РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. гр.Мадан, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на осемнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Ив. Стратиев
при участието на секретаря Милка Ас. Митева
като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело №
20255430100085 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Делото е образувано по постъпила искова молба от ********, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.„********** ЕИК *******,
представлявано от изпълнителните директори А. Д. и М. М., срещу И. К. О.,
ЕГН **********, адрес: ***** Е., общ. Р., обл. С., с която е предявен
установителен иск по чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД, за
признаване за установено, че вземането, за което в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № ***/**** г. по описа на
Районен съд - гр.М. срещу ответника съществува, а именно вземане за сумата
от 265,38 лв. - задължения възникнали въз основа на сключения Рамков
договор № *****от **** г. и сключените към него приложения и договори, от
които: 25,38 лв. - цената на месечни абонаментни такси и предоставени
електронни съобщителни услуги за отчетния период от 07.05.2024 г. до
06.06.2024 г. (период на изискуемост на задължението от 10.06.2024 г. до
12.08.2024 г.), начислена съгласно условията на рамковия договор № ******,
приложенията към него и Общите условия по партида № ******* 240,00 лв. -
неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор №
********* за услугите по партида № *****, по вина на абоната при условията
на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за отговорност на
Приложения № 1 към Договора; мораторната лихва от в общ размер на 4,02
лв., начислена върху първоначално претендираната в заповедното
производство главница от 265,38 лв. и която е формирана, както следва: 0,69
лв. - мораторна лихва върху сумата от 25,38 лв., претендирана като неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода
от 26.06.2024 г. до 02.10.2024 г.; 3,33 лв. - мораторна лихва върху сумата от
1
240,00 лв., претендирана като неустойки, начислена за периода от 13.08.2024 г.
до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху сборната сума 265,38 лв., от
датата на образуване на ч. гр. д. № ***/***г. на PC М. до окончателното
изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 30.12.2021 г. е сключен между
***** и И. К. О. рамков договор № ***** с приложения към него, като на
ответника са предоставяни електронни съобщителни услуги, чиито цени са
начислявани по 1 партида с № *****. Предоставяните услуги са фиксирана
услуга телевизия № ******и фиксира услуга интернет през мобилна мрежа на
мобилен № ****** По така посочената партида, за период от 10.06.2024 г. до
12.08.2024 г., ответникът е натрупал и съответно не е заплатил в сроковете,
съгласно договора, приложенията към него и Общите условия на *******
следните задължения: 25,38 лв. - непогасена сума за предоставени услуги. На
28.06.2024 г. рамковият договор № ******** за услугите по партидата е
прекратен по вина на ответника. В тази връзка и съгласно разпоредбите за
отговорност на приложенията за услугите към Договора и Общите условия на
******* са начислени неустойки за невърнато оборудване, предоставено за
ползване на услугата в общ размер на 240,00 лв. Общо, претендираната сума е
в общ размер на 265,38 лв., като тази сума е сбор от следните суми: 25,38 лв. -
цената на месечни абонаментни такси и предоставени електронни
съобщителни услуги за отчетния период от 07.05.2024 г. до 06.06.2024 г.
(период на изискуемост на задължението от 10.06.2024 г. до 12.08.2024 г.),
начислена съгласно условията на рамковия договор № *******, приложенията
към него и Общите условия по партида № **********. Сумата е начислена
във фактура № *****/****** г. Фактурата е издадена за сумата от 37,12 лв., но
по нея е извършено кредитиране в размер на 11,74 лв. и остатъкът е 25,38 лв.;
240,00 лв. - начислени неустойки. Сумата, от своя страна, е сбор от следните
суми, за които са издадени следните първични счетоводни документи:
Документ № ******** вид неустойка – неустойка за невърнато оборудване по
ценова листа, дата – 28.06.2024 г., сума – 140,00 лв., услуга, за която е
начислена - фиксирана услуга през мобилна мрежа № *****; Документ №
********, вид неустойка - неустойка за невърнато оборудване по ценова
листа, дата - 28.06.2024г. , сума - 100,00 лв., услуга, за която е начислена -
фиксирана услуга телевизия № ******общо 240,00 лв. Неустойките са
начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор № ********за
услугата по партида № *******, по вина на абоната, съгласно разпоредбите за
отговорност на Приложения № 1 към Договора. Върху претендираната
главница в размер на 265,38 лв. е начислена и мораторна лихва в общ размер
на 4,02 лв., която е формирана, както следва: 0,69 лв. - мораторна лихва върху
сумата от 25,38 лв., претендирана като неплатени суми за предоставени
електронни съобщителни услуги, като лихвата е начислена за периода от
26.06.2024 г. до 02.10.2024 г.; 3,33 лв. - мораторна лихва върху сумата от
240,00 лв., претендирана като неустойки, като лихвата е начислена за периода
от 13.08.2024 г. до 02.10.2024 г. От страна на********е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 265,38 лв.,
въз основа на което е образувано ч. гр. д. № ***/***** г. на PC Мадан. В хода
на заповедното производство е подадено възражение от страна на И. К. О..
Правният си интерес от предявяване на установителния иск ищецът
2
обосновава с издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч. гр. д. № ***/**** г. на РС М., подаденото срещу нея възражение по реда
на чл.414 ГПК от длъжника и дадените от съда указания за предявяване на
установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор на исковата молба от
ответника И. К. О. чрез пълномощника си адвокат М. О., с който счита
предявения иск за неоснователен.
Посочва, че в настоящото исково производство ищецът претендира
установяване на сума за неустойка за невърнато устройство в размер на 140
лв., като по делото не се установява оборудването да е било предоставено на
абоната, поради процесуалното бездействие на ищеца - не е представен
приемо-предавателен протокол за оборудването съобразно изискванията на
договора. От друга страна в цитираните от ищеца клаузи на договора и
приложенията не е въведено подобно задължение за неустойка, а единствено
се сочи, че абонатът се задължава да върне оборудването в пълна изправност,
което му е предоставено за ползване. Дори да се приеме, че ищецът има
уговорена клауза за неустойка за невърнато устройство, тази клауза
предвижда заплащане на обезщетение в размер на стойността на
оборудването, а не неустойка.
Сочи, че в тази връзка по делото не е представен действащ
ценоразпис на оператора, което води до извод, че претенцията освен по
основание е недоказана и по размер, поради което моли искането за
присъждане на неустойка за невърнато устройство в размер на 140 лв. да бъде
отхвърлено като неоснователно.
Твърди, че ответникът има качеството на потребител по см. на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП, поради което следва да се изследва въпросът за наличието на
неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП, като съгласно чл. 143, ал.
1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка
във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Ответникът се
позовава на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗЗП, където е предвидено, че
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. Цитира решенията по дела на СЕС -
С-26/13 с С-96/14, Van Hove, с които се приема, че „изискването договорните
клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като
налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точният
механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално
отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи,
така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми
критерии произтичащите за него икономически последици“. Това е принцип в
общностното потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган,
залегнал и в националното законодателство, не само в цитираната по-горе
норма на ЗЗП, а и в предходните разпоредби, съдържащи примерно
изброяване на видове неравноправни клаузи в потребителското право,
доколкото при неясно и двусмислено формулиране на задълженията на
потребителя същият остава в невъзможност да прецени икономическите
последици от сключения договор - чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗПК, респективно
3
финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение. С оглед
данните по делото, ответникът счита, че претендираното вземане за
неустойка в настоящото производство, се основава на неравноправна клауза в
договора, сключен с потребителя. В договора не е ясно формулиран за
потребителя и неясен остава начина на формиране на неустойката по всеки
един от посочените компоненти, съгласно разписаното в договора, поради
което е невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при
поемане на задължението, с оглед начина на формулирането на дължимата
неустойка. Твърди, че констатираното по уговорените клаузите в случаите на
невръщане на предоставено устройство да се дължи обезщетение в размер на
стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на оператора,
представляват също клаузи с неясен характер, защото липсва конкретизация
относно крайния размер на задължението, което е възможно да възникне при
предсрочното прекратяване, поради което се налага извода, че тази уговорка
налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП),
а именно ценоразпис на оператора, върху параметрите на който влияние има
само той и по този начин не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП),
поради това, че не се държи сметка за обема на неизпълнението на
потребителя, относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди на
търговеца от това неизпълнение, което не е в зависимост от момента на
предсрочното прекратяване на договора и дължимото обезщетение винаги е
равно на цената на ново устройство. Счита поради това, че претенцията за
неустойки за невърнато оборудване, се основава на неравноправна клауза, с
която се задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143, т. 5 ЗЗП. Предвид
изложеното моли за отхвърляне на иска.
В с. з. ищецът, редовно призован, не изпраща представител. От негово
име писмено становище с доводи за основателност на претенцията ангажира
пълномощник.
Ответникът, редовно призован, не се явява в с. з. и не изпраща
представител. От пълномощникът му е постъпило писмено становище.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № ***/***** г. по описа на
РС - М. за претендираното с исковата молба вземане е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК № *******/******** г. срещу И. К. О.. В срока по
чл. 414 ГПК той е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, което
обосновава и правния му интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането. Същият е допустим като подаден в срока по чл.
415, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 1 ГПК.
От събраните по делото доказателства се изяснява, че между страните
на ******* г. е сключен договор № ********* по силата на който ищецът се е
задължил да предоставя на ответника електронни съобщителни услуги.
Съгласно Приложение № 1 от ******** г. страните са постигнали съгласие за
4
предоставяне на ищеца на пакет от услуги "*******", включващ фиксиран
интернет и телевизия, срещу заплащане на месечна такса от 5,99 лв. за
първите шест месеца и 12, 99 лв. до края на първоначалния срок, за срок от 2
години за ТВ пакет. Отделно от това на същата дата по силата на Приложение
№ 1 страните са постигнали съгласие за ползване на услугата фиксиран
интернет през мобилна мрежа по тарифен план ****** срещу заплащане на
месечна абонаментна такса от абоната в размер на 5,99 лв. за първите шест
месеца и 16,99 лв. до края на първоначалния срок за ползване 24 месеца.
Приложен е приемо-предавателен протокол за предоставено за ползване на
абоната крайно устройство, а именно: *******
В тези приложения е предвидено, че ако абонаментът по договора за
услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на абоната преди изтичане
на срока на ползване, абонатът дължи на оператора неустойка в размер на
месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който договорът се
прекратява, по техния стандартен размер без отстъпка, до изтичане на
съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази
клауза не може да надвишава трикратния размер месечните абонаментни
такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без
отстъпка. В тази хипотеза в допълнение на посочената неустойка за
предсрочно прекратяване абонатът дължи на оператора и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните
цени на крайните устройства, съответстваща на оставащия срок на ползване
по съответния абонамент. Посочено е още, че ако при прекратяване на
договора, което и да е оборудване, предоставено за ползване от оператора на
абоната, не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването съгласно действащия
ценоразпис на оператора.
За ползваните от абоната И. К. услуги ищецът е издал фактура №
******/********* г., с падеж на плащане 25.06.2024 г., за отчетен период от
07.05.2024 г. до 06.06.2024 г., за сумата от 37,12 лв., ведно с описание на вида
на ползваните далекосъобщителни услуги и тяхната цена – 13,29 лв. за услуга
"******" за номер ****** и 17,64 лв. за услуга *******", обща стойност на
плащане 37,12 лв. Не се спори и че по издадена фактура е извършено плащане
в размер на 11,74 лв., като по нея ищецът претендира остатък от 25,38 лв.
За едностранното прекратяване на договора за услугите по подадени
от ответника 2 бр. заявления от 29.05.2024 г., ищецът е начислил неустойки в
размер на 240 лв., за които са приложени по делото сметка №
*******/*******г. – неустойка за устройство на стойност 140 лв. и сметка №
********/******** г. – неустойка устройство на стойност 100 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск е от значение установяването в
обективната действителност на следните материалноправни предпоставки:
валидно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
5
услуги, както и че ищецът е предоставил тези услуги на ответника през
исковия период.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че в разглеждания случай
между страните са съществували облигационни правоотношения, по силата на
които ищецът се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги
срещу заплащането на уговорената цена. С оглед естеството на договора и
представените писмени доказателства, съдът приема, че ищцовото дружество
е изпълнило задължението си да предостави мобилни услуги на ответника
съгласно абонаментните планове. В тази насока от приобщените
доказателства се установява по несъмнен начин, че през процесния период на
ответника е бил предоставен достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца.
Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за предоставения
достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали
реално ответника ги потребява. Поради това и като съобрази, че към
посочената по-горе фактура, неоспорена от ответната страна, е приложено и
приложение за потреблението, съдът приема, че установителният иск е
основателен за сумата от 25,38 лв. (37,12 лв. – 11,74 лв.). В тази връзка
ответникът, при разпределена за него доказателствена тежест с доклада по
делото, не е ангажирал доказателства да е изпълнил процесното задължение.
Като законна последица от уважаване на предявения иск за сумата от 25,38 лв.
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК в съда – 17.10.2024 г., до окончателното изплащане на
вземането. Тъй като срокът за заплащане на предоставените услуги е
определен, на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след
изтичането му. Ето защо следва да се уважи и искът с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва за периода от 26.06.2024 г. до 02.10.2024 г. до
заявения размер от 0,69 лв.
По установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно
съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната
сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема
парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено
главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде
уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за
заплащане на неустойка в договора за далекосъобщителни услуги, както и че
договорът е бил прекратен по вина на ответника.
В случая по отношение начислената неустойка, предвиждаща
заплащане на стойността на невърнато оборудване съгласно действащия
ценоразпис на оператора, липсва конкретизация относно крайния размер на
задължението, което е възможно да възникне при предсрочното прекратяване.
