Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана, 24 октомври 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 20 октомври 2011 г. в състав:
Председател: РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Д.Д., като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, ІV
състав, А.д. № 690 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ във връзка с чл. 145 от АПК.
Образувано
е по жалба на Х.Г.Х.,*** и И.Д.И.,*** против Заповед № 3084/29.11.2010 г. на кмета
на Община Монтана, с която на наследниците на
ползвателя Славчо П. *** е признато правото
да придобият собствеността върху 1000 кв.м. от имот № 672 по помощния
план на зона „Парта”, местност
“Парта”, землище Монтана.
В
жалбата се твърди, че заповедта е издадена без да са
спазени указанията на Върховен административен съд, поради което са допуснати
множество нарушения на материалния и процесуалния закон, а удостоверение №
1669/6.ХІІ.1982 г. е нищожно. Моли съда да отмени заповедта и им присъди
направените по делото разноски.
Ответната
страна Община Монтана не взема становище по жалбата.
От заинтересованите
страни становище взема К.П., който поддържа жалбата и И.С.П., лично и чрез адвокат Маркова,
който оспорва жалбата и моли заповедта на кмета да остане в сила.
Доказателствата
са писмени и гласни.
Административен съд Монтана след като обсъди
сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и
при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на
чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:
С
оспорената Заповед № 3084/29.11.2010 г., издадена от Кмета на Община Монтана, на наследниците на ползвателя Славчо П. Матов е
признато правото да придобият
собствеността по реда на § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху 1000 кв.м. от имот № 672 по помощния план на зона „Парта”,
землище Монтана.
С
молба по образец вх. № АБ-94-С-548 от 28.07.1992 г. до кмета на Община Монтана ползвателят Славчо П. Матов, чийто наследник е заинтересованата страна И.С.,
е поискал извършване на оценка на
имот от 1000 кв.м. Към молбата е приложено удостоверение № 1669/1982 г. на Председател на ИК
на Общински народен съвет Михайловград, от което е видно, че същото е издадено
по постановление № 1 на МС и решение № 73/26.V.1981 г. на ИК на ОНС гр.
Мих-град. С удостоверението е предоставено право на ползване на имот от 1000
кв.м., представляващо лозе и празно в местността „Петковото”.
С
оценителен протокол от 10.12.1992 г. комисия
е извършила оценка на имота и същият е оценен на стойност 44620 лв., който протокол няма данни
да е връчен на ползвателя.
С
протокол, без дата, одобрен от кмета, посочената в него комисия се е произнесла
по основателността на всички постъпили в срок заявления за заплащане на
ползваните имоти, като ползвателят е в раздел І.
„Могат да придобият собственост”.
С
решение № 73/26.V.1981 г. е утвърден протокол № 1/17.ІV.1981 г. на общинската
комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи за
раздаване по смисъла на Постановление № 1/1981 г. на МС, като са заверени
приложените скица и опис на същите земи, без такива да са приложени към
решението.
Съгласно писмо док. № 11-02-59/12.01.2011 г. на Община Монтана процесният
имот № 672 по помощния план на зона „Парта”, землище гр. Монтана попада върху
имот № 601.493 по плана на имотите преди образуване на ТКЗС и ДЗС и който имот
е записан на Станислава Найденова Рангелова, последната наследодател на
оспорващите страни.
Съгласно удостоверение изх. № 5677/19.10.2006 г. на ОСЗГ Монтана обхвата на
плана на зона „Парта”, изготвен на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обхваща изброените в същото
удостоверение местности.
Съгласно писмо док. № 11-02-320/12.01.2011 г. на Община Монтана
оценителният протокол не е връчван на ползвателя, а лицето Любомир Драгомиров
Тодоров и наследниците на Петър Георгиев Вълков нямат отношение към процесната
заповед.
Във връзка с извършеното оспорване на удостоверение 1669/1982 г. е
назначена съдебно-графологична експертиза, с която се установява, че едното
копие /л. 79/ е направено от оригинала, находящ се в община Монтана, а копията
на л. 29 и 55 са направени от индигово копие на този оригинал, което не се
намира в общината, но има негово копие в преписката за имота. Заключението, че
едното копие е направено от индигово копие на оригинала вещото лице извежда от
разпръснатите по листа тонерни частици, както и от наличието на прегъвания
/откъсвания/ в горната част на документа. Оригиналът и индиговото копие са
подписани в различно време, но от едни и същи лица. По отношение на извършените
дописвания, касаещи номер и дата на паспорта, поради недостатъчния материал за
сравнение не може да установи категорично дали са извършени от лицето извършило
писмения текст в удостоверението, като установява определено сходство.
По делото е приложено адм.д. № 631/2009 г. по описа на АС Монтана, чийто
предмет касае същият имот, страните са същите с изключение на лицето Любомир
Тодоров, за който общината установява, че няма отношение към процесния имот. Решението
по това дело е отменено от ВАС, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от административния орган и преписката е върната на
община Монтана за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението
указания.
При така изложената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от заинтересовани
страни, допустима е и следва да бъде
разгледана по същество.
С
§ 61, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ - ДВ, бр. 122 от 19.12.1997 г. законодателят е
предоставил възможност на определен кръг лица – ползватели по § 4а и 4б от ПЗР
на ЗСПЗЗ, които са пропуснали предвидените до влизането на този параграф в сила
срокове, да заявят своите права в срок до 31 януари 1998 г. Постъпилите
заявления се разглеждат по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
Настоящият състав намира, че предвидените в закона условия,
които дават основание на ползвателите да осъществят трансформиране на правото
си на ползване в право да придобият собственост върху предоставен им за
ползване имот, са императивни и са свързани с прякото прилагане на закона, като за ползвателя тези
условия не са налице.
В удостоверението е посочено, че имотът се предоставя по приложение на Постановление № 1/1981 г. и решение № 73 от
26.05.1981 г. на б.ИК на ОНС Мих-град.
Постановление № 1 от 7 януари 1981 г. на МС изрично посочва земите, които по това време са подлежали на раздаване, а
именно: изоставени, нископродуктивни, маломерни, наклонени и
други непълноценно използвани земи, а процедурата по тяхното предоставяне е уточнена с Наредбата за
издирване, предоставяне и ползване на изоставени, маломерни, силно наклонени и
неподходящи за машинна обработка земи. Последната
подробно регламентира редът по издирване, картотекиране, предоставяне,
стопанисване, отнемане и застрояване на такива земи.
Издадените, въз основа и при спазване условията и реда на Постановление №
1 от 7 януари 1981 г. на МС и подзаконовия нормативен акт
за неговото прилагане, удостоверения, са такива издадени единствено при и по
повод проведената, по цитираните актове, процедура и са обвързани с последната.
Представеното удостоверение не е нищожен, нито неистински акт, като в тази
връзка кредитира и приетата по делото съдебно-графическа експертиза, която е не
е оспорена от страните и е в съответствие с останалите доказателства по делото,
но същото не е издадено при условията и по реда на този акт на държавен орган и
с него не е предоставено за ползване земя, която да отговаря на някой от
посочените в това постановление условия като маломерност, изоставеност, респ.
някаква непълноценност.
По делото са налице данни единствено за взето решение от ИК на
ОбНС. Липсват данни за утвърждаване на взетото решение от ИК на ОНС, респ. за
последващи действия, предвид необходимостта от снемане от баланса на
обществените стопанства – чл. 14, ал. 7 от Постановление № 1/81г. Няма
изготвени описи и скици, респ. планове за такива земи, няма издаден и заключителен акт, който да надлежно да удостоверява
предоставеното право на ползване.
Одобреният, с решение № 73/1981 г. на ИК на ОНС Мих-град, протокол от 1981
г., изчерпателно изброява местностите, в които ще бъдат раздавани земи, като
местността „Петковото” не е посочена, т.е. същата не е картотекирана за
раздаване по реда на Постановление № 1/1981 г. и цитираното решение на
съответния местен орган на изпълнителната власт.
От самото удостоверение е видно, че имотът представлява лозе и празно, което
предполага обработваема земя или облагородена такава, т.е. не е изоставен,
нископродуктивен, маломерен или друг непълноценно използван имот, каквито са подлежали на картотекиране и раздаване с постановление №
1 от 1981 г.
В
подкрепа на изложеното са и твърденията на
заинтересованата страна И.С.,*** на 20.10.2011 г. заявява, че имотът им е
предоставен през 1967-68
година, а тогава не са раздавани земи по цитираното Постановление.
Права по силата на актове на държавни органи, в който
смисъл е § 63 от ПЗР на
ППЗСПЗЗ, са раздавани, но в случая липсват доказателства,
които да удостоверят едно такова право. След като ползвателят не е получил имота по някое от
изброените в ППЗСПЗЗ актове, то отпада необходимостта от проверка дали са
спазени изискванията на тези актове при предоставянето на имота, което е
въведено като допълнително изискване в текста на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.
С
оглед на изложеното оспореният административен
акт е издадени от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, но в
нарушение на материалния закон. При този изход на делото
основателно е искането за присъждане на направените и установени в
производството разноски, а именно 150 лева внесен депозит за вещо лице и 100
лева адвокатско възнаграждение за изготвяне на два броя жалби срещу процесната
заповед.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед
№ 3084/29.11.2010 г. на кмета
на Община Монтана.
ОТКАЗВА на наследниците на ползвателя
Славчо П. *** правото да придобият
собствеността върху 1000 кв.м. от
имот № 672 по помощния план на зона „Парта”,
местност “Парта”, землище Монтана.
ОСЪЖДА кмета на община Монтана да заплати на Х.Г.Х.,*** и И.Д.И.,***0 лева направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: