№ 49
гр. Пазарджик , 21.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20215200500321 по описа за 2021 година
С решение на Пазарджишки районен съд №260041 от 09.02.2021г.
постановено по гр.д.№4145/2019г. по описа на същия съд, е признато за
установено,че СП. ЗДР. Ф., ЕГН-********** от с.В. общ.С., ул.“Д.“ №8,
дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в
гр.С., бул.“ Д-р П.Д.“ №25, офис сграда“Л.“, ет.2, офис 4, представлявано от
изпълнителния директор Д.Б.Б. сумата от 1659.91лв, представляваща чистата
стойност на кредита предоставен с договор за потребителски кредит
№2654044 от 14.03.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда-02.07.2019г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№7207/2019г. по описа на РС-Пазарджик, като
е отхвърлен иска за главница за разликата над 1659.91лв до предявения
размер от 2451.66лв, както и исковете за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 206.88лв за периода 14.11.2017г. до
20.06.2018г. и обезщетение за забава в размер на 222.78лв за периода от
1
14.11.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда-02.07.2019г. на основание договор за потребителски кредит
№2654044 от 14.03.2017г. за които суми е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№2707/2019г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. Със същото решение е осъдена СП. ЗДР. Ф., ЕГН-********** от
с.В. общ.С., ул.“Д.“ №8, да заплати на „А.С.В.“ ЕАД, с посочени ЕИК,
седалище и адрес на управление и законен представител, разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 80.90лв, депозит на вещо лице в
размер на 144.02лв и юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.61лв,
както и разноски в заповедното производство в размер на 33.20лв държавна
такса и 43.21лв юрисконсултско възнаграждение. Осъдена е „А.С.В.“ ЕАД да
заплати в полза на РС-Пазарджик разноски за вещо лице в размер на 84.78лв,
а СП. ЗДР. Ф.-да заплати на същото основание разноски за вещо лице в
размер на 115.22лв.
Решението се обжалва в уважената установителна част досежно
присъдената в полза на ищцовото дружество сума като главница
представляваща чистата стойност на кредита ведно със законната лихва, от
ответницата С.Ф. чрез назначения си особен представител адв. М.П. от АК-
Пазарджик, с въззивна жалба с вх.№261714 от 25.02. 2021г. подадена в срока
по чл.259 ал.1 от ГПК. Излагат се доводи, че в посочената част обжалваното
решение е недопустимо и неправилно. Във връзка с недопустимостта на
съдебния акт се поддържа, че основанието на което е заявена исковата
претенция предхождана от заповедно производство е договорно
неизпълнение на договора за паричен заем, вземанията по който са му били
цедирани, като ако исковият съд признае установителния иск за главницата за
основателен до размера на невърнатата сума, след влизане на решението в
сила се дължи издаване на изпълнителен лист по заповедното производство
по което е постановена заповед за изпълнение съобразно заявлението-че е
налице неизпълнение на задължението, произтичащо от договора за връщане
на главницата. Посочва се още, че когато договорът е недействителен
задължението не може да произтича от него, тъй като между страните не е
било създадено валидно облигационно отношение, което да е обвързало
страните, съобразно уговорените клаузи. Акцентира се, че сумите се
претендират на договорно основание като изпълнение с оглед действителен
договор за кредит, за което е издадена и заповед за изпълнение, а не на
2
основание чл.23 от ЗПК, като дадено по недействително правоотношение.
Навежда изводът, че съдът не може да признае дължимостта на главницата
поради липса на издадената заповед за изпълнение за същата сума на
извъндоговорно основание и че ищецът претендира сумата на договорна
основание и признаването на остатъка от главницата за дължим на
извъндоговорно основание, предвидено в чл.23 от ЗПК и произнасяне от
съда по нещо различно от поисканото и обуславя недопустимост на съдебния
акт. Моли да се обезсили решението в обжалваната част и евентуално да се
отмени и да се отхвърли изцяло обжалваната част, с присъждане на
разноските.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от насрещната страна АСВ
ЕАД, с който същата се оспорва. За твърдяната от жалбоподателя
недействителност на договора дружеството –ответник поддържа , че тази
недействителност е особена с оглед на последиците й, посочени в чл.23 от
ЗПК, а именно че когато ДПК/договор за потребителски кредит/ е обявен за
недействителен, отговорността на кредитополучателя не отпада изцяло, тъй
като според разпоредбата той дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
Поради което в съответствие на чл.23 от ЗПК е и постановеното решение
като съдът не се е произнесъл по иск, за който не е сезиран и че се е
произнесъл по предявен иск, след като е приложил императивни норми на
закона, приемайки неговата частична основателност. Моли да се потвърди
решението в обжалваната му част. Не се сочат нови доказателства от
страните по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК
провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по
неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на
ответника в производството пред първата инстанция СП. ЗДР. Ф., както
и постъпилия отговор от АСВ ЕАД и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание в чл.422 ал.1 във връзка с чл.415 от
ГПК, чл.9 от ЗПК и по чл.240 от ЗЗД и при условията на чл.210 ал.1 от ГПК
осъдителни искове за заплащане на главница, договорна лихва и лихва за
3
забава по договор за потребителски кредит за вземания, обявени да
предсрочно изискуеми.
В исковата си молба против СП. ЗДР. Ф., ЕГН-********** от с.В.
обл.Пазарджик, ул.“Д.“№8, ищецът „А.С.В.“ ЕАД /АСВ ЕАД/, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ №25,
офис сграда Л., ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Д.Б.Б. се твърди, че на 20.06.2018г. е подписан индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, ведно с приложение №1 от същата дата,
сключен на основание чл.2.1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /Цесия/ от 20.12.2016г., сключени между „У.К.Ф.ЕАД, с ЕИК
********* и „А.С.В.“ ЕАД, с който вземането на „У.К.Ф. ЕАД от
ответницата СП. ЗДР. Ф., произтичащо от договор за потребителски паричен
кредит/ДПК/ №2654044, одобрен на 13.03.2017г., подписан на 14.03.2017г., е
прехвърлено в собственост на „АСВ“ЕАД, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, лихви, такси и комисионни и други разноски
на дружеството, индивидуализирани в посоченото приложение към договора
за цесия. Твърди се, че съгласно чл.4.3 от рамковия договор за цесия, АСВ
ЕАД, като цесионер изпратила по „Български пощи“ ЕАД уведомление за
извършена цесия на длъжника от името на цедента по реда на чл.99 ал.3 от
ЗЗД, като първото уведомление се върнато в цялост с отбелязване, че лицето
е в чужбина, а второто връчено чрез ЧСИ със залепване на уведомление по
чл.47 от ГПК на адреса на длъжника посочен в договора за кореспонденция.
Ищецът представя с исковата си молба и заверено копие от уведомление за
извършената цесия от името на децента с искане да бъде връчено на
ответника с исковата молба. Твърди, че процесното парично вземане
произтича от цитирания ДПК между кредитора „У.К.Ф.ЕАД и потребителя
С.Ф. по реда на ЗПК и Общи условия на кредитора за предоставяне на
кредити, и след представена в цялост преддоговорна и договорна
информация. Предоставената сума като кредит била в размер на 2891.66лв, от
която с 250лв била погасена чрез прихващане таксата за разглеждане на
кредита плюс погасена еднократна застрахователна премия от 231.66лв за
която е издаден застрахователен сертификат за застраховка „Кредитна
протекция Плюс“ пакет „Б“, с №2654044 от 14.03.2017г. на името на
ответника. Твърди, че след направените плащания остатъкът от отпуснатата
главница от 2500лв е преведен на 14.03.2017г. на посочената от
4
кредитополучателя банкова сметка, с което кредиторът изпълнил
задълженията си по договора. Твърди се, че съгласно чл.7 ал.1 от ОУ към
ДПК усвоената парична сума по кредита се олихвява за срока на действие на
договора с фиксирана възнаградителна лихва за срока на договора,
начислявана от датата на отпускане на кредита с годишен лихвен процент от
15.50% при общ размер на възнаградителната лихва по договора от
778.72лв.Общата сума който кредитополучателят се задължил да върне на 36
анюитетни месечни погасителни вноски съгласно погасителен план е от
3760.38лв, като всяка месечна вноска е от 104.45лв и последна изравнителна
от 104.63лв, като първата вноска е дължима на 14.04.2017г. а последната на
14.03.2020г. съгласно погасителния план и всяка вноска е формирана от
съответна част от главницата от кредита и договорната лихва в него. Цитира
се чл.3 ал.1 от ОУ, предвиждаща в случай на забава при плащанията
кредитополучателят дължи освен забавените плащания и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва, и че на това основание на
длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 222.78лв дължима
от 14.11.2017г. до подаване на заявлението за забава. Твърди се, че поради
неизпълнение на задълженията, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
съгласно чл.13 ал.2 буква “а“ от ОУ на основание неплащане в пълен размер
на две последователни погасителни вноски по кредита, за което на длъжника
е изпратено уведомление за цесията и за обявяване на предсрочната
изискуемост получено чрез залепване на 27.03.2019г. от ЧСИ Деница С..
Твърди се ,че длъжникът е извършил частични плащания за кредата, като е
погасил до момента сумата в размер 840.09лв, с която са погасени
възнаградителна лихва от 289.81лв, главница 530лв и лихва за забава от
20.28лв. Твърди се, че цесионерът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК за процесното вземане, както следва-сумата
от 2451.66лв неизплатена главница формирана от неплатени месечни
погасителни вноски с дати 14.11.2017г. до 14.03.2020г., които са обявени за
предсрочно изискуеми; 206.88лв договорна /възнаградителна/лихва, дължима
за периода от 14.11.2017г. до 20.06.2018г. /датата на цесията/; 222.78лв-лихва
/обезщетение/ за забава за периода 14.11.2017г. до подаване на заявлението в
съда и законна лихва за забава от депозиране на заявлението, като по
образувано ч.гр.д.№2707/2019г. е издадена заповед за изпълнение връчена на
длъжника по реда на ГПК. Твърди се, че дружеството е получило съдебно
5
уведомление на 17.09.2019г. за предявяване на иск по чл.415 ал.1 от ГПК за
установяване на вземането си. Моли да се признае за установено, че С.Ф.
дължи на ищеца процесните суми така както са заявени в заповедното
производство и за които е издадена заповед за изпълнение, с присъждане и на
разноските. При условията на евентуалност ищецът предявява осъдителни
искове за същите вземания и в същите размери при неуважаване на
установителните искове, като поддържа, че с исковата молба ищецът
уведомява ответника за предсрочна изискуемост на непадежираните към
17.10.2019г. главници по вноски от №32 до №36 включително, от 502.38лв
част от претендираната с осъдителния иск главница от 2451.66лв, с
присъждане на разноските в производство. Предвид указанията на Окръжен
съд Пазарджик дадени с определение №16 от 17.01.2020г. по в.ч.гр.д.
№26/2020г., осъдителните претенции се предявяват при условията на чл.210
ал.1 от ГПК като същите касаят неизплатени по ДПК суми, а именно
502.38лв-неизплатена главница от неплатени месечни вноски с падежни дати
14.11.2019г. до 14.03.2020г. и законна лихва върху главницата, считано от
подаване на исковата молба 17.10.2019г. до окончателното изплащане/л.53/.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата
С.Ф. чрез назначения й по реда на чл.47 ал.6 от ГПК на разноски на ищеца
особен представител адвокат М.П. от АК-Пазарджик. Определя като
недопустими предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
Всички искове са квалифицирани като недопустими и поради липса на
процесуална легитимация на ищеца поради недействителност на цесията.
Определя като неравноправна клаузата по чл.13 от ОУ, а така също и като
нищожна по силата на чл.146 ал.1 от ЗЗП и по тази причина цедирането на
вземането се явявало нищожно в тази му част и че чрез договора за цесия не
може да се прехвърлят вземанията и че те не се дължат на ищеца. Конкретни
доводи във връзка с твърденията за нищожност на цесията респективно и за
нищожност на прехвърляне на вземането не са развити. Излага се и довод, че
цесията не е съобщена на ответника и не е произвела действие спрямо него.
Оспорва по същество по основание и по размер предявените искове,
сключването на ДПК и наличието на облигационна връзка. Направено е
възражение и за недействителност на договора за потребителски кредит
поради неспазване на изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-т.12 и т.20 от
ЗПК във връзка с чл.22 от ЗПК. Конкретни доводи не се развиват. Твърди се,
6
че в ДПК се съдържат неравноправни клаузи, сключен при общи условия
при превишаващ интерес на ищеца, за което също няма развити конкретни
доводи. Оспорва се настъпването на предсрочна изискуемост на дълга, поради
липса на предпоставки за настъпването, липса на изявление за упражняване
на правото на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, които да е
достигнало до длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Счита, че обявяването на предсрочна изискуемост на
непадежирани към 17.10.2019г. главница по вноски, обект на претенцията на
осъдителния иск, не може да бъде приета за валидно настъпила чрез
връчване на уведомление на особения представител, доколкото функцията му
е процесуално да представлява ответника при наличие на съответните
предпоставки. Счита, че значението на обявяването на предсрочната
изискуемост чрез връчване на самото лице или изрично упълномощен от него
представител е различно от хипотезата на връчване на особен представител и
не може да бъде приравнена на упълномощен процесуален представител.
Оспорва сключената застраховка, получаването на застрахователно
обезщетение, предявената застрахователна претенция и нейната дължимост.
Моли да се отхвърли исковата претенция.
Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид
следното:
Установява се, че между „У.К.Ф. ЕАД и ответницата по делото СП.
ЗДР. Ф., е сключен договор за потребителски паричен кредит, №2654044 на
14.03.2017г. по силата на който С.Ф. като кредитополучател получава сумата
от 2500лв, представляваща чистата стойност на кредита, с такса за
разглеждане на кредита от 250лв, със застрахователна премия от 231.66лв,
при фиксиран годишен лихвен процент от 15.50% и годишен процент на
разходите от 24.04% , погасяван на 36месечни вноски, всяка от които е от
104.45лв, при месечна падежна дата-14-то число и първа вноска на
14.04.2017г. при обща дължима сума по кредита от 3780.38лв.Към договора
са приложени Общи условия за отпускане на потребителски кредит на
„У.К.Ф. ЕАД, всяка страница от които е двустранно подписана от
потребителя и от кредитора, в които подробно са посочени условията за
сключване на договора, задълженията на потребителя, правата на потребителя
включително и право в определен срок да се откаже от договора без да
7
заплаща обезщетение или неустойка, право за предсрочно погасяване на
кредита; клаузи за усвояване и погасяване на кредита и видовете плащания
които кредитополучателят може да прави, отпускането на кредита чрез
банков превод към банковата сметка на потребителя. В чл.7 наименован “
Лихви ,такси, комисионни“, е посочено, че за кредита потребителят дължи
фиксирана за целия период на договора лихва в месечен размер включена в
погасителния план. В чл.13 „Забава в плащанията, лихва за забава,
прекратяване на кредитните правоотношения“ е записано, че при забава в
плащанията освен договорената лихва, кредиторът получава освен всички
просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение в размер на
годишната законна лихва, като обезщетението не изключва заплащането на
договорната лихва начислявана върху просрочената главница. В чл.13 ал.2
буква “а“ от ОУ е предвидено , че Кредиторът има право да прекрати
едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания по
предоставения кредит, включително изтекли и непогасени вноски, остатъчна
главница, остатъчни лихви, лихвите за забава, такси и комисионни за
предсрочно изискуеми в пълен размер в хипотеза и на допуснато просрочие
и/или неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита/лихва
и главница/, при условие, че допуснатите или неизпълнения не бъдат
отстранени, просрочени вноски не бъдат погасени в двуседмичен срок,
считано от датата на осъществяване нарушението /падежа на погасителната
вноска/.Съгласно ал.3 на същия член, е предвидено, че в срок от 15дни от
получаване на предизвестието за предсрочна изискуемост потребителя следва
да заплати дължимите суми, в това число главница, лихвите и всички
допълнителни разходи, като при неплащане дължи и законната лихва от
датата на получаване на известието за предсрочна изискуемост. Изрично в
ал.7 на чл.13 от ОУ е записано, че потребителят дава съгласието си кредитора
да прехвърли правата си по договора за кредит на трети лица. Приложен е и
погасителен план към договора в който е посочен размера на месечната
погасителна вноска, който е постоянен, формиран от изплатена част от
главницата и размер на лихвата. В плана е посочена всяка една падежна
месечна дата на плащането, оставащия размер на задълженията след всяка
вноска и оставащия размер на главницата, като и погасителния план е
двустранно подписан. Представени са и данни от медицинския въпросник,
както и декларация за приемане на застраховането по застрахователна
8
програма Кредитна протекция плюс, пакет Б и съответния сертификат за
застраховката сключвана от потребителя ,както и общи условия
предоставени на С.Ф.. Установява се, че на 20.12.2016г. е сключен Рамков
Договор за продажба и прехвърляне на вземания с който „У.К.Ф. ЕАД
прехвърля на АСВ ЕАД ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да
прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и
стокови кредити, сключени от цедента с физически лица, които не се
погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на цесионера определени и
индивидуализирани съгласно приложение №1 към всеки отделен месечен
договор за цесия. В чл.4.3 от договора изрично е вменено чрез
упълномощаване на цесионера от цедента да уведомява длъжниците, чиито
вземания се прехвърлят на адресната им регистрация по местоживеене или
друг адрес посочен във връзка с договор за кредит или друг установен адрес.
На дата 20.06.2018г. е сключен индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на цесия ,с който „У.К.Ф. ЕАД-цедент прехвърля и продава на
„АСВ ЕАД необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180дни
просрочие, съгласно чл.2.2 от Рамковия договор от 20.12. 2016г.,
произхождащи от ДПК, сключени от цедента с физически лица, описани в
Приложение №1 към този договор за цесия, неразделна част от него и се
отнасят към дата 20.06.2018г., като съгласно приложение №1 към
индивидуалния договор за цесия, под номер 132 е записан ДПК №2654040 от
13.03.2017г., с посочен потребител СП. ЗДР. Ф., с ЕГН, и остатък от
вземането-главинца-2451.66лв; остатък от лихва 244.71лв и общо дължима
сума към дата на цесията от 2696.37лв.
Във връзка с извършената цесия до потребителя-длъжник е изпратено
уведомително писмо от цесионера с които го уведомява, за извършената
цесия на вземането което цедента има към потребителя, размера на
задължението, отправена е покана за плащане, както и изрично уведомяване
на потребителя ,че вземането на цесионера се трансформирано в предсрочно
изискуемо изцяло и в пълен размер. Няма надлежно връчване на
уведомлението от Български пощи на адресата -потребител, като второто
уведомление е връчено чрез ЧСИ чрез залепване на уведомление по чл.47 ал.,
от ГПК на входната врата на адресата.
9
От заключение по изслушана по делото съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от експерта Лавчиева се установява, че потребителят е
внесъл сумата от 840.09лв за погасяване на кредита. Според заключението
размерът на непогасената главница е от 549.92лв, а размерът на непогасената
договорна лихва е от 201.95лв, а мораторната лихва за забава е в размер на
311.62лв за времето 07.12.2017г.-02.07.2019г.
От изслушаната съдебно-техническа експертиза, изготвена от експерта
инж.Костадинов, се установява, че в текста на договора за потребителски
кредит във всички страници е използван серифен шрифт от типа на „Хебър“
/Hebar/, като на определени места в текста шрифтът от описания тип е
удебелен .Посочено е още, че от материалите, предоставени от „У.К.Ф. ЕАД
се установява, че бланките, които банката използва за изготвяне на договори с
клиентите съдържат полета, които са непроменящи се и полета, които се
променят. Според категоричното заключение на експерта експертизата е
установила, че полетата които не се променят в бланката са отпечатани с
големина 11,3pt както и че полетата в бланката които приемат променливи
стойности /данните на клиента/ са отпечатани с големина 9,6 pt. В съдебно
заседание експертът поддържа изцяло заключението си .Същото не е
оспорено от страните в производството.
Тази фактическа обстановка възприе съдът.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Постановено е от
надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му
компетентност по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на
правен интерес за ищеца като цесионер да установи съществуване на
вземането си което има в резултат на цесията срещу длъжника -потребител по
ДПК за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК. Решението е допустимо тъй като съдът се е произнесъл по надлежно
предявен иск и в съответствие със разпоредбите на ЗПК. Не е налице
произнасяне по непредявен иск и в тази връзка съдът не споделя доводите на
жалбоподателката.
За да постанови обжалваното решение Пазарджишкият районен съд е
приел, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание
10
чл.10 ал.1 от ЗПК тъй като е сключен в писмена форма на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, като всички елементи от договора са представени
предоставени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, но не е изпълнено
законовото изискване размерът на шрифта в договора да е еднакъв и да не е
по-малък от 12. Възприемайки изцяло неоспореното заключение по
назначената съдебно-техническа експертиза исковият съд прави извод, че
освен ,че различните елементи на договора са отпечатани с различен шрифт,
размерът на шрифта на всяка една от тези части е по-малък от
законоустановения като по този начин е нарушена императивната законова
разпоредба, водеща съгласно изричната норма на чл.22 от ЗПК до
недействителност на договора за потребителски кредит, поради което
съгласно чл.23 от ЗПК при обявен ДПК за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. По тези решаващи мотиви на първоинстанционния съд
няма възникнал спор между страните, като ищцовото дружество не е
обжалвало решение в неговите отхвърлителни части и същото е влязло в
законна сила.
Правният спор пред въззивната инстанция е съсредоточен по въпроса
следва ли след като ДПК е признат за недействителен в производство по
чл.422 от ГПК, в същото това производство в полза на кредитора да се
присъжда чистата стойност на кредита съгласно чл.23 от ЗПК, който да
заплати потребителя при настъпила предсрочна изискуемост или при
изтичане срока на действие на договора или кредиторът следва да води друг
процес, доколкото основанието на претенцията е настъпила предсрочна
изискуемост, а не недействителен договор.
Въззивната жалба е неоснователна.
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ е специален закон по отношение
на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, доколкото разглежда
действителността, респективно недействителността на ДПК, в частност
препраща към неравноправни клаузи, когато това касае точно определени
правоотношения-търговец и потребител, при изключително засилена защита
на потребителя при недействителност на договора по чл.10 и чл.11 от ЗПК.
Позоваването на недействителност на ДПК може да се извърши във
11
всеки един процес по който страна е потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от
ЗПК и §13 т.1 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП.
По въпроса за недействителността на ДПК съдът следи служебно за
наличието му и се произнася по него във всяко едно производство.
Констатирането на недействителността на ДПК вменява в задължение на съда
във всички случаи като претенцията на кредитора е насочена към потребителя
било установителна или осъдителна, да съобрази тази недействителност и да
приложи безусловно нейните последици императивно посочени в чл.23 от
ЗПК като присъди в полза на кредитира връщане от неизправния потребител
само на чистата стойност на кредита. Този специфичен процесуален ред за
защита правата и задълженията на потребителя и на кредитора не предвижда
и изключва воденето на самостоятелен иск по чл.26 ал.1 във връзка с чл.34
предл.Първо от ЗЗД доколкото се касае за установяване на пороци на ДПК.
Следователно независимо от предявения иск и основанието на което се
претендира вземането към потребителя, при констатирана недействителност
на договора, кредиторът получава и му се присъжда в същото производство
както се посочи само чистата стойност на кредита платима от потребителя и
нищо повече.
В този смисъл въззивната инстанция напълно споделя мотивите на
Пазарджишки районен съд и на основание чл.222 от ГПК препраща към тях,
както и не споделя доводите развити във въззивната жалба, независимо, че
при недействителност на договора основанието за осъждане би било
невалидно облигационно отношение и отношенията би следвало да се
определят на базата на неоснователно обогатяване, доколкото както се посочи
създаденият процесуален ред за защита на потребителя от търговеца по ДПК ,
а именно ЗПК и с цел процесуална бързина разрешава спорове по
недействителността на договора и по плащанията в едно производство, което
в крайна сметка е и за процесуална икономия и за ограничаване разноските,
възлагани в тежест на потребителя ако участва в повече от едно
производства.
В този смисъл ще следва да се потвърди обжалваното решение като
валидно, допустимо и по същество правилно.
Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба на
12
особения представител на ответницата по спора адв. М.П..
Предвид изхода на спора, в полза на дружеството-ответник по
въззивната жалба ще следва да се присъдят разноски заплатени за особен
представител на насрещната страна в размер на 346.20лв за осъщественото
процесуално представителство пред въззивната инстанция, както и 100лв за
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.25 ал.1 от Наредбата за
изплащането на правната помощ във връзка с чл.78 ал.8 от ГПК и чл.37 ал.1
от ЗПП или общо сумата от 446.20лв.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение на Пазарджишки районен съд №260041 от
09.02.2021г. постановено по гр.д.№4145/2019г. по описа на същия съд, В
ЧАСТТА С КОЯТО е признато за установено, че СП. ЗДР. Ф., ЕГН-
********** от с.В. общ.С., ул.“Д.“ №8, дължи на „А.С.В.“ ЕАД, ЕИК-
*********, седалище и адрес на управление в гр.С., бул.“ Д-р П.Д.“ №25,
офис сграда “Л.“, ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Д.Б.Б. сумата от 1659.91лв, представляваща чистата стойност на кредита
предоставен с договор за потребителски кредит №2654044 от 14.03.2017г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда-02.07.2019г. до окончателното изплащане, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№2707/2019г. по описа на РС-Пазарджик, както и в частта за
разноските.
ОСЪЖДА СП. ЗДР. Ф., ЕГН-********** от с.В. общ.С., ул.“Д.“ №8, да
заплати на „А.С.В.“ ЕАД, с посочени ЕИК, седалище и адрес на управление и
законен представител, разноски за въззивното производство в размер на
446.20лв /четиристотин четиридесет и шест лева и двадесет стотинки/.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на
обжалване.
13
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14