Отделно от това, следва да се отбележи, че начислените от ищеца 2 неустойки
за невърнато оборудване в общ размер на 240 лв. създават впечатление, че са
произволно определени, тъй като липсват данни невръщането на какви
устройства обезщетяват. Поради това не може да се извърши преценка нито за
съотносимост на стойността на вредите със стойността на устройствата, нито
дали неустойката всъщност изпълнява присъщите й функции – обезпечителна,
обезщетителна и санкционна. В тази връзка ищецът е представил единствено
6
протокол за предоставено за ползване на абоната устройство ********, а за
останалите две устройства в приложените сметки, въпреки дадените от съда
указания, не е ангажирал доказателства. По тези съображения съдът намира,
че искът за начислената неустойка, представляваща цена на невърнато
оборудване, е недоказан както поради липсата на доказателства за
предоставяне на част от устройствата, така и поради създадената неяснота
дали при изчисляването на претендираната неустойка е съобразен фактът, че
процесното невърнато оборудване е използвано, за което е нужно да се
определи коефициент за овехтяване. Тук е мястото да се отбележи, че клаузата
не отговаря и на изискването за добросъвестност, доколкото без значение кога
е предоставено устройството на потребителя и колко време е ползвано, той
следва да заплати цена като за ново оборудване, която превишава значително
действителната му стойност, съгласно едностранно издаден от оператора
ценоразпис, действащ към момента на прекратяване на договора.
Следва да се посочи и че уговорката за неустойка налага на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се
запознае преди сключването на договора (чл. 143, т. 9 ЗЗП), а именно ценова
листа на оператора, върху параметрите на който влияние има само той и по
този начин не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора (чл. 143, т. 18 ЗЗП), поради това, че не
се държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя, относно
оставащия срок на договора и евентуалните вреди на търговеца от това
неизпълнение, което не е в зависимост от момента на предсрочното
прекратяване на договора и дължимото обезщетение винаги е равно на цената
на ново устройство. Поради това и тази неустойка се основава на
неравноправна клауза, с която се задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение - чл. 143,
т.5 ЗЗП, с оглед на което искът за неустойката, представляваща цена на
невърнато оборудване по ценова листа в размер на 240 лева, подлежи на
отхвърляне. С оглед недължимостта на неустойката недължима е и
мораторната лихва върху неустойката в размер на 3,33 лева.
По разноските:
В хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в
общ размер на 75,00 лв. за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
В исковото производство е извършил разноски в общ размер на 175,00 лв.,
като е бил защитаван от юрисконсулт. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 26 и чл.
25, ал. 1 предвижда възнаграждение за заповедното производство от 50 до 180
лв., а в исковото – от 100 до 360 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 50 лв. за заповедното и 100 лв. за исковото
производство. С оглед всичко изложено и предвид уважената част от исковете,
в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в заповедното производство
7
разноски в размер на 7,25 лв., както и тези, направени в хода на настоящото
производство, които възлизат на 16,93 лв. На ответника също се дължат
разноски за адвокатско възнаграждение. С оглед отхвърлената част от иска, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 361,29 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание член 422 ГПК между
********* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „******* и И. К. О.,
ЕГН **********, с адрес: с. Е., общ. Р., обл. С., че И. К. О., ЕГН **********,
с адрес: с. Е., общ. Р., обл. С. дължи на *********със седалище и адрес на
управление гр. С., ул. „*******, ЕИК ******* следните парични вземания:
25,38 лева /двадесет и пет лева и тридесет и осем стотинки/ - цена на месечни
абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги за
отчетния период от 07.05.2024 г. до 06.06.2024 г. (период на изискуемост на
задължението от 10.06.2024 г. до 12.08.2024 г.), начислена съгласно условията
на рамковия договор № *********, приложенията към него и Общите условия
по партида № ******* 0,69 лева /шестдесет и девет стотинки/ - мораторна
лихва върху сумата от 25,38 лв., претендирана като неплатени суми за
предоставени електронни съобщителни услуги, начислена за периода от
26.06.2024 г. до 02.10.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда 17.10.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК по ч. гр. д. №
***/**** г. на РС М., като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 240,00 лева -
неустойки, начислени за едностранно прекратяване на рамковия договор №
******** за услугите по партида № ********, по вина на абоната при
условията на чл. 54.12 от ОУ и начислена съгласно разпоредбите за
отговорност на Приложения № 1 към Договора и за сумата 3,33 лева -
мораторна лихва върху сумата от 240,00 лв., претендирана като неустойки,
начислена за периода от 13.08.2024 г. до 02.10.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА И. К. О., ЕГН **********, с адрес: с. Е., общ. Р., обл. С. да
заплати на ******* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „********,
ЕИК ******** разноски по съразмерност в заповедното производство от 7,25
лева /седем лева и двадесет и пет стотинки/ и разноски по съразмерност в
исковото производство от 16,93 лева /шестнадесет лева и деветдесет и три
стотинки/.
ОСЪЖДА „********със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„**********ЕИК ******* да заплати на И. К. О., ЕГН **********, с адрес: с.
Е., общ. Р., обл. С. сумата от 361,29 лева /триста шестдесет и един лева и
двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
9