Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260059
гр. Пловдив, 13.01.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на 08.12.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Магдалена Трайкова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 3503/2020 г. по описа на ПРС, 25
наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 36-0000119 от 23.03.2020 г. издадено от и.д. **** на РД
,,Автомобилна администрация‘‘ с което на П.С.Б. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 2000 лева за извършено
от него нарушение по чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.
Жалбоподателят П.Б.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че
не е извършил вмененото му нарушение, както и че в хода на
административно-наказателното производство има допуснати множество нарушения на
процесуалните правила, които ограничават правото му на защита.
Въззиваемата страна
редовно уведомена, не изпрати представител. Депозира становище с което оспорва
подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска
потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Актосъставителят и наказващият
орган да приели следната фактическа обстановка, а именно, че П.С.Б. на
19.02.2020 г. около 21:00 часа в гр. П., на ул. ,,Й.Г.‘‘ № **, като водач на
лек автомобил ,,Рено Лагуна‘‘ с рег. № *** от категория М1, негова собственост,
оборудван като лек таксиметров автомобил е извършил следното нарушение, като
извършва таксиметров превоз на пътници, без да отговаря на изискванията за
психологическа годност. След извършена справка в база данни в регистър на
психологическите изследвания на водачите на МПС се установявало, че същият не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност и не е преминал
психологическо изследване. Нарушението било установено след извършена проверка
в IV РУ към ОДМВР гр. П. на
20.02.2020 г. в 10:30 часа, след поискано съдействие по компетентност. АУАН бил
съставен с сградата на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ на 20.02.2020 г. в
15:00 часа.
В хода на съдебното следствие
беше разпитан актосъставителят К.К., който потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира изцяло така
депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни
и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, като следва да
се отбележи, че и жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че не притежава удостоверение
за психологическа годност, а по-скоро излага съображения, че е не извършвал
таксиметрова дейност и навежда допуснати нарушения в хода на
административно-наказателната преписка.
Съдът кредитира изцяло събраните
по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщените по предвидения
в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не
са били оспорени от страните.
От представените копия от
Заповеди се установява, че наказателното постановление е издадено от
компетентен орган.
От представената разпечатка от
регистър за психологическа годност се установява, че жалбоподателят не фигурира
в него, тоест се достигна до извод, че не притежава такова.
От Докладната записка от
полицейския служител С. се установява, че на 19.02.2020 г. е установил
жалбоподателя да управлява МПС, работещо като такси.
От представеното обяснение от П.Б.
се установява, че същият признава за извършването на проверката от полицейските
служители, като той е бил с табела и включен апарат. Излизал по 2-3 часа от
време на време, защото нямал пенсия и по този начин си набавял пари.
Въз основа на така установената
от Съда фактическа обстановка се достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение, тъй като на процесния ден и място е управлявал
таксиметров автомобил, който е бил в работен режим. Неоснователно се явява
наведеното възражение, че същият го е ползвал за лични цели, доколкото в
собственоръчно написаните от него възражения се установява, че същият е работил
към този момент.
Правилно е била ангажирана и
административно-наказателната му отговорност.
При извършена служебна проверка,
обаче се установи, че в хода на административно-наказателното производство има
допуснати нарушения на процесуалните правила, които ограничават правото на
защита на наказаното лице да разбере защо е било санкционирано.
Проверяващият приел, че лицето
таксиметров водач не отговаря на изискванията да е психологически годен, което
било преценено като административно нарушение по смисъла на чл. 18, т.3 от
Наредба № 34/1999 г. за таксиметров превоз на пътници, заради което и съставил и
АУАН. В акта нарушението с дадена му правна квалификация по чл. 18, т.3 от
Наредба № 34/06.12.1999 г. било вписано, че се състои в това, че водачът не
отговаря на изискванията за психологическа годност. От своя страна разпоредбата
на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. препраща към чл. 152, ал.1,
т.2 от ЗДВП, което обаче не е извършено в АУАН и НП.
Налице са съществени процесуални
нарушения и същите се изразяват в неизпълнение на задълженията на
актосъставителя по чл. 42, т.4 от ЗАНН и на административно – наказващия орган
по чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН да изложат съответно в АУАН и в НП обстоятелствата
на нарушението, което са приели, че субектът на административната отговорност е
извършил. Не са изложени никакви обстоятелства относно процесното
административно нарушение, а само е цитирана дословно разпоредбата на чл. 18,
т.3 от Наредба № 34/06.12.1999 г. – че водачът на лекия таксиметров автомобил
не отговаря на изискванията за психологическа годност. Последната норма, обаче
препраща към тази на чл. 152, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. В АУАН и НП, обаче няма
препращане към нея и по-специално към изискванията към водачите, извършващи
обществен превоз.
При липсата на изложения на
обстоятелства и конкретика относно административното нарушение, настоящият съд
приема, че правото на защита на лицето- нарушител е било ограничено, като
същото е било поставено в невъзможност да разбере в какво точно се обвинява, за
какво нарушение следва да носи административно-наказателна отговорност.
По този начин, Съдът не може да
прецени стореното от страна на лицето-нарушител дали е или не съставомерно като
състав на административно нарушение по смисъла на чл. 18, т.3 от Наредба № 34/06.12.1999
г. вр. чл. 8, ал.1 пр.1 от Наредба № 36/15.05.2006 г., доколкото изложените
обстоятелства в НП не сочат на никакво административно нарушение, включително и
на посоченото като правна квалификация в това порочно НП.
При липса на изложени обстоятелства
на посоченото като правна норма – изписана цифрово и словесно, извършено
административно нарушение,се нарушава правото на защита на страната,което води
до незаконосъобразност на наказателното постановление и отмяната му.
Нормата на чл. 57 от ЗАНН е императивна,
тя изисква в НП да бъдат описани лимитивно изброените в същата реквизити, за да
се издаде законосъобразно НП.
В конкретния случай, ако
нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят се състои в това, че той
като водач на таксиметров автомобил извършва таксиметров превоз без валидно
удостоверение за психологическа годност, то е налице неправилно приложение на
материалния закон и нарушението е следвало да се квалифицира като такова по чл.
178В ал.5 от ЗДвП.
Условията и редът за извършване
на таксиметров превоз на пътници са регламентирани с Наредба № 34 от 06.12.1999
г. за таксиметров превоз на пътници. Съгласно чл. 31, ал.1, т.8 и ал.2 от тази
наредба, при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи
удостоверение за психологическа годност и да го представи при проверка от съответните
органи.
Изискванията за психологическа
годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на
водачите на таксиметрови автомобили са регламентирани с Наредба № 36 от
15.05.2006 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. Съгласно чл. 8, ал.1 от нея, при извършване на дейността като
водач на таксиметрови автомобили лицата представят удостоверение за
психологическа годност. Съгласно ал.2 от същата разпоредба, удостоверението за
психологическа годност е валидно за срок от три години от датата на неговото
издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на
65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал.1, т.2, 5, 6 и 7, в които
удостоверението е валидно за срок от една година.
В конкретния случай както в АУАН,
така и в НП е посочено единствено разпоредбата на чл. 18, т. 3 от Наредба № 34
от 06.12.1999 г. на МТ, но никъде не е посочена разпоредбата на 8, ал.1, пр.1
от Наредба № 36/15.05.2006 г. Коректната санкционна норма следва да е чл. 178в,
ал.5 от ЗДвП – съдържаща сама по себе си и състава на нарушението, изразяващо
се в извършване на таксиметров превоз без валидно удостоверение за
психологическа годност.
В тази насока е Решение № 519 от 12.03.2018 г. на АдмС – П.
по к. а. н. д. № 140/2018 г.
Предвид гореизложеното
обжалваното наказателно постановление трябва да се отмени.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000119 от 23.03.2020 г.
издадено от и.д. **** на РД ,,Автомобилна администрация‘‘ с което на П.С.Б. с
ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от
2000 лева за извършено от него нарушение по чл. 18, т. 3 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. на МТ.
Решението подлежи на
обжалване пред П. Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
вярно с оригинала, М.Т.