата молба в съда, предвид разпоредбата на чл.84 ал.2 ЗЗД
Не е спорно между страните, че на 06.06.1994 г., ответникът Н.Н. е прехвърлил на ищцата Г.К. собствеността върху апартамент находящ се в гр. Разград, ул. „Велико Търново“ №1, вх.А, ет.7, ап.27, сега с идентификатор №61710.505.712.1.111., състоящ се от една спалня, дневна с кухненски бокс с полезна площ 52,43 кв.м., с принадлежащите му таванско помещение № 5 и избено помещение № 20 и 2,69 % ид. части от общите части на сградата, 2.69 % ид. части от правото на строеж, срещу задължението на Г.К. да поеме изцяло гледането и издръжката на Н.Н., като му осигури спокоен и нормален живот, какъвто водил досега, до края на дните му. Сделката е изповядана посредством нотариален акт № 96, том 4, дело № 1182/1994 г..
Безспорно е установено, че с Решение № 395/14.11.2016 г., по гр. дело №1310/2015 г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 16.02.2017 г., горепосоченият договор за гледане и издръжка е развален поради неизпълнение от страна на преобретателката, настоящата ищца – Г.К..
Не е спорно между страни, че от 1993 г. до 17.07.2015 г. са живеели съвместно на семейни начала и са имали общо домакинство, находящо се в гр. Разград, ул. „Ангел Кънчев“ № 20, т.е. не са живеели в апартамента находящ се в гр. Разград, ул. „Велико Търново“ №1, вх.А, ет.7, ап.2, за чийто отопление към „Топлофикация Разград“ ЕАД е платена претендираната сума.
По делото е приложено писмо с изх. № 2414/13.12.2018 г., от ТД на НАП, офис гр. Разград, в което е отбелязано, че за страните няма данни за отдавани имоти под наем за периода 1999 г. – 2015 г..
Приложени са по делото приходни квитанции за платени местни данъци и такси на апартамента находящ се в гр. Разград, ул. „Велико Търново“ №1, вх.А, ет.7, ап.27 към община Разград, както и извлечения от банковата сметка на ответника, които съдът намира за неотносими към предмета на спора.
Видно от приложените към настоящото дело – ч.гр.д. № 353/2016 г. и № 1160/2016 г. и двете по описа на Районен съд Разград, като по последното, при наличие на висящото гражданско дело за разваляне на договора за издръжка и гледане, ответникът Н.Н. е възразил, че не дължи суми към „Топлофикация Разград“ ЕАД, тъй като не е собственик на жилището и е представил горепосочения нотариален акт. Съгласно писмо на „Топлофикация Разград“ ЕАД с изх. № ТР-С3-33/09.01.2019 г. /л.103/, партидата относно жилището е сменена служебно на 27.01.2017 г., като преди да бъде извършена смяната е видно, че партидата е била на именото на Н.Н. - ответникът.
Във връзка с променената партида към топлофикация и видно от материалите по ч.гр.д. № 2420/2016 г. по описа на Районен съд Разград, приложено като писмено доказателство по настоящото дело, както и от удостоверение на ЧСИ Георги Стоянов с изх. № 19712/12.12.2018 г., ищцата е заплатила чрез ЧСИ дълг към „Топлофикация-Разград“ ЕАД в общ размер от 5 924,67 лева, от които 2 900 лева главница, представляваща цена на топлинна енергия относно жилището предмет на договора за издръжка и гледане, за периода от 31.01.2008 г. до 13.07.2016 г.; 1 862,10 лева обезщетение за забава за периода от 02.03.2008 г. до 01.12.2016 г.; 306,02 лева законна лихва за забава от 09.12.2016 г. до окончателното плащане; 95,24 лева разноски по гр.дело и 761,31 лева такси по чл.79 от ЗЧСИ.
