Определение по дело №231/2022 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 274
Дата: 10 октомври 2022 г. (в сила от 13 януари 2023 г.)
Съдия: Татяна Димитрова Даскалова
Дело: 20223500100231
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. Търговище, 10.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в закрито заседание на десети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Д. ДАСКАЛОВА Гражданско дело
№ 20223500100231 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба по чл. 124 от ГПК.
Ищецът Д. К. от гр. Попово, представляван от сина си Д. Д. К.,
предявява иск против ТП на НОИ гр. Търговище, в който моли, съдът да
признае за установено, че осигурителният му доход за периода от 01.01. 2000
г. до 22.11. 2021 г. е в размер на 86 015,58 лв. В исковата молба се посочва, че
с разпореждане за отпускане на пенсия му е отчетен осигурителен доход за
посочения период в размер на 68 372,42 лв., което е съществен елемент при
изчисляване на пенсията и нейния размер. Към молбата има приложени
писмени доказателства, сред които е разпореждането за отпускане на пенсия.
Съдът остави исковата молба без движение, защото установи, че в
обстоятелствената й част се оспорва размерът на отпуснатата пенсия.
Установяването на осигурителния доход в производството по отпускане на
пенсия става в административното производство, което приключва с
разпореждането, от което не е доволен ищецът. С оглед на това, съдът даде
срок ищецът да да уточни дали наистина води иск за установяване на
осигурителен доход, което е установителен иск за факт, а не за
правоотношение или всъщност атакува административния акт, с който му е
определен този размер на пенсията. Съдът посочи, че това следва да се изясни
и с оглед на обстоятелството, че установителни искове за факти са допустими
само в изрично посочените в закона случаи, а настоящият не е такъв.
В изпълнение на разпореждането на съда, от пълномощника Д. К.
постъпи молба в която потвърждава това, че води съдебното производство, за
да се установи какъв действително е бил осигурителният доход на доверителя
му –в случая баща му. Според него липсвало друго процесуално средство за
защита. Като цяло разпореждането било правилно и затова нямало смисъл да
се обжалва.
При така направеното уточнение и становището на ищеца, че с исковата
1
молба не се оспорва разпореждането за отпускане на пенсия и определяне на
нейния размер, съдът намира, че искът е недопустим.
Както съдът посочи в самото си разпореждане за оставяне без
движение, установителни искове за факти са допустими, само в изрично
посочените от закона случаи, какъвто не е този по делото. Настоящият иск
цели да се установи какъв е размерът на осигурителния доход на ищеца и
това, че той е в размер на 86 015,58 лв.
Това не е право или правоотношение, а факт, който ще го ползва в
производството по отпускане и определяне размера на индивидуалната му
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Както е посочено и в самото
разпореждане, то подлежи на обжалване по реда на чл. 117 от КСО. В същия,
в ал. 1, т. 2, б.“а“ изрично е посочено, че разпорежданията се обжалват поради
неправилно определен размер на пенсията, пред съответния ръководител на
ТП на НОИ. Ако той не уважи жалбата, решението му може да се обжалва и
пред съответния административен съд. В този случай, с всички процесуални
средства ищецът би имал право да установи всички относими факти, свързани
с осигурителния му доход, включително и за правилния размер.
Т.е. няма как ищецът да води самостоятелен иск за установяване на
правилния размер на осигурителния доход. След като изрично е потвърдено
за какво се води искът и това, че не се атакува разпореждането за отпускане
на пенсия и нейният размер, искът е недопустим и производството следва да
се прекрати.
По разноските. Съдът установи, че по делото не е внесена държавна
такса. Съдът я определя на 40 лв., като за неоценяем иск. На основание чл. 77
от ГПК ищецът следва да бъде осъден да я заплати.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА ПРОЗИВОДСТВОТО ПО ДЕЛОТО поради
недопустимост на иска.
ОСЪЖДА Д. Д. К. от {населено място}, ЕГН **********, да заплати по
сметка на Окръжен съд – Търговище, сумата от 40 лв., държавна такса за
водене на делото, на основание чл. 77 от ГПК.
Определението може да се обжалва, в едноседмичен срок от
съобщаването му на ищеца, пред Апелативен съд – Варна.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
2