ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Троян, 05.03.2021 год.
Троянски
районен съд, четвърти състав, в закрито заседание на пети март две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател:
Десислава Ютерова
при секретаря………………………..,
като разгледа докладваното от съдията Ютерова гр. дело № 954 по описа на ТРС за 2020 год., за да се произнесе - съобрази:
В
Троянски районен съд е образувано горното дело по искова молба на „Кредит инс” АД – гр. София, представител *** срещу С.М.Б. ***, с
посочено правно основание чл. 422 от .
При предвидената процедура по реда на
чл. 131 ал. 1 от на ответницата Б. не е връчено
копие от ИМ и доказателствата. По реда на чл. 47 ал. 6 от
на същата е назначен особен представител. Представен е писмен отговор в
законовия срок от особения представител адв. П.П. от ЛАК. Направено е искане
съда да прекрати настоящето производство, тъй като между същите страни и на
същото основание е разгледано гр. дело № 1137/2018 г. и съответно е постановено
влязло в сила решение. Оспорва се исковата претенция като неоснователна и недоказана.
На основание чл. 140 ал. 3 от
съдът изнася проект за доклад по делото:
Обстоятелства, от които произхождат претендираните права и възражения: Твърди се, че С.Б. е
кандидатствала за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството,
като е предоставила личните си данни чрез попълване на регистрационната форма
за кандидатстване. В резултат на подадената заявка и след обработване на съответните
данни, на ответницата е отпуснат кредит в размер на 1 200 лева. Договорът
„Екстра" № 73412 от 28.12.2017 г. между страните е бил сключен по електронен
път. На същата дата ответницата е получила сумата по кредита на касата на „Изипей“ АД чрез представяне на лична карта.
Твърди се, че ответницата частично е погасила задължението си в размер на
380 лева, след което е преустановила да погасява вноските. На 20.07.2018 г. ищцовото дружество е подало заявление на основание по чл. 410 от и в PC - Троян е образувано ч. гр. дело 673/2018 г., по което съда е издал
заповед за изпълнение.
Длъжника е подал възражение.
След депозиран установителен иск по реда на чл. 422 от
във връзка с горепосоченото частно гражданско делото е образувано гр. д.
1173/2018 г. по описа на ТPC. С постановено по делото
решение от 17.07.2019 г., потвърдено с решение от 11.03.2020 г. по в. гр.д. №
632/2019 г., по описа на ОС - Ловеч, съда е отхвърлил предявените, на основание
сключен договор за потребителски кредит
„Екстра" № 73412/28.12.2017 г. искове като неоснователни. Влязлото в сила
съдебно решение установява несъществуването на претендираното
от ищеца право. В мотивите на решението се установява, че между
страните „Кредит инс" АД и С.М.Б. не с налице
валидно сключен договор за потребителски кредит.
С оглед на изложените обстоятелства ищцовото
дружество твърди, че ответницата е получила
на 28.12.2017 г. без основание сумата в размер на
1200 лева, преведени от „Кредит инс" АД, на каса
на партньорски офис иа „Изипей"
АД, срещу представена лична карта и положен от нея подпис с разписка от
28.12.2017 г. Ищеца претендира заплащането на остатъка от отпуснатия кредит в
размер на 820 лева.
Ищцовото дружество подало заявление по чл. 410 от пред ТРС. Образувано е ч. гр.
д. № 573/2020 г., по което съда е издал заповед
за изпълнение. При хипотезата на чл. 415 ал. 1 т. 2 от съда е указал на ищеца, че може да предяви иск за
установяване на своето вземане, тъй като ответницата не е намерена и на същата
не е връчена заповедта по чл. 410 от
Предвид на изложеното за ищеца се е породил правния
интерес от предявяването на настоящия положителен установителен иск.
Назначения
особен представител – адв. П.П. неправилно е възразил, че настоящия спор е
решен с влязло в сила решение. Горното дело е образувано по предявен установетелен иск, който е с предмет неоснователно
обогатяване, касаещо хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД, като се твърди,
че Б. е получила процесния кредит без основание.
Правна
квалификация на претендираните права – чл. 422 от .
Разпределение
на доказателствената тежест – установителен иск за съществуване на вземане,
който има за цел да установи със сила на пресъдено
нещо вземане, което е било предмет на заповедното производство. Заповедта за
изпълнение на парично вземане и решението по иска по чл. 422 от съставляват две кумулативно дадени основания за
издаването на изп. лист. Предметът на доказване по
настоящия иск са правоотношения, възникнали от неоснователно обогатяване при хипотезата на чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
С влязло в сила решение, съда е постановил, че между страните не е налице
валидно сключен договор № 73412/28.12.2017 г. Настоящия казус касае начална липса на основание, т. е. в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. По иска за
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1
от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането и липсата на основание
за това, а на ответника - да установи, че е налице основание за получаване на
сумата, респективно за нейното задържане.
Предвид изложеното съдът счита, че
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за
което да бъдат призовани страните, като на същите следва да се връчи препис и
от настоящето определение, поради което
О П Р Е Д Е Л
И:
НАСРОЧВА гр. дело № 954/2029 г. по
описа на ТРС за открито съдебно заседание на
01.04.2021 г. от 10.00 часа, за която дата да бъдат призовани страните, както и
на същите да се връчи препис от настоящето определение и доклада.
Допуска като доказателства по делото,
приложените към исковата молба документи.
Да се изиска гр. дело № 1137/2018 г. на
ТРС.
Да се изиска на основание чл. 192 от от „Изипей“ АД оригинална
разписка, с която ответницата е получила процесната
сума на 28.12.2017 г.
Да се изиска ч. гр. дело № 573/2020 г.
на ТРС.
Определението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: