РЕШЕНИЕ
№ …./11.04.2018 г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ПАЗАРДЖИК,
ГО, 27 с-в, в публичното съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди
и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ТОДОРОВА
при секретаря Иванка П.а, като
разгледа гр. дело № 696/2017 г. по описа на Съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
56, ал. 1 от ЗН.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД претендира, с
искова молба вх. № 4793/01.03.2017 г., да бъде обявен за недействителен
отказа, направен от ответника М.Г.М., от наследството оставено му от наследодателя Г.М.Х., бивш
жител ***, вписан под № 1/06.01.2017 г. в специалната книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на Районен съд - гр. Пазарджик.
Твърди се, че на 29.12.2011 г. между кредитора
„Първа инвестиционна банка“ АД и кредитополучателя М.Г.М. е скючен Договор №
046LD-R-000480/29.12.2011 г. за банков кредит, съгласно който Банката е
отпуснала на Кредитополучателя кредит в размер на 5400.00 евро. Крайният срок
за погасяване на заема е 01.01.2022 г. Посочва се, че към 13.02.2017 г. дългът на ответника
по договора възлиза на 9594.22 евро, от които просрочени 5 865.62 евро. Твърди
се, че по силата на Договор за цесия от 26.08.2016 г. ищецът е придобил от третото
лице цедент В.И.К. вземания по изпълнителни листове срещу длъжника-ответник,
както следва: Изпълнителен лист от 14.05.2008 г., издаден по НОХД № 3092/2005
г. на РС-Пазарджик, по силата на който М.Г.М. е осъден да заплати сумата от
29000.00 щатски долара и 4790.00 лева; и Изпълнителен лист от 30.11.2015 г.,
издаден по гр.д. № 342/2013 г. на ОС-Пазарджик, по силата на който
ответникът е осъден да заплати сумата от
5785.13 лева. Посочва се, че за извършената цесия длъжникът е уведомен с писма
изпратени на 17.10.2016г. и чрез нотариална покана връчена на 02.11.2016г. Въз
основа на горепосочените изпълнителни листове били образувани изп.д. №20168870400963(963/2016
г.) и изп.д. №20168870400964(964/2016г.) по описа на ЧСИ Д.Д., peг. № 887 на
КЧСИ. Твърди, се че към 09.02.2017 г. паричните задължения на ответника не са
погасени и са в размер на 57198.81 лева. Поддържа се, че на 10.02.2017 г. след
справка по изпълнителните дела, ищецът узнал за Удостоверение от 10.01.2017г.,
издадено от РС-Пазарджик, в уверение на това, че под №1 от 06.01.2017 г. е
вписан в специалната книга на съда отказ на ответника от наследството, оставено
му от покойния наследодател Г.М.Х., бивш жител ***. Твърди се, че наследодателят притежавал недвижим имот, а
именно: Самостоятелен обект в сграда -
Ателие 2, находящ се в гр. София, пи. № 505, парцел 9, ж.к. Лозенец, ул.
„Вежен" № 24, ет. 4, както и акции и дялове в дружествата „М 6“ АД,
„ХРОНОС ЕЛЕКТРОНИК“ ООД, „М И М СТРОЙ“ ООД. Предвид това ищецът счита, че за
него съществува правен интерес от
завеждане на настоящото дело, с оглед обстоятелството, че банката
взискател не може да се удовлетвори от наличното имущество на ответника. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба, с който се прави възражение, че
ищецът няма качеството кредитор поради неуведомяване ответника за сключения
договор за цесия. Поддържа се, че стойността на 1/6 идеална част от посочения
недвижим имот, придобит в наследство от ответника, не може да удовлетвори
вземането на ищеца да размера на претендираните суми. Евентуалната отмяната на
отказа от наследство е сериозна намеса в правната сфера на наследника и
законодателя го предвижда за защита само на интереса на неговия кредитор,
поради което незачитане волята на наследника следва да се допуска само при
необходимост - този отказ пряко да препятства удовлетворяването на кредитора.
Поддържа се, че ответникът притежава секвестируемо имущество, от което
кредитора може евентуално да удовлетвори вземането си. В тази връзка се твърди,
че отказът от наследство направен от ответника-длъжник М.М. не уврежда
кредитора. Сочи се, че от представената справка от СВ, не се установява, че
наследството, оставено от наследодателя Г.М.Х., баща на ответника М.Г.М.,
съдържа секвестируемо имущество, което да може да послужи за удовлетворяване на
кредитора ПИБ-АД. При положение, че кредиторът може да се удовлетвори от
имуществото на длъжника и оставеното наследството не съдържа секвестируемо
имущество за удовлетворяване, е безспорно, че отказа от наследство не уврежда
интересите на кредитора и не трябва да се иска неговото относително унищожаване
спрямо кредитора на длъжника. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
РС – Пазарджик, като обсъди
въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото доказателства и
поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
01.03.2017 г. съдът е сезиран с Искова молба вх. № 4793 , с която е предявена
разглежданата искова претенция.
От
удостоверение за наследници № 29 от 04.01.2017 г., издадено от Община
Пазарджик, се изяснява, че законни наследници на починалия на 02.01.2017 г. Г.М.Х.
са ответникът М.Г.М.-син, наред с Д. Г.М.-син и преживялата съпруга А.Д.Х..
От
Съдебно удостоверение от 10.01.2017 г., издадено от РС - Пазарджик, се
установява, че „под № 1/2017 г.“ в особената книга на съда е вписан по молба
вх. № 336/06.01.2017 г. отказ на ответника М.Г.М. от наследството, оставено
след смъртта на бащата му Г.М.Х., починал на 02.01.2017 г., съгласно
Определение № 31 от 06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 52/2017 г. на РС – Пазарджик.
От
справка на СВ-София за периода 01.01.1992 г. до 07.02.2017 г. наследодателят и
баща на ответника –Г.М.Х. притежава Самостоятелен обект в сграда - Ателие 2,
находящ се в гр. София, пи. № 505, парцел 9, ж.к. Лозенец, ул. „Вежен" №
24, с учредена договорна ипотека в полза на Инвестбанк АД. От приложените
справки от ТР се установява, че наследодателя притежава и акции, и дялове търговските
дружества съответно „М 6“ АД и „М И М СТРОЙ“ ООД.
От Договор № 046LD-R-000480 за банков кредит на 29.12.2011
г., сключен между страните, се установява, че Банката-ищец се е задължила да
предостави заемна сума в размер на 5400.00 евро с цел погасяване на парични
задължения, посочени в р. I, т. 1 от Договора,
която сума ответникът се задължил да
ползва и върне при уговорени условия и срок до 01.01.2022 г. Изпълнението на
договора е обезпечено с поръчителство от трето лице, съгласно р. IV, т. 12 от Договора.
В подкрепа на
твърдението си, че е налице просрочие в плащането по процесния договор за
кредит, ищецът представя извлечение от счетоводните си книги от 14.02.2017 г., според
което плащанията на ответника са преустановени на 01.09.2012 г., а задълженията
му за главница, ведно с възнаградителна и мораторна лихва, възлизат на общо на 5865.62
евро.
От Договор за
продажба на вземане, сключен на 26.08.2016 г. между ищеца и В.И.К., се
изяснява, че последната, в качеството на цедент, е прехвърлила на ищеца, в
качеството на цесионер, правото си на парично вземане по Изпълнителен лист от
14.05.2008 г., издаден по НОХД № 3092/2005 г. на РС-Пазарджик, и по
Изпълнителен лист от 30.11.2015 г., издаден по гр.д. № 342/2013 г. на
ОС-Пазарджик.
От представения
Изпълнителен лист от 14.05.2008 г., издаден по НОХД № 3092/2005 г. на
РС-Пазарджик, се установява, че ответникът е осъден да заплати на В.И.К. сумата
в размер на 29000,00 щатски долара и 4790.00 лева, разноски по делото.
От Изпълнителен
лист № 163 от 30.11.2015 г., издаден по гр.д. № 342/2013 г. на ОС-Пазарджик, се
установява, че ответникът е осъден да заплати на В.И.К. сумата в размер на
5785.13 лева, разноски по делото.
По делото ищецът
представя уведомление за цесия, с което цедентът К. информира ответника, че
паричните вземания, които й дължи по посочени по-горе изпълнителни листове и
въз основа, на които са образувани изп. дело № 964/2016 г. и изп. дело №
963/2016 г., и двете по описа на ЧСИ Д.Д., peг. № 887 на КЧСИ, са прехвърлени изцяло
на „Първа
инвестиционна банка“ АД. Първото уведомление е изпратено чрез пощенска услуга,
като видно от представената пощенска разписка, без посочена дата, куриерът е посетил посочения от цедента адрес
два пъти и адресата М. не е намерен.
От приетата по
делото Нотариална покана № 16/11.10.2016 г. на Нотариус с рег. №070 от НК, с
район на действие РС-Пазарджик, ведно с разписка от 02.11.2016г. за връчване, се
установява, че помощник-нотариус М. П. е връчил на ответника второ уведомление от
цедента К. в смисъла на първото. В разписката е удостоверено, че на 02.11.2016
г. връчителят, излизайки по работа от кантората, находяща се в гр. Пазарджик,
ул. „П. Яворов“ №3, срещнал случайно добре познатия му отпреди ответник, който
отказал да получи нотариалната покана.
От приложеното изп.
дело № 963/2016 г. на ЧСИ Д.Д., peг. № 887 на КЧСИ се изяснява, че същото е
образувано против ответника на 25.08.2016 г. по молба на взискателя В.И.К. и
въз основа на Изпълнителен лист № 163 от 30.11.2015 г., издаден по гр.д. №
342/2013 г. на ОС-Пазарджик. С разпореждане от 03.11.2016 г. е конституиран
като взискател ищеца, с оглед настъпило частно правоприемство по силата на
договора за цесия от 26.08.2016 г.
От
Удостоверение изх. № 1816/09.02.2017 г.,
издадено от ЧСИ Д.Д., peг. № 887 на КЧСИ, се изяснява, че по изп. дело №
963/2016 г. непогасеното вземане на първоначалният-взискател „Първа инвестиционна банка“ АД възлиза на 5900.33 лева, от които са платени 115.20 лева с ДДС за такси по
ТТРЗЧСИ.
От изп. дело №
963/2016 г. се установява, че задължението на ответника към 23.01.2018 г. възлиза
общо на 43679.95 лева. Взискатели по делото са първоначален и присъединен „Първа инвестиционна банка“ АД (с
вземания съобразно процесните изпълнителни листове), както и „Д2 2012“ ЕООД с
вземане за главница от 30 хил.лева, ведно с акцесорни вземани, олихвяеми суми и
разноски, и НАП с вземане от 5150.55 лева.
От приложеното изп.
дело № 964/2016 г. на ЧСИ Д.Д., peг. № 887 на КЧСИ се изяснява, че същото е
образувано против ответника на 25.08.2016 г. по молба на взискателя В.И.К. и
въз основа на Изпълнителен лист от 14.05.2008 г., издаден по НОХД № 3092/2005
г. на РС-Пазарджик. С разпореждане от 03.11.2016 г. е конституиран като взискател
ищеца, с оглед настъпило частно правоприемство по силата на договора за цесия
от 26.08.2016 г.
От
Удостоверение изх. № 1764/09.02.2017 г.,
издадено от ЧСИ Д.Д., peг. № 887 на КЧСИ, се изяснява, че по изп. дело №
964/2016 г. дължимата сума към взискател
„Първа
инвестиционна банка“ АД от ответника е 51298.48 лева, от които са платени 513.20 лева с ДДС за такси
по ТТРЗЧСИ.
От материалите по
изп. дело № 964/2016 г. се изяснява, че към 23.01.2018 г. общият дълг на
ответника възлиза на 48059.15 лева. Взискатели по делото са първоначален и
присъединен „Първа
инвестиционна банка“ АД (с вземания съобразно процесните изпълнителни листове,
както и по изпълнителен лист от 25.05.2017 г., издаден по ч.гр.д. № 7313/2017 г. на
РС-Пазарджик, за вземане общо от 9995.05 евро), както и Й.С.Д.с вземане за
главница от 3000,00 лв, ведно с акцесорни вземани, олихвяеми суми и разноски, и
НАП с вземане от 5150.55 лева. Единствено вземането на последния взискател е
изцяло погасено.
Съгласно чл. 56, ал. 1 и ал. 2 от ЗН кредиторите на
лицето, което се е отказало от наследството, могат да искат унищожението на
отказа в своя полза, доколкото не могат да се удовлетворят от имуществата на
наследника. Искът за това може да се предяви в едногодишен срок от узнаването
за отказа, но не по-късно от три години след отказа.
Предвид изложеното,
съдът приема, че искът по чл. 56, ал. 1 от ЗН е предявен в едногодишен срок от
узнаването за отказа и не по-късно от три години след неговото извършване.
Отказът от наследство е направен на 06.01.2017 г, исковата молба е депозирана в
съда след по-малко от два месеца на 01.03.2017
г., поради което преклузивните срокове са спазени.
По реда на чл. 146 от ГПК съдът указа на ищеца, че обстоятелства
за възникването на спорното право, които следва да докаже са качеството на кредитор спрямо ответника,
възникнало преди да е направен отказ от наследство, както и че извършеното от
ответника го уврежда; а на ответника, че следва да установи наличие на
имущество за удовлетворяване вземането на кредитора, въпреки отказа от
наследство, за което не е посочил и
представил доказателства. Ищецът не следва да доказва знание за увреждане.
Искът по чл. 56,
ал.1 от ЗН е специален отменителен,
който се явява способ за защита на кредиторите, чрез който те осъществяват
правото да искат отмяна на извършени от длъжника правни действия, с които
последният намалява своето имущество, което може да служи за обезпечение на
дълга. С предявяването на отменителен иск, кредиторът цели да съхрани
длъжниковото имущество и да го подготви за едно успешно принудително
изпълнение.
Предвид трайната съдебна практика, приложима за
производството по предявен П.иск, която съдът счита, че следва да намери
приложение и в настоящото производство, с оглед сходната правна природа на
исковете по чл. 135 ЗЗД и чл. 56, ал. 1 от ЗН, които се намират в съотношение
на общ към специален, обстоятелството дали вземането действително е възникнало
за ищеца, както и дали е изискуемо и ликвидно се установява чрез формална
преценка само от твърдените от него факти и представените доказателства,
каквито са ангажирани в случая. От представените писмени
доказателства по делото се изясни, че моментът на възникване на договорните
отношения между страните
по Договор № 046LD-R-000480 за банков кредит от
29.12.2011 г., респективно на отношенията кредитор-длъжник, е преди 06.01.2017
г., когато ответникът се е отказал от оставеното му наследство. Освен това, по
силата на договор за продажба на вземане от 26.08.2016 г., който по своята
правна същност е договор за цесия по чл. 99 от ЗЗД, ищецът притежава също качеството
на кредитор, тъй като е придобил парични
вземания по отношение на ответника, установени сила на пресъдено нещо, с оглед
издадените изпълнителни листове.
Съгласно чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор по договора за цесия е длъжен да уведоми
надлежно длъжника за прехвърлянето на вземанията. В противен случай то не
поражда действие спрямо длъжника. В тази връзка е наведеното от ответника
възражение за липса на качеството кредитор на ищеца. Възражението е неоснователно.
Установи се, че с разписка от 02.11.2016 г. към Нотариална покана №
16/11.10.2016 г. на Нотариус с рег. №070 от НК, с район на действие
РС-Пазарджик, на ответникът е връчено уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от
цедентът К.. Помощник-нотариусът е удостоверил официално, че връчването на
поканата е на 02.11.2016 г. и при условията на отказ на адресата. Съгласно чл.
44, ал. 1 от ГПК, отказът на получателя не засяга редовността на връчването,
което се счита за сторено на датата на отказа. Разпоредбата е приложима, на
основание
чл. 50 от ЗННД, при връчване на книжа от нотариус. Следва
да се отбележи, че действително връчването е осъществено на място различно от
адреса за получаване, но това не рефлектира върху неговата редовност. Съгласно
чл. 49 от ГПК, място на връчване е всяко място, на което адресата може да бъде
намерен, тоест законодателят не е поставил ограничения за мястото за връчване и
е дал приоритет на това да бъде намерен получателя на книжата.
От приложените
изпълнителни дела се установи, че задълженията на ответника са значителни, като
по всяко от тях участват няколко взискатели. В този смисъл имуществената сфера
на ответника е обременена, а ищецът има най-голям дял от паричния дълг, който
остава непогасен. Следователно принудително изпълнение върху собственото
имущество на длъжника е неуспешно, поради което безспорно кредиторовият интерес
се явява увреден.
С оглед наведените от ответника доводи, че притежава
секвестируемо имущество и по правилата за разпределянето на доказателствената
тежест, съдът с доклада по делото указа, че негова е тежестта да
установи, че разполага с достатъчно друго имущество, с което може да погаси
дълга си към ищеца. Страната не ангажира за това доказателства, поради което съдът
приема, че не разполага с твърдяното имущество. При това положение, искът
следва да бъде уважен съобразно установените от ищеца обстоятелства.
Предвид изхода на
делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът трябва да заплати
сторените от ищцовата страна съдебни разноски. В тази връзка претендират се
50,00 лева за платена държавна такса, 450,00 лева за възнаграждение за
юрисконсулт и 300,00 лева за възнаграждение за особен представител на
ответника. С оглед наведеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, съдът намира,
че възнаграждение за правна помощ с максимум от 450,00 лева не е предвидено в р.
IV от НЗПП, приложима по отношение пълномощника на ищеца, на основание чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП. В тази връзка, съдът счита, че
заявеното възнаграждение за юрисконсулт противоречи на закона и е прекомерно. Основен
критерий за преценка на размера на юрисконсултското възнаграждение е вида и
количеството извършена правна дейност (чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 1 НЗПП), което
се определя от фактическата и правна сложност на делото. Съдът, като взе
предвид извършените от ищеца процесуални действия и предмета на делото, намира,
че процесът е с обичайната сложност, поради което и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. с чл. 23, т. 4 от НЗПП следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение от 80,00 лева. Ето защо искането за пресъждане на
деловодни разноски следва да се уважи за сумата общо в размер на 430,00 лева.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш И :
УНИЩОЖАВА, на основание чл.
56 от ЗН, по отношение на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Драган Цанков“ № 37, извършеният
от М.Г.М., ЕГН **********,***, ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО, останало след смъртта на
наследодателя му Г.М.Х., ЕГН **********, починал на 02.01.2017 г., вписан в
Особената книга по чл. 49, ал. 1 от ЗН на РС – Пазарджик под № 1/2017 г.,
съгласно Определение № 31 от 06.01.2017 г. по ч.гр.д. № 52/2017 г. на РС – Пазарджик.
ОСЪЖДА, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, М.Г.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Драган Цанков“ № 37, сумата в размер на 430,00 лева – съдебни
разноски пред РС – Пазарджик.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
Препис от решението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Д.Тодорова/