№ 1158
гр. Пазарджик, 31.05.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102821 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Молителят И. К. И., ищец по гр.д. № 2821/2021г. по описа на РС
Пазарджик – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, явява се
лично в съдебната зала.
Ответникът Л. И. К. – редовно уведомен от предходното съдебно
заседание, не се явява лично в съдебната зала. За него се явява адв. Н. Я.
редовно упълномощена да го представлява с пълномощно по делото.
МОЛИТЕЛЯТ И. И.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
Съдът ДОКЛАДВА на страните, че към настоящия момент е постъпило
писмо с вх. № 12096 от 13.05.2024 г. от Община Пазарджик НБД „Население“,
с което предоставят на съда справка относно постоянен и настоящ адрес на И.
К. И. и й И. И.. Посочен е като настоящ и постоянен адрес и за двете лица гр.
С**
МОЛИТЕЛЯТ И. И.: - Да се приеме така постъпилата справка,
същевременно, аз направих декларация, да не Ви разсейва това, декларация
1
от сина ми, с препис за ответната страна, че съм неприсъствал на адреса.
Имаше една декларация, тази е с уточненията, подобна е. Аз го помолих да
предава всички книжа навреме, защото аз не пребивавам на този адрес, но
това по Ваша преценка.
АДВ. Я.: - Да се приемат доказателствата постъпили от Община
Пазарджик – аз ги поисках, така, че да се приемат. Да се приеме и днес
представената декларация, като правя забележка, че същата е направена след
като е проведено съдебното заседание, в което свидетелят вече е декларирал
част от тези обстоятелства. В смисъл, снети са му обяснения, във вр. с
описаните обстоятелства в декларацията, считам, че няма да попречи по
някакъв начин на изхода на делото, така, че моля да се приеме.
Съдът след като се запозна с постъпилите по делото материали и с
исканията на страните съобрази следното:
Съдът счита, че следва да приеме постъпилата от Община Пазарджик
справка от НБД с вх. № 12096/13.05.2024 г., тъй като същата е относима.
Посочената информация е била изискана изрично от съда и като такава тази
справка следва да бъде приета от съда. По отношение на представената в
настоящото съдебно заседание декларация от молителя И., която декларация
реално е подписана от неговия син й И. И., съдът счита, че също следва да се
приеме по делото. Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА постъпилите материали от Община Пазарджик – справка от
НБД Население относно постоянния и настоящ адрес на И. К. И. и й И. И.,
както и подписана на 26.04.2024 г. декларация от й И. И..
МОЛИТЕЛЯТ И. И.: - Нямам други доказателствени искания.
АДВ. Я.: - Нямам други доказателствени искания. Представям списък с
разноски, договор за правна защита и съдействие и пълномощно от клиента
си, конкретно за настоящото производство. Представям ги с препис за
молителя.
МОЛИТЕЛЯТ И. И.: - Правя възражение за прихващане. До сега това
лице не ми е заплатило един лев, а е водило над пет производства свързани с
притежавания от него хотел. Нямам никаква агресивност в иска, ние сме
колеги, Л. И. е адвокат, беше обслужен от мен в цялата си пълнота, знаете за
2
решенията и т.н. Искам да се запише в протокола, че прихващам, след като си
играем, да играем. По прекомерност също, по прекомерност възразявам и
правя голословно възражение за прихващане.
Съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да заявяват окончателното
си становище по подадената молба.
МОЛИТЕЛЯТ И. К. И.: - Сега, понякога се налага, въпреки мнението на
Окръжния съд, че решението е влязло в сила, ние всички сме юристи в залата,
понякога се случват такива опрощения. Това опрощение не е задължително да
го квалифицираме, случило се е съдът да даде указания, че е решението е
влязло в сила, че Окръжен съд е дал указания, че решението е влязло в сила и
се е задействал автоматизъм. А този автоматизъм, аз се стремя да го
преодолея, тъй като в действителност ако бях получил своевременно
информацията, за издаването, фактически разпореждане за издаване на
изпълнителен лист, аз ако бях получил това разпореждане аз щях да си
депозцирам жалбата. Узнавам едва, едва след съответно изтичането на срока.
Това е класически пример за непредаване на съобщение. Обстоятелството, че
сме с еднаква ЕСГРАОН регистрация не е в контекста. Точно това говорим,
че въпреки, че може да сме в едно помещение не ми е предавана призовката.
Връчителят е трябвало да положи елементарни усилия, да ме издири, чрез
телефон – това е, което исках да кажа.
АДВ. Я.: - Считам, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде
оставена без уважение. Изложените обстоятелства от молителя в контекста на
провелото се заседание е, че той, на първо място твърди, че той не живее на
посочения от него адрес за призоваване, където всички съдебни документи
той го е подал като адрес за призоваване. На второ място, че документът не
му е предаден в съответния срок. От събраните по делото гласни
доказателства в провелото се по делото открито съдебно заседание,
свидетелят категорично заяви, че на 03-ти октомври 2023 година, чрез вайбър
е снимал документа и е уведомил съответно ищеца за съдържанието и за
самия документ.
Видно от частната жалба, която е депозирана пред ПОС, има отметка на
ксерокопието на поканата за доброволно изпълнение, че е предадена на
3
03.10.2023 г., от което следва, че ищецът е бил уведомен надлежно на седмия
ден след връчването на тази покана. Тоест, поканата е връчена на
25.10.2023г., той е бил надлежно уведомен надлежно от неговия син и я е
получил на 03.10.2023 г., тоест на седмия ден от датата на връчването, той е
имал абсолютно възможността в седемдневен срок да се организира и
организира защитата. Изрично в производство по чл. 64, ал. 2 от ГПК, по
което производство се намираме в момента, следва да бъде уважена тази
молба като се докажат особени непредвидени обстоятелства, които ищецът не
е могъл да превъзмогне и да може да се защити и да подаде в срок
съответната жалба. Считам, че изложеното от мен – подробно съм изложила
съображенията си в писмени бележки, както и считам, че съответно
първоинстанционният съд е имал правото да издаде разпореждането въз
основа на чл. 404, ал. 1 от ГПК за постановените разноски в полза на
довереника ми. Представям писмени бележки и моля да присъдите сторените
разноски за, съответно, тази част, която водим в момента, по тази процедура.
Подробно съм изложила съображенията си, цитирала съм точно думите на
свидетеля, изложила съм мотивите си във вр. с правното основание за
издаване на разпореждането и, че същото е правилно и законосъобразно,
правилно е бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който считам, че не
следва да се уважи така направения иск за възстановяване на срока. Считам,
че възражението за прихващане, е неоснователно, считам, че следа да ми бъде
заплатен адвокатският хонорар, да се възстанови на клиента ми, така, както е
бил заплатен от него. Според изхода на делото, ако уважите съответно
молбата, претендираните разноски от ищеца, считам, че са прекомерни в
размер на 1070 лева, за което следва и въз основа последното изменение на
нашата Тарифа на Наредба № 1 моля да бъде намален до размера на
минималния хонорар, който е предвиден за този тип дела – в размера, който
аз претендирам. Регламентът, който влезе в сила – за намаляването, тоест да
се редуцира до този размер, който ми е заплатен на мен, той е минималният
по такъв тип казуси. Поддържам си искането за заплащане на възнаграждение
в размер на 800 лева, които са ми изплатени, и съответно, ако уважите
частната жалба да намалите размера от 1070 лв. до минималният размер от
800 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед липсата на други доказателствени искания и след като взе
предвид становищата на страните изразени в настоящото съдебно заседание,
4
съдът следва да се произнесе в открито съдебно заседание по подадената от
молителя И. молба за възстановяване на срока. В конкретния случай
молителят И. с молба вх. № 27200/20.11.2023 г. е отправил искане към съда,
да бъде възстановен срокът за подаване на частна жалба против разпореждане
за издаване на ИЛ от 17.05.2023г., което разпореждане е издадено по гр.д. №
2821/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик. Съдът намира така
подадената молба за възстановяване на срок за допустима, но неоснователна
по своето същество, поради следните съображения.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 от ГПК, страната, която е
пропуснала установения от закона срок може да поиска неговото
възстановяване ако докаже, че пропускането се дължи на особени
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. В
конкретния случай, за да се уважи молбата е необходимо молителят да
докаже че пропускането на срока се дължи на особени и непредвидени
обстоятелства, които са настъпили за страната през времетраенето на срока, и
които обстоятелства обективно са попречили на молителя да подаде
процесната частна жалба. Според трайната съдебна практика с такива
непредвидени обстоятелства биха могли да стоят единствено извън волята на
страната и които обстоятелства не е могла обективно да преодолее, въпреки
положените от нея усилия. Като пример за такива обстоятелства съдебната
практика посочва внезапни заболявания, природни бедствия и други. В
конкретния случай, съгласно представените от молителя доказателства, съдът
намира, че не би могло да се направи категоричен извод за наличие на такива
непредвидени обстоятелства, които да са препятствали молителя при
подаване на частна жалба срещу постановеното разпореждане за издаване на
ИЛ.
Твърди се, от страна на молителя, че съобщението, по-точно поканата
за доброволно изпълнение, е била връчена на неговия син й И. И. на
25.09.2023 г., който обаче не го е уведомил своевременно за получените от
него документи и по този начин му е попречил да подаде частна жалба срещу
разпореждането за издаване на ИЛ. Съдът не споделя становището на
молителя съгласно, което бездействието на неговия син, получател на
процесното ПДИ, го е възпрепятствало да подаде частна жалба срещу
разпореждането на съда. От приетите по делото доказателства се установява,
че ПДИ действително е била връчена на й И. И. на 25.09.2023 г., като
5
разпореждането за издаване на изпълнителен лист съгласно разпоредбата на
чл. 407, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва в двуседмичен срок, който за И. в
случая тече от връчване на ПДИ.
Съдът приема, че ПДИ е била надлежно връчена на пълнолетния син на
адресата, като считано от 25.09.2023 г. И. е могъл да подаде частна жалба
срещу разпореждането на съда. Именно в срока за подаване на частна жалба
молителят И. К. И. е бил уведомен от своя син й И. И., че нему са били
връчени такива документи, което се установява и от показанията на
разпитания свидетел й И. И., съгласно които, последният е уведомил своя
баща на 03.10.2023 г., че има получените от него документи, които са
предназначени за него. Към момента на уведомяването – 03.10.2023 г.,
молителят И. е могъл да изиска от своя син и да разбере точно какви
документи са били получени от него и съответно е имал възможност при
полагане на необходимите усилия да организира защитата си срещу
издаденото разпореждане, но не го е сторил, като бездействието на молителя
И., според настоящия съдебен състав не се дължи на особени и непредвидени
обстоятелства.
Отделно от това, от приетата в настоящото съдебно заседание справка
от Община Пазарджик се установява, че както молителят И. К. И. така и
неговия син й И. И. имат един и същ постоянен и настоящ адрес в гр. **.
Именно на посочения адрес е била изпратена и поканата за доброволно
изпълнение, като молителят И. в случай, че не е искал съобщенията да бъдат
изпращани на този адрес, е могъл да посочи друг адрес, на който да получава
съобщенията или пък да промени настоящия си адрес в НБД, което не е било
сторено от молителят.
По отношение на издаденото разпореждане за издаване на ИЛ съдът не
намира, че са били допуснати процесуални пропуски или нарушения при
самото издаване на съдебния акт. Районен съд Пазарджик е получил от
въззивната инстанция влязло в сила съдебно решение, в което изрично е
било отбелязано, че не подлежи на обжалване, поради което и на осн. чл 404,
ал. 1 от ГПК това влязло в сила решение подлежи на принудително
изпълнение с оглед на което е било издадено и процесното разпореждане за
издаване на ИЛ. Обстоятелството, че впоследствие молителят И. е подал
касационна жалба срещу решението не променя този извод, тъй като към
6
момента на издаване на процесното разпореждане съдът не е разполагал с
каквито и да било данни за подаване на касационна жалба.
Предвид гореизложените съображения съдът счита, че от
представените доказателства не се установи по несъмнен начин наличието на
такива непредвидени обстоятелства, които да са препятствали молителят да
подаде частна жалба срещу издаденото от съда разпореждане за издаване на
ИЛ от 17.05.2023 г. Не са представени достатъчно доказателства за наличието
на такива обективни събития, които да са поставили в невъзможност И. в
дните от 03.10.2023 г. до края на законно установения срок за подаване на
частна жалба да подаде такава, и които същевременно да се явяват внезапна
непреодолима и изключителна пречка за пропускането на срока
По отношение на претендираните от ответната страна разноски, за
които е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за
правна защита и съдействие, съдът намира, че такива следва да се присъдят на
ответната страна. На общо основание ответникът е предприел действия по
организиране на защитата си срещу подадената молба за възстановяване на
срока, като е ангажирал адвокат с договор за правна защита и съдействие от
26.04.2024 г., по който договор на адв. Н. Я. е било изплатено и договорено
възнаграждение в размер на 800 лв. С оглед изхода на настоящото
производство, съдът намира, че на ответника, на който следва да се присъдят
сторените разноски в производството в размер на 800 лв. представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното възражение от молителя И.
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, чиито размер
е много близък до минималния такъв , който е предвиден в Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Този размер не се явява
прекомерен с оглед извършените от процесуалния представител на ответника
процесуални действия, броят на съдебните заседания, които се проведоха в
хода на това производство, както и защитата, която е била организирана във
вр. с исканията и възраженията на молителя.
Съдът следва да се произнесе и по направеното от молителя възражение
за прихващане, което съдът намира за неоснователно и недоказано, тъй като,
за да бъде извършено прихващане е необходимо да се представят
доказателства за съществуването на две изискуеми насрещни вземания, които
7
страните имат една спрямо друга. В конкретния случай в настоящото
производство не бяха представени каквито и да е доказателства за наличието
на задължения, които К. да има към И., поради което съдът не счита, че
следва да бъде извършвано прихващане със сумата, която е определена да
бъде заплатена за сторените в това производство разноски.
С оглед на гореизложеното и на осн. чл. 66, ал. 2 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от молителя молба с вх.
№27200/20.11.2023 г. и правно основание чл. 64, ал. 2 от ГПК, с която се иска
от съда да бъде възстановен срокът за подаване на частна жалба против
разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023 г. издадено по
гр. д. № 2821/2021 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
ОТКАЗВА възстановяване на срока за въззивно обжалване на
посоченото разпореждане за издаване на изпълнителен лист от 17.05.2023 г.
ОСЪЖДА молителят И. К. И., ЕГН: ********** от гр. **а, да заплати
на Л. И. К., ЕГН: ********** с. ** сторените разноски в настоящото
производство в общ размер на 800 лева (осемстотин лева), представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от И. К. И. от гр. София,
възражение за прихващане на присъдената сума в размер на 800 лв. за
сторените от ответника съдебно-деловодни разноски.
Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба, в
едноседмичен срок считано от датата на настоящото съдебно заседание, пред
Окръжен съд Пазарджик, за всяка една от двете страни на осн. чл. 66, ал. 2 от
ГПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13:37
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8