№ 83
гр. Плевен, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и седми
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно
гражданско дело № 20244400500935 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение №1330/11.10.2024г., постановено по гр.д.
№2090/2024г., по описа на Районен съд – Плевен състав на същия съд е осъдил
на основание чл.128, т.2, вр. чл. 59 от КТ, Професионална гимназия по
облекло и текстил „Христо Бояджиев“- гр.Плевен, ЕИК*** да заплати на М.
А. Н., ЕГН**********, сумата от 2103,62лв, представляваща разликата между
изплатеното й трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до
17.07.2023г. и трудовото възнаграждение за същия период, дължимо след
прилагане и преизчисление на база договорено увеличение, считано от
01.01.2023г., прието с Анекс №Д01-192/10.08.2023год, към отрасловия
КТД№Д01-269/06.12.2022г. и Наредбата за изменение и допълнение на
Наредба №4 от 2017год. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ
бр. 75 от 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-
16.04.2024г.
Със същото решение РС-Плевен е осъдил на основание чл. 86, ал.1 от
ЗЗД, Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“-
гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, сумата от
156,11лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 2103,62лв, за периода
01.10.2023г- 15.04.2024г.
Със същото решение РС-Плевен е осъдил на основание чл.224, ал.1, вр.
чл. 59 от КТ, Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо
Бояджиев“- гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********,
сумата от 1460,19лв. - обезщетение за неизползвани 81 дни платен годишен
отпуск, представляваща разликата между изплатената сума, начислена в
Заповед №РД-15-569/14.07.2023г. и дължимата сума, след прилагане и
1
преизчисление на база договорено увеличение, считано от 01.01.2023г., прието
с Анекс №Д01- 192/10.08.2023год, към отрасловия КТД№Д01-269/06.12.2022г.
и Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №4 от 2017год. за
нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 16.04.2024г.
Съдът е осъдил на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ
Професионална гимназия ***, ЕИК***, да заплати на М. А. Н.,
ЕГН**********, от гр. Плевен, сумата от 108,79лв.- обезщетение за забава,
върху главницата от 1460,19лв., за периода 01.10.2023г- 15.04.2024г.
На основание чл. 222, ал.3, вр. чл. 59 от КТ съдът е осъдил
Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“-
гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен,
сумата от 3592,60лв.- обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, представляваща разликата между реално изплатената сума,
начислена в Заповед № РД-15- 569/14.07.2023г., в размер на 11 брутни заплати
и дължимата сума, след прилагане и преизчисление на база договорено
увеличение, считано от 01.01.2023г., прието с Анекс №Д01-192/10.08.2023год,
към отрасловия КТД№Д01-269/06.12.2022г. и Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба №4 от 2017год. за нормиране и заплащане на труда,
обнародвана в ДВ бр. 75 от 01.09.2023г., ведно със законната лихва, считано от
датата на ИМ- 16.04.2024г.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ съдът е осъдил
Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“-
гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен,
сумата от 267,71лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 3592,60лв., за
периода 01.10.2023г- 15.04.2024г.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ съдът е осъдил
Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“-
гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен,
сумата от 202,52лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 7212,73лв.,
съставляваща изплатеното обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, за периода
31.08.2023г.- 15.11.2023г. вкл.
На основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 228, ал.3 от КТ съдът е осъдил
Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо Бояджиев“-
гр.Плевен, ЕИК***, да заплати на М. А. Н., ЕГН**********, от гр. Плевен,
сумата от 702,71лв.- обезщетение за забава, върху главницата от 24715,46.,
съставляваща изплатеното обезщетение по чл. 222, ал.3 от КТ, за периода
31.08.2023г.- 16.11.2023г. вкл.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Срещу горепосоченото решение е постъпила въззивна жалба,
депозирана от Професионална гимназия по облекло и текстил „Христо
Бояджиев“- гр.Плевен, ЕИК*** чрез процесуалния им представител адв. Д. К.
от АК-Перник. Жалбоподателят поддържа, че решението на
първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства.
Релевирани са доводи, че към момента на обнародване на закона за държавния
бюджет за 2023г. ищцата вече не е била в трудово правоотношение с
ответника. Сочи се, че в закона никъде не е опоменато, че той обхваща и вече
2
прекратените трудови правоотношения, като в случая счита разширителното
тълкуване за недопустимо. Поддържа, че с ретроактивното действие на закона
е недопустимо влошаване на правата на субектите, като в случая счита, че е
противозаконно да се вменяват задължения на работодателя, като една от
страните в трудовото правоотношение, със задна дата, с което се уврежда
негов законов интерес.Излагат се твърдения, че в приетия закон за държавния
бюджет липсва фонд, от който ответникът да заплати претендираните суми,
предвид принципа на делегираните бюджети при финансиране на училищата.
В заключение се прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло исковите претенции като
неоснователни и недоказани. Моли за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна М. А. Н. чрез процесуалния й представител
адв. Х. Т. от АК-Плевен. В отговора са изложени подробни съображения за
неоснователност на въззивната жалба, като наведените от страна на
жалбоподателя възражения се оспорват като неоснователни, в противоречие с
материалния закон. Твърди се, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че ищцата е полагала труд в периода след
01.01.2023г., за който претендира увеличено заплащане. Поддържа, че в закона
за държавния бюджет е увеличението е разчетено за всички работещи в
системата към дата 01.01.2023г., като е без значение, че трудовото
правоотношение е било прекратено след това. Прави искане съдът да
потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и законосъобразен. Прави
искане за присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция от 27.02.2025г.