За изясняване
на фактическата обстановка по делото е разпитана свидетелката Анета Нецова –
дъщеря на ответника Н.Н.. Свидетелката изяснява, периода през които баща й и
ищцата са живеели на семейни начела – от 1993 г. до 07.2015 г.. Посочва, че
апартаментът находящ се в гр. Разград, ул. „Велико Търново“ №1, вх.А, ет.7,
ап.27 е отдаван под наем от 1982 г. до 2015 г., като предполага, че парите от
наем са ползвани от страните по спора, тъй като са били семейство. Изяснява, че
парите от наема са давани на ответника. Посочва, че в апартамента не е имало
радиатори и наемателите са се отоплявали на твърдо гориво. Споделя, че след
като баща й е получил съобщение за образувано дело срещу него от топлофикация
гр. Разград за горепосочения апартамент са депозирали възражение, тъй като
последният бил собственост на ищцата, която според свидетелката не е живяла в
него. При анализа на показанията, съдът съобрази разпоредбата на чл.172 ГПК,
тъй като свидетелката е роднина по права линия на ответника. В съответствие с
горното и при съпоставката им с другите сърбани по делото доказателства, съдът
намира, че следва да кредитира показанията на свидетелката в цялост, като последователни,
логични и непротиворечащи с останалите събрани доказателства, с изключение в частта, касаеща заявеното, че предполага, че парите
от наема са ползвани от семейството – страните по спора, съдът намира, че
свидетелката не заявява с категоричност споделеното, а е налице предположение,
поради което и с оглед обстоятелството, че не се подкрепят от други
доказателства, следва да не се кредитират в тази част.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен състав кредитира, като компетентно изготвена и даваща отговор на поставените задачи, се изяснява, че дългът към „Топлофикация Разград“ ЕАД, за периода следващ радялата на страните т.е. за периода от 17.07.2015 г. до 13.07.2016 г. е в размер на 150,39 лева, а законната лихва върху тях за периода 09.12.2016г. до 21.09.2017 г. е 11,99 лева. Заключението кореспондира и с представената информация от „Топлофикация – Разград“ ЕАД, с вх. 1970/22.02.2019 г., където е посочено, че платената сума за горепосочения период е в размер на 150,39 лева.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал. 1 ГПК от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
По отношение на обжалваната част на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав намира, че Районен съд Разград е бил сезиран с осъдителен иск с правна квалификация по чл.59, ал.1 ЗЗД.
Районният съд неправилно е квалифицирал предявения осъдителен иск, като не го е подвел под приложимата материалноправна норма (дал е погрешна правна квалификация - по чл.55, ал.1, прел. 3 ЗЗД), но неговото решение не е недопустимо, тъй като не е накърнил уредения в чл.6, ал.2 ГПК основен принцип в българското гражданскопроцесуално право - диспозитивното начало. Районен съд Разград е разгледал и се е произнесъл по всички юридически факти, които са включени във фактическия състав, при чието проявление възниква предявеното спорно материално право.
Видно от депозираната искова молба и допълнението към нея, ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати процесната сума в размер на 5 924,67 лева /пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, не на отпаднало основание, както е приел районният съд, а защото ответника се обогатил за сметка на ищцата. Наистина в исковата молба и допълнението е посочено, че с Решение № 395/14.11.2016 г., по гр. дело №1310/2015 г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 16.02.2017 г., е развален договорът за прехвърляна на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в нотариален акт № 96, том 4, дело № 1182/1994 г., но съобразявайки това, наред с другите обстоятелства, на които ищецът основа иска си, се достига до извода, че искът следва да се субсумира под правната нормата на чл.59, ал.1 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между субектите. Квалификацията на спорното право по посочения текст произтича от изложените твърдения, че между ищеца, от една страна и ответника от друга, няма възникнало валидно правоотношение, което да оправдае имущественото разместване – единствено в този случай приложим е чл.59, ал.1 ЗЗД, защото нормата на чл.59, ал.2 ЗЗД урежда основния състав на неоснователното обогатяване като субсидиарен – когато кредиторът не разполага с друг иск за защита на правата си. А такъв друг иск не е налице, тъй като между страните не съществуват договорни правоотношения.
Основателността на осъдителен иск, при квалификацията на чл.59, ал.1 ЗЗД, се обуславя от наличието на 3 кумулативни елемента: 1. обедняване на ищците, 2. обогатяване на ответника и 3. наличие на връзка между обедняването и обогатяването / наличие на общ правопораждащ ги факт или група факти/. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, като липсата на кумулативен елемент, обуславя извод за неоснователност на иска.
Обедняването на лицето, лишило се от определена имуществена облага, е първата предпоставка на общия фактически състав по чл.59, ал.1 ЗЗД, като то се извежда от законодателно предвидения критерий за реституция и определя активната легитимация по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обедняването може да има различни форми на проявление – ефективно намаляване имуществото (намаляване на актива) на ищеца, която е налице в конкретния случай. Безспорно от удостоверение на ЧСИ Георги Стоянов с изх. № 19712/12.12.2018г., се установява, че ищцата е заплатила чрез ЧСИ дълг към „Топлофикация-Разград“ ЕАД в общ размер от 5 924,67 лева, като по този начин от нейния патримониум е излязла процесната сума и по този начин тя е обедняла.
Т.е. налице е първата предпоставка – обедняване на ищцата. Плащането на процесната сума не се оспорва и от ответната страна.
По отношение на втората материалноправна предпоставка - обогатяването на ответника, настоящият съдебен състав намира, че и тя е налице. Обогатяването, като една от основните предпоставки на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД включва не само придобиването на определена имуществена облага или имуществени права, но и спестяването, изразходването на блага. Формите, чрез които се реализира обогатяването по смисъла на чл.59, ал.1 ЗЗД може да са свързани с увеличаване актива на имуществото на едно лице, чрез придобиване на реални имуществени ползи за сметка на друго лице, или обогатяване, чрез намаляване на пасива или спестяване на имуществени разходи, които е следвало да бъдат направени, но са направени от друго лице. В конкретния случай е налице последната хипотеза на обогатяване – спестяване на разходи. Съществено изискване обаче е, обогатяването да е станало за сметка на друго лице, именно настоящия ищец.
Безспорно от доказателствата по делото се установи, че с Решение №395/14.11.2016 г., по гр. дело №1310/2015 г. по описа на Районен съд Разград, влязло в сила на 16.02.2017 г., е развален договорът за прехвърляна на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка обективиран в нотариален акт № 96, том 4, дело № 1182/1994 г.. Самото развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие и страните са длъжни да върнат полученото. Съгласно Решение №122/01.12.86 г., по гр.д. № 91/86 г., на ОСГК договорът за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане не е за продължително или периодично изпълнение и за това неговото разваляне има основание за реституция, тъй като една от насрещните престации - тази по прехвърляне на собствеността на имота, срещу която се поема задължението за издръжка, е еднократна. От изложеното следва, че с обратно действие правото на собствеността върху имота находящ се в гр. Разград, ул. „Велико Търново“ №1, вх.А, ет.7, ап.27 е възстановено на неговия първоначален собственик, преди сключването на договора – ответникът Н.Н.. Безспорно от приложеното по делото писмено доказателство - писмо от „Топлофикация Разград“ ЕАД с изх. № ТР-С3-33/09.01.2019 г. /л.103/, партидата относно жилището е сменена служебно на 27.01.2017 г., като преди да бъде извършена смяната е видно, че партидата е била на именото на Н.Н.. По категоричен начин се доказа по делото от показанията на свидетелката - Анета Нецова – дъщеря на ответника Н.Н., че горепосочения апартамент е отдаван под наем от 1982 г. до 2015 г. и парите от наема са вземани от ответника.
При анализа на изложеното, следва изводът, че процесната сума, платена от ищцата е за разходи към „Топлофикация-Разград“ ЕАД, които е имал ответникът за апартамент лична собственост и с плащането им от страна на ищцата, то ответникът Н.Н. се е обогатил за нейна сметка.
Съдебният състав намира, че е налице и последната предпоставка - наличие на връзка между обедняването и обогатяването, тъй като плащането чрез ЧСИ на дълг към „Топлофикация-Разград“ ЕАД в общ размер от 5924,67 лева от страна на ищцата и неизпълнението на това задължение от страна на реалния длъжник – ответникът Н.Н., последният се е обогатил за нейна сметка.
По отношение на възраженията изложени във въззивната жалба, съдебният състав намира следното.
По първото възражение – че искът не е следвало да бъде насочен към ответника, а следвало да бъде насочен срещу наемателите, тъй като тяхно е било задължението да заплащат задълженията за ток, вода и т.н., съдебният състав намира същото за неоснователно по следните съображения: Самото развалянето на договора за издръжка и гледане има обратно действие и страните са длъжни да върнат полученото. Поради тази причина с обратно действие правото на собствеността върху имота находящ се в гр. Разград, ул. „Велико Търново“ №1, вх.А, ет.7, ап.27 е възстановено на неговия първоначален собственик, преди сключването на договора – ответника Н.Н., т.е. всички задължения свързани с апартамента следва да бъдат поемани от неговия собственик. Наистина клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 ЗЕ /Закон за енергетиката/, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В конкретния случай, по делото е безспорно установено, че между сочените от ищеца наематели и „Топлофикация-Разград“ ЕАД не е налице договор за продажба на топлинна енергия, както и, че партидата относно жилището е сменена служебно на 27.01.2017 г., като преди да бъде извършена смяната е видно, че партидата е била на именото на Н.Н.. Поради това и съгласно задължителната практика за съдилищата обективирана в т.1. от Тълкувателно Решение № 2/17.05.2018 г. по Тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК – собственикът на апартамента Н.Н., дължи цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. Поради тази причина, ищцата плащайки процесната сума чрез ЧСИ на „Топлофикация-Разград“ ЕАД, е платила задължение, което е имал ответникът и именно той е надлежният ответник в настоящия казус, а не наемателите.
Другото възражение във въззивната жалба е свързано с неправилно прилагане на разпоредбата на чл.297 ГПК от районния съд, тъй като е пререшил спор за задължения към топлофикация за периода 31.01.2008 г. до 27.07.2009 г., за който имало влязло в сила решение № 331/20.12.2011 г. по гр. д. № 363/2010 г. по описа на Районен съд Разград. Постановеното по-горе решение на Районен съд Разград, не може да бъде противопоставено на настоящия ищец с оглед ограничените субективни предели на силата на присъдено нещо съгласно чл.298 ГПК. Конкретните основания за това не са противопоставими на настоящия ищец, който не е взел участие, не е бил привлечен в процеса. Когато се разрешава правен спор и има влязло в сила съдебно решение, съдът е длъжен да го зачете и да не приема нещо различно. Това задължение възниква само тогава, когато има пълна идентичност между предмета на делото, по което е постановено влязлото в сила решение и спорът, който се разглежда във висящия процес, вкл. страните по същото. Това изискване произтича пряко от чл.298, ал.1 ГПК. Доколкото твърдяното, че ответникът не дължи определена сума към „Топлофикация-Разград“ ЕАД, решено в друг процес, между различни страни, съдът не може да приеме спрямо настоящия ищец, силата на пресъдено нещо по спора разрешен с решение № 331/20.12.2011 г. по гр. д. № 363/2010 г. по описа на Районен съд Разград. Поради изложеното е неоснователно възражението на въззивника.
По отношение на последното възражение, че през периода, когато е възникнало задължението към „Топлофикация-Разград“ ЕАД, страните са живеели в едно домакинство и получените от наема парични средства са разходвани за нуждите на семейството и поради тази причина, няма как ответникът да се е обогатил за нейна сметка, съдебният състав намира същото за ирелевантно за правния спор. В конкретния случай се претендира заплащането на процесната сума, която ищцата е платила чрез ЧСИ на „Топлофикация-Разград“ ЕАД и която е следвало да бъде заплатена от ответника, а не за сума, която е получена от наемателите и е разходвана за семейни нужди. Подробно беше изложено, по-горе, поради каква причина съдебният състав приема, че именно ответникът е бил задълженото лице към „Топлофикация“, а не ищцата.
При съобразяване на изложеното и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият състав намира, че независимо, че крайният извод на първоинстанционния и на въззивния съд съвпада – да бъде уважена предявената претенция на ищцата, то обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, тъй като съдът, давайки погрешна правна квалификация на предявения иск, погрешно е посочил основанието въз основа, на което следва да бъде осъден ответникът да заплати претендираната сума.
При този изход на правния спор, предмет на настоящото съдебно производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция в размер на сумата от 400 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Разградският окръжен съд;
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 243/26.06.2019 г., постановено по гр.д. №927/2018 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД, съдът е осъдил Н.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, № 5, адвокатска кантора адвокат Анна Мария Николова сумата от 5 924,67 лева /пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща платен на отпаднало основание дълг към „Топлофикация Разград“ ЕАД, ведно със законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното плащане, като вместо него постановява:
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата в размер на 5 924,67 лева /пет хиляди деветстотин двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки/, обезщетение за неоснователно обогатяване, представляваща платен от ищцата дълг към „Топлофикация Разград“ ЕАД, чрез ЧСИ Георги Стоянов, по изпълнително дело №20179120400745, ведно със законна лихва, считано от 28.05.2018 г. до окончателното плащане, с която сума ответникът се е обогатил за сметка на ищцата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 243/26.06.2019 г., постановено по гр.д. №927/2018 г. по описа на Районен съд Разград, в частта, с която Н.А.Н. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 1986,99 лева /хиляда деветстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/ разноски по делото
ОСЪЖДА Н.А.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на Г.К.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес: със съдебен адрес:***, сграда 4, офис № 1, сумата в размер на 400 /четиристотин/ лева, съдебни разноски пред въззивната инстанция, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
В
необжалваната част решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните на основание чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