№ 20199
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110141001 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Н. И. срещу „В.БГ“ ЕООД.
Ищцата твърди, че с ответника са сключили Договор за паричен заем №
97280*****/21.11.2023 г., съгласно който ответникът се задължил да й отпусне сумата от 500
лв., чието връщане следвало да стане еднократно в срок до 21.12.2021 г. В договора било
предвидено, че ГПР е 49,70 %, лихвеният процент 41 %, а самият размер на лихвата – 16, 85
лв. В договора било уговорено, че кредитополучателят дължал сума в размер на 622, 76 лв.
такса за експресно разглеждане. Посочва, че за срока на договора е погасила изцяло сумата,
включително таксата за експресно разглеждане. Ищцата твърди, че процесният договор е
нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на императивните правила –
липсвал ГПР, който бил посочен само като процент, без ясно описана методика на
формирането му, и в грешно посочен размер. Счита, че клаузата за заплащане на таксата за
експресно разглеждане е нищожна, тъй като цели заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 1
и 2 ЗПК, както и че се явява неравноправна. Предвид това посочва, че има право на връщане
на платени суми. С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че клаузата за заплащане на такса за бързо разглеждане, предвидена
в договора, е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 105, 91
лв., представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва, че между страните е сключен договор за кредит при сочените от ищцата параметри,
в това число и че е начислена такса за бързо разглеждане в размер на 105,91 лв.
Аргументира, че искането за кредит се разглежда в рамките на до 7 календарни дни, а при
използване на услугата „бързо разглеждане“ искането се разглеждало в рамките на 15
минути, поради което подробно излага, че таксата му е дължима. Твърди, че платената от
ищцата сума възлиза на 606,47 лв., т.к. същата погасила задължението си предсрочно,
поради което била опростена част от договорната лихва. Подробно аргументира, че
договорът за кредит е сключен при спазване на нормативните изисквания, в това число и че
не са налице основания за включване на таксата за бързо разглеждане в размера на ГПР.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. Оспорва дължимостта на
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, като сочи, че ищцата не е
1
материално затруднено лице. Излага и че не следва да се начислява ДДС върху адвокатското
възнаграждение.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
вр. вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
21.11.2023 г. между страните бил сключен Договор за паричен заем № ********* г., съгласно
който ответникът, в качеството на заемодател, се е задължил да предостави на ищцата, в
качеството й на заемател, сумата от 500 лв., при посочени ГЛП от 41 % и ГПР от 49. 70 %.
Уговорено било заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 105, 91 лв.
Крайният срок за връщане на кредита е 21.12.2023 г. Не е спорно, че заемните средства са
усвоени. По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. От нея се установява, че по договора
са платени общо 606. 47 лв., с които са погасени 500 лв. главница, 0,56 лева договорна лихва
и 105, 91 лв. такса за бързо разглеждане.
По действителността на договора съдът намира следното:
Сключеният между страните договор е потребителски, поради което намира своята
правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски
кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
Действително в чл. 10а ЗПК законодателят е допуснал събирането на такси за покриване
на административни разходи при предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора
за кредит, но различни от основната услуга по усвояване и управление на кредита. Целта на
таксите и комисионните по смисъла на цитираната разпоредба е да се покрият
административните разходи на кредитора при предоставяне на допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но различни от основната услуга по
предоставяне на кредит. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация
на заемодателя. Макар законодателят да не е предвидил съдържанието на действията по
усвояване и управление на кредита по чл. 10а от ЗПК, съдът счита, че тези действия
включват типичните и присъщи такива за дейността по предоставяне на кредита, както и
тези по управлението му. Разпоредбата на чл. 10а от ЗПК ограничава възможността в тежест
на потребителя да бъдат възлагани такси за такива действия, които кредитодателят е длъжен
да извърши преди и по време на сключването на договора за кредит. Самите действия по
усвояване на кредита са свързани с получаване на сумата от кредитодателя, но и с
действията на кредитодателя по предоставянето й, както и с неговите задълженията преди и
при сключване на договора – за преценка на кредитоспособността, за предоставяне на
задължителната предварителна информация.
В случая уговорената такса за експресно разглеждане на заявката за кредит представлява
такса, свързана с предоставянето на кредита, тоест с усвояването му, поради което същата не
представлява допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1, вр. с ал. 2 ЗПК. Видно от
гореописаните ОУ същата се дължи само при одобряване на кредита, зависи от размера на
заетата сума и периода на договора. С оглед на това размерът на таксата се преценява във
всеки конкретен случай спрямо параметрите на договора за кредит, т.е. е пряко свързана с
предоставянето на самия кредит. На следващо място, по делото липсват доказателства, от
които да се направи извод, че при разглеждане на документите за отпускане на кредит
кредиторът прави допълнителни и неприсъщи разходи, за които да събира отделна такса.
2
Сам по себе си фактът, че искането за отпускане на кредит ще се разгледа бързо /в смисъл
по-бързо от другите искания за кредит/ не представлява допълнителна услуга, която следва
да се заплаща от потребителя отделно. Ако тази услуга оскъпява продукта, то разходите
следва да се компенсират с увеличаване на цената му, а не с начисляване на такси по чл. 10а
от ЗПК. В този смисъл е и практиката на съдилищата, намерила отражение в Решение №
1441 от 12.03.2024г. на СГС по в. гр. д. № 5977/2023г., Решение № 4067 от 20.07.2023г. на
СГС по в. гр. д. № 9689/2022г., Решение № 5621 от 03.11.2023г. на СГС по в. гр. д. №
6095/2022г., Решение № 3609 от 04.07.2023г. на СГС по в. гр. д. № 8049/2022г.
Ето защо съдът намира, че уговорената в процесния договор такса за експресно
разглеждане представлява по съществото си допълнително възнаграждение на кредитора за
извършване на действията по оценка на кредитоспособността на потребителя и отпускане на
самия кредит, а не е налице хипотеза на допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1
ЗПК.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съдържанието на термина „общ разход по кредита
за потребителя“ е изяснено с пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Ето защо, тази клауза има неравноправен характер и като такава се явява нищожна,
което влече нищожност на целия договор, а предявеният установителен иск основателен.
Предвид че по делото е доказано плащане на стойността на тази клауза от 105, 91 лв., която
се явява нищожна, платената сума е лишена от основание и подлежи на връщане съгласно
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и осъдителният иск.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищцата, която
претендира присъждане на 100 лв. – държавна такса и 400 лв. – внесен депозит за ССчЕ.
Процесуалният й представител претендира присъждане на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗА
на 480 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение по първия иск и 480 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение по втория иск. Ответникът е направил възражение за прекомерност. Съдът
счита същото за основателно, поради това присъжда 120 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение на адв. Д. М..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул. „В“
№ 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, срещу „В.БГ“ ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Д. Х“ № 52-54, иск с правно основание чл. 22 ЗПК,
нищожността на сключения между страните Договор за кредит № 97280*****/21.11.2023 г.
ОСЪЖДА „В.БГ“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д. Х“ № 52-54, да заплати на А. Н. И., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ул.
„В“ № 25, вх. В, ет. 1, ап. 1, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 105, 91 лева,
представляваща недължимо платена разлика над чистата стойност на кредита по Договор за
3
кредит № 97280*****/21.11.2023 г., ведно със законната лихва считано от 08.07.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
500 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „В.БГ“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Д. Х“ № 52-54, да заплати на адв. Д. М. М., САК, с адрес: гр. София, бул. „АС“
№ 125-2, ет. 5, офис 5-3, на основание чл. 38, ал. 2, т. 2 ЗАдв сумата от 120 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за безплатно представителство по делото на А Н. И..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4