жалбоподателят не се явява лично и не се представлява. Въззиваемата страна
не се явавя, представлява се от упълномощен процесуален представител адв.
Х. Т. от АК-Плевен, който поддържа отговора на депозираната въззивна
жалба. В производството пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение в
посочената част е валидно и допустимо. При извършване на въззивен контрол
за законосъобразността и правилността му в рамките, поставени от въззивната
жалба, съдът, след преценка на събраните от първа инстанция доказателства,
намира, че същото е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът приема формираната и изложената в решението от
първоинстанционния съд фактическа обстановка като пълна, правилна и
кореспондираща със събрания доказателствен материал, поради което намира
за безпредметно да я преповтаря и на основание чл.272 от ГПК, препраща
своята към нея. Първоинстанционният съд е изложил подробни,
законосъобразни и правилни правни изводи, изведени в мотивната част на
своя съдебен акт, които изцяло се подкрепят от настоящия съдебен състав.
Независимо от това, по наведените във въззивната жалба оплаквания,
3
следва да бъде допълнено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2, вр. с чл.59 от КТ, чл.224,
ал.1 от КТ, чл.222, ал.3 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на
въззивната страна, че с ретроактивното действие на закона е недопустимо
влошаване на правата на субектите, като в случая счита, че е противозаконно
да се вменяват задължения на работодателя, като една от страните в трудовото
правоотношение, със задна дата, с което се уврежда негов законов интерес.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА, обратна сила на нормативен акт може да се даде
само по изключение, и то с изрична разпоредба, каквато в случая се явява
разпоредбата на §3 от ПЗР на Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№4 от 2017г. за нормиране и заплащане на труда.
Законодателят е овластен да определи свободно границите на действие
на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са
възникнали при действието на отменения закон. Когато на новия закон се
признава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения,
които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно
действие на новия закон. В този смисъл суверенна преценка на законодателят
е кога и при какви обстоятелства, отчитайки правата и законните интереси на
работниците и служителите да постанови обратно действие на приетия закон,
който е влязъл в сила.
Неоснователно е в тази връзка възражението на въззивната страна,
релевирано в настоящата въззивна жалба, че към момента на обнародване на
закона за държавния бюджет за 2023г. ищцата вече не е била в трудово
правоотношение с ответника. ПЗР на Закон за държавния бюджет на
Република България за 2023г., обн. ДВ.бр. 66 от 01.08.2023г, предвижда, че
законът влиза в сила от 1 януари 2023г., към която дата, видно от приложените
по делото доказателства, ищцата е била във валидно трудово правоотношение.
Обратно действие има, тогава когато новият закон преурежда настъпилите
правни последици от юридически факти, на които отмененият закон е
признавал правно значение, т.е. тогава когато новият закон засяга вече
придобити права или погасени задължения при действието на отменения,
какъвто е и настоящият случай. Към дата 01.01.2023г., към която изменената
разпоредба, касаеща трудовото възнаграждение, вече има сила, ищцата и
ответникът са били във валидно трудово правоотношение. В този смисъл
достатъчно е към датата, на която законът вече е бил изменен, а именно на
дата 01.01.2023г. ищцата да е била в трудово правоотношение с ответника,
каквото в случая е налице.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че в закона
никъде не е опоменато, че той обхваща и вече прекратените трудови
правоотношения. Обратното действие на закона има за последица именно
преуреждане на възникнали към датата на обратното действие, а именно към
01.01.2023г., правоотношения, като настъпилите след това юридически факти
са без значение.
В този смисъл достатъчно е към датата, на която законът изрично е
посочил, че същият влиза в сила, субектите да са се намирали във валидно
трудово правоотношение, за да се приложи изменената норма в отношенията
помежду им.
4
Относно възражението, релевирано в настоящата въззивна жалба, че в
приетия закон за държавния бюджет липсва фонд, от който ответникът да
заплати претендираните суми, предвид принципа на делегираните бюджети
при финансиране на училищата, съдът счита същото за неотносимо. Това е
така, тъй като касае отношения на ответника с трето, неучастващо в
правоотношението лице, което не би могло да обвърже работника или
служителя предвид наличието на законово основание за дължимост на
претендираните суми.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да се потвърди изцяло като
правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на спора във въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал.3 от
ГПК право на разноски възниква за въззиваемата страна в спора. Същата
претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение за
осъществена правна защита и съдействие във въззивното производство в
размер на 1000 лева, като представя договор за правна защита и съдействие от
16.12.2024г., който в случая служи и за разписка.
Настоящят съдебен акт не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1330/11.10.2024г., постановено по гр.д.
№2090/2024г., по описа на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК Професионална гимназия ***,
ЕИК***, с адрес гр. Плевен, ул. ***, №***, представлявано от Ц.Т. ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. Н., ЕГН********** сумата в размер на 1000лв. /хиляда
лева/ – разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване предвид
ограничението, визирано в разпоредбата на чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5