Решение по дело №1907/2014 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

№

 

град София, 06.01.2017 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав, в публично заседание на шести декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ

 

при секретаря В.С., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров гр. дело № 1907 по описа на 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.

          Ищцата Ц.К.Б., чрез процесуален представител излага в исковата си молба, че на 02.11.2009 год. дала на ответника заем в размер на сумата от 17 800 щатски долара, който се задължил да й ги върне в срок до 05.02.2010 година, което не било сторено. Въз основа на това моли съда да постанови съдебно решение по силата на което да осъди ответникът /съгласно допуснато изменение на исковата претенция по реда на чл.214 от ГПК/ да й заплати сумата 17 800 щатски долара, представляващи невърнат заем. Претендира се заплащане на законната лихва върху главницата от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, както и разноските по делото.

          Ответникът И.А.П. оспорва исковата претенция и моли съда да я отхвърли.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно е от представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д. № 23121/2010 год. по описа на СРС, 37 състав, на ищеца Ц.К.Б. против И.А.П. е издадена заповед от 01.11.2010 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – запис на заповед от 02.11.2009 год., като е присъдена сумата от 17 800 щатски долара. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение. С определение от 07.03.2014 год. съдът на основание чл.415, ал.2 от ГПК е обезсилил заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Производството по настоящето дело е образувано на 10.02.2014 год. по предявен установителен иск досежно вземането по издадената заповед за изпълнение, като с оглед обезсилването й е допуснато изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК от установителен в осъдителен такъв.

Представен е по делото договор за заем, сключен на 02.11.2009 год. между Ц.К.Б., като заемател и И.А.П., като заемополучател от който се установява, че на същата дата последният е получил в заем сумата от 17 800 щ.д., за което договорът служи като разписка и се е задължил да я върне на заемателя в срок до 05.02.2010 година.

При  така  установена фактическа  обстановка,  съдът  приема от  правна страна следното:

Между страните е бил сключен договор за заем, по силата на който ищеца, в качеството си на заемодател е предал на ответника, като заемополучател, на 02.11.2009 година сумата от 17 800 щатски долара, които последният се е задължил да върне в срок до 05.02.2010 година.

Съдът приема, че приетия по делото контракт представлява валидно сключен договор за заем между страните, който поражда наличието на облигационни отношения между тях. Без значение за настоящият спор е за какво са предоставени тези пари, каквито доводи навежда ответната страна. Предвид на това съдът намира, че ответникът следва да изпълни поетите задължения по договора за заем като върне заетата сума на ищеца. Настоящата инстанция счита, че в доказателствена тежест на ответната страна е да ангажира доказателства за точно изпълнение на договореното задължение и престиране на дължимия резултат. В тази връзка ответникът до приключване на устните състезания не ангажира и не представя доказателства, които да установяват връщане на получената в заем сума. Следователно дължи размера на получената сума. В случая изискуемостта за връщане на заема е настъпила на 05.02.2010 год.. В тази връзка искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е основателен и доказан за сумата от 17 800 щатски долара и като такъв следва да бъде уважен, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати направените от ищеца разноски в размер на 913 лева.

          Водим от гореизложеното съдът :

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА И.А.П. с ЕГН ********** с адрес: *** да заплати на Ц.К.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, чрез адв. Б., на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД сумата 17 800 /седемнадесет хиляди и осемстотин/ щатски долара, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.05.2010 година до окончателното й изплащане, както и на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 913 /деветстотин и тринадесет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: