Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 17.11.2015г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Софийски  градски съд, Гражданско отделение, III-Г въззивен състав, в открито заседание на десети ноември две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Галина Ташева

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

   мл.с. Мирослава Илева

 

при секретаря И.К. като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  гр.д. № 12058 по описа за 2015г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 03.07.2015г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение,  40 състав по гр.д. № 41925/2013г.  са били уважени предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „Т.С.” ЕАД срещу И.И.Х. за установяване на вземания по чл. *, ал. 1 от  ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2013г. на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 89 състав, по ч.гр.д. № 5670/2013г. – за сумата от 2 263. 64 лева стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. ******** аб. № 220082, за периода от 01.03.2010г. до 30.04.2012г.,  и 449. 85 лева изтекла лихва от 01.05.2010г. до 20.03.2013г. В останалата част – за периода от 01.02.2009г. до 01.02.2010г., включително, съответно размер от 5 509. 48 лева главница и 752. 73 лева изтекла лихва  предявените искове са били отхвърлени – като погасени по давност и неоснователни. В полза на „Т.С.” ЕАД са били присъдени  разноски в заповедното производство от 96. 85 лева, а в исковото първоинстанционно производство – 522. 51 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. На И.И.Х. са били присъдени разноски в исковото първоинстанционно производство от 285 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Решението в частта, в която са били приети исковете за допустими, като са били уважени  – 1 561. 16 лева от главницата и 424. 67 лева от  лихвата, е обжалвано от И.И.Х. с оплакване за недопустимост – съгласно изрично посоченото в подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнението по тази част от вземанията не е имало възражение.

И.И.Х. оспорва и решението в частта на признатата като дължима главница  за още 681. 13 лева, по отношение на които от първоинстанционния съд е било възприето извършеното от ищеца прихващане на суми за връщане по изравнителните сметки със стари задължения, без да се съобрази заключението на съдебно-техническата експертиза.

Възразява се и по съобразяването от първоинстанционния съд на вземания за главница и лихви за суми за дялово разпределение, които не са били претендирани в заповедното и исковото производство по отделно и не са били предмет на делото.

„Т.С.” ЕАД, като въззиваема страна, оспорва жалбата с молба от 08.11.2015г.    

Третото лице подпомагаща страна на жалбоподателя „Н.” ЕАД не е дало становище по жалбата.   

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по  приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

По същество жалбата е основателна. 

По делото са били предявени за разглеждане  и решаване, по реда на чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, искове за  установяване на вземания с правно основание съответно  чл. *, ал. 1от  ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2013г. на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 89 състав, по ч.гр.д. № 5670/2013г. е било разпоредено жалбоподателката – ответница в първоинстанционното производство, като  длъжник, да заплати на  „Т.С.” ЕАД, като кредитор, сумата от 5 509. 48 лева, стойност на  потребена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. ******** аб. № 220082, за периода от 01.02.2009г. до 30.04.2012г., със законната лихва за забава от 09.04.2013г., датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  до окончателното плащане, и 752. 73 лева изтекла лихва от 31.03.2009г. до 20.03.2013г. Присъдени са били разноски в заповедното производство от 225. 24 лева, от които 125. 24 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

  Срещу заповедта е било подадено възражение от жалбоподателката, в което изрично е заявила, че  не оспорва вземанията за период от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. за сумата от 1 561. 16 лева главница и 424. 67 лева лихва.  За тези суми е поискано съдът да издаде изпълнителен лист, за да бъде платено по банков път, тъй като ищецът отказва да приеме плащане за суми за период, непогасен по давност. При определяне на размера на сумите жалбоподателката е ползвала приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение извлечение от сметка, съгласно което за периода от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. дължимата от жалбоподателката, като потребител, главница е била 2 387. 51 лева, а изтеклата лихва – 424. 67 лева. Видно от представеното в исковото производство друго извлечение от сметка (стр. 20) разликата до претендираните вземания в останалата част е било за суми от дялово разпределение, които в заявлението за издаване на заповед за изпълнение не са били претендирани. Възражението на жалбоподателката по въззивната жалба в този смисъл е основателно.

От сумата по заявлението и извлечението от сметка (главница) за периода от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. са били оспорени 826. 35 лева, от които 681. 13 лева, подлежаща на връщане сума по изравнителните сметки и 145. 22 лева, за които жалбоподателката е възразила, че са платени.

Въпреки конкретно направеното възражение и изявлението по него, че за периода от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. се оспорват суми за доставена топлинна енергия и изтекли лихви над размера съответно от 1 561. 16 лева и 424. 67 лева, първоинстанционният съд е постановил решение по същество и на тези вземания.

Решението в тази част е недопустимо.

За тези суми, конкретно посочени по размер и период,  не е имало възражение и не е имало основание да се образува производство по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяването им, а производството е следвало да бъде прекратено. Първоинстанционното решение в тази част следва да бъде обезсилено като недопустимо, на основание чл. 270, ал. 3, пр. 1 от ГПК. Искането на жалбоподателката в този смисъл е основателно. То съответства и на възприетото в т. 5б и т. 10а от ТР № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС относно допустимостта на производството по чл. 415 от ГПК.

Основателна е и жалбата на И.И.Х. срещу първоинстанционното решение в частта, в която за период от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. е призната дължима сума, освен другото,  от 681. 13 лева.

Във въззивното производство не е спорно, че жалбоподателката е потребител на топлинна енергия за апартамент * в сградата – етажна собственост на адрес гр. *********, с аб. № 220082, като в сградата е въведена система за дялово разпределение на топлинната енергия. Това обстоятелство не е било спорно и в първоинстанционното производство. 

При съобразяване на разпределената енергия, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане на системата за разпределение на топлинната енергия, както и при съобразяване на   нормативно регулираните цени на топлинната енергия за периода (чл. 21, ал. 1, т. 6, вр. чл. 30, ал. от ЗЕ), дължима  след изравняване за периода от 01.02.2009г. до 30.04.2012г.  е била сумата от 2 649. 46 лева. Това е начислената прогнозна сума по фактури 3 543. 01 лева, включително корекцията за месец февруари 2009г.,  с приспадане на 893. 55 лева подлежащи на връщане по изравнителните сметки. Сумата по фактурите е била потвърдена и от съдебно-счетоводната експертиза, и от съдебно-счетоводната експертиза, а за сумата за връщането е дало заключение вещото лице по съдебно-техническата експертиза, работило въз основа на изготвените от фирмата за дялово разпределение изравнителни сметки.

Въззивният съд, в настоящия си състав,  не зачита приспадането от ищеца на стари задължения по изравнителните сметки (преди 01.02.2009г.), констатирано от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, тъй като не се установява безспорност на прихванатите задължения. Липсата на ликвидност препятства извършването на извънсъдебно прихващане, независимо, че в Общите условия от 2008г., приложими в отношенията между страните през процесния период (чл. 32) изрично  е  вписано, че сумата по изравнителните сметки  в повече се приспада, или по желание на купувача се възстановява. Уговорката не изключва приложението на чл. 103, ал. 1  от ЗЗД – приспаднатите задължения трябва да са установени като безспорни.

Във въззивното производство не е спорно,  че вземанията по заповедта за изпълнение за период до м.02.2010г., включително, са в период на погасителна давност. Вземанията за този период са били отхвърлени от първоинстанционния съд като погасени по давност и в тази част решението на съда е влязло в сила.

Сумите по фактури от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. са в размер на 2 387. 51 лева, съгласно заключенията и на двете изслушани в първоинстанционното производство експертизи. При приспадане на подлежащите на връщане 893. 55 лева, дължими за периода от 01.03.2010г. до 30.04.2012г. са били 1 493. 96 лева главница.

Това е било по-малко от признатото от жалбоподателката като дължимо по възражението й срещу издадената заповед за изпълнение  и подадената от И.И.Х. въззивна жалба и в частта относно сумата от 618. 13 лева по главницата е основателна.

Основателно е и оплакването на жалбоподателката, че неправилно от първоинстанционния съд не е било съобразено заключението на съдебно-техническата експертиза за подлежащи на връщане поне 893. 55 лева по изравнителните сметки, съответно, че със сумата не е можело да се възприеме прихващане (извънсъдебно прихващане от страна на „Т.С.” ЕАД с погасително действие) със стари задължения, преди процесния период, щом задълженията не са ликвидни. 

Или и в тази част въззивната жалба на И.И.Х. следва да бъде уважена.

В заповедното производство на „Т.С.” ЕАД е следвало да бъдат дължими 140. 65 лева – 100 лева за адвокатско възнаграждение, което е било минималното по Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения и 40. 65 лева минималната държавна такса по Тарифа за таксите, събирани от съдилищата по ГП, при съобразяване на сумите, за които е следвало да се издаде изпълнителен лист (1561. 16 лева и 424. 67 лева) и остатъчната част от главницата – 21. 35 лева и от лихвата 25. 18 лева, за които няма въззивна жалба. С първоинстанционното решение са били присъдени 96. 85 лева и няма основание за намаляване на тази сума, която е дори по-малко от дължимото. Първоинстанционното решение в тази част не се изменя.

В първоинстанционното производство на „Т.С.” ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение от 300 лева, което е минималното и 75 лева минимална държавна такса, както и 2. 75 лева от разноските за експертизи, съответно на уважената част от исковете – общо 377. 75 лева.

Във въззивното производство на дружеството не се дължат разноски поради уважаването на жалбата на жалбоподателката изцяло.

В исковото първоинстаницонно производство на жалбоподателката се дължат  496. 29 лева от направените разноски за адвокат от общо 500 лева, съответно на отхвърлената част от исковете (прекратената част), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Или към присъдените с първоинстанционното решение разноски от 285 лева следва да се присъдят още 211. 29 лева.

Разноските във въззивното производство на жалбоподателката се дължат изцяло, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК – 69. 03 лева платена държавна такса по въззивната жалба и 400 лева разноски за адвокат по представения договор за защита и съдействие от 21.07.2015г., общо 469. 03 лева. 

В първоинстанционнот орешение е допусната очевидна фактическа грешка при посочването на административния адрес на отопляемия по делото имот, но това не е основание за отмяна или обезсилване на решението. Грешката може да бъде поправена от районния съд по почин на съда или по искане на страните.

Воден от горното съдът

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА  Решение от 03.07.2015г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение,  40 състав, по гр.д. № 41925/2013г. в частта, в която са  били уважени предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „Т.С.” ЕАД , с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление ***, срещу И.И.Х., с ЕГН ********** и адрес ***, за установяване на вземания по чл. *, ал. 1 от  ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 11.04.2013г. на Софийския районен съд, Трето гражданско отделение, 89 състав, по ч.гр.д. № 5670/2013г. – за сума над размера от 1 561. 16 лева (хиляда петстотин шестдесет и един лева и шестнадесет стотинки) стойност на потребена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. ******** аб. № 220082, за периода от 01.03.2010г. до 30.04.2012г.,  и сума над размера от 424. 67 лева (четиристотин двадесет и четири лева и шестдесет и седем стотинки) изтекла лихва от 01.05.2010г. до 20.03.2013г. като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част, както и ОТМЕНЯ решението в частта на признатата като дължима главница за сума от още 681. 13 лева (шестотин осемдесет и един лева и тринадесет стотинки), като ОТХВЪРЛЯ претенцията, със законните лихви за забава от 09.04.2013г. до окончателното плащане.

ОТМЕНЯ Решение от 03.07.2015г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение,  40 състав, по гр.д. № 41925/2013г. в частта на присъдените в полза на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, разноски в исковото първоинстанционно производство над размера от 377. 75 лева (триста седемдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки).   

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на сумата от още 211. 29 лева разноски в първоинстанционното производство (общо 496. 29 лева), на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и 469. 03 лева (четиристотин шестдесет и девет лева и три стотинки)  разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на „Н.” ЕАД, с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление ***,   като трето лице подпомагаща страна на „Т.С.” ЕАД.

Решението  подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

                                                                                    Членове:1.

                                                                                        

 

                                                                                                          2.