Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 07.07.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на осми юни, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2060 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД.
Производството е образувано по повод искова
молба, подадена от С.Т.С. ***, чрез процесуален представител – адв. Й.П.,
съд.адрес: *** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Панчо Владигеров”№21,
Бизнес център „Люлин
Ищецът излага, че въз основа на
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 59/2012 г. по описа на РС – Ловеч, влязла в
сила на 22.05.2012 г, срещу него е издаден изпълнителен лист в полза на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД. Сочи, че на 13.10.2017 г. ЧСИ Румен Димитров е
образувал изп.дело № 1299 /
Твърди се още, че с удостоверение за размера на дълга, издадено на 14.06.2018 г. от ЧСИ Румен Димитров, „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД са се присъединили в производството по Изп.дело №№ 326/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров рег.№ 879, като последният е разпределил сумата от 2606,21 лв. в полза на взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс ЛГ”ЕАД. Счита, че доколкото „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” не е надлежен взискател по изпълнителните дела, то дружеството не е имало каквото и да е било основание да получи съответната сума, същата е недължима и като такава следва да бъде възстановена на ищеца. Според ищеца, дори и да се приеме, че ответното дружество е надлежен взискател, то погасителната давност за вземането е изтекла близо половин година преди образуването на изп.дело и на това основание сумата следва да бъде възстановена поради факта, че е получена с оглед на отпаднало основание.
В петитумната част е изведено искане съдът да постанови решение, с което да осъди „Кредит инкасо инвестмънтс БГ”ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 2606,21 лв, представляваща разпределена сума по изп.дело № 326/2016 г. на ЧСИ Велислав Петров, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата.
В
законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията
към нея ответникът, чрез пълномощника си – юрисконсулт Камелия Тодорова, е
депозирал писмен отговор, в който е изразил становище по допустимостта и
основателността на предявения иск. Счита, че изложените в исковата молба
твърдения са неправилни и неоснователни както по отношение на твърденията за
настъпилата погасителна давност, така и по отношение на валидността на
сключения договор за цесия. Твърди, че погасителната давност не е изтекла нито
към момента на образуване на изп.дело № 817/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава
Цветкова, с рег.№ 872 към КЧСИ и район на действие ОС – Стара Загора –
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито към момента на
образуване на изп.дело № 1299/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров, с рег.№
880 и район на действие ОС – Ловеч. В подкрепа на становището си за
неоснователност на иска развива подробни съображения. Моли, в случай, че съдът
приеме, че длъжникът С.С. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на
вземания, да приеме с настоящия отговор на исковата молба и приложеното към
него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което го уведомява от
името на цедента за сключения на 15.05.2015 г. Договор за цесия между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, по силата на който е
продадено вземането по Договор за кредит № PLUS – 01347801.
Позовава се на съдебната практика, според която с получаването на препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията, включващи и уведомлението за
цесия, ищецът се счита за надлежно уведомен за извършената цесия. Наред с
горното, ответникът отбелязва, че давността не се прилага служебно, поради
което няма пречка кредиторът да предприема действия по събиране на вземането и
да изисква от длъжника плащане, ако последният не се е възползвал от
възможността си да се позове на изтекла погасителна давност. Прави уточнение,
че до настоящия момент ищецът не е направил възражение за изтекла давност нито
пред ЧСИ Десислава Цветкова, нито пред ЧСИ Румен Димитров, нито пред ЧСИ
Велислав Петров, нито пред взискателя, нито по съдебен ред, поради което не е
била налице пречка за събиране на процесното вземане по принудителен ред.
Навежда довод, че по аргумент от чл.118 от ЗЗД, дори и да се приеме, че
длъжникът е изпълнил и кредиторът е получил плащане след изтичане на давностния
срок, то плащането е дължимо и не подлежи на връщане, което прави искането на
ищеца за заплащане на процесната сума изцяло неоснователно. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че общата давност за вземането на ответното
дружество е изтекла, моли съдът да приеме, че от страна на длъжника е налице
отказ от изтекла погасителна давност. Претендирани са и сторените в настоящото
производство разноски.
В с.з.ищецът С.Т.С. не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от пълномощника – адв. С.С., в която е изложено становище във връзка с депозирания от ответника отговор на исковата молба. Счита изложените доводи във връзка с погасителната давност за неоснователни, както и твърденията във връзка с влизането в сила на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
Ответникът
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД не изпраща представител в съдебно заседание.
В писмена молба преди заседанието по същество е заявил, че поддържа в пълнота
изложеното в отговора на исковата молба. Моли съдът да отхвърли предявения иск
и да приеме, че задължението на С.С., обективирано в Изпълнителен лист от 20.04.2012 г. на РС – гр.Ловеч, издаден
въз основа на Заповед за изпълнение № 29 от 13.01.2012 г. по ч.гр.д.№ 59/2012
г. по описа на РС – Ловеч е надлежно дължимо и същото не е погасено по давност,
както и сумата от 2 606.21 лв, послужила за
погасяване на задължението към „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е удържана
правомерно и не подлежи на възстановяване/заплащане от ответника.
Съдът, като
обсъди доводите на страните, приложените към делото писмени доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Страните не спорят,
че по ч.гр.д.№ 59/
Заповедта е влязла в сила на 12.04.2012 г, поради което въз основа на Разпореждане на заповедния съд № 1497 от 19.04.212 г. за горните вземания в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД е издаден изпълнителен лист с дата 20.04.2012 г.
Изискано и приложено е копие от изп.дело № 817/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова с рег.№ 872 и район на действие ОС – Стара Загора, като се установява, че същото е образувано на 21.06.2012 г. по молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, с която е представен издадения от заповедния съд изпълнителен лист от 20.04.2012 г. На основание чл.19 от ЗЧСИ взискателят е поискал спрямо длъжника С.Т.С. да бъдат предприети необходимите изпълнителни действия за принудително изпълнение на задълженията, ведно с разноските по изпълнението. Установява се, че с молбата си взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. В хода на изпълнителното призводство до длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, изискани са редица справки от ТД на НАП относно банковите сметка на длъжника, имущественото му състояние, данни за работодателя и доходи. Във връзка с изпратени запорни съобщения до банкови институции са приобщени уведомителни писма, като с писмо рег.№ Ид-13-2670/ 09.08.2013 г. на Сибанк ЕАД ЧСИ Цветкаво е уведомена, че С. е клиент на банката, има открита разплащателна сметка в лева, во същата е без авоар и е блокирана на основание наложения запор.
На 15.05.2015 г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД и ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД като цедент е прехвърлил вземането си, предмет на изпълнителното дело, на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД като цесионер. По молба от цесионера от 15.09.2015 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е конституран като нов взискател по делото съгласно чл.429 от ГПК. На основание чл.18 от ЗЧСИ взискателят е възложил на съдебния изпълнител да извърши всички действия за нормалния ход на изпълнителното производство.
С протокол от 14.09.2017 г. изп.дело № 817/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Поради настъпване на основанията по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и перемиране на делото на 23.09.2017 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” е подал молба, въз основа на която изпълнителния лист по ч.гр.д.№ 59/2012 г., с който е осъден длъжника С.Т.С., му е върнат в оригинал. Наложеният запор на банковата сметка на длъжника, разкрита в Сибанк АД, е вдигнат, видно от съобщението на ЧСИ Д.Цветкова с дата 23.09.2017 г.
Установява се, че въз основа на изпълнителния лист на 20.04.2012 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е поискал образуване на ново изпълнително дело пред ЧСИ Румен Димитров рег.№ 880 на КЧСИ и район на действие ОС-Ловеч, като по молбата е образувано изп.дело №1299/2017 г. Още с молбата за образуване на изп.дело взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ, като е отправил искане едновременно с връчване на Поканата за доброволно изпълнение на длъжника да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, съобразно приложената справка на НАП. От материалите по изп.дело се установява, че на 18.12.2017 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника С.С. в ОББ АД и Сибанк АД.
По изп.дело № 1299/2017г. е депозирана молба от взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с вх.№ 9194/13.06.2018 г., с която е отправено искане за издаване на удостоверение по чл.456, ал.2 и ал.3 от ГПК за размера на дълга, с оглед присъединяването му като взискател по изп.дело № 326/2016 г. по описа на ЧСИ В.Петров с рег.№ 879. В отговор на подадената молба ЧСИ Румен Димитров е издал удостоверение за размера на дълга, според кето задължението на длъжника по изп.дело № 1299/2017 г. към дата 14.06.2018 г. е в размер на 2 365.50 лв., от които: главница в размер на 783, 83 лв, неолихвяеми вземания – 853.03 лв, разноски по изп.дело – 150 лв. и Такси по ТЗЧСИ – 328.35 лв.
От
представеното копие на изп.дело № 326/
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация по чл.55, ал. от ЗЗД, чрез който ищецът претендира да бъде върната сумата в размер на 2 606.21 лв, съставляваща разпределена сума по изп.дело № 326/2016 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, ведно със законната лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата. Ищецът цели да установи със сила на пресъдено нещо несъществуването на изпълняемото право и възстановяване на вземането поради изтекла погасителна давност и факта, че тази сума е получена с оглед на отпаднало основание.
Съгласно разпоредбата на чл.55,
ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Предпоставка за
връщане на получената без основание престация е
липсата на основание тя да се задържи.
В случая по делото е безспорно установено, че по отношение на ищеца е проведено принудително изпълнение, в резултат на което взискателят/ответник е удовлетворен, чрез извършено след опис и публична продан разпределение по изп.дело № 326/2016 г.по описа на ЧСИ Велислав Петров.
Неоснователно е направеното от ответника възражение, че изплатените му от ЧСИ суми по изпълнителното дело не са платени на отпаднало основание и той не се е обогатил с претендираната сума, тъй като събраните суми представляват изпълнение по смисъла на чл.118 от ЗЗД. В случая относно събраните от ЧСИ суми по изп. дело, не се касае за доброволно погасяване на задължението чрез плащане, за да е приложима разпоредбата на чл. 118 от ЗЗД. Съгласно Решение № 1483 от 17.08.1967г. по гр. д. № 977/1967г. на I г.о. на ВС, събраните по поискан след изтичане на погасителната давност запор суми не представляват изпълнение по смисъла на чл. 118 от ЗЗД, поради което длъжникът може да иска тяхното връщане. Това становище се поддържа и в по - новата съдебна практика, като дори се приема, че извършеното по изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането по чл.116, б. „а“ ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл.118 от ЗЗД. Разпоредбата на чл.118 от ЗЗД се отнася до случаите, когато длъжникът извърши плащане в изпълнение на свой нравствен дълг, какъвто не е настоящия случай, тъй като плащането е във връзка с предприето принудително изпълнение. / в този см. Решение № 112/11.02.2010 г. по гр.дело № 179/2009г на ВКС, ГК, ІІІ г.о. и Решение № 139/28.08.2013 г. по т.д.№ 98/2012 г., ІІ т.о, ТК./.
Доколкото ищецът не е оспорил основанието за пораждане на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо се явява обстоятелството дали са били предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда нов срок.
С отговора от страна на ответника са противопоставени възражения, че по образуваните за вземането изпълнителни дела – перемираното изп.дело № 817/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова с рег.№ 872 и изп.дело № 1299/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров са предприемани изпълнителни действия, които многократно прекъсват давността.
Според разпоредбата на чл.116, б.”в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като нормата на чл.117 от ЗЗД предвижда, че от прекъсване на давността започва да тече нова давност.
В мотивите на т.10 на Тълкувателно решение №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ/ независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, като примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителни действия, прекъсващи давността, в т.ч. и насочването на изпълнението чрез налагане на запор. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др, назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
От приложеното копие на изп.дело № 817/2012 г. по описа на ЧСИ Десислава Цветкова с рег.№ 872 и район на действие ОС – Ст.Загора се установява, че е образувано на 21.06.2012 г. по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, към която е приложен изпълнителния лист от 20.04.2012 г, издаден по ч.гр.д.№59/2012 г. на ЛРС. След образуване на изп.дело са извършени справки за имущественото състояние на длъжника. Самото образуване на изп.дело, изискването на справки и самото им осъществяване не съставляват действия по изпълнението и не прекъсват давността, доколкото нямат характера на действия, изграждащи конкретен изпълнителен способ по смисъла на ТР №№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На 29.06.2012 г. до длъжника е изпратено уведомление, с което е поканен да изпълни доброволно, което на свой ред също не съставлява изпълнително действие и не прекъсва давността съгласно разясненията на цитираното тълкувателно решение. Видно е, че с молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е възложил на ЧСИ Д. Цветкова да определя начина на изпълнението, съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не освобождава взискателя от задължението да движи производството. Съдът приема, че наличието на посоченото упълномощаване давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, което частният съдебен изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му правомощия. По делото са ангажирани доказателства, които установяват, че след образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е предприел конкретни действия по изпълнението, чрез налагане на запор върху сметките на длъжника, открити в редица банкови институции, вкл. и Сибанк АД . Установено е, че до „Сибанк”АД е изпратено запорно съобщение с дата 02.08.2013 г. Копие от запорното съобщение е налично в кориците на изпратеното копие на изп.дело и макар да не се откриват отбелязани данни относно датата на получаване на запорното съобщение, то от обратната информация в писмо рег.№ Ид 6-13-2670/09.08.2013 г. на „Сибанк”АД съдът гради извод, че запорът е наложен съгласно изискванията на чл.450, ал.3 от ГПК и запорното съобщение е получено в банката. С посоченото писмо съдебният изпълнител е уведоме, че длъжникът С.Т.С. е клиент на банката, на негово име има открита разплащателна сметка в лева, която е без авоар и е блокирана на основание наложения запор.При така изнесените данни съдът счита, че в хода на изпълнителното производство са били предприети валидни изпълнителни действия по прилагане на изпълнителния способ – запор, като посоченото по-горе действие е последното такова и е с дата 02.08.2013 г. Тук следва да се отбележи, че законът не свързва това изпълнително действие със съществуването на вземане по банковата сметка. Съгласно постановката на т.5 от ТР №3 от 10.07.2017 г. по т.д.№3/2015 г. на ОСГТК, изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл.508, ал.1 от ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. По аргумент от цитираната задължителна практика, валидно извършено действие по налагане на запор е налице и в хипотезата, при която длъжникът има открита банкова сметка, ***.
Установява се, че след действията по налагането на запор от 02.08.2013 г. по изпълнителното производство са извършвани редица действия – конституиран е нов взискател, явяващ се частен правоприемник на първоначалния, проучвано е имущественото състояние на новоконституираните длъжници. Всички тези действия обаче според разясненията на ТР №2/2013 г. на ОСГТС нямат характер на изпълнителни действия и не пораждат като своя последица прекъсване на давността.
По настоящото дело страните не спорят, че поради настъпила перемпция, изп.дело №817/2012 г. по описа на ЧСИ Д.Цветкова е прекратено ex lege при осъществено основание по основание чл.433, ал. І, т.8 от ГПК , а именно: взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В случая издаването на постановление на ЧСИ за прекратяване на изп.дело от 14.09.2017 г. няма конститутивно действие, а само декларативно такова и независимо от постановяването на нарочен акт за прекратяване, то по силата на закона изпълнителното производство следва да се счита прекратено на 02.08.2015 г.
Според т.10 на ТР №2/2013 г. по т.д.№2/2013 г., когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действия. В настоящия случай последното предприето валидно изпълнително действие по изпълнителното дело е на 02.08.2013 г., когато е изпратено коментираното по-горе запорно съобщение до „Сибанк”АД. Следователно, новата погасителна давност за вземанията предмет на изпълнителния лист от 20.04.2012 г. е започнала да тече от тази дата /02.08.2013 г./ и изтича на 02.08.2018 г.
Установява се, че преди да е изтекла 5 – годишната погасителна давност, взискателят /ответник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е изтеглил оригинала на изпълнителния лист и въз основа на същия на 25.10.2017 г. е образувано изп.дело № 1299/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров рег.№ 880 с район на действие ОС – Ловеч. Видно от съдържанието молбата на взискателя с вх.№ 12646/25.10.2017 г. още при отпочване на изпълнителното производство същият е поискал да бъде приложен конкретен изпълнителен способ, като е отправил молба едновременно с ПДИ да се пристъпи към принудително изпълнение като се насрочи дата за опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника, както и да се наложи запор върху трудовото му възнаграждение. Съдът приема, че с молбата е поискано валидно изпълнително действие, с което погасителната давност е прекъсната. Съгласно мотивите на т.10 от ТР №2/2013 г. по т.д.№2/2013 г, искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В конкретния случай, след като взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането и във връзка с това е поискал извършване на следващите се изпълнителни действия, исканията, съдържащи се в молбата от 25.10.2017 г. са с характер на „изграждащи изпълнителния способ”, поради което имат за последица прекъсването на погасителната давност.
С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че процесното вземане по изпълнителен лист от 20.04.2012 г., издаден по ч.гр.д.№59/2012 г. по описа на ЛРС, не е погасено по давност към момента на повторното представяне на изпълнителния лист и образуването на новото изп.дело №1299/2017 г. по описа на ЧСИ Румен Димитров. От това следва, че в рамките на настоящия процес са недоказани твърденията на ищеца за изтекла в негова полза погасителна давност, а оттам и за недължимост, поради отпаднало основание, на сумата от 2606,21 лв, разпределена на ответника по изп.дело № 326/2016 г. на ЧСИ Велислав Петров. Следователно, събраните суми не подлежат на възстановяване, тъй като ответникът е имал основание да ги получи.
За неоснователни съдът намира и твърденията на ищеца, че ответникът не е надлежен взискател по изп.дела, тъй като не е получавал уведомление за цедирането на дълга нито от стария си кредитор БНП Париба Пърсънъл Файненс, нито от новия – ищеца „Кредит Инкасо Инвествънтс БГ. Според Решение № 209 от 28.11.2018 г. по т.д.№ 2530/2017 г. на ВСД, І т.о., приложимо по аналогия за настоящия казус, без значение за основателността на предявения иск срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/цесионер/ е установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането – то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга.
При това положение съдът приема, че в настоящия казус че не са осъществени кумулативните елементи от фактическия състав на чл.55, ал.1 от ЗЗД, при който възниква отговорността за неоснователно обогатяване, с оглед на което предявеният от С.Т.С. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД осъдителен иск за заплащане на сумата в размер на 2505,21 лв, съставляваща разпределена сума по изп.дело № 326/2016 г- на ЧСИ Велислав Петров, ведно със законна лихва от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на процеса на
основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право да иска заплащане на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска. Съгласно ал.8 на същата разпоредба, в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като
размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
По делото е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, в който
ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно
чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.чл.37, ал.1, от ЗПП вр.чл.25,
ал.1 от НЗПП в размера на 300.00лв. Съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е в размер от 100 до 300
лв. Като съобрази фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че в
случая ще следва да се определи възнаграждение за юрисконсулт в размер на
150.00 лв, а искането за разликата над тази сума до
пълния претендиран размер от 300.00лв, като неоснователно следва да се
отхвърли.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С.Т.С., с ЕГН **********, с пост.адрес: ***,
чрез процесуален представител – адв. Й.П.,*** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС
БГ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Панчо
Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин –
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 вр.ал.8 от
ГПК, С.Т.С., с ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Панчо Владигеров” 21, Бизнес център
„Люлин –
ОТХВЪРЛЯ искането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Панчо Владигеров” 21, Бизнес център „Люлин –
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: