РЕШЕНИЕ
Номер 15909.11.2020 г.Град Сливница
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Сливница
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Николай С. Василев
Секретар:Ивана Б. Петрова
като разгледа докладваното от Николай С. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200309 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. М. срещу наказателно постановление № 42-0000884
от 23.06.2020 г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „А.а.“, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
В жалбата се посочва, че неправилно е приложен материалния закон от
наказващия орган. Освен това се твърди, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- И.а. „А.а.“, редовно призована, не изпраща представител в
проведеното публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 23.06.2020 г., а жалбата е подадена по
пощата на 25.06.2020 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
На 22.06.2020 г., около 11:30 часа в ГКПП - Калотина служителите при РД „А.а.”
– свидетелят Д.Ц. на длъжност инспектор и неговият колега И.Г., изпълнявали
служебните си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя
З. М. влекач „Р. ****”, с рег. № ******, собственост на фирма „A.S.T.I.” и прикачено
полуремарке „Т.”, с рег. № ********, собственост на фирма „H.F.N.S.,”, извършващ
международен превоз на товари по маршрут от Република Х. до Република Т., което
обстоятелство служителите на РД „АА” установили от митнически документ T2 от
1
22.06.2020 г. и от CMR № 19.06.2020 г. Свидетелите при извършената проверка, след
като се запознали с представената от водача разпечатка от дигитална карта,
установили, че водачът извършва превоз в обхвата на АЕТR и не е спазил изискванията
за намалена седмична почивка от най-малко 24 последователни часа след шест дневни
периода на управление, като намалението на времето за почивка е с 8:36 часа.
Актосъставителят Д.Ц. преценил, че е извършено административно нарушение и
затова, в присъствието на свидетеля И.Г., съставил акт за установяване на
административно нарушение серия А-2019 № 274502/22.06.2020 г., в който описал
горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 8, §
6, б.а, (ii), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регл. № 561, AETR ДВ 28 от
1995 г. На жалбоподателя, който не владеел български език, а говорил на т. език, бил
връчен препис от АУАН на български език, срещу подпис, като в същия
жалбоподателят не направил възражения.
На водача била издадена и Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1310/23.06.2020 г., с която били приложени следните
принудителни административни мерки, а именно: по чл. 106а, ал. 1, т. 3, б. „г” и ал. 2,
т. 2 от ЗАвП- сваляне на предната табела с регистрационния номер и отнемането й
заедно с документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство, и
документите, свързани с извършения превоз, до заплащане на глобата.
Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение
директора на РД „А.а.” е издадал и атакуваното наказателно постановление № 42-
0000884 от 23.06.2020 г. В наказателното постановление административнонаказващият
орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение и е посочил нарушените разпоредби - чл. 8, § 6, б.”а”, (ii), във вр. чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регл. № 561 AETR ДВ 28 от 1995 г.
Глобата била заплатена от водача на 23.06.2020 г. в 13:54 часа, посредством
банков превод.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз
основа на показанията на свидетеля Д.Ц., както и от приетите по делото писмени
доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение серия А-
2019 № 274502/22.06.2020 г., справка от дигитална карта на водача, Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1310/23.06.2020 г. и
разписка за превод от 23.06.2020 г.
2
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко
относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на служителя на контролния орган –
свидетеля Ц., и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като
същите изясняват в пълнота фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира.
Свидетелят е очевидец на нарушението и пред съда излага подробно възприетите от
нго и релевантни за нарушението факти относно датата, мястото, приблизителния час,
и констатираното при проверката нарушение. Показанията на свидетеля кореспондират
с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са
описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и
представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи. Затова и съдът
основа фактическите си изводи въз основа на тези показания.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и писмените
доказателства по делото, които са надлежно приобщени към доказателствените
материали по делото, затова съдебният състав ги кредитира, доколкото същите
допълват събраните от съда гласни доказателства. Цялостният анализ на всички
доказателствени материали според съдебния състав води до еднозначен и категоричен
извод относно фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични доказателства по
делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът
не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите
констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да
издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
В настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй - като в производството по установяване на административно
нарушение, а също и във стадия по издаване на наказателно постановление, са
допуснати съществени процесуални нарушения. Административнонаказателното
производство срещу жалбоподателя е започнало с допускане на съществени
процесуални нарушения, които са достатъчно основание за отмяна на атакуваното
наказателно постановление, без да е необходимо да се разглеждат въпросите по
съществото на делото.
Съгласно чл. 1 ЗАНН, сред целите на този закон е осигуряване на необходимите
гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите.
3
Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на република България международните
договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Р.
България, са част от вътрешното право на страната. Такава безспорно е Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи (наричана по-нататък ЕКПЧ,
ратифицирана от Р. България със закон, обнародван ДВ бр. 66/14.08.1992 г., в сила за
България от 07.09.1992 г.), като нормите й имат непосредствено действие съгласно чл.
5, ал. 2 от Конституцията.
ЕКПЧ в чл. 6 гарантира правото на справедлив съдебен процес, което включва
правото на всяко лице при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу
него на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим
и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона (§1), както и правото на
всяко лице, обвинено в криминално престъпление да бъде незабавно и в подробности
информирано за характера и причините за обвинението срещу него на разбираем за
него език (§3, б.а). В мотивите на решение № 1 от 01.03.2012 г. по к.д. № 10/2011 г. на
Конституционния съд на Р. България, обнародвано в ДВ бр. 20/09.03.2012 г. се приема,
че чл. 6, § 1 и § 3 ЕКПЧОС са пряко приложими и при провеждане на
административнонаказателното производство като при разглежданото му на
наказаното лице се гарантира правото на справедлив процес, включително правото му
да разбере в какво е обвинен и как може да се защити срещу обвинението, когато не
владее езика, на който му е отправено. В случай, че тези му права не са обезпечени, то
е нарушено неговото основно право по Конвенцията, като порокът следва да се
приравни на неизвършване на съответно действие, респ. до незаконосъобразност на
издадения санкционен акт.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е
започнало въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение.
При съставянето на акта за административно нарушение са допуснати съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила. Не са спазени императивните
изисквания на чл. 43, ал. 1 и 5 ЗАНН - при констатиране на административното
нарушение и съставянето на акта за неговото установяване, същият не е бил предявен
по надлежния законов ред на нарушителя поради факта, че същият не е български
гражданин, и не владее български език. В тежест на административнонаказващия орган
е да установи по безспорен начин, че нарушителят владее български език.
В случая е установено, че жалбоподателят е т. гражданин. В хода на
административнонаказателното производство не са събрани доказателства, че същият
владее български език. Контролните органи е следвало да установят по категоричен
начин дали жалбоподателя владее български език.
Разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда след съставянето на акта същият
да бъде предявен на нарушителя за запознаване със съдържанието му и за подпис.
Предявяването на акта се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по
4
отношение на тези, които са чужденци и не владеят български, се назначава преводач,
което задължение е в изпълнение на основните права, гарантирани на лицето по чл. 6
от ЕКПЧ. Тези изисквания гарантират и обезпечават правото на защита, а
запознаването със съдържанието на акта е предпоставка за упражняване на всички
последващи процесуални права. В случая актът не е предявен в присъствието на
преводач или в превод на т. или на друг разбираем за жалбоподателя език, каквото е
изискването на закона. Неотразяването в акта на обстоятелството, че същият е
преведен на съответния език от преводач, следва да се приравни на непредявяване на
акта за установяване на административно нарушение. По тези съображения съдът
счита, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение - непредявяване на акта на нарушителя, което е
пречка за издаване на законосъобразно наказателно постановление.
Обстоятелството, че АУАН е подписан от нарушителя и това, че същият е
подписал, че се е запознал със съдържанието на акта не може да санира процедурата по
връчването, тъй като съответните подписи са положени без предварително АУАН да е
преведен на езика на нарушителя и това да гарантира, че той разбира какво подписва.
Без тази гаранция правото на защита е нарушено, което води до опорочаване на
процедурата по връчване на АУАН.
Административнонаказващият орган съгласно чл. 52, ал. 2 ЗАНН е следвало да
върне акта, за да бъде предявен на нарушителя. В нарушение на тази разпоредба
наказващия орган е издал атакуваното наказателно постановление, с което е допуснал
процесуално нарушение. Допуснатото нарушение е съществено, същото в значителна
степен засяга правото на защита на нарушителя, което следва да бъде гарантирано във
всички стадии на производството, поради което не може да бъде преодоляно по реда
на чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
Абсолютно недопустимо се явява същото да се отнесе и към наказателното
постановление, явяващо се акт, с който се слага край на административната фаза по
установяване и санкциониране на нарушителите за извършени от тях административни
нарушения. В този смисъл съдът не споделя доводите на въззиваемата страна, че
изискванията за превод се отнасят само до съдебната фаза на производството,
доколкото едно такова тълкуване е несъобразено с обстоятелството, че до такава може
да не се стигне именно защото на лицето не му е била разяснена възможността да
инициира производство по контрол на издадения санкционен акт пред съд. Въпреки
това АНО без да осигури преводач и без превод на разбираем за жалбоподателя език е
издал НП на български език и връчил препис от него на жалбоподателя. И, ако
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗАНН позволява при определени обстоятелства да се
санират недостатъците на акта за установяване на административно нарушение, то
подобна разпоредба законът не е предвидил за издаденото впоследствие НП.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че следва да аргументира още,
че дори и да се приеме съобразно цитираната Директива, че не е необходим писмен
превод на АУАН и НП, необходимо е с оглед разпоредбата на чл. 6 от ЕКПЧ,
жалбоподателят да бъде запознат с тяхното съдържание, доколкото всяко друго
тълкуване нарушава по най-груб начин правото на защита на санкционираното лице,
включени имплицитно в правото на справедлив процес по смисъла на Конвенцията.
Нещо повече, съгласно Директива 2010/64 на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 г. е
предвидено, че в случаите когато орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки
нарушения, не може да се изисква от него да гарантира всички права съгласно
5
директивата. Това обаче не означава, че този орган не длъжен да гарантира основното
право на всяко санкционирано лице- да разбере за какво нарушение е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност, доколкото това би било в
противоречие с основния принцип по чл. 1 ЗАНН, а именно осигуряване на
необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и
организациите, а също и с горецитираната разпоредба от Конвенцията.
В допълнение следва да се посочи, че при издаването на наказателното
постановление е допуснато и друго съществено процесуално нарушени, изразяващо се
в липса на описание на наименованието, а също и на годината на посочения за
нарушен регламент. Видно от АУАН, контролните органи са квалифицирали
нарушението като такова по чл. 8, § 6, б.”а”, (ii), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и
чл. 2, § 3 от Регл. № 561 AETR ДВ 28 от 1995 г. В НП нарушението е квалифицирано
по идентичен начин, от което не става ясно дали се прилага регламента или
Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи
международни автомобилни превози (AETR). Тази неяснота не е била преодоляна и
при позоваване от АНО на съответната санкционна разпоредба по чл. 93б, ал. 10, т. 3
от ЗАвП, доколкото глобата в размер на 1000 лв. е предвидена като санкция както за
неспазване изискванията относно намалената седмична почивка, определени в
Регламент (ЕО) № 561/2006, така и за тези, определени в AETR. Законът за
административните нарушения и наказания изисква в НП, освен конкретната правна
норма, да бъде посочен и нарушеният нормативен акт, което не е спазено в
атакуваното НП. В последното нито в описателната, нито в диспозитивната част е
посочено пълното наименование на регламента. Посочването само на регламент №
„561“ дори без неговата година, не изпълнява изискването за реквизит по чл. 57, ал. 1,
т. 6 от ЗАНН. Посочената неяснота относно правната квалификация и липсата на
реквизит (означение на наименованието на нормативния акт) прави НП
незаконосъобразно, с оглед което, дори и само на тези основания, същото подлежи на
отмяна.
Всичко изложено налага извод за допуснати особено съществени нарушения от
актосъставителя и от административнонаказващия орган, наличието на които
обуславят отмяна на атакуваното наказателно постановление. Посочените недостатъци
препятстват правото на жалбоподателя на участие в административнонаказателния
процес, за да защити собствените си права и законни интереси. Предвид характера на
описаните нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът
намира, че не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, тъй - като
въпросите има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина не
могат да получат отговор в настоящото производство с оглед спецификата на
допуснатите неотстраними съществени процесуални нарушения в производството пред
административните органи.
В изложения по-горе смисъл, досежно нарушението правото на защита, е и
практиката на съдилищата, включително и на касационната инстанция (Решение № 67
от 24.01.2013 г. на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 931/2012 г., Решение № 1418 от
1.03.2013 г. на АдмС - София по адм. д. № 8401/2012 г., Решение № 681 от 27.06.2013 г.
на АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 511/2013 г., Решение № 186 от 26.02.2014 г. на
АдмС - София-област по ч. к. а. д. № 46/2014 г., Решение № 953 от 29.10.2014 г. на
АдмС - София-област по к. а. н. д. № 868/2014 г., Решение № 961 от 30.10.2014 г. на
АдмС - София-област по к. а. н. д. № 790/2014 г., Определение № 5826 от 14.12.2012 г.
на АдмС - София по адм. д. № 11524/2012 г. и др).
6
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН, вр. 2 и чл. 336
НПК, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 42-0000884 от 23.06.2020 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор РД „А.а.“,, с което на З. М. /Z.M./, граждани на Т., роден
на ********** г. в гр. Д., Т., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 93б, ал. 10, т. 3 ЗАвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева за нарушение на
чл. 8, § 6, б.”а”, (ii), във вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр и чл. 2, § 3 от Регл. № 561 AETR
ДВ 28 от 1995 г.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано от
получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба пред
Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
